Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * маловажен случай * акцизни стоки без бандерол


Р Е Ш Е Н И Е

№ 387

София, 21 ноември 2013 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ГАЛИНА ЗАХАРОВА


при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1207/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения М. С. Т. за възобновяване производството на нохд № 685/12г. по описа на РС-Силистра и внохд № 36/13г. по описа на ОС-Силистра.
В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Искането е за възобновяване на производството и оправдаване на осъдения на основание чл.24, ал.1 от НПК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Осъденият Т., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява .
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда № 894 от 11.12.2012г., постановена по нохд №685/12г., Районен съд-Силистра е признал подсъдимия М. С. Т. за виновен в това, че на 03.03.2012г. в [населено място], в л.а. „марка” с ДК Х№ , държал акцизни стоки по смисъла на чл.4, ал.1, вр. чл.2, ал.2 и чл.11 от ЗАДС, а именно 600 броя кутии от цигари "марка”, на обща стойност 4500лева, без бандерол, като такъв се изисква по ЗАДС и случаят не е немаловажен, поради което и основание чл.234, ал.1, вр. чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 4 500лева.
На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.234, ал.3 от НК, предметът на престъплението – 600 бр.кутии с цигари "марка”, на стойност 4500лева е отнет в полза на държавата.
В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски.
С въззивно решение № 10 от 26.03.2013г., постановено по внохд № 36/13г., ОС-Силистра е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда.
В рамките на приетата фактическа обстановка, която правилно е установена от решаващите съдилища, след извършена оценка на доказателствената съвкупност, при спазване на процесуалните правила за това, верни са и изводите им за виновност на М. Т. по възведеното му обвинение за престъпление по чл.234, ал.1 от НК.
Възраженията за неправилно приложение на материалния закон се свързват с правните изводи на съда за съставомерност на деянието по чл.234, ал.1 от НК, която изисква и немаловажност на случая, наред с останалите елементи от състава на престъплението. Именно немаловажността на конкретното деяние го разграничава от административното нарушение, за което осъденият би бил подведен под административна отговорност. Правилно съдилищата са приели, че извършеното престъпление не е маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Изводите на предходните инстанции се базират на количеството цигари – 600 бр. кутии, което надхвърля нуждите на обичайното лично потребление, паричната равностойност от 4 500лева, мястото, където са намерени, факта, че става въпрос за стоки с надпис “DUTY FREE.”, които не могат да се придобиват на територията на страната, а могат да бъдат само внесени отвън при спазване на съответния законов режим за това. В случая, изведената степен на обществена опасност на деянието, не е по-ниска от обикновените случаи на престъпление от този вид. Паричната равностойност на предмета на престъплението, която не е ниска, а именно 4500лева, е само един от критериите при оценка на конкретното престъпление като “маловажен случай”, при това не е определящ и доминиращ. Съдебната практика е последователна и непротиворечива в разбирането си, че преценката за маловажността е многостранна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици. В тази връзка следва да се отбележи, че оценката за степента на обществена опасност на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап от развитието на обществото. При горните констатации, съдилищата правилно са приели, че случаят е немаловажен и деянието, реализирано от подсъдимия е съставомерно по чл.234, ал.1 от НК. Ето защо не може да се приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил административно нарушение, а не престъпление, както се твърди в искането за възобновяване, като разграничителният критерий между двата вида отговорност е законодателно въведен, а именно дали случаят е маловажен или не.
Инкриминираната стойност на предмета на престъплението от 4 500лева е пазарната такава, съобразена с всички ценообразуващи компоненти, както и с действалата към момента на оценяването му нормативна уредба. Тази стойност е определена от вещото лице, в рамките на назначената от първата инстанция съдебно-икономическа експертиза. Независимо, че престъпното деяние по чл.234 от НК предвид на систематичното място на този текст в НК, е своеобразно посегателство против отделни стопански отрасли, чрез криминализирането му държавата защитава и своето право да събере определен данък-акциз, което се удостоверява чрез залепения върху стоката бандерол. Изпълнителните деяния на горното престъпление, изразяващи се в продаване или държане, са по отношение на стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, като именно тези стоки са предмет на престъплението. Стойността на предмета на дадено престъпление, когато става въпрос за материализиран израз, се определя за нуждите на съдопроизводството по средни пазарни цени, а дължимият акциз е величина, различна от пазарната стойност на дадена вещ.
В искането се възразява и относно действията на органите на досъдебното производство и прокуратурата, като се твърди, че те е следвало да привлекат към наказателна отговорност свидетеля И.. Във връзка с тези доводи следва да се посочи, че правомощието да привлича дадено лице към наказателна отговорност, чрез повдигане и предявяване на обвинение за съответно престъпление, е изцяло в прерогативите на прокуратурата и органите на досъдебното производство. По тези въпроси съдът няма правомощия в каквато и да било насока, поради което не може да се произнася за това дали свидетелят И. е следвало да бъде привлечен към наказателна отговорност.
С горното, настоящата инстанция намира, че оплакванията в искането за възобновяване не сочат на допуснати нарушения на материалния закон, както и на процесуални такива, поради което не са налице основания за неговото уважаване.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. С. Т. за възобновяване на производството по нохд №685/12г. по описа на РС-Силистра и внохд № 36/13г. по описа на ОС-Силистра.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател: Членове: