4 Р Е Ш Е Н И Е № 450 София, 13 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 17 октомври, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1360 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият Г. Р. Д. депозирано чрез неговия защитник, за отмяна по реда на възобновяването, на протоколно определение от 15. 02. 2012 год., постановено по НОХД № 3001 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. София. В искането поддържано и в съдебно заседание, се прави оплакване, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Пред касационният съд се правят алтернативни искания - отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване на осъдения или пък „постановеното определение да бъде изменено”. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, се явява неоснователно. Това е така поради следните съображения: С протоколно определение от 15. 02. 2012 год., постановено по НОХД № 3001 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. София, е било одобрено споразумение постигнато между РП – гр. София и защитата на осъденият Д. съгласно което, същият се е признал за виновен в това, че на инкриминираните дата и населено място, е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество – метаболит на марихуана – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и е приел при условията на чл. 54 от НК да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор. На основание чл. 383, ал. 2 от НПК, съдът с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение, наложено на осъденият Д. с протоколно определение по НОХД № 23170 / 2011 год. по описа на РС – гр. София, наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, постановявайки същото да бъде търпяно при първоначален „строг” режим, в затвор. Касационната инстанция намира изложените в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, тъй като релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК в настоящия случай, не са налице. Видно от материалите по делото, в хода на досъдебното производство проведено по реда на чл. 212, ал. 2 и ал. 3 от НПК, със завидна експедитивност са били проведени действия по разследването, вследствие на което по надлежен и безсъмнен начин са установени фактите, предмет на доказване по настоящето наказателно производство. На базата на установената доказателствена съвкупност, осъденият Д. се е съгласил воденото срещу му наказателно производство да бъде разрешено посредством диференцираната процедура по Глава 29-та от НПК и с помощта на упълномощен от него защитник е постигнал споразумение с представител на РП – гр. София. Постигнатото споразумение е в принципен унисон с разпоредбите на чл. 381, ал. 5 и 6 от НПК. Съдът е съобразил наличието на информирано съгласие на осъдения относно последиците от признаването на вината и от отказа от съдебното разглеждане на делото по общия състезателен ред, изразено в изявлението му в съдебния протокол от 15. 02. 2012 год. по НОХД № 3001 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. София, след което законосъобразно е упражнил правомощията си по чл. 382, ал. 4 и 7 от НПК. Не може да бъде споделено твърдението изложено в искането на осъдения за липса на законосъобразно образувано досъдебно производство. В случая, нарушения на разпоредбите на чл. 212, ал. 2 и 3 от НПК не са били допуснати. Досъдебното производство е било образувано на 14. 02. 2012 год. с първото действие по разследването - протокол за разпит на свид. И. Н., с последващи разпити и на свид. Б. С. и К. С., а с писмо от същата дата вх. № 1306 от 14. 02. 2012 год., е било изпълнено изискването по чл. 212, ал. 3, вр. ал. 2 НПК за незабавност на уведомяването на прокурор от РП за образуваното досъдебно производство, т.е., законовият ред за образуването му по чл. 212, ал. 2 от НПК е бил спазен. Абсолютно голословно е и твърдението, че показанията на разпитаните свидетели, в частност тези на свид. Н. са неотносими към предмета на доказване по смисъла на чл. 102, т. 1 от НПК. Именно заявеното от осъдения „че е дръпнал една трева”, пред спрелите го за проверка като водач на МПС полицейски служители и последващите действия по разследването, са обусловили провеждане на досъдебното производство по реда на чл. 212, ал. 2 и 3 от НПК. Тук следва да се отбележи, че при провеждането на същото, липсват допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, като не е било ограничено и правото на защита на осъдения Д., надлежно защитаван от упълномощен защитник. При тези данни, одобряването на съдържанието на споразумението от съда е законосъобразно, тъй като изводът за деянието и авторството на подсъдимия се подкрепя от доказателствената съвкупност, а приетата правна квалификация на деянието е резултат на правилно приложение на закона. Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, такова несъответствие не е налице. Правилно наказанието наложено на осъдения е било определено при условията на чл. 54 от НК, тъй като в конкретният казус, хипотезата на чл. 55 от НК, е неприложима. Това е така защото, установимите по делото смекчаващи наказателната отговорност на осъдения обстоятелства, не са многобройни, респективно, нито едно от тях не е изключително, а в същото време, тежестта на деянието не предполага определяне на наказание, по-леко от минималното по чл. 343б, ал. 3 от НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира атакуваното по реда на възобновяването определение на СРС за правилно и законосъобразно, а искането на осъдения Д., за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият Г. Р. Д. за отмяна по реда на възобновяването, на протоколно определение от 15. 02. 2012 год., постановено по НОХД № 3001 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.