Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 03 април 2019 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 67 по описа за 2019 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Л. С. Е. срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 220 от 24.10.2018 г, по ВНОХД № 3897/18, с която е отменена оправдателна присъда на Софийски районен съд от 23.11.2017 г, по НОХД № 7192/16, и подсъдимата е призната за виновна в това, че на 24.06.2009 г в [населено място], /община/, в качеството си на длъжностно лице, управител на „фирма”, в кръга на длъжността си, с цел да набави имотна облага за управляваното от нея дружество, е възбудила и поддържала заблуждение у И. П. П. и с това му е причинила имотна вреда, в размер на 79 211, 12 лв, големи размери, с оглед на което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: Събраните доказателства са анализирани в отклонение от процесуалните изисквания. Липсва елемент от обективната страна на състава: възбуждане на заблуждение у св. П., тъй като е установено, че подсъдимата е водила преговори с неговата съпруга: св. П., сключила предварителния договор. Допуснато е абсолютно съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция, изразяващо се в нарушение на тайната на съвещанието, а именно: осъдителната присъда е произнесена след триминутно съвещание, проведено в съдебната зала, в присъствието на страните и съдебния секретар. Не е безспорно установено, че подсъдимата е лицето, изпратило документите за имота на електронната поща на св. П.. Не е взето предвид, че заключението на Съдебно-графологичната експертиза е вероятностно и не дава категоричен отговор на поставените въпроси. Неправилно е прието за доказано това, че жалбоподателката е преправила и ползвала процесното удостоверение за тежести върху имота. Недопустимо е да бъде разпитвана в качеството на свидетел адвокат К., която е давала правни съвети на св. П.. Допуснато е нарушение на материалния закон, изразяващо се в признаване на подсъдимата за виновна, при липса на извършено от нейна страна престъпление. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и жалбоподателката да бъде оправдана или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимата се присъединява към становището на защитата. Повереникът на частното обвинение счита, че жалбата е неоснователна. Частният обвинител П. не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивната инстанция, на основание чл. 316 НПК, е установила нови фактически положения, а именно: че на 24.06.2009 г: датата на подписване на предварителния договор, подсъдимата е заявила на св. П., че имотът е свободен от вещни тежести, както и това, че жалбоподателката е лицето, изпратило по електронна поща на св. П. документите за сделката, сред които се е намирало процесното удостоверение за вещни тежести. Настоящата инстанция намира, че приетите от СГС релевантни факти почиват на вярна интерпретация на доказателствените източници. Показанията на св. П., на св. П., клаузата в предварителния договор, че имотът не е обременен с вещни тежести, недвусмислено подкрепят доказателствените изводи, че подсъдимата е обявила липсата на вещни тежести върху имота и е поддържала тази версия до момента на сключване на договора за продажба. Извън посочените доказателствени източници, извод в същата насока следва от показанията на св. К., възприела разговора между св. П. и подсъдимата относно статута на имота и уверението на продавача, че имотът не е обременен с вещни тежести. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на св. Х., запитал жалбоподателката дали св. П. е уведомена за наличието на ипотека и получил от нея положителен отговор. Въззивният съд е оценил вярно заключението на Компютърната експертиза, според която, когато определена кореспонденция е влязла в електронна поща, адресът, от който е получена, не би могъл впоследствие да бъде променен. В случая, съобщението, адресирано до св. П., е изпратено от електронната поща на подсъдимата в качеството й на управител на дружеството, продавач на имота. В прикачен файл са се намирали документите, касаещи сделката, сред които е било и удостоверението за липса на тежести върху имота, достъп до които е имал продавачът. От гласните доказателства, изводими от показанията на св. П., е установено, че документите са изпратени по негово настояване след многократни разговори с подсъдимата, на електронната му поща, която лично той й е съобщил. От показанията на св. Е., съпруг на жалбоподателката, е изяснено, че именно тя е лицето, комуникирало с клиенти на дружеството по повод документното оформяне на сделките. От друга страна, при водене на преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот, продавачът е задължен да представи доказателства за статуса на имота, откъдето следва, че именно подсъдимата е имала обективната възможност да се снабди с документите, касаещи планираната сделка. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита за правилен извода на въззивния съд, че жалбоподателката е изпратила на св. П. набора от документи за сделката, сред които се е намирало процесното удостоверение за вещни тежести. На следващо място, неоснователно се оспорва идентичността на лицето, у което е формирана невярната представа относно липсата на вещни тежести върху имота. Съгласно обвинението, въведеното в заблуждение лице е св. П., който е осигурил финансирането на сделката. В конкретния случай обаче, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че купувачи се явяват двамата съпрузи П., тъй като имотът е закупен по време на брака. При това положение е неминуемо св. П. също да бъде въведена в заблуждение, макар и това да не е елемент от обвинението. Като купувачи св. П. и св. П. са обменяли информация относно сделката и това, което е станало известно на св. П., е ставало известно и на св. П.. От друга страна, на датата на подписване на предварителния договор, подсъдимата е уверила св. П., че имотът е свободен от вещни тежести и именно на него е изпратила „доказателство” в тази насока, като е приложила процесното удостоверение. Следователно, по делото е установено, че пострадал от престъплението се явява св. П., който е финансирал сделката с лични средства, поради което възражението на защитата в тази насока не може да бъде споделено. На следващо място, неоснователно се възразява срещу изводите на Комплексната криминалистическа експертиза. Тя е дала заключение при изследване на копие от документ: инкриминираното удостоверение за липса на вещни тежести. Изяснено е, че оригинал на този документ не съществува, тъй като се касае за преправяне на действително съществуващ документ, издаден от Агенцията по вписванията, относим към друг имот в същата сграда. За изхода на делото е от значение това, че представеното от подсъдимата копие от удостоверение е преправено, с променено съдържание, като е инкорпорирана част от друг документ, който не касае процесния имот, а касае имот, който не е обременен с вещни тежести. Спецификата на случая е такава, че заблуждението е създадено чрез преправено копие на документ, изпратено по електронната поща, без представяне на оригинал, какъвто обективно не съществува, поради което изводите на експертите са направени при изрично уточнение, че е изследвано копие на документ, без наличие на оригинал. На следващо място, неоснователно се възразява срещу допустимостта да бъде разпитана като свидетел адвокат К.. Известно е, че адвокатската тайна се състои в задължението на адвоката да не разкрива поверителни сведения, узнати от него при или по повод упражняване на дейността му. В случая, сведенията, за които е свидетелствала адвокат К., не са поверителни по естеството си. Касае се за препращане на съобщението, получено по електронната поща, заедно с набора от документи за сделката, по които адвокатката е взела становище дали сделката е изрядна. Освен това, св. К. не е представлява св. П. по договора за продажба, откъдето следва, че между тях не са възникнали отношения като между адвокат и клиент, а изразеното от нея становище е в качеството й на юрист. Ето защо, не е имало пречка адвокат К. да даде показания като свидетел относно обстоятелствата, които са й станали известни във връзка с нейната работа, които имат значение за правилното решаване на делото. На следващо място, показанията на св. Х. самостоятелно уличават подсъдимата като извършител на измама. Това е така, защото свидетелят е изяснил, че подсъдимата умишлено е премълчала пред св. П. наличието на две ипотеки върху продавания имот, а на свидетеля е заявила, че този факт е известен на купувачите. Нещо повече, чрез неговите показания е установено, че подсъдимата му е предоставила телефонния номер на друго лице, представило се за св. П. и уверило свидетеля, че й е известен статуса на имота. На следващо място, не може да бъде споделено възражението на защитата, че въззивната инстанция е нарушила тайната на съвещанието, тъй като липсват убедителни доказателства в тази насока. В протокола от съдебното заседание на Софийски градски съд, проведено на 24.10.2018 г, е записано, че съдът се е оттеглил на тайно съвещание, а след съвещание е обявил присъдата си публично в присъствие на страните. Съдебният протокол е писмено доказателствено средство, установяващо проведените процесуални действия в производството пред съответната инстанция. В случая, от съдържанието на съдебния протокол на въззивната инстанция може да се направи извод, че изискванията на процесуалния закон за оттегляне на съда за съвещание и за обявяване на присъдата са спазени. От друга страна, в законоустановения срок за поправка на протокола не е постъпило искане от подсъдимия или от защитата за евентуална поправка на протокола, което е самостоятелен аргумент, че протоколът е отразил действително осъществените процесуални действия. Ето защо, настоящата инстанция не намери, че е допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение, което да обуслови необходимост от отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция. При правилно установените факти, които обвързват подсъдимата с извършеното престъпление, материалният закон е приложен правилно. Наличието на вещна тежест върху продавания имот е съществено обстоятелство, от значение за сключване на сделката. Подсъдимата е въвела в заблуждение купувача по този въпрос и по този начин е реализирала користната си цел. Верен е изводът, че са налице елементите на квалифицирания случай на измама по чл. 210, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК, каквато е приетата по делото правна квалификация. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимата от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК: осъждане за несъставомерно деяние, която, в случая, не е налице. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 220 от 24.10.2018 г , по ВНОХД № 3897/18. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: