Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 234

София 28.03.2022г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4566 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. М. И., чрез процесуалният представител адвокат К. против въззивно решение № 100009 от 10.03.2021г. по в.гр.д. № 359 по описа за 2019г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 269 от 3.07.2019г. по гр.д. № 667/2018г. на Окръжен съд Русе с което е уважен частично предявения иск и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от И. М. И. против Й. К., гражданска на Кралство Великобритания, иск за сумата от 90 872.16евро, представляващи претендирано адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 22.10.2001г.,ведно със законна лихва от датата на възникване на задължението до окончателното й заплащане, на основание чл.266, ал.1, вр.чл.286, ал.1 ЗЗД, както и предявения иск за лихва за забава върху главницата в размер на 39 156.77евро за периода 13.07.2014г.-8.10.2018г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е приел предявения иск за неоснователен със следните мотиви: Безспорно е, че ответницата е упълномощила на 21.09.2001г. ищеца да я представлява пред Община Русе и Областна управа Русе по всички въпроси, отнасящи се до възстановяване на собствеността върху одържавено недвижимо имущество, находящо се в [населено място] :къща с двор по [улица] къща с двор и магазин по [улица]. По делото е представен и договор за правна помощ на 22.10.2001г., сключен между страните, по силата на който ответницата е възложила на ищеца, в качеството му на нейн пълномощник да извърши необходимите действия за реституция на посоченото имущество, като в чл.4 е посочено, че страните уговарят заплащане на възнаграждение в размер на „25% от пазарната стойност на реституираното имущество, определена към датата на реституцията“, а съгласно чл.5 – възнаграждението следва да се изплати в срок от седем години след реституцията на имотите. Безспорно е и че упълномощеният пълномощник е извършил множество действия – събирал документи във връзка с правата на ответницата, подал заявление до Областната управа, след постановения отказ е предявил иск за собственост, във връзка с което е образувано гр.д.№ 3118/2003г. на РС Русе, което приключило с признаване в полза на ответницата за собственик на 9/20 ид.ч. от имота по [улица] върху 12/20 ид.ч.от имота по [улица]. Ищецът се е позовал на пазарната оценка, направена от областната управа на реституираното имущество, според която стойността му е 421 274.67 евро и е предявил осъдителен иск за сумата от 105 318.66 евро, дължимо възнаграждение от 25%. В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата е направила три възражения: 1/.не е подписвала договор с посоченото в т.4 съдържание, 2/.ищецът не е изпълнил точно задълженията си, защото не я е информирал за хода на делото, не са управлявани реституираните имоти добросъвестно и в нейн интерес, тъй като две години по-късно от необходимото са подадени декларациите за придобиването им и не е отразено, че са паметници на културата, както и че едната сграда не се обитава, с което й е причинена имуществена вреда от 6 771.96лв. /сбор от неплатени: данък недвижим имот, такса битови отпадъци, лихва за забава и такса вписване/. За тези суми плюс размера на платени разходи по чл.62, т.1 и т.2 ЗМДТ ответницата е направила възражение за прихващане и 3/.ответницата е направила възражение за нищожност на клаузата по т.4 от представения договор поради противоречието й със закона и с добрите нрави. Въз основа на заключение на приета по делото тройна съдебно-почеркова експертиза е установено, че подписите за „клиент“ в оригинала на договора за правна помощ на 22.10.2001г. не е са изпълнени от ответницата К.. При тези данни, въззивният съд след като е обсъдил установената практика, че в отношенията между адвокат и клиент задължително е сключената упълномощителна сделка да е в писмена форма /за договора за процесуално представителство това не е задължително/ и че възнаграждение на адвоката се дължи винаги и за всяка инстанция, е приел, че в случая адвокатско възнаграждение е дължимо. Доколкото, пред вид заключението на приетата почеркова експертиза, не може да се счете, че е сключен представеният договор за правна помощ от 22.10.2001г., няма как да се възприеме, че договореното възнаграждение е в размер на 25%. Затова размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, от Адвокатския съвет. Независимо, че е изпратил делото на АС при АК Русе, който е определил размера и че неговото решение е обжалвано пред Висшия адвокатски съвет, който го е потвърдил, въззивният съд е извършило собствени изчисления и въз основа на тях е определил дължим размер от 4 407.17лв., който е преценил като справедлив и обоснован. Въззивният съд е възприел като надлежно направеното от ответницата едва пред въззивната инстанция възражение за изтекла давност. След като е обсъдил, че последното съдопроизводствено действие, с което е възстановена нейната собственост, е постигането на спогодба по в.гр.д.№ 665/2006г., влязло в сила на 13.07.2007г., въззивният съд е изчислил, че към момента на предявяване на иска - 8.10.2018г., погасителната давност е изтекла. На това основание е отхвърлил предявеният иск като неоснователен.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на специалните основания за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставен въпрос, относно преклудирането на възражението за изтекла погасителна давност /и по-специално за възможността да се прави за първи път пред въззивната инстанция/. Позовава се на противоречие с т.4 от ТР № 1 по т.д.№ 1/2013г. Поставя се и въпросът: Следва ли в мотивите на съдебното решение да се съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Позовава се на противоречие с конкретно посочени решения.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Й. К., чрез процесуалния представител адвокат К., с който изразява становище, че не е налице нито едно от посочените основания за допустимост, а и подадената жалба е неоснователна. Счита, че възможността за заявяване на възражението за давност във въззивната инстанция не е преклудирана, защото именно във въззивната инстанция ищецът е заявил ново основание – позовал се е на пълномощното от 21.09.2001г. и съответно, ответната страна следва да разполага с възможност за възражение. Претендира направените разноски от 2 000лв. за адвокатско възнаграждение, реално извършване на които установява с приложен договор за правна защита и съдействие от 30.07.2021г., в който сумата е посочена като платена в брой.

Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по поставеният от касатора въпрос, касаещ възможността възражение за изтекла погасителна давност да се прави за първи път пред въззивната инстанция, доколкото същият е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.4 от ТР № 1 по т.д.№ 1/2013г., съгласно което: „Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ Пред вид приетото, обсъждането на останалите поставени въпроси, се явява ирелевантно.
Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 100009 от 10.03.2021г. по в.гр.д. № 359 по описа за 2019г. на Апелативен съд Велико Търново.
УКАЗВА на И. М. И. от [населено място], [улица], че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 213лв. /четири хиляди двеста и тринадесет лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.