Ключови фрази
право на възстановяване * гори * писмени доказателства * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд

655-97

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                        N99/10

 

гр. София,29.06.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно  заседание на десети февруари   през две хиляди и десета година в състав

                                              

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА          

 ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

                           ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

                                                                   

При участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова  

гр. дело N 26 / 2009 г. по описа на Първо  гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Х. С. Ф., Д. С. Б., С. Д. Р., З. Д. Р., Р. А. Ч., М. Я. К., М. М. С., С. Я. К. и Б. Я. К. са обжалвали въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 484 от 27.10.2008г. по гр.д. № 503/2008г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 694 от 16.07.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за вида на писмените доказателства , извън изброените в разпоредбата на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ, с които е допустимо да се доказва собствеността в производството по чл. 13 ал.2 ЗСПЗЗ.

Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянския районен съд № 94 от 06.02.2008г. по гр.д. № 863/2007г., с което е отхвърлен иска по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ.

Въззивният съд е приел, че представените писмени доказателства не установяват правото на собственост на наследодателя на ищците С с оглед твърдяното придобивно основание. Изложил е съображения, че съдът е длъжен да установи дали писмените доказателства, които се представят имат вещноправно действие и доказват валидно възникване право на собственост според действащата към придобивния момент нормативна уредба.

Ищците са твърдяли в исковата молба, че наследодателят им С. С. е притежавал гори в землището на гр. С., те са придобити по реда на Закона за г. от 1927г. като са изплащани петинки, което се установява от списъка на горопритежателите от с. Р. и имат право на възстановяване на горите.

Като доказателство за собственост е представен списък на горопритежателите от с. Р., Д. , Г. и Ф. , Р. община, на които г. се продават съгласно §3 от специалния закон обн. Д.в.бр.47/1927г. В този списък обаче са посочени само имената на лицата и обозначение на г. – ревир, местност, вид , декари. Представен е списък на лицата от с. Р., които притежават гори, изготвен към 1934г. и подписан от кмета и секретар бирника с посочени суми за петинки като срещу името на С. И. няма посочени вноски. От заключението на лесотехническата експертиза е установено, че в архивите на Смолянското административно лесничейство не са открити документи за основанието на което са съставени тези списъци, не са запазени квитационни книги за заплащани петинки , до 1948г. не е съставян ревир в с. Р. за стопанисване на горите. При тези данни въззивният съд законосъобразно е приел, че въз основа на представените доказателства не може да се признае правото на възстановяване на собствеността. Законът за изменение и допълнение на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия обн. Д.в.47/1927г. дава възможност с §3 г. извън тези задържани за държавно горско стопанство да бъдат продадени на старите яйлакопритежатели, жители на Ц. като на основание §4 изплащането на стойността им ще се извърши в срок от 5 години от деня на публикуване на закона. С изменението на закона в Д.в.18/1931г. е предвидено, че на притежателите се издава крепостен акт от мировия съдия след представяне на удостоверение от местния лесничей, че е заплатена стойността на гората и копие-скица от плана на гората. Следователно правилно въззивният съд е преценил, че представените списъци не удостоверяват право на собственост с оглед предвидения в закона фактически състав за продажбата на горите. Списъците очевидно отразяват подготвителен етап за продажба на гората и при липса на данни за плащане на съответните петгодишни вноски и деклариране на собствеността в по-късен период законосъобразно съдът е приел, че те не представляват годно доказателство по смисъла на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ. Посочените в разпоредбата допустими доказателства са две групи – такива, които имат вещнопрехвърлително действие - нотариални актове, крепостни актове, делбени протоколи други, косвени доказателства като данъчни регистри, стопански карти, удостоверения за дялово участие в кооперации. От примерното изброяване следва да се направи извод, че други доказателства по смисъла на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ са тези, които са били съставяни по предвиден в закона ред за удостоверяване на правото на собственост което предполага придобиване на собственост на друго основание, без да е необходимо то да се доказва. Когато обаче правото на собственост е придобито въз основа на специален закон, то и документите, които се представят следва да установяват предвидените в закона съществени условия за придобиване на собствеността. Ето защо списъкът за продажба на гори не може да служи за доказване на собственост по Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия и поради това не представлява допустимо доказателство по смисъла на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ. С оглед на изложеното не са налице основанията за отмяна по чл.281 ГПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на решение на Смолянския окръжен съд № 484 от 27.10.2008г. по гр.д. № 503/2008г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: