1 Р Е Ш Е Н И Е №33 гр. София, 04.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 172 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Е. Д. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Н. срещу решение № 853/15.11.2010г. по гр. дело № 498/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав в частта, с която е оставено в сила решение от 14.05.2010г. по гр. дело № 5098/2007г. на Софийски градски съд, І-14 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу [фирма], [населено място] иск за разликата над присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 28.09.2006г. ПТП, и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер 674 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за нарушение на принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който не отговаря на действителните болки и страдания. Нарушена е и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е налице обективен принос на ищцата за настъпване на процесното ПТП. Касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната му част, предявеният иск да бъде уважен изцяло и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. С определение № 757 от 30.11.2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищцата част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния резултат по делото материалноправни въпроси, свързани с определяне на справедливо по смисъла на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ, както и с отчитането на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, е в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения относно конкретните критерии, с които следва да бъде съобразено обезщетението, и конкретната преценка доколко действията на пострадалия са допринесли за вредоносния резултат и въз основа на това да определи обективния му принос, съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т. 11 и Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на ВС, т. 7. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел, че на 28.09.2006г. в [населено място], на [улица]пред магазин „К.“ при управление на МПС „М. П. вагон 3,2“ с ДК [рег.номер на МПС] М. Г. Н. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на пешеходката Е. М. средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма – кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Констатирал е наличието на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на посочения автомобил, сключен между неговия собственик и ответното дружество, със срок на действие 01.01.2006г. – 31.12.2006г. Решаващият съдебен състав е установил противоправността на деянието, причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата неимуществени вреди, въз основа на което е заключил наличието на елементите на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ. За да отхвърли иска за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер, въззивният съд е приел, че сумата от 15 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за търпяните от ищцата неимуществени вреди и тези, които ще търпи в бъдеще. Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е намерил, че приносът на ищцата е 30% спрямо 70% на шофьора Н. поради това, че ищцата не е реагирала адекватно на пътната ситуация, като не е възприела и реагирала на приближаващия я автомобил и не е пресичала на разрешеното място – нарушение на чл. 113, т. 1, 2 и 3 ЗДвП в редакцията от 1999г. Отчитайки приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, съдът е редуцирал определеното обезщетение на 10 000 лв. и е направил извод за неоснователност на иска за разликата до предявения размер. При постановяване на обжалвания съдебен акт правилно решаващият съдебен състав е очертал обема на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, но неточно е приложил въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания , е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищцата към датата на деликта и след това болки и страдания, не е отчел в достатъчна и пълна степен преживяните от ищцата негативни емоции, причинени в резултат на настъпилото ПТП за продължителен период от време, степента и интензитета на болките /значителни болки и страдания за срок около 30 дни, умерени в следващите 5 месеца и продължаващи в лека степен до момента/, не е съобразил прогнозите за в бъдеще /леко загрозяване в резултат на разкъсно-контузната рана в областта на дясната вежда и видимо придърпване на веждата нагоре, невъзможност за пълно възстановяване на невралните функции, несигурна прогноза за в бъдеще до изминаване на по-продължителен период от време – от три до пет и повече години, предвид черепномозъчната травма/. С оглед на горните съображения и изхождайки от понятието „неимуществени вреди”, в които се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение в размер 15 000 лв. е занижено. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в размер общо 25 000 лв., определено към момента на увреждането. Не могат да бъдат споделени фактическите и правни изводи на решаващата инстанция относно определения принос в степен 30% на ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Независимо от безспорно установения факт, че със своето поведение пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 113, т. 1 и т. 2 ЗДвП /редакция ДВ, бр. 20 от 1999г./, съгласно която, когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни, ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват, и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, при постановяване на решението не е съобразено доколко действията на ищцата са допринесли за вредоносния резултат. При определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. От една страна, в конкретния случай въззивният съд не е отчел в достатъчна степен, че съгласно чл. 20 ЗДвП /в редакция към датата на настъпване на ПТП/ отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. От друга страна, по делото не е установено нарушение на чл. 113, т. 3 ЗДвП /редакция към момента на настъпване на ПТП/ - ответното дружество не е доказало, че при пресичане на пътното платно ищцата е удължавала ненужно пътя и времето за пресичане, нито че е спирала без необходимост на платното за движение. При прецизна преценка на заключението на автотехническата експертиза, свидетелските показания и отчитане на горните обстоятелства следва да се приеме, че допуснатите от пострадалата ищца нарушения обосновават съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 1/5, а не 30%, както неправилно е преценил въззивният съд. Предвид така определения принос на пострадалата, от определеното обезщетение общо в размер 25 000 лв. следва да се приспадне сумата 5 000 лв. и дължимото обезщетение, което ответникът трябва да заплати на ищцата остава в размер общо 20 000 лв. Следователно решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. със законната лихва и съответно са присъдени разноски на ответното дружество в размер над 108,36 лв. до 114 лв. Вместо това трябва да се постанови друго решение по спора, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 10 000 лв. заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.09.2006г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи заплащане на ищцата на направените от последната разноски за всички съдебни производства в размер общо 62 лв., изчислени съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. К. Н. сумата 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска, по сметка на ВКС трябва да заплати държавна такса за касационното производство в размер 230 лв., а по сметка на Софийски градски съд – държавна такса в размер 400 лв. В останалата част обжалваният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. Разноски на ответното дружество не се присъждат, тъй като такива не са поискани за касационното производство и не са налице данни, че са направени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 853/15.11.2010г. по гр. дело № 498/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав в частта, с която е оставено в сила решение от 14.05.2010г. по гр. дело № 5098/2007г. на Софийски градски съд, І-14 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу [фирма], [населено място] иск за разликата над присъдените 10 000 лв. до 20 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 28.09.2006г. ПТП, и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер над 108,36 лв. до 114 лв. и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати следните суми: 1/ на Е. Д. М. от [населено място], жк Л., [жилищен адрес] на основание чл. 226 КЗ сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 28.09.2006г. ПТП, заедно със законната лихва, считано от 28.09.2006г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 62 лв. /шестдесет и два лева/ – разноски за всички съдебни производства; 2/ на адв. К. И. Н. от [населено място], [улица], ет. 3 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ – адвокатско възнаграждение; 3/ по сметка на ВКС сумата 230 лв. /двеста и тридесет лева/ - държавна такса за касационното производство; 4/ по сметка на Софийски градски съд сумата 400 лв. /четиристотин лева/ – държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 853/15.11.2010г. по гр. дело № 498/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.