Р Е Ш  Е Н И Е                                         № 774                                          София, 01.12.  2009 г.                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година в състав                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   при секретар Емилия Петрова изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело № 2947/2008 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 23 от 13.03.2008 г. по гр.д. № 827/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е признато за незаконно уволнението на И. Б. И., извършено от работодателя му Е. “С” и заповедта за уволнение от 8.02.2006 г. е отменена като незаконосъобразна. Със същото решение ответникът е осъден на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ да заплати на И. Б. обезщетение по чл.225, ал.3 КТ в размер на 1312,40 лв. за периода от 8.02.2006 г. до 27.07.2006 г. Ответникът е осъден да заплати и сумата 243 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 32 дни за периода 2002- 2006 година, като върху горните суми е присъдена и законната лихва. С определение № 101 от 28.11.2008 г. е допуснато касационно обжалване на горното решение по жалба на ответника Е. “С”, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие с практиката на ВКС по съществения за делото въпрос за формата на прекратяване на трудовото правоотношение. В касационната жалба се поддържа оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост в изводите на съда, че е налице незаконно уволнение. В частта относно обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 32 дни решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност барман в кафе- клуб “К“ в гр. Б.. На 8.02.2006 г. е бил уведомен устно от работодателя, че трудовият му договор се прекратява и след тази дата не е допускан на работа. Писмена заповед за уволнението му е издадена на 22.02.2006 г. С искова молба от 2.03.2006 г. ищецът е обжалвал прекратяването на трудовото му правоотношение, а при условията на евентуалност е предявил иск по чл.213, ал.2 КТ за обезщетение за недопускане до работа, в случай че съдът приеме, че трудовият му договор не е прекратен на 8.02.2006 г. С решение от 8.07.2006 г. по гр.д. № 425/ 2006 г. на Бургаски районен съд искът за отмяна на уволнението е отхвърлен, като е прието, че приписваните на ищеца нарушения на трудовата дисциплина са извършени и той правилно е уволнен със заповедта, издадена на 22.02.2006 г. Поради произнасяне по главния иск / и приетото, че е налице прекратяване на трудовото правоотношение/ не е разгледан евентуалният иск по чл.213, ал.2 КТ за обезщетение за недопускане до работа. По жалба на ищеца е образувано гр.д. № 897/ 2006 г. на Бургаски окръжен съд. По него е прието, че районният съд се е произнесъл по иск, с който не е сезиран- за отмяна на заповедта от 22.02.2006 г., а не е разгледал предявения иск- за отмяна на уволнението, наложено с устната заповед от 8.02.2006 г., поради което въззивният съд отменил решението и върнал делото на районния съд за произнасяне по така посочения предмет на иска, при възстановена висящност на евентуалния иск по чл.213, ал.2 КТ. При новото разглеждане на делото, с оглед изричното уточняване на исковата молба от 19.07.2007 г., с решение от 2.08.2007 г. е прието, че искът има за предмет отмяна на уволнението, извършено с устна заповед от 8.02.2006 г., и тъй като липсва писмена заповед, която е предпоставка за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, същият е отхвърлен. Като последица от това / че няма прекратяване на трудовото правоотношение на 8.02.2006 г./ е разгледан евентуалния иск по чл.213, ал.1 КТ и е прието, че ищецът има право да търси обезщетение за периода от фактическото отстраняване от работа на 8.02.2006 г. до издаване на заповедта за уволнение на 22.02.2006 г., но и този иск е отхвърлен, тъй като ищецът не е доказал, че се е явил на работа с готовност да работи и не е бил допуснат от работодателя. По жалба на ищеца е образувано гр.д. № 827/ 2007 г. при Бургаския окръжен съд. С решение от 13.03.2008 г. е прието, че уволнението с устната заповед от 8.02.2006 г. е незаконно и затова въззивният съд го отменил, като уважил и иска по чл.344, ал.1, т. 3 КТ. Поради уважаване на тези искове, които са предявени като главни, не е разгледал евентуалния иск по чл.213, ал.2 КТ, а решението на районния съд по него е обезсилено. С оглед на изложените данни и определението по чл.288 ГПК следва да се приеме, че касационното оплакване на жалбоподателя за нарушение на материалния закон е основателно и това е довело до постановяване на неправилно решение от страна на въззивния съд по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ. Неправилно и в противоречие с изричните разпоредби на закона- чл.62, ал.1, 119, чл.195, ал. 1 и чл. 335, ал.1 КТ възивният е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение може да се извърши и с устна заповед и пристъпил към разглеждане на нейната законосъобразност. Изразеното от въззивния съд становище е в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд, която почива на точното прилагане на цитираните разпоредби от КТ относно формата на сключване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение. Цитираното от въззивния съд решение № 18/ 19.01. 2007 г. по гр.д. № 668/ 2004 г. на ВКС, ІІІ г.о. е неотносимо към настоящия казус, тъй като в него се разглежда случай на издаване от работодателя на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, след като то вече е било прекратено с едностранно изявление на работника по чл.327, т.3 КТ. При постановяване на решението е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като неправилно е определен действителния предмет на спора, което сочи, че освен неправилно, решението на въззивния съд е и недопустимо. От изложението в исковата молба и останалите данни по делото е безспорно, че на 8.02.2000 г. ищецът не е бил допуснат до работа, както и че няма писмена заповед от тази дата за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което претенцията му може да има за предмет единствено обезщетение по чл.213, ал.2 КТ. Неправилната правна квалификация, дадена от ищеца, че на тази дата е било прекратено трудовото му правоотношение и че предявените искове са с предмет чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ не е била обвързваща за съда, който е следвало сам да определи с какъв иск е сезиран, като съобрази и изричното уточнение на исковата молба, че не се обжалва заповедта за уволнение от 22.02.2006 г. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице основания по чл. 281, ал.1, т.2 ГПК за обезсилване на решението на въззивния съд, като в частта относно исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ производството по делото следва да се прекрати, тъй като не може да се предявява иск за отмяна на уволнение, ако такова не е извършено, а по евентуалния иск по чл.213, ал.2 КТ делото следва да се върне за разглеждане по съществото на претенцията от въззивния съд, тъй като по този иск няма произнасяне. С оглед на изложеното и на основание чл.293,ал.3 и 4 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОБЕЗСИЛВА решение № 23 от 13.03.2008 г. по гр.д. № 827/ 2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която е признато за незаконно уволнението на И. Б. И., извършено със заповед от 8.02.2006 г. на Е. “С” и обжалваната заповед е отменена като незаконосъобразна и в частта, с която на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ на И. Б. И. е присъдено обезщетение от 1312 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 8.02. 27.07.2006 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по тези претенции. ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за произнасяне по иска по чл.213, ал.2 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: