Р Е Ш Е Н И Е №371 гр. София, 26 октомври 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1090 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. Д. М. срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд от 20.05.2015 г, по ВНОХД № 797/15, с която е отменена оправдателна присъда на Софийски районен съд № 49 от 25.11.14 г, по НОХД № 8077/13, и жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 22.11.2010 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, възлизащи на обща стойност 2 458, 50 лв, от владението на Л. И. Е., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на три години и шест месеца „лишаване от свобода”, а, на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложеното и наказанията по НОХД № 19124/11 на Софийски районен съд и НОХД № 22279/11 по описа на същия съд, а именно: три години и шест месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” режим, в затвор, със зачитане на изтърпяното наказание по групираните присъди и времето, през което спрямо лицето е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че са неиздържани доказателствените изводи относно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, че неправилно са отхвърлени показанията на св. Й. от съдебната фаза, че въззивният съд не е имал доказателствена основа за осъждане на жалбоподателя, че осъдителната присъда почива на показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, че материалният закон е приложен неправилно. С жалбата се прави искане за отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят заявява, че не е извършил престъплението, за което е осъден. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: СГС е събрал нови доказателства, като е провел повторен разпит на св. Е. и св. Й. и е допуснал до разпит св. М.. Изискал е веществените доказателства / 5 бр. тонколони /, които е предявил на пострадалата, която е потвърдила, че са част от отнетото й имущество. Първата инстанция безусловно е кредитирала показанията на свидетелите от съдебната фаза, без да анализира казаното от тях на досъдебното производство, с което е нарушила процесуалните правила за оценка на доказателствата. Въззивната инстанция е отстранила това нарушение, като е провела собствен доказателствен анализ, съобразен с правилото на чл. 14 НПК. Известно е, че приобщените показания на свидетелите от досъдебното производство са част от доказателствената съвкупност, годна да послужи при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Отделен е въпросът кои показания да бъдат кредитирани и да залегнат в основата на съответния съдебен акт. СГС е анализирал показанията на св. Й., св. В., св. Н., св. Н., депозирани в двете фази на процеса, и правилно е приел, че може да се довери на тези от досъдебното производство. Въззивният съд се е мотивирал с констатацията, че фактите, изяснени чрез първоначалните показания на цитираните свидетели, се вписват цялостно и безпротиворечиво във фактите, изводими от другите доказателствени източници, а именно: показанията на св. Е., св. Е., протоколите за оглед и доброволно предаване, писмените доказателства, веществените такива. В насока на това, че първоначалните свидетелски показания отговарят на обективната истина е обстоятелството, че част от отнетото имущество: 5 бр. тонколони, са попаднали у св. Н., който ги е получил за ползване от подсъдимия / този факт подлага под съмнение изявлението на жалбоподателя, че не е съпричастен към кражбата от дома на св. Е. /. Правилно е посочено, че не могат да бъдат пренебрегнати показанията на св. Й., който е очевидец на извършеното престъпление. Достоверността на неговите твърдения е проверена чрез съпоставянето им с гласните доказателства, изводими от показанията на свидетелите Е.. Установено е, че описанието на обстановката в жилището и на местата, където са се намирали отнетите вещи, кореспондира на възприятията на св. Й., залегнали в първоначалните му показания. На следващо място, обсъдено е твърдението на свидетелите, че на досъдебното производство са дали показания при условията на натиск. В тази насока, правилно е отбелязано, че такова твърдение не следва да бъде кредитирано, тъй като се е появило за първи път в съдебната фаза на процеса и не е подкрепено с доказателства, а и промяната в позицията на свидетелите е обяснима с оглед приятелските им отношения с подсъдимия и желанието им да облекчат правното му положение. Неоснователно се твърди, че е нарушена забраната на чл. 281, ал. 8 вр. чл. 281, ал. 4 НПК. Осъдителната присъда не почива единствено на показанията, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, а на доказателствена съвкупност, състояща се от гласни, писмени и веществени доказателства, които несъмнено и категорично обвързват подсъдимия с извършеното престъпление и формират надеждна доказателствена основа за неговото осъждане. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените факти от предмета на доказване е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието покрива признаците на състава по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и такава е приетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Софийски градски съд от 20.05.2015 г, по ВНОХД № 797/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: