Р Е Ш Е Н И Е №30 гр. София, 08 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурор от ВКП – РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №2904/2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по ИСКАНЕ от осъдения Н. Л. Ф. за възобновяване по чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 НПК на ВНОХД № 643/2011 г., по описа на ОКРЪЖЕН СЪД гр.Пловдив и за отмяна на постановеното по същото дело решение №145 от 17.05.2011 год., с което по протест на прокурор при ОП гр.Пловдив и по жалби от подсъдимия Ф. и защитата му и по жалба от защитата на подс.В., е изменена присъда №104/15.02.2011 год. по нохд№7204/10 год. на Пловдивския районен съд в частта за наказанието на подс.Ф., като по чл.37, ал.1, т.6 НК му е наложено наказание лишаване от право да заема държавна длъжност - кмет и кметски наместник за срок от една година и шест месеца, а в останалата част присъдата е потвърдена. С присъда №104/15.02.2011 год. по нохд№7204/10 год. на Пловдивския районен съд подсъдимият Ф. е признат за виновен за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и вр. с чл. 55, ал. 1,т. 2, б.”б” , вр. чл. 58а, вр.чл. 2, ал. 2 НК е осъден на пробация по чл.42а ал.4 вр. с ал.З т.1 вр. с ал.2 т.1 и т.2 вр. с ал.1 от НК за срок от една година, състояща се в регистрация по настоящ адрес и подписване пред пробационен служител, при периодичност два пъти седмично. Със същата присъда подс. С. А. В. е признат за виновен за престъпление по чл. 311 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.З вр. с от НК и вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2 б."б" вр. чл. 58а, вр. с чл. 2 ал. 2 и чл. 57 ал. 1 от НК е осъден на пробация по чл. 42а, ал. 4, вр.,с ал. З, т. 1, вр. с ал. 2, т.1 и т. 2, вр. с ал. 1 от НК в размер на една година и шест месеца, която се състои в регистрация по настоящ адрес и в периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично. В искането се правят оплаквания за съществени процесуални нарушения, състоящи се в следното: обвинителният акт „не съответства” на съдържанието по чл. 246, ал.2 от НПК; правото на защита на осъдения Ф. е нарушено заради „самото съдържание на обвинителния акт”, който в описателната част съдържал факти и обстоятелства, отнасящи се престъпна дейност на друго лице – Д. Т., на което другият подсъдим – В. е бил защитник . За нарушение на закона се сочи неправилна квалификация на деянието по чл. 311, ал. 1 НК, вместо по ал. 2 – маловажен случай. Едва след нотариалната заверка искателят е разбрал, че завереното от него пълномощно е използвано за извършване на престъпление, което намалява обществената опасност на деянието и обуславя маловажност на случая. За явна несправедливост на наложеното наказание се твърди неправилно приложение на чл. 37, ал.1, т. 6 НК тъй като Ф. е бил въведен в заблуждение за извършване на неприсъствената заверката на подписа на свид.Т.. Не са взети предвид данните за съществената роля на другия подсъдим за извършване на деянието. Моли за отмяна възобновяване на делото, отмяна на решението и присъдата на съдилищата, решили делото и същото бъде върнато на Районна прокуратура – гр.Пловдив. В съдебно заседание осъденият Ф. не се явява – редовно призован. Депозирал е писмено становище с молба да се даде ход на делото без личното му участие. Поддържа искането и моли да бъде уважено. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и да се остави без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО И ИЗРАЗЕНИТЕ СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен процесуален субект по чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Не са допуснати основания за възобновяване на производството по делото. Сочените данни за съществени процесуални нарушения не намират опора при проверката на постановените съдебни актове. Напълно произволно се твърди, че обвинителният акт не е изготвен съгласно изискването чл. 246, ал.2 НПК. От съдържанието му е видно, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени фактическите обстоятелства на престъплението, времето, мястото и начина на извършване на деянието. Посочена е връзката му с участието на двамата подсъдими , при условията на задружна дейност, както и обстоятелствата, които индивидуализират отговорността им и доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. От описаните фактически данни е изведена релевантната, според обвинението, правна квалификация. При това съдържание на обвинителния акт подсъдимият Ф. е получил пълна информираност относно причините и характера на обвинението, поради което не е било ограничено правото му да узнае в какво е обвинен - фактите за деянието и правната им квалификация. Твърдението, че правото му на защита е било ограничено, поради непълнота на обвинителния акт е изцяло плод на неудовлетворение от осъждането, а не на ограничаване правата му в процеса. Описаните в обстоятелствената част факти , касаещи и последваща деянието на Ф. престъпна дейност на друго лице, което е използвало инкриминирания документ, не са формирали фактическите обстоятелства, квалифициращи деянието на Ф. и поради това неоснователно се изтъква, че е осъден за престъпление по непредявени фактически данни. Производството по делото е проведено и за двамата подсъдими по реда на особените правила по глава ХХVІІ НПК. Те са признали фактическите обстоятелства съгласно обвинителния акт, видно от изричните им волеизявления, вписани в съдебния протокол на лист 21 от първоинстанционното производство. Последващото оспорване на тези фактически данни от осъденият Ф. , включително и в рамките на настоящото извънредно производство, е ирелевантно, тъй като той е бил подробно информиран от първостепенният съд за правата му при съкратено съдебно следствие и се е съгласил с описаните в обвинителния акт факти за начина на извършване на деянието и неговото авторство. Съдът е обявил, че за установяване фактите от предмета на доказване няма да събира доказателства на съдебното следствие , а ще се ползва от доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Пристъпил е към провеждането на съкратено съдебно следствие едва след като се е убедил, че самопризнанието на подсъдимите Ф. и В. е подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства. Обявил е с определение, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При тези данни Ф. е получил всички гаранции за разглеждане на делото при стандартите на справедлив процес. Неоснователно се твърди, че неправилно съдилищата не са приложили квалификацията „маловажен случай” по чл.311, ал.2 от НК за деянието на искателя. Признатите от него обстоятелства от обстоятелствената част на обвинителния акт не са самоцел в процеса, а предпоставка, при осъдителна присъда, той да се ползва от по - благоприятни основания при определяне на наказанието. Но те не предпоставят и привилегията деянието да се третира и като по-леко наказуем състав на престъплението, какъвто е маловажният случай по чл. 311, ал.2 НПК. Установените по делото фактически данни не обуславят извод за липса или за незначителност на увреждащото действие на деянието, които да обусловят по-ниска степен на неговата обществена опасност в сравнение с други случаи на същото по вид престъпление. Вярно е обратното. Данните по делото сочат, че веднага след извършване на лъжливото документиране на процесното пълномощно, то е било използвано от свид.Т. за укриване на веществени доказателства, събрани по водено срещу нея наказателно дело. Невярно се твърди , че осъденият Ф. е бил въведен в заблуждение от другия подсъдим - В. за извършване на заверката на „донесеното” му пълномощно”. От данните по делото е установено, че Ф. е съзнавал фактическата страна на деянието- извършването на неприсъствена заверка на подписа на свидетелката. В качеството му на кмет на с.Любен, обл.Пловдив Ф. е имал право да извършва нотариална заверка на подписи. В случая е съзнавал, че лицето Д. Т., посочена като упълномощителка на лицето Р. в пълномощното, вписано под регистрационен №76 от 19.06.2009 г. в кметството на с.Любен, обл.Пловдив, не се е явило лично пред Ф.. Обективните факти сочат, че заверката от Ф. е осъществена единствено в присъствието подс.В. и на свид.Р., без личното присъствие на Т. и без присъствено полагане на подписа й на упълномощителка в момента на заверката. От заключението на графологическата експертиза на л.74-75 от досъд. произвозство е установено, че завереният нотариално от подсъдимия подпис , положен в документа срещу името на лицето Д. Т., не изхожда от нея. Съзнавал е и целта ,поради която тя се извършва – за да бъде използван този документ като доказателство, материализиращо извършеното от него действие. Установено е по делото, че е налице и съзнателно антидатиране на датата на заверката на подписа на упълномощителката с по-ранна дата, а не тази на която действително е извършена – през месец юли на 2009 г. За възникване на отговорността за престъплението по чл. 311 , ал.1 НК не се изисква документът да е използван, а да е съставен с такава цел. Дори и документът да не беше използван, деянието е довършено със самото реализиране на съставянето на официалния документ с невярно съдържание. Правилно е съждението на съдилищата, че в случая обществената опасност на деянието е завишена , поради съзнаването от дееца за целта на използване на документа . От съдържанието на пълномощното осъденият е бил обективно информиран, че нотариалното действие се извършва за използването на документа от упълномощеното лице пред банкова институция - ДСК ЕАД гр.Пловдив и за упражняване правото на безпрепятствен достъп до сейф на упълномощителката. Бил е наясно с приложното поле на използването на документа – за упражняването на чужди субективни права със значим интерес. Не е налице явна несправедливост на наложеното наказание с прилагането на чл. 37, ал.1, т.6 НК. Взети са предвид всички данни за ролята на всеки от подсъдимите и приноса им в осъществяване на деянието. Неоснователно се твърди в искането, че ролята на Ф. в съвместната съучастническа дейност с подс.В. е била по-малка, поради което неправилно му е наложено и наказанието лишаване от права. Обратното е вярно, поради вече изложените съображения от ВКС, който се солидаризира с аргументите на предходните съдебни инстанции.Като извършител на инкриминираното деяние основателно е оценен съществения принос на Ф. в съвместната дейност с подбудителя на деянието- подс.В.. Добрите личностни данни на Ф. са оценени от решаващите съдилища, наред с липсата на минали осъждания и цялостното поведение на разкаяние и признание на деянието още от досъдебната фаза. ВКС подкрепя извода на въззивната инстанция, че с оглед на решаващата роля на Ф. в извършването на престъплението, и особеното му качество на лице с публични функции, което е и морално задължено да дава пример и възпитава останалите граждани в спазване на законите на страната, наложеното му допълнително наказание лишаване от право да заема държавната длъжност - кмет и кметски наместник за посочения в решението срок, е законосъобразно, предвид гарантиране постигане целите на наказанието. Предвид горните съображения, ВКС в настоящия състав, прие, че не да налице поддържаните в искането основания за възобновяване на делото , поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения Н. Л. Ф. за възобновяване на внохд № 643/2011 г. на ОКРЪЖЕН СЪД гр.ПЛОВДИВ и отмяна на постановеното по същото дело решение №145 от 17.05.2011 год. и присъда №104/15.02.2011 год. по нохд№7204/10 год. на РАЙОНЕН СЪД гр.ПЛОВДИВ, като неоснователно. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :