Решение по т.д. №3343/13 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр. С, 27.05.2014 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на тринадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3343/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. В. Д. срещу решение № 921 от 14.05.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №724/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение по гр.д. № 3702/2012 г. на СГС, ГК, 7 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователнно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 28 000 лева до пълнопредявения размер от 100 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при произнасяне на въззивното решение в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба в депозирания писмен отговор счита същата за неоснователна. С определение №116 от 05.03.2014 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД и по-специално за това следва ли да се вземат и конкретните икономически условия , чийто ориентир се явявят нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност на автомолистите”, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 .т11. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че се доказва настъпването на вредоносното ПТП на 07.09.2007 г., при което водачът на МПС л.а. „Форд С. ” с ДК [рег.номер на МПС] , поради превишена скорост удря ищеца Д./р. 1935 г./ и му причинява следните телесни повреди: компресивно счупване на първи поясен прешлен, дискови хернии на четвърти и пети поясни прешлени и на нивото на първи поясен и пети сакрален прешлен, флеботромбоза на дясната бедрена артерия. Ищецът е търпял изключително интензивни болки и страдания през първите пет дни когато е бил на болнично лечение, а след изписването лечебният период е продължил 6 месеца, с особена интензивност на болките през първите три месеца, когато не е могъл да се обслужва сам В последствие, пострадалият не може да се предвижва без корсет, трайно са му ограничени движенията на в лумбалния отдел на гръбначния стълб има ошипявания и стеснявания на ставните междини. На база изложеното,съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 28 0000 лева. Положителният отговор на правният въпрос,по който е допуснато касационно обжалване: за това следва ли да се вземат и конкретните икономически условия , чийто ориентир се явявят нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност на автомолистите” като критерий наред със всички останали за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД е застъпен в трайната задължителна практика на ВКС: Р №1 /26.03.2012 г. на ВКС по т.д. № 299/11 на ІІ т.о. , Р 0121/09.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 60/2012 г. на ІІ т.о. и много други. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. За да обоснове конкретно присъдения размер и да отхвърли за остатъка до пълнопредявения, въззивният съд не се е позовал на лимитите за размерите на застрахователните обезщетения,съгласно параграф 27 ПЗР на КЗ, без да обоснове конкретната връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити, които във всички случаи са значително по-високи от търсеното обезщетение. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като така предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 40 000-четиридесет хиляди лева, на базата на изложените по- горе конкретни обстоятелства, които обосновават тежък случай на физически увреждания с остатъчни страдания за цял живот.Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането-07.09.2007 г., съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 480 лева, както и адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за адвокат В. Г. от САК в размер на 122.04 лева за процесуално представителство пред ВКС и 36 лева разноски пред инстанциите по същество-възнаграждения за вещи лица, съобразно с уважената във ВКС част от иска/ 12 000 лева от общопретендираните 100 000 лева/. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 921 от 14.05.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №724/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение по гр.д. № 3702/2012 г. на СГС, ГК, 7 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователнно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 28 000 лева до 40 000 лева, както и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма].София да заплати на Д. В. Д. ЕГН: [ЕГН] допълнително още 12 000 лева –дванадесет хиляди лева - застрахователно обезщетение на основание чл.226 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва считано от 07.09.2007 г.до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма] –гр. София да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 480 лева, съобразно уважената част от иска в настоящото производство, ОСЪЖДА [фирма].София да заплати на Д. В. Д. ЕГН: [ЕГН] сумата от 36 лева допълнително- разноски, съобразно с уважената във ВКС част от иска, както и 122.04 лева на адвокат В. Г. от САК- адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за осъществено процесуално представителство пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.