4 Р Е Ш Е Н И Е № 89, София, 12 април 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова, в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова, изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 223 по описа за 2018 година. С присъда по нохд № 597/17 г. Свиленградският районен съд осъдил подсъдимия В. С. Х., за деяние, извършено на 09.10.2015 г., на основание чл.343, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.342, ал.1, чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК на четири месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години, като на основание чл.343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на А. Г. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 238 лева, дължимо ведно със законната лихва начиная от 09.10.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част – до пълния предявен размер за сумата от 2 827,50 лева. Направените по делото разноски, в това число и тези, сторени от частния обвинител и граждански ищец, съдът поставил в тежест на подс.Х.. С решение № 2 от 04.01.2018 г. по внохд № 705/17 г. Хасковският окръжен съд отменил изцяло присъдата и на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК прекратил наказателното производство водено срещу подсъдимия за престъпление по чл.343, ал.1, б.”а” от НК, както и производството по предявения от Д. граждански иск за сумата от 2 827,50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.10.2015 г. до изплащането му. Срещу въззивното решение са постъпили касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-Хасково и от частния обвинител и граждански ищец. Прокурорът претендира да са налице основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Частният обвинител и граждански ищец ангажира същите касационни основания с идентично искане. Пред ВКС този жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Подсъдимият лично и защитата му не намират основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът и жалбата са частично основателни, що се касае до претенцията за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, но не по посочените от тях причини. ВКС установи, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, от кръга на тези по чл.348, ал.3, т.2-4 от НПК, което предопределя отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. До постановяването на ТР № 3/15 г. на ОСНК на ВКС конкуренцията между административната и наказателната отговорност, каквато ХОС е констатирал в настоящото производство, се разрешаваше съобразно указанията, дадени с ТР № 85/66 г. на ОСНК на ВС на РБ, като влязлото в сила наказателно постановление или решение на контролния съд, не беше пречка за образуване и приключване на наказателно производство за същото деяние. Последиците от двойното наказване се преодоляваха, като след влизане в сила на присъдата се възобновяваше административното производство по реда на ЗАНН – чл.70, б.”г”. След постановяване на ТР № 3/15 г.на ОСНК на ВКС, при липсата на изрична законова уредба, се промени тълкуването, дадено с посоченото по-горе ТР и за преодоляване на конкуренцията бяха дадени указания - относимите към настоящия случай – т.1.1 и т.1.2.2., или обобщено: - При приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с наказателен характер, срещу същото лице, за същото деяние, воденото, второ по ред наказателно производство срещу същото лице за същото деяние се прекратява на основание чл.4, §1 от Протокол 7 към Конвенцията във връзка с чл.24, ал.1, т.6 от НПК; - Възобновяване на окончателно приключилото административно-наказателно производство при наличието на условията на чл. 79, б.”в” от ЗАНН, отмяна на постановените по него актове и прекратяването му; - Възобновяване на прекратеното наказателно производство по реда на чл.422, ал.1, т.3 от НПК и провеждане на наказателно производство след отпадане на процесуалната пречка по чл.4, § 1 от П-л 7. В тази част действието на ТР № 3/15г. на ОСНК на ВКС е от обявяването му до измененията в НПК със ЗИДНПК, публикувани в Дв.бр.63/17 г. в сила от 05.11.2017 г. От последно посочения момент – 5.11.2017 г., НПК е уредил реда, по който ще се преодолява конкуренцията, за която иде реч и той е задължителен за всички. Новият ред за преодоляване на конкуренцията се разкрива в нормите на чл.24, ал.1, т.8а; чл.24, ал.4, чл.25, ал.1, т.5 от НПК. Въведения със ЗИДНПК компенсаторен механизъм за преодоляване на нарушението на ЕКПЧ, изисква наказателното производство да бъде спряно до решаване на въпроса за възобновяване на административно-наказателното производство с характер на наказателно. При отмяна на постановените по последното актове на административно-наказващия орган или на съда отпада и пречката по чл.4, §1 от Протокол № 7 и наказателното дело следва да бъде решено по същество. Съгласно чл. 24, ал. 4 от НПК наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а само ако в едномесечен срок прокурорът не е упражнил правомощието си да поиска възобновяване на административно-наказателното производство или административният съд е оставил без уважение предложението за възобновяване (виж решение по кд № 945:17 г. на ВКС, трето наказателно отделение). При казаното дотук, стореното от въззивният съд е преждевременно. Въззивното производство е разгледано при действието на новите правила, регламентирани със ЗИДНПК, публ.в Дв.бр.№ 63/17 г., в сила от 05.11.2017 г., задължаващи съда щом констатира, че по отношение на дееца за същото деяние е проведено административно-наказателно производство с характер на „наказателно обвинение” по смисъла на чл.4, §1 от Протокол № 7, приключило с влязъл в сила акт, да спре наказателното производство по чл.25, ал.1, т.5 от НПК, като предостави възможност на прокурора да поиска възобновяване на административно-наказателното производство по чл. 70, б.”д” от ЗАНН (ново основание за възобновяване, въведено с коментирания ЗИДНПК). ХОС може да прекрати наказателното производство само в две хипотези: 1) ако в срока по ал. 4 на чл.24 от НПК компетентният орган – наблюдаващият прокурор, не поиска възобновяване или 2) ако предложението за възобновяване не е уважено. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 2 от 04.01.2018 г., постановено по внохд № 705/17 г. на Хасковския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: