3 решение по гр.д.№ 242 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 45 [населено място], 03.02.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Даниела Никова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 242 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Х. и Г. М. Х. срещу решение № 1437 от 16.11.2009 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 245 от 2009 г., с което е обезсилено решение № 3228 от 21.11.2008 г. по гр.д.№ 5222 от 2007 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото по предявения от касаторите срещу М. М. А., Б. М. Д. и Н. Г. К. искове с правно основание чл.75 от Закона за собствеността за предаване владението върху двуетажна сграда с тавански етаж и изба и гараж, находящи се в[населено място], м.”Варна йолу”, кв.В., построени в поземлен имот № 123 по кадастралния план на м.”Т.” от 1989 г., идентичен с имот пл.№ 123 по ПНИ на селищно образувание „Т.”, одобрен със заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците Б. М. Д. и Н. Г. К. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като разгледа жалбата в рамките на наведените основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 880 от 05.10.2010 г. на ВКС по настоящото дело. За да постанови обжалваното решение за обезсилване решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че предявеният от касаторите иск по чл.75 от ЗС за възстановяване владението им върху къща и гараж, намиращи се в имот пл.№ 123 по ПНИ на СО „Т.”, Варна, които са били отнети от касаторите при осъществен от съдебен изпълнител въвод във владение, е недопустим, тъй като единствената възможност за защита на касаторите като длъжници по изпълнителното дело била чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител или чрез предявяване на иск по чл.358 от новия ГПК, който е изцяло нов вид владелчески иск, различен от исковете по чл.75 и 76 от ЗС. В конкретния случай касаторите нямали право и на този иск, тъй като той намирал приложение само относно отношения, датиращи след приемането на новия ГПК, тоест след приемането на тази правна норма, а към датата на предявяване на иска на ищците законът не е предвиждал такъв иск за защита на правата им от незаконното принудително изпълнение. Необжалването на действията на съдебния изпълнител при въвода във владение създавало презумпция за законосъобразност на тези действия и било пречка на по-късен етап чрез предявяване на владелчески искове да се поставя под съмнение законосъобразността на тези изпълнителни действия. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /какъв е допустимият ред за защита на длъжник по изпълнението спрямо незаконосъобразен въвод във владение, осъществен от съдебен изпълнител- само чрез обжалване на дейстията на съдебния изпълнител или и чрез предявяване на владелчески иск по чл.75 или чл.76 от ЗС/ настоящият състав на ВКС счита следното: Исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС са средство за защита на владението като фактическо състояние. С иска по чл.75 от ЗС се дава защита на владелец на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца срещу всяко нарушение. Под „нарушение” по смисъла на чл.75 от ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняването на тази фактическа власт, като например системно преминаване през имота, изграждане на постройка в него, изграждане на постройка в съседен имот, но на вътрешната регулационната линия между двата имота, заграждането на част от имота по начин, който затруднява достъпа до него и др. Лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота представлява нарушение по смисъла на чл.75 от ЗС и в случаите, в които лишаването е извършено на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение, когато този въвод е незаконосъобразен. Пропускът на владелеца да обжалва въвода във владение в предвидения в процесуалния закон срок не го лишава от възможност да се защити срещу този незаконен въвод с иск по чл.75 от ЗС, когато е владял имота в продължение на повече от 6 месеца. В подкрепа на този извод на съда е и изричната разпоредба на чл.358 от новия ГПК. Следва да се отбележи, че тази норма не урежда един нов вид иск за защита на нарушено владение, както неправилно я е изтълкувал въззивният съд, а само посочва какви са правомощията на гражданския съд в производство по предявени искове по чл.75 и чл.76 от ЗС, когато се твърди от ищеца, че владението му върху имота е отнето по нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител или друг държавен орган. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието обратното /че предявеният от касаторите иск по чл.75 от ЗС за възстановяване владението им върху къща и гараж, намиращи се в имот пл.№ 123 по ПНИ на СО „Т.”, Варна, които са били отнети от касаторите при осъществен от съдебен изпълнител въвод във владение, е недопустим, тъй като единствената възможност за защита на касаторите като длъжници по изпълнителното дело била да обжалват действията на съдебния изпълнител или да предявят иск по чл.358 от новия ГПК, който е изцяло нов вид владелчески иск, различен от исковете по чл.75 и чл.76 от ЗС и който намира приложение само относно отношения, датиращи след приемането на новия ГПК/ е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1437 от 16.11.2009 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 245 от 2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.