определение по гр.д.№ 244 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 202

София, 28.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 244 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано по касационна жалба на И. С. К. и В. С. Р. срещу решение № 236 от 30.08.2019 г. по в.гр.д.№ 99 от 2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 604 от 14.12.2018 г. по гр.д.№ 1971 от 2018 г. на Районен съд- Дупница за отхвърляне на предявения от И. С. К. и В. С. Р. срещу Г. Х. К. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на право на собственост на ищците на основание упражнено право на изкупуване върху 1/2 ид.ч. от описани в исковата молба 31 земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], общ.Б. дол, Кюстендилска област.
В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторките практика на ВС и ВКС /решение № 799 от 24.09.1994 г. по гр.д.№ 681 от 1994 г. на ВС, I г.о., решение № 28 от 14.03.2009 г. по т.д.№ 497 от 2008 г. на ВКС, ТК, първо т.о., решение № 102 от 20.02.2001 г. по гр.д.№ 1287 от 2000 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 422 от 11.09.2009 г. по гр.д.№ 873 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 155 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 4844 от 2016 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 147 от 05.10.2018 г. по гр.д.№ 4347 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 197 от 18.02.2014 г. по т.д.№ 666 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 567 от 09.04.1974 г. по гр.д.№ 280 от 1974 г. на ВС, I г.о., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 592 от 05.12.2008 г. по т.д.№ 306 от 2008 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 180 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 41 от 13.03.2018 г. по гр.д.№ 1712 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 155 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 4844 от 2016 г. на ВКС, ГК, III г.о./ по следните правни въпроси:
1. Какви са предпоставките за приложението на чл.95, чл.96 и чл.97 ЗЗД и дали кредиторът по чл.33, ал.2 ЗС изпада в забава, ако с поведението си е препятствал длъжника да изпълни задължението си ?
2. Каква е правната квалификация на паричните пощенски преводи като средство за изпълнение на парични задължения ?
3. Представлява ли предлагане на изпълнение по смисъла на чл.95 ЗЗД изпращането на сумите чрез пощенски парични преводи ?
4. Дали реалното неполучаване на дължимата сума от кредитора, изпратена чрез пощенски паричен превод, може да се третира като извинително закъснение за длъжника и да не се взема предвид като основание за обезсилване на решението по чл.33, ал.3 ЗС ?
5. Какви са условията за откриване на банкова сметка на името на трето лице, съгласно Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции, действала към момента на влизане в сила на решението за изкупуване на идеалните части ?
6. Длъжен ли е съдът да формира своите правни изводи по съществото на спора, след цялостна преценка на всички относими доказателства по делото ?
7. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства ?
8. Длъжен ли е съдът в мотивите си да посочи кои факти приема за релевантни и установени по делото и кои счита за недоказани, респективно неотносими ?
9. Препращането към задължителната съдебна практика /в случая Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. на Пленума на ВС/ освобождава ли въззивния съд от задължението му по чл.236, ал.2 ГПК да изложи ясни и убедителни мотиви към решението ?
В писмен отговор от 06.12.2019 г. ответникът Г. Х. К. оспорва жалбата. Моли решението на Кюстендилския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Касационното обжалване на решението следва да се допусне поради следното: За да постанови решението си за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за собственост на 1/2 ид.ч. от описаните в исковата молба 31 земеделски имота, въззивният съд е приел, че ищците И. С. К. и В. С. Р. не са придобили правото на собственост върху тази идеална част от земите на основание упражнено право на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, тъй като съдебното решение, с което е признато това тяхно право, е обезсилено по право- защото ищците не били заплатили на ответника Г. Х. К. посочената в решението по чл.33, ал.2 ЗС продажна цена в едномесечен срок от влизане в сила на това решение /решението е влязло в сила на 28.09.2016 г./. Действително, по делото е било установено и не е спорно между страните, че преди изтичане на едномесечния срок /на 19.10.2016 г./ ищците са изпратили дължимата сума с два пощенски записа на адреса на ответника К.. Пощенските записи обаче не са били получени от ответника и са върнати като непотърсени от него на 09.11.2016 г. След връщането на записите ищците са внесли сумата по сметка на ответника в банка и са го уведомили затова, но това е станало след изтичане на срока за изпълнение- на 22.11.2016 г. и 23.11.2016 г., когато вече, според въззивния съд, решението за изкупуване е било обезсилено по право. Съдът е приел, че като не е потърсил сумите по пощенските записи ответникът не е изпаднал в забава, която може да извини забавеното плащане на сумите от ищците.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с посочените от касаторите решение № 799 от 24.09.1994 г. по гр.д.№ 681 от 1994 г. на ВС, I г.о. и решение № 155 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 4844 от 2016 г. на ВКС, ГК, III г.о./ за допускане на касационното обжалване по първия, третия и четвъртия поставени от касаторите правни въпроси, доуточнени и обобщени от ВКС в следния по-общ въпрос: Дали неполучаването от кредитора на изпратени с парични пощенски преводи суми представлява недаване на необходимото съдействие за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.95 ЗЗД и дали в този случай кредиторът изпада в забава с последиците на същата по чл.96 и чл.97 ЗЗД ?
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд следва да бъде допуснато.

Воден от горното, настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236 от 30.08.2019 г. по в.гр.д.№ 99 от 2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 70 лв. /седемдесет лева/.

УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.