Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 27.04.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията Декова гр.дело №3693 по описа за 2015 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. М. С., чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 15.04.2015г., постановено по в.гр.д.№195/2015г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е обезсилено решение от 31.10.2014г. по гр.д.№17657/2013г. на Варненски районен съд в частта по предявения от С. М. С. срещу В. М. С. иск и делото е върнато на Варненски районен съд за ново разглеждане на предявеното основание. Касационното обжалване е допуснато с определение №1190 от 10.12.2015г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „какви са правомощията на въззивния съд когато приеме, че искът има друга правна квалификация, а не тази дадена от първоинстанционния съд” е в противоречие със задължителната практика на ВКС: според решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 1585 от 2013 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 146 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 1725 от 2013 г. на ВКС, ІІ г.о., правната квалификация на иска се определя от съда и посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация не е задължителна за него, а когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е дал неправилна правна квалификация на иска, той е постановил неправилно, а не недопустимо решение, поради което въззивният съд следва да разгледа делото и разреши спора въз основа на правилната правна квалификация на иска. В този смисъл са и изложените мотиви по т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата В. М. С., чрез процесуални представители адвокати В. и В., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение съд в частта, с която е отхвърлен предявения от С. М. С. срещу В. М. С. иск с правно основание чл.59, вр. чл.36 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 евро, която сума ответницата е получила от Ж. Я. Й. за сметка на ищеца и е следвало да ги върне /предаде/, което е довело до нейното неоснователно обогатяване и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел, че в исковата си молба ищецът обосновава правна квалификация на исковата претенция по реда на чл.59 ЗЗД или т.нар. неоснователно обогатяване; че тази квалификация се явява неправилна, но всъщност квалифицирането на иска е задължение на съда, а не на страната; че в случая правилната квалификация е по реда на чл.280 – чл.284 ЗЗД, или отсъствието на т.нар. отчетна сделка при реализиране на чужди права, с оглед намиращото се по делото пълномощно на името на В. С.; че Варненски районен съд е възприел – неправилно, и е обсъдил в мотивите си именно иск, с правно основание чл.59 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд произнасяйки се по неправилно квалифициран иск е допуснал опущение на съдо-производствените правила, което налага обезсилването на решението в тази му част, и връщане на делото на Варненски районен съд за повторно разглеждане, по правилната квалификация – чл.280 – чл.284 ЗЗД. В исковата молба е посочено правно основание на иска - чл.59 ЗЗД, вр. чл.36 ЗЗД, но наред с това в съдържанието на исковата молба се сочи, че претенцията намира опора в чл.280-284 ЗЗД, вр. чл.36 ЗЗД и са изложени твърдения, че въз основа на пълномощно рег.№898/28.03.2012г. на нотариус В. Д., ищецът е бил представляван от ответницата при сключване на „анекс към предварителен договор за замяна на недвижим имот от 01.08.2011г.” с Ж. Я. Й., за прекратяване на договора за замяна на недвижим имот по взаимно съгласие на двете страни, считано от 19.04.2012г. и че въз основа на същото пълномощно е получила сумата 8 000 евро, което е отразено в анекса, но не му е предала получената от нея сума, поради което претендира да бъде осъдена ответницата да му предаде получената от нея сума от 8 000 евро. В практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В мотивите на Тълкувателно решение №2 от 29.02.2012г. по тълк.д.№2/2011г. на ВКС, ОСГТК, принципно е даден отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. Настоящият съдебен състав намира с оглед трайно установената съдебна практика, че посочената от ищеца правна квалификация не ангажира съда, който сам е длъжен да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В случая съдът неправилно е възприел посоченото в исковата молба основание на иска – чл.59 ЗЗД, въпреки изложените фактически обстоятелства, от които ищецът черпи правата си и които сочат не за отговорност за неоснователно обогатяване, а за договорна отговорност. Съдът е задължен да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба. Въведените в исковата молба твърдения са за неизпълнение на задължение довереника да предаде на доверителя получените в изпълнение на договор за поръчка парични суми, което обуславя правна квалификация на иска по чл.284, ал.2 ЗЗД. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Като е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане по съображения за неправилна квалификация на спорното материално право, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 15.04.2015г., постановено по в.гр.д.№195/2015г. на Варненски окръжен съд, в обжаваната част, с която е обезсилено решение от 31.10.2014г. по гр.д.№17657/2013г. на Варненски районен съд в частта по предявения от С. М. С. срещу В. М. С. иск и делото е върнато на Варненски районен съд за ново разглеждане на предявеното основание. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: