Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * справедливост


Р Е Ш Е Н И Е № 70
София, 27.04.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 748/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение № 86 от 21.02.2011 год., постановено по гр.д. № 1243/2010 год. на Апелативен съд [населено място] в частта, в която след като е отменено решението на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 394/2010 год. в частта, в която е отхвърлен искът предявен от И. Г. Б. против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение в престъпление , за което ищецът е оправдан, за разликата над 50 000 лв. до размер на 60 000 лв., е постановено ново решение, с което за този размер искът е уважен, както и в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, в която искът за обезщетение е уважен в размер на 50 000 лв.
Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което присъденото обезщетение да бъде съобразено със събраните по делото доказателства и правилата на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът по касация И. Г. Б. от [населено място], чрез адв. В. В., оспорва касационната жалба . Подробни съображения развива в представената по делото писмена защита.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 1317/ 07.12.2011 год., по въпроса относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди , с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Прието е, че по този въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда , изразена в т. ІІ ППВС №4/23.12.1968 год. и ТР № 3 от 22.04.2004 год. на ВКС по т. гр.д. №3/2004 год., поради което касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид и обсъди всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди и които са установени в процеса.
Съгласно т.11 от ТР № 3/22.04.2004 год. на ВКС, по тълк. гр.д.№3/2004 год. ОСГК държавата отговаря за вредите , пряка и непосредствена последица от увреждането / чл. 4 ЗОДОВ/ . Обезщетението за неимуществени вреди се дължи само за тези вреди, които са резултат или следствие на незаконното обвинение за извършено престъпление. Следователно дори едно обстоятелство, сочещо на претърпени от ищеца неимуществени вреди да е установено в процеса, обезщетение на съответните неимуществени вреди не се дължи ако не се установява причинно - следствен връзка с незаконното обвинение . За вредите , които се намират в такава причинно - следствена връзка с обвинението, размерът на обезщетението се определя по справедливост .
По касационната жалба :
С обжалваното решение въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че хипотезата на чл. 2,т.2 ЗОДОВ е изпълнена и отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ следва да бъде ангажирана, доколкото срещу ищеца е било образувано наказателно производство и повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343,ал.1,б.”в”, във вр. чл. 342,ал.1 НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда.Неправомерните действия на органите на държавното обвинение са се изразили в неоснователно образуване на наказателно производство, поддържане на обвинението пред съда , вкл. протестиране на оправдателната присъда на първоинстанционния съд до изчерпване на възможностите за протест пред ВКС. Тези действия са продължили за период от края на 2006год. до 14.11.2008 год. / около две години/, от която дата е решението на ВКС , с което окончателно е потвърдена оправдателната присъда на ищеца. Възприети са и изводите на първоинстанционния съд за претърпени в резултат на незаконното обвинение неимуществени вреди, изразяващи се в значителен психически и емоционален стрес . Ищецът се е чувствал злепоставен пред обществото и социалния си кръг, поради което се изолирал и избягвал контакти, станал отчужден , преустановил професионалните си занимания . За да увеличи размера на присъденото обезщетение въззивният съд е приел, че не е отчетена в необходимата степен професията на ищеца – действащ адвокат и оттам действителното отражение върху личността му и способността му да упражнява професията си.
Предвид отговора на поставения правен въпрос и в съответствие с оплакванията в касационната жалба следва да се посочи, че при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение съдът не е съобразил обстоятелството , че наказателното преследване срещу ищеца / досъдебна и съдебна фаза/ е продължило по- малко от две години като същият е бил оправдан още на първа инстанция; По отношение на него в течение на цялото производство не е била вземана мярка за неотклонение „задържане под стража” . Напротив, наложена му е била най- леката мярка за процесуална принуда „подписка”; Пътно-транспортното произшествие, по повод на което е повдигнато обвинението, макар и квалифицирано в наказателното производство като „случайно събитие”, е било съпричинено от ищеца, който в нарушение на Закона за движението по пътищата и Правилника за неговото приложение се е движил с несъобразена скорост като в резултат на произшествието е загинал човек. В нарушение разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ съдилищата не са разграничили кои от установените неимуществени вреди се намират в причинно - следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно преследване, поради което подлежат на обезвреда и кои са резултат на получените от произшествието травми, и поради това не подлежат на обезщетяване . Така здравословното състояние на ищеца, което е било съобразено от първоинстанционния съд при определяне на обезщетението, не е резултат от образуваното наказателно производство , а от претърпяното произшествие. Именно поради претъпените травми, а не поради воденото наказателно производство, ищецът е бил принуден за известен период от време да прекъсне адвокатската си практика, да не посещава адвокатската кантора и след престоя си в болнично заведение да пребивава в дома си, поради което да се намира в известна изолация .
Като не са отчетени визираните по- горе обстоятелства и не е съобразено изискването за наличие на причинно- следствена връзка между незаконното обвинение и констатираните неимуществени вреди, съдът е определил размер на обезщетението, който не е адекватен на действително претърпените от това обвинение неимуществени вреди.
С оглед на изложеното касационната жалба се явява основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон / чл. 4 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД/.
Като съобрази разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ и всички обстоятелства, които са от значение за определяне на дължимото обезщетение в това число и посочените по- горе, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. счита, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата 4 000 лв. , която се дължи ведно със законната лихва ,от датата на исковата молба до окончателното и изплащане. До този размер обжалваното решение следва да се остави в сила. За разликата над 4000 лв. до 60 000 лв. решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което за този размер искът да се отхвърли.
При условията на чл. 10 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на И. Г. Б. от [населено място] разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 18 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 86 от 21.02.2011 год., постановено по гр.д. № 1243/2010 год. на Апелативен съд [населено място] в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на И. Г. Б. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение в престъпление , за което е оправдан, за разликата над 4 000 лв. до 60 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Г. Б. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ иск с пр. осн.чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за размера над 4000 лв. до 60 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. Г. Б. от [населено място] разноски в размер на 18 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: