Р Е Ш Е Н И Е № 171 гр. София, 13 април 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря…….......Мира Недева….......……и в присъствието на прокурора…...........…….Николай ЛЮБЕНОВ….….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 788 по описа за 2020г. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия К. Н. Ц. чрез защитника му адв. И. В. срещу въззивна присъда № 91от 16.07.2020г., постановена по внохд № 529/20г. на Софийски градски съд, НО – 12 въззивен с-в. В жалбата на защитника на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НК. Излагат се аргументи за допуснато от въззивния съд нарушение на закона с осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.195, ал.1 от НК, предвид липсата на доказателства за авторството. Оспорва се и приетата правна квалификация по т.6 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият не е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква постановяване на въззивната присъда от незаконен състав, с оглед замяната на съдията - докладчик. Конкретни съображения относно явната несправедливост на наказанието не се излагат. Настоява се за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. В. със същите доводи и искане. В допълнение се изтъква, че ПДЧ плоскости, с описания в обвинителния акт размер, не са заведени в документите на юридическото лице. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че не са допуснати нарушения на процесуални правила, за каквито се твърди в жалбата. Излага аргументи за липса на нарушение по чл.258 от НПК, тъй като след замяната на съдията- докладчик, въззивното производство е започнало отначало. За неоснователно намира и твърдението за незаконност на процесуалното действие, оформено с протокол за доброволно предаване на диск със запис от охранителните камери. Счита, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява по безспорен начин осъщественото престъпление и неговото авторство в лицето на подсъдимия. Дава заключение, че законът е приложен правилно. Наложеното наказание намира за справедливо, тъй като при неговата индивидуализация са отчетени всички относими обстоятелства. Пледира за оставянето в сила на новата въззивна присъда. Подсъдимият К. Ц. в последната си дума заявява, че не е извършил престъпление и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 53691 от 28.02.2019г., постановена по нохд № 10580/17г. по описа на Софийски районен съд, НО – 13 с-в, подсъдимият К. Н. Ц. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.4 и т.6 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Срещу присъдата е подаден въззивен протест от прокурор при районната прокуратура с искане за осъждане на подсъдимия за посоченото в обвинителния акт престъпление. По постъпилия протест е образувано внохд № 529/20г. по описа на Софийски градски съд, 12 въззивен състав. С присъда № 91 от 16.07.2020г. въззивният съд : - отменил изцяло първоинстанционната присъда; - признал подсъдимия К. Н. Ц. за виновен в това, че на 22.07.2009г., сутринта, в [населено място], [улица], от склад на ЕТ „Д. – Д. П. Б.“, чрез използвано моторно превозно средство - товарен автомобил, марка"VOLVO", ДКН [рег.номер на МПС] , собственост на ЕТ „Д. – Д. П. Б.“е отнел чужди движими вещи - ламинирано ПДЧ на обща стойност 823,50лв., собственост на ЕТ „Д. – Д. П. Б.“, от владението на Д. П. Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение – назначен със заплата и постоянно на длъжност шофьор на товарен автомобил марка"VOLVO" с ДКН [рег.номер на МПС] с трудов договор от 21.07.2008г., която работа била свързана с пазене и управление на чуждо имущество, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр. 1 и т. 6 вр. чл.194, ал.1 НК вр. с чл. 93, т.1, б „б“ от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата въззивният съд се произнесъл по вещественото доказателство и присъдил в тежест на подсъдимия направените разноски по делото. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. I. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото и при оценката на доказателствата, касационният съд намери, че следва да разгледа на първо място, доколкото наличието на такива нарушения е от значение за годността на проверявания съдебен акт. Твърдението, че присъдата е постановена от незаконен състав не намира опора в приложените протоколи от съдебните заседания на въззивния съд. В съдебното заседание на СГС, проведено на 12.06.2020г., е даден ход на делото и даден ход по същество. След оттеглянето на съдебния състав на тайно съвещание е отменено определението, с което е даден ход по същество и е допуснат разпит на свидетел, а производството е отложено за нова дата. Със заповед на Председателя на съда от 01.07.2020г. като нов член на ХII въззивен състав е определена младши съдия Н. Г. на мястото на младши съдия П. П.. На 16.07.2020г. е даден ход на делото; даден ход на съдебното следствие с разпита на св. П. Б. и даден ход на делото по същество, след което е постановена новата въззивна присъда. Замяната на съдията – докладчик е извършена съгласно заповед на административния ръководител на съда, по силата на която делата, на които не е даден ход, са били възложени на новия член на постоянния въззивен състав. Въззивното разглеждане на делото е започнало отначало след смяната на съдията – докладчик, с което е спазена нормата на чл.258, ал.2 от НПК. На делото е даден ход, проведено е съдебно следствие и постановена присъда в едно и също съдебно заседание от един и същ съдебен състав, което сочи на липса на допуснато нарушение на принципа за неизменност на състава на съда по чл.258, ал.1 от НПК. Не могат да бъдат възприети на следващо място доводите, че протоколът за доброволно предаване на записа от камерите за видео наблюдение на склада отразява опорочено процесуално действие. Доброволното предаване на предмети с характер на веществени доказателства може да бъде извършено от всяко лице, у което тези предмети се намират, включително обвиняем, свидетел или лице, което няма конкретно процесуално качество. Тъй като доброволното предаване на веществени доказателства не е посочено изрично сред способите за доказване в чл.136, ал.1 от НПК, то по време може да предхожда образуването на производството, какъвто е и настоящият случай – записът от системата за видео наблюдение е предаден от св. П. Б. на полицейския служител С. ден преди образуването на досъдебното производство. Протоколът за доброволно предаване, за разлика от изброените в чл.127, ал.1 от НПК писмени доказателствени средства, не възпроизвежда доказателства, а служи единствено за тяхното приобщаване към доказателствената съвкупност. В този смисъл той има характера не на писмено доказателствено средство, а единствено на документ, удостоверяващ факта на предаване на веществени доказателства. Тъй като не се касае до протокол, удостоверяващ извършването на процесуално- следствено действие, не може да се направи извод, че протоколът страда от пороци, а още по - малко, че е направен опит за „санирането“ му посредством разпита на св. Б., както се твърди в жалбата. На възраженията относно идентичността на предадения запис въззивният съд е дал отговор в мотивите на присъдата (л.7 – л.8). Изложените съображения се споделят напълно от касационния съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователни на следващо място са доводите за допуснато процесуално нарушение при оценката на доказателствения материал. Въпреки невъзможността за лицева идентификация на извършителя, пречка за което според заключението на назначената досъдебното производство съдебно техническа експертиза е ниската резолюция, слаба осветеност и отдалеченост на камерата, съдът е основал изводите си за авторството на деянието, кредитирайки показанията на разпитаните свидетели по делото. Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на въззивната инстанция, че показанията на свидетелите Б., Т., Г. и В. са годно доказателствено средство. Тези показания не са в колизия със заключението на назначената техническа експертиза, тъй като експертизата се е произнесла относно техническата възможност за идентификация, докато свидетелите са възпроизвели субективните си впечатления от изгледания запис, познавали са добре подсъдимия и са го разпознали по различни признаци – телосложение, ръст, походка, облекло. Цитираните свидетелски показания не са единственият източник на доказателства относно авторството на деянието, както се твърди в жалбата. Въззивният съд е анализирал в подробности и е дал вяра на показанията на св. Д. Д., който е придружил К. Ц. на инкриминираната дата в склада на фирмата и е възприел лично товаренето на ПДЧ плоскостите от подсъдимия в моторното превозно средство. Изводите на съда от фактическа страна, че именно подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние са основани върху годни доказателствени средства, събрани съгласно изискванията на процесуалния кодекс, анализирани и ценени според действителното им съдържание. В мотивите на присъдата са изложени и съображения поради които съдът ги е кредитирал, с което е гарантирана формалната правилност на изграждане на вътрешното съдийско убеждение. Касационният съд не може да проверява правилността на това убеждение по същество, тъй като необосноваността не е касационно основание. С оглед изложеното оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е лишено от основание. ІІ. Възражението относно броя и вида на отнетите плоскости не може да бъде възприето. За констатираните липси при инвентаризацията на 22.07.2009г. е съставен протокол (приложен на л.11 от ДП). Заключението на съдебно оценителната експертиза относно вида и стойността на липсващото ПДЧ е дадено въз основа на същия протокол, като експертното заключение е било възпроизведено в обвинителния акт. Допуснатата техническа грешка в експертизата при описването на параметрите на плоскостите – 2500х1800х18мм вместо посочените в протокола от инвентаризацията 2500х1830х18мм, автоматично привнесена в обвинителния акт, не налага извод, че се касае за друг предмет на престъпление. Възражение за допуснато в този смисъл съществено нарушение на процесуални правила на досъдебното производство не е било направено от подсъдимия и неговата защита в разпоредителното заседание на първоинстанционния съд на 20.04.2018г., поради което е недопустимо релевирането му за пръв път в касационното производство. Неоснователни на следващо място са възраженията относно приетата от въззивния съд правна квалификация на осъщественото от подсъдимия престъпление по т.6 на чл.195, ал. 1 от НК. Изложените съображения в тази насока в мотивите на присъдата се споделят напълно от касационния съд. Подсъдимият е бил назначен по силата на сключен трудов договор на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ в ЕТ „Д. – Д. П. Б.“. В това си качество е имал задължение да пази поверения му за управление товарен автомобил и превозвания товар – ламинирани плоскости ПДЧ, което налага извод, че е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 б.“б“ от НК. Това му качество е улеснило достъпа му до складовото помещение, в което са се намирали инкриминираните вещи, с оглед на установеното обстоятелство, че е разполагал с паролата на охранителната система и ключ от входната врата на склада. Правилно въззивният съд е преценил, че с действията си подсъдимият е осъществил квалифициран състав на престъплението кражба, отчитайки обстоятелството, че той не е упражнявал фактическа власт върху намиращите се в склада ПДЧ плоскости. С действията си по натоварването на посочените вещи е прекъснал упражняваната от собственика фактическа власт върху тях и е установил своя. В заключение касационният съд намира, че приетата от въззивния съд правна квалификация е съответна на установените факти и с осъждането на К. Ц. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.6 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, законът е приложен правилно. ІІІ. Наложеното наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода е съобразено с наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства; изтеклият значителен период от време между извършване на деянието и налагането на наказанието за него и ниската обществена опасност на дееца. Правилна е и преценката, че за постигане на целите на наказанието не е необходимо ефективното му изтърпяване, поради което в случая приложението на чл.66, ал.1 също е законосъобразно. Конкретни доводи относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, на които касационният съд да даде отговор, не се сочат в жалбата. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 91 от 16.07.2020г., постановена по внохд № 529/20г. на Софийски градски съд, НО – 12 въззивен с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: