5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Зоя Атанасова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 757 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 11965/ 03.09.2020 г. по гр.д. № 4682/ 2019 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 1311/ 22.02.2019 г. по гр.д. № 16 749/ 2014 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 49 ЗЗД е осъдил „Централен депозитар“ АД на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Т. Д. А.-М. сумата 29 486.23 лв. – обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразното прехвърляне на собствените на ищцата 122 300 броя жилищни компенсаторни записи (ЖКЗ) вследствие неправомерни действия на служители на ответника, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 88 056.00 лв. Решението се обжалва от „Централния депозитар“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при условията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси (първия и четвъртия, уточнени и конкретизирани при условията на т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС):? 1. Отговаря ли Централният депозитар за вреди от неточна информация, получена от Агенцията за приватизация от органите по чл. 5, ал. 1 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти, предоставена във формата на електронния документ по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 4 от Наредбата за дейността на централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на плащанията с компенсаторни инструменти? 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателствата за фактите, които са от значение за решаването на правния спор? 3. Налице ли е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД между противоправно деяние и вредите на увредения от деликт, ако те са пряк резултат от противоправното поведение на трети лица, а първото правонарушение е само предпоставка за противоправни деяния на трети лица, от които вредите настъпват пряко? и 4. От кога започва да тече давностният срок за вредите, причинени на притежателя на компенсаторни инструменти от незаконните актове или действия на служители на „Централния депозитар“ АД? Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението и извежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК с доводи, че първият и четвъртият (материално-правни) са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а останалите – въззивният съд е решил в противоречие с цитирани от касатора решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон (чл. 49 и чл. 114, ал. 3 ЗЗД) и съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Претендира разноските по делото. Решението се обжалва с насрещна касационна жалба и от Т. Д. А. – М. със следния процесуално-правен въпрос: Преклузията по чл. 133, вр. чл. 146 ГПК допуска ли ответникът да направи възражение по размера на вземането, заявено с иска, за пръв път във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение? Също го намира обуславящ и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с конкретни решения по чл. 290 ГПК. Касационното основание е за неправилност на решението поради съществено нарушение на тези процесуални разпоредби. Претендира разноските в касационното производство. От Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, инвестиционния посредник „Карол“ АД и инвестиционния посредник „БГ Проинвест“ АД, евентуални ответници по иска, уважен с въззивното решение иск, не са постъпили отговори. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационните жалби с допустим предмет, при надлежна процесуална легитимация, спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за тяхната редовност и допустимост, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар само по жалбата от „Централен депозитар“ АД и само по първия от повдигнатите въпроси. Съображения: В своето решение въззивният съд е приел, че са налице условията по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на предпочитания ответник (сега касатор) „Централен депозитар“ АД. На първо място, въззивният съд е приел, че на 09.10.2002 г. във формата на електронния документ по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 4 от Наредбата за дейността на Централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на разплащанията с компенсаторни инструменти (първоначалната редакция)Агенцията за приватизация (АП) е предоставила информацията, получена от органите по чл. 5, ал. 1 ЗСКИ, за да бъдат регистрирани притежаваните от ищеца Т. Д. А. – М. компенсаторни инструменти - 122 300 броя жилищни компесаторни записи (ЖКЗ). В електронния документ фигурира единният граждански номер ЕГН [ЕГН], но е сгрешено фамилното име на ищеца - вместо А.– М., М. – А.. При вписването на ищеца под грешното фамилно име в системата на Централния депозитар е генериран служебен ЕГН [ЕГН]. Следователно служителите на Централния депозитар несъмнено са констатирали допуснатата грешка, а електронен документ по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 4 от Наредбата с такава неточност е недействителен. Служителите на Централния депозитар са били длъжни незабавно да уведомят АП и да й изпратят заверено копие от протокол за проверката, с която е констатирана неточността (чл. 3, ал. 4 от Наредбата). На свой ред, АП дължи проверка на документите, корекция на неточностите и изпращане на нов електронен документ (чл. 3, ал. 5). Вместо това притежаваните от ищеца 122 300 ЖКЗ са вписани на 09.10.2002 г. в регистъра за компенсаторните инструменти при ЦД под грешно име и служебно генериран ЕГН. В глава IV от Наредбата е уреден и ред за поправяне на грешни вписвания, извършени от ЦД. Редът изисква, когато бъде констатирано грешно вписване по сметка за компенсаторни инструменти, ЦД да спре вписванията по тази сметка до отстраняване на грешката и да уведоми АП за грешните вписвания. Грешните вписвания се отстраняват от ЦД и се извършва корекция по съответната сметка за компенсаторни инструменти, след което продължават вписванията по установения ред. Въззивният съд е заключил, че противоправното поведение на служители в състава на предпочитания ответник е изразено в бездействия на задълженията по чл. 3, ал. 4 и на реда по глава IV-та от Наредбата за дейността на централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на разплащанията с компенсаторни инструменти (първоначалната редакция). Второ, служителите на Централния депозитар са извършили нарушенията при изпълнение на служебните си функции. Трето, не е проведено обратно доказване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. има и вина. Четвърто, настъпила е и вреда - с 63 сделки на „Българска фондова борса“ АД в периода 19.08.2009 – 24.08.2009 г. са продадени всичките ЖКЗ без знанието и съгласието на ищеца. Пето, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата: 1) при констатираното разминаване в ЕГН на притежателя на компенсаторните инструменти и служебно генерирания ЕГН, служителите на ЦД не изпълняват задълженията по чл. 3, ал. 4 и нарушават реда по глава IV от Наредбата; 2) на 23.11.2004 г. ищецът дава инструкция за прехвърляне на притежаваните от него компенсаторни инструменти към негова клиентска сметка в ИП „Карол“ АД; 3) те са прехвърлени от собствената сметка към клиентска сметка в ИП „Карол“ АД отново под грешното име и служебно генерирания ЕГН; 4) на 18.08.2009 г., в резултат на процедура по унаследяване тези 122 300 ЖКЗ са прехвърлени от клиентската сметка в ИП „Карол“ АД по клиентска сметка на Д. М. Ш. в ИП „БГ Проинвест“ АД; 5) с определение от 14.03.2018 г. по нохд № 10172/2017 г. на СРС е одобрено споразумение по чл. 382 НК, с което Д. М. Ш. се е признал за виновен за това, че на 12.08.2009 г. в [населено място], в офис на ИП „БГ Проинвест“ АД съзнателно се ползвал, като е представил пред изпълнителния директор на дружеството, неистинско удостоверение за наследници /№ // 13.07.2009 г., издадено от Столична община – район Красно село, за лицето Т. Д. М.-А., на което е придаден вид, че представлява изявление на М. Д. – служител на Района, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК и 6) с 63-те сделки в периода 19.08.2009 г. - 24.08.2009 г. Д. М. Ш., легитимирайки се като притежател на компенсаторните инструменти с неистинското удостоверение за наследници, е продал на БФБ чрез ИП „Бг Проинвест“ АД всичките 122 300 ЖКЗ. Въззивният съд е приел, че установените предпоставки по чл. 49 ЗЗД ангажират гаранционно-обезпечителната отговорност на предпочитания ответник ЦД да обезщети така нанесената вреда, а искът е основателен в размера от 29 486.53 лв. Размерът е определен на база 0.2411 лв. за ЖКЗ към 18.08.2009 г. - пазарната стойност към момента на прехвърлянето на 122 300 ЖКЗ, притежавани от ищеца, по сметката на Д. М. Ш.. Доказателствата са събрани пред втората инстанция след оплакване от предпочитания ответник срещу първоинстанционното решение, с което искът е уважен в пълния размер от 88 056 лв. с мотиви, че първостепенният съд определя размера по свое усмотрение и при условията по чл. 162 ГПК. По възражението за погасителна давност на ответника ЦД въззивният съд е приел, че деликтното по характера си вземане по чл. 49 ЗЗД се ползва с общата 5-годишна давност, а началото на давностния срок е 20.02.2014 г. Тогава ищецът е бил уведомен от ИП „Карол“ АД за прехвърлените ЖКЗ, узнал е за деликта и е станало възможно да упражни правото си на иск. Искът е предявен на 24.10.2014 г. в рамките на давностния срок по чл. 110 ЗЗД, а възражението е неоснователно. При тези мотиви на въззивния съд обуславя решението първият повдигнат въпрос от касатора ЦД обуславя решението. Той е обвързан със спецификата на правонарушенията, които въззивният съд е установил – бездействие в нормативните задължения на ЦД по чл. 3, ал. 4 и по раздел IV от Наредбата. На настоящия състав не е известна практика на Върховния касационен съд по въпроса, отговаря ли Централният депозитар за вреди от неточна информация, получена от Агенцията за приватизация от органите по чл. 5, ал. 1 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти, предоставена във формата на електронния документ по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 4 от Наредбата за дейността на централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на плащанията с компенсаторни инструменти? Налице е и допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Останалите материално-правни въпроси, повдигнати от касатора ЦД, също са обуславящи. Логиката, в която следва да се обсъди поставената чрез тях проблематика, налага да се разгледат след отговора на първия въпрос, т.е. в касационното решение и при обсъждането на стоящите зад тях касационни оплаквания. По повдигнатия от касатора ЦД процесуално-правен въпрос (вторият) липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Касаторът не уточнява кое точно защитно средство, а и кое точно доказателство въззивният съд е пренебрегнал, респ. не е обсъдил. Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице и по процесуално-правия въпрос, повдигнат от касатора Т. А. – М.. Константна е практиката на Върховния касационен съд, че въпросът за размера, до който следва да се уважи иск за парично притезание, произтича от установеното основание на вземането (пряко от правопораждащите го факти). Бездействието на ответника да вземе нарочно становище и по размера на предявения иск преклудира единствено възможността да възрази по размера с възражение за прихващане. Същият извод произтича и от константната практика в приложението на чл. 162 ГПК. Правомощието по чл. 162 ГПК принадлежи на всяка инстанция, която решава по същество спора за паричното притезание, а не зависи от позицията на ответника в писмения отговор на исковата молба. Въззивното решение съответства на тази практика, а това изключва възможността за касационен контрол и по насрещната жалба. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 11965/ 03.09.2020 г. по гр.д. № 4682/ 2019 г. на Софийски апелативен съд в осъдителната част. НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 11965/ 03.09.2020 г. по гр.д. № 4682/ 2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 49 ЗЗД на Т. Д. А. – М.. УКАЗВА на касатора „Централен депозитар“ АД в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса от 589.73 лв. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на „Централен депозитар“ АД като касатор, а на Т. Д. А. – М., АПСК, ИП „Карол“ АД и ИП „БГ – Проинвест“ АД като ответници по касация, респ. или за връщане на жалбата от „Централен депозитар“ АД в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.