Р Е Ш Е Н И Е № 423 С о ф и я , 01 декември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 03 н о е м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1338/2014 година. Производство по Глава тридесет и трета от НПК. Инициирано е с искане на главния прокурор на основание чл.420, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 1952/2014 г. по описа на районен съд-Плевен по воденото срещу обвиняемия П. Л. П. от [населено място], област [населено място] наказателно производство за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, с наведени доводи за наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се след отмяна на определението делото да се върне на районния съд за новото му разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият П. П., редовно уведомен, не взема участие в производството пред ВКС и не се представлява от защитник. Върховният касационен съд провери атакуваното определение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното : По внесено от прокурор от районна прокуратура-[населено място] предложение за одобряване на постигнато със защитника на обвиняемия П. Л. П. от [населено място], област [населено място] във връзка с воденото срещу него бързо производство № 622/2014 г. по описа на ІІ-ро РУП-[населено място] адв.В.М. от АК-[населено място] споразумение е било образувано НОХД № 1952/2014 г. по описа на районен съд-Плевен. Разгледано в съдебното заседание на 01.07.2014 г., внесеното споразумение за решаване на делото ангажира отговорността му за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК : за това, че на 16.06.2014 г. в [населено място], област [населено място] е управлявал МПС – лек автомобил марка „О.”, модел „К.” с рег.№ 729-Н-634 без свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 30/15.01.2013 г. на началник сектор „ПП” при ОДМВР-[населено място], влязло в законна сила на 10.01.2014 г., с осъждане при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на наказание пробация с налагане на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с определена периодичност на явяването му пред пробационен служител 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. Одобрено от съда с атакуваното определение, което, като неатакуемо, е влязло в законна сила на деня на постановяването му – 01.07.2014 г. С искането си главният прокурор претендира отмяната на определението за одобряване на споразумението, което, според него, е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, съпътствано от недоглеждане от страна на прокурора и на съда относно допустимата процедура за правилното приключване на воденото срещу осъдения П. наказателно производство, така и относно правилното приложение на материалния закон, но във връзка с ангажиране не на наказателната, а на административно-наказателната му отговорност за извършеното от него деяние, след като за предходното му осъждане е бил реабилитиран по право на 02.02.2014 г. Разрешаването на тези въпроси следвало да стане при ново разглеждане на делото от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, от който стадий съдебното производство следвало да се поднови. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира искането за внесено в законоустановения срок, от овластения да стори това прокурор и срещу съдебен акт, неподлежащ на въззивна проверка и непроверен и по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Проблемите по решаване на делото са както процесуални, така и материалноправни. Те не са засегнали установяването на фактите, авторството на деянието, квалифицирането му като престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и вината на осъдения П. П., а са започнали от неправилната преценка на прокурора относно съдебното му минало. П. Л. П. е бил осъждан за престъпления по чл.170, ал.2 от НК и по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.2 от НК на общо наказание от 4 месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, което е станало на 02.02.2011 г. За това си осъждане той е бил реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК на 02.02.2014 г. Настоящето му деяние е извършил на 16.06.2014 г. и неправилно е приет за осъждан за престъпление от общ характер. Няма данни да е наказван по реда на Глава двадесет и осма от НПК с налагане на административно наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК, което би било също пречка за повторно прилагане на тази диференцирана процедура за приключване на наказателното производство. Като такова на формално извършване, инкриминираното деяние не е причинило и имуществени вреди, които да е следвало да бъдат възстановени. При тези данни прокурорът е следвало да избере именно процедурата по посочената Глава двадесет и осма от НПК (вж т.4 от ППлВС № 7 от 04.11.1985 г. по н.д.№ 4/85 г.), а не да договаря със защитника на осъдения П. постигане на споразумение за осъждането му и да внася делото за решаване по реда на Глава двадесет и девета от НПК. Разгледалият предложението за споразумение съд е трябвало да констатира описаните пропуски и да откаже решаването на делото по посочената процедура. Друг е въпросът, че ако би била приложима, удачна промяна съдът е могъл да предложи, като откаже да се приложи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, при данните за упоритостта на осъдения да управлява МПС без каквато и да е правоспособност, без да е изпълнено което и да е от трите наложени му административни наказания глоба, преценено през призмата на изискванията на закона и морала и свързано с обществената му опасност и тази на извършените три предишни идентични нарушения на правилата на ЗДвП. ВКС приема, че след като неправилното приложение на материалния закон е довело до неправилен избор на процедура за приключване на наказателното производство спрямо осъдения, то атакуваното определение за одобряване на постигнатото за осъждане на П. П. споразумение следва да бъде отменено по реда за възобновяване на наказателни дела. Връщането на делото на районния съд е безпредметно, доколкото в съда е било внесено предложение за одобряване на споразумение, а не обвинителен акт срещу П. или предложение за наказването му по реда на глава 28 от НПК, което съгласно указанията в т.11 от цитираното ППлВС би му позволило да разгледа и реши делото в рамките на описаните в тях фактически положения, но което препятства и настоящата инстанция да промени вида и обема на отговорността му. Делото следва да се върне на прокурора за нова преценка за пътя за решаването му, съобразно предоставените му правомощия по чл.242 и следващите от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд – първо наказателно отделение на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила определение № 356 от 01.07.2014 г., постановено по НОХД № 1952/2014 г. на районен съд-Плевен за одобряване на постигнато между прокурор от районна прокуратура-[населено място] и защитника на осъдения П. Л. П. от [населено място], област [населено място] споразумение за осъждането му за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО на прокурора за ново разглеждане за осъществяване на правомощията му по чл.242 и следващите от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :