Ключови фрази
връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * нередовност на исковата молба * държавна такса * надлежно упражняване право на иск * указания на съда

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

616

 

гр. София, 16.08.2010 година

 

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети август през две хиляди и десета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ СЛАВЧЕВА

                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 455  по описа за 2010г.

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Д” О. , гр. Б. срещу определение № 975 от 22.01.2010г. по ч. гр. д. № 10378/2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав, с което е оставено в сила разпореждане от 12.06.2009г. по гр. д. № 532/2009г. на Софийски районен съд, 57 състав. С разпореждането първоинстанционният съд е върнал исковата молба на „Д” О. , гр. Б. от 05.01.2009г. против „М” О. , гр. С..

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за неясни и неразбираеми указания въпреки конкретизацията на исковите претенции, превратно интерпретиране на данните по делото, неточни указания за държавната такса и необосновано разпореждане за връщане на исковата молба. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в протворечие с постоянната съдебна практика и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: относно приложението на чл. 72 ГПК и определянето на държавната такса, конкретизацията на исковите претенции, предпоставките за даване на указания от съда и тяхното съдържание. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на предявените искове по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционния съд двукратно е давал указания на ищеца за индивидуализиране на предявените искове, но въпреки неколкократно направените уточнения не е ясно дали се касае за един договор за покупко-продажба, сключен между страните с периодично, съответно продължително изпълнение или за множество обективно съединени искове за покупко-продажба по множество издадени фактури. Въпреки уточнението, че се касае за един договор за покупко-продажба, няма конкретизация кога е сключен, какви стоки са доставяни, нито за какъв период са извършени доставките. Не е внесена дължимата държавна такса по всеки от исковете. Според мнозинството на съдебния състав недостатъците на исковата молба не са отстранени, поради което същата подлежи на връщане.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид инвокираните от касатора доводи и данните по делото релевантните за спора въпроси са процесуалноправни и са свързани с надлежното упражняване правото на иск, степента на индивидуализация на претендираното вземане, начина на определяне на дължимата държавна такса и съдържанието на указанията на съда при нередовност на исковата молба.

По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение на приложимите норми, касаещи надлежното упражняване правото на иск чрез редовна искова молба, конкретизацията на исковите претенции, предпоставките за даване на указания от съда и тяхното съдържание е формирана трайноустановена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.

За да бъде допустимо исковото производство, е необходимо исковата молба да има предписаното от закона съдържание и да бъде внесена дължимата държавна такса. Част от съдържанието на исковата молба е индивидуализирането на спорния предмет, което при предявени искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се извършва чрез индивидуализиране на цената, фактурите или други документи, с които е предадена стоката, размера и периода на обезщетението за забава. Конкретизацията следва да бъде извършена по такъв начин, че ответникът да има достатъчно информация, за да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. При дълготрайни търговски взаимоотношения между търговци/търговски дружества, в случаите на извършени частични плащания не винаги е възможно точно конкретизиране от страна на продавача кое количество от коя стока е платено и кое е останало неплатено. Поради това за конкретизиране на претенцията за заплащане на цената на доставена стока по търговска продажба е достатъчно посочване на фактурите и останалата неплатена част по тях. В този смисъл е трайноустановената съдебна практика на ВКС, която е нарушена с обжалваното определение, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Проверката на правилността на разпореждането за връщане на исковата молба предполага проверка на правилността на разпорежданията за оставяне на исковата молба без движение и даване на указания за отстраняване на нейните нередовности. С депозираната от ищеца молба вх. № 1019339/13.03.2009г. точно и ясно е посочено по коя фактура каква част от цената се претендира за плащане, конкретизирани са размерът и периодът на лихвата за забава - върху всяка неплатена фактура, от датата на всяка отделна фактура до 24.12.2008г.точнено е от ищеца, че се касае до един договор за покупко-продажба, като останалите данни по делото сочат, че индивидуализацията на стоката е ставала с всяка отделна фактура. Поради това, че претенцията е достатъчно точно и ясно конкретизирана, неправилно въззивният съд е приел, че недостатъците на исковата молба не са отстранени.

По отношение на държавната такса е налице трайноустановена съдебна практика, съгласно която, ако съдът прецени, че същата не е внесена, следва да посочи точен размер на дължимата държавна такса и да даде срок на ищеца, в който същата да бъде платена, като конкреткизира дължимата невнесена част. В настоящия случай Софийски градски съд е имал достатъчно данни, за да приеме, че са предявени в обективно кумулативно съединяване два иска – с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размери съответно 16 083,26 лв. и 2 110,41 лв., върху всеки от които се дължи държавна такса в размер 4%, т. е. съответно 643,33 лв. и 84,42 лв. или общо 727,75 лв., както и да констатира, че дължимата държавна такса е внесена на два пъти – с преводно нареждане от 22.12.2008г. и платежно нареждане от 10.03.2009г.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на Софийски градски съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено друго, с което да се отмени разпореждането на Софийски районен съд и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 975 от 22.01.2010г. по ч. гр. д. № 10378/2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ разпореждане от 12.06.2009г. по гр. д. № 532/2009г. на Софийски районен съд, 57 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.