О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                         Р    № 321                                                                     гр. София, 13 юли  2009 година                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова                                                                                            Николай Дърмонски       при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 305/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативната прокуратура – гр. В., срещу решение № 36 от 19 март 2009 година на Великотърновския апелативен съд, по внохд № 28/2009 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 720 от 01 декември 2008 година на Плевенския окръжен съд, постановена по нохд № 234/2007 година по описа на този съд. Протестът съдържа формално позоваване на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Всъщност, представителят на обвинителната власт изразява общото си неудовлетворение и несъгласието си с потвърдителното въззивно съдебно решение, при постановяването на което са игнорирани разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК и не е извършена пълна и внимателна проверка на всички събрани по делото доказателства. Отправеното до ВКС искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения касационен протест, като изразява удовлетвореност от съдържанието на атакувания съдебен акт. Подсъдимият С. Л. З. участва лично и със защитника си адв. П, която изразява становище за оставяне в сила на атакуваното решение на въззивния съд. Намира касационния протест за бланкетен и лишен от конкретни ангажирани касационни основания. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакувания въззивен съдебен акт е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, с която подсъдимият С. Л. З. е признат за невинен в това, на 18. 10. 2006 година, на главен път гр. П. гр. София, при гр. Д., да е дал дар – банкнота с номинал 10 лева, № А* на длъжностните лица С. К. , В. Х. и Е. Д. – служители на ОДП – гр. П., за да не извършат действие по служба – съставяне на акт за установяване на административно нарушение, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 304, ал. 1 от НК. Констатациите на ВКС, че в случая правото на касационен протест се упражнява формално, дават основание за обсъждане на предварителния въпрос за неговата процесуална допустимост. В тази връзка ВКС намира за необходимо да отбележи няколко принципни положения: Известно е, че пределите на третоинстанционната проверка, на която служебното начало е неприсъщо, се предопределят от обжалващата с. чрез релевираните в жалбата/протеста отменителни основания и изложени в тяхна подкрепа доводи. В конкретния случай изводи в тази връзка могат да се направят от формалното позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК (стр. 2 от протеста). Известно е също така, че материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и когато обжалващата с. се позове само на него, касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти. Или иначе казано, когато е направено самостоятелно, оплакването за нарушение на материалния закон предполага принципното съгласие на обжалващата с. с фактите, приети за установени от въззивния съд. Друг е въпросът, че неправилното приложение на закона може да бъде резултат от неправилно формиране на фактите, но тогава очевидно неправилността на оспорения съдебен акт е на друга плоскост и следва да се свърже с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Дори атакуващата съдебния акт с. неправилно да се е позовала на отменителното основание по т. 1 на чл. 348, ал. 1 от НПК, но жалбата/протестът й съдържа съображения, от които могат да се установят действителните причини за недоволството й от атакувания съдебен акт, независимо от неправилно формулираната правна квалификация на ангажираното основание, ВКС би могъл да извърши проверка по посочените в жалбата/протеста доводи и съображения. Конкретният случай обаче не е такъв. В протеста практически липсват доводи не само в подкрепа на заявеното нарушение на материалния закон при потвърждаване на оправдателната присъда, но липсват каквито и да било конкретни съображения и във връзка със само маркираното оплакване за „...игнориране на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК...” и с общо изразеното недоволство от проверката и оценката на доказателствените източници. Оценката по същество на доказателствените източници по делото, като част от процесуалната дейност на съда, оправомощен да установява фактите от предмета на доказване, няма как да бъде ревизирана от третата инстанция при условие, че липсват конкретни доводи за допуснати нарушения на правилата при събирането, проверката и оценката им. Правилността на изводите, с които предходните инстанции са отхвърлили обвинителната теза, не може да бъде проверена, без тя да е оспорена с конкретни съображения за игнориране, превратност, неотстранена противоречивост, липса на процесуална годност и пр., т. е. без да е оспорено спазването на процесуалните норми, гарантиращи формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение. Ето защо, протестът е негоден да предизвика осъществяване на правомощията на ВКС за проверка на атакуваното въззивно решение. К. процесуално недопустим, той следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него третоинстанционно производство – да се прекрати. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на прокурор при Апелативна прокуратура – гр. В., срещу решение № 36 от 19 март 2009 година на Великотърновския апелативен съд, по внохд № 28/2009 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 720 от 01 декември 2008 година на Плевенския окръжен съд, постановена по нохд № 234/2007 година по описа на този съд. ПРЕКРАТЯВА производството по к. д. № 305/2009 година, на ВКС, І-во наказателно отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.