Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. София, 05 май 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1221/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по касационни жалби лично от подсъдимите Ц. И., В. В. и М. В., както и от защитата им, срещу решение № 323 от 26.07.2019г. по внохд № 144/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, осми състав.
С присъда № 21 от 06.02.2018г. по НОХД № 2032/16г. по описа на Софийски градски съд, НО, десети състав, подс. Ц. В. И. е признат за виновен в това, че на 17.09.2010г., около 21.30ч., в [населено място], ж.к. /жилищен комплекс/, в съучастие като извършител с М. Ц. В. - извършител, в изоставен строителен обект до [жилищен адрес] направил опит умишлено да умъртви Р. П. С., като деянието е останало недовършено поради оказана своевременна, високоспециализирана и висококвалифицирана медицинска помощ, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Извършено е зачитане на основание чл. 59, ал. 1 от НК.
Със същата присъда подс. М. Ц. В. е признат за виновен в това, че на 17.09.2010г., около 21.30ч., в [населено място], [жк], в съучастие като извършител с Ц. В. И. -извършител, направил опит умишлено да умъртви Р. П. С., като деянието е останало недовършено поради оказана своевременна, високоспециализирана и висококвалифицирана медицинска помощ, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на четиринадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Извършено е зачитане на основание чл. 59, ал. 1 от НК.
Със същата присъда подс. В. Ц. В. е признат за виновен в това,че на 17.09.2010г., около 21.30ч. в [населено място], ж.к. /жилищен комплекс/ причинил на В. П. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно, диафизарно счупване на двете кости на дясна подбедрица, което е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание осем месеца лишаване от свобода по НОХД № И 1511/2008г., при първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите Ц. И. и М. В. са осъдени да заплатят солидарно на Р. С. сумата от 80 000лв.,представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 17.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които е поставил в тежест на подсъдимите.
Срещу първоинстанционната присъда е била подадена жалба от защитника на тримата подсъдими и е образувано внохд № 1144/2018г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 323 от 26.07.2019г. присъдата на СГС е била изменена, като е намалено наложеното на подс. Ц. В. И. наказание на осем години лишаване от свобода. В тежест на подсъдимите са били възложени направени от частния обвинител и граждански ищец разноски. Присъдата е потвърдена в останалата й част.
В касационната жалба, подадена от упълномощен защитник на тримата подсъдими – адв. Е. П., се съдържа позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване на доказателствената дейност от решаващите съдилища. Възразява се срещу кредитирането с доверие на показанията на пострадалите свидетели С. и Р., като се твърди, че не е отчетена тяхната заинтересованост. Оспорват се изводите за подкрепеност на техните свидетелски показания от показания на редица други свидетели, като защитата твърди и че всеки излага собствена версия за случилото се. Прави се оплакване за непълно обсъждане на противоречията и непълнотите в гласните доказателствени средства по отношение на предметите, с които са нанасяни удари и механизма на причиняване на уврежданията. Твърди се, че в основата на осъждането е залегнала фактическа обстановка, различна от изложената в обвинителния акт. Изводите за това, подсъдимите М. В., Ц. И. са осъществили инкриминираното деяние, се сочат като произволни и почиващи на предположения. Правят се декларативни оплаквания за неправилно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд и за неизпълнение на задължението му да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. Неправилното приложение на материалния закон се извежда от доводи, че са осъдени невинни лица. Излагат се съображения за явна несправедливост на наложените наказания, както и за необоснована завишеност на размера на присъденото на С. обезщетение. Правят се искания алтернативно - за признаване на подсъдимите за невиновни, за връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, или за намаляване на наложените наказания с приложение на чл. 55 от НК.
В подадената лично от подс. В. Ц. В. касационна жалба се излагат съображения, че съдилищата не са изпълнили задължението си за разкриване на обективната истина. Твърди се недоказаност на обвинението поради неизясняване на оръдията, с които са причинени уврежданията. Претендира се намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание с приложение на чл. 55 от НК.
Подс. М. Ц. В. също е подал собственоръчна жалба пред ВКС. В нея твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява той да е участвал в причиняване на увредата на свид. С., като подробно интерпретира свидетелските показания. Акцентира върху противоречията в показанията на свидетелите досежно неговото участие в деянието. Прави искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди.
В личната жалба от подс. Ц. И. се твърди, че апелативният съд не е обсъдил доводите за необоснованост на първоинстанционната присъда. Посочва се, че съдилищата са възприели различни факти от тези, изложени от прокурора в обвинителния акт. Прави собствена интерпретация на свидетелските показания, както и прави оплакване за това, че въззивният съд не е допуснал извършване на ДНК експертиза на биологични следи върху приобщените веществени доказателства. Прави искане да бъде оправдан, алтернативно – за намаляване на размера на наложеното му наказание. Претендира отхвърляне или намаляване на размера на гражданския иск.
В съдебното заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подс. В. В. – адв. П. П., поддържа подадената от този подсъдим касационна жалба. Акцентира върху искането за намаляване на наложеното на подс. В. В. наказание.
Адв. Е. П. като упълномощен защитник на подс. М. В. в съдебно заседание пред касационния съд преповтаря доводите, изложени в касационната й жалба. Акцентира върху оплакването, че въззивният съд е приел факти – че М. В. има по-съществено участие в извършване на деянието, по които подсъдимият не се е защитавал, без да е направено по съответния процесуален ред изменение на обвинението. Излага подробно доводи за явна несправедливост на наложеното на този посъдим наказание, посочвайки, че не е отчетено обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита, както и че не е съобразен срока на провеждане на наказателното производство. Формулира алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на размера на наложеното на подс. М. В. наказание с прилагане на института на условно осъждане.
Служебно назначеният защитник на подс. Ц. И. – адв. В. А., подчертава оплакването, че решаващите съдилища са излезли извън рамките на фактите по обвинението при постановяване на съдебните актове. Намира, че обвинението срещу този подсъдим не е доказано по несъмнен начин. Твърди явна несправедливост на наложеното наказание, независимо от намаляването му от въззивния съд. Поддържа направените с касационната жалба искания.
Представителят на ВКП взема мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че на доводите на защитата във връзка с противоречията в доказателствата въззивният съд е отговорил аргументирано. Излага съображения за неоснователност на претенцията за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. Пледира атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец С. – адв. Д. Д., моли за потвърждаване на решението на въззивния съд.
Подсъдимият В. В. моли да бъде намалена присъдата му, понеже е невинен.
Подсъдимият М. В. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Същото искане прави и подсъдимият Ц. И..
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационните жалби, съображенията на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадените касационни жалби са процесуално допустими като подадени срок от процесуално легитимирани лица срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, ал. 1, т. 2 от НПК.
Извършената от ВКС проверка за наличието на наведените в касационните жалби от подсъдимите Ц. И. и В. В. основания сочи на извод за тяхната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ. Жалбата от подсъдимия М. В. е ОСНОВАТЕЛНА единствено във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
Оплакванията във всички касационни жалби, подкрепящи наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са еднопосочни и затова ще бъдат разгледани заедно.
Необходимо е преди всичко да се отбележи, че касационната инстанция не може да се намесва или да замества оценката на доказателствата, направена от решаващия съд. Когато възприемането с доверие или дискредитирането на определени доказателствен източници е аргументирано в съдебния акт и е ясно видим процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, не би била защитима теза за допуснато процесуално нарушение, накърняващо правата на страните в процеса. Такива нарушения, поставящи под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, биха били налице, ако съдът е оставил извън вниманието си определени доказателства и доказателствени средства, ако превратно и не според действителното им съдържане е ценил доказателствата. В решението, подложено на касационна проверка, не се набелязват такива пороци. Не са нарушени и изискванията за обективност и пълнота на изясняване на релевантните обстоятелства, понеже са били събрани и проверени възможните доказателствени източници, включително и в хода на въззивно съдебно следствие, като цялата доказателствена съвкупност е била подложена на аналитично изследване при спазване на правилата на формалната логика.
Доводи за допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствата също така не могат да се основават на собствена интерпретация, направена от страните, на изводимите от свидетелските показания фактически обстоятелства. Всъщност оплакванията срещу възприетата от първия съд и споделена от въззивната инстанция фактология съставляват такива за необоснованост, а необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание. Доводите за неправилност на първоинстанционната присъда, които са били предмет на разглеждане от въззивния съд, се преповтарят пред касационната инстанция, макар и с твърдения за допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност.
Проверката, която настоящата инстанция дължи при формулираните в касационните жалби съображения в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, е свързана с това, дали по делото са събрани доказателствата, чиито обем обезпечава разкриване на обективната истина, дали доказателствата са ценени според действителното им съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, дали не е допуснато игнориране или надценяване на определени доказателства.
Прочитът на атакувания съдебен акт на първо място сочи на неоснователност на оплакването, направено в жалбата от защитника адв. П., за неизпълнение на задължението на въззивния съд за цялостна проверка на невлязлата в сила присъда, изразяващо се в безкритично възприемане на фактологията, липса на анализ на противоречия в доказателствата и на отговор на възражения на защитата. В решението на САС по недвусмислен начин е обективирано съгласието на този съд с възприетата от първата инстанция фактическа обстановка. Това не е сторено произволно, а като е извършена преценка на доказателствената дейност на първия съд и е направен и собствен анализ на доказателствата по делото. Противоречивите твърдения в показанията на свидетелите, както и въпросите за оръдията на причиняване на уврежданията на пострадалите, които са били поставени от защитата като предмет на разглеждане от въззивния съд, са били обсъдени и е даден отговор защо се дава вяра на определени гласни доказателствени средства и защо липсата на категорично идентифициране на оръдията не изключва съставомерността на поведението на подсъдимите.
Въззивният съд не може да бъде укорен в превратно или не според действителното им съдържание възприемане на доказателствата, в неаргументирано отхвърляне на едни за сметка на други. Във връзка с доказателствената дейност на контролираната инстанция е необходимо да се акцентира върху следното:
По делото липсва спор за причините на конфликта, за времето и мястото на извършване на деянието, за присъстващите лица. Въззивният съд е отчел наличието на противоречия в свидетелските показания по отношение на значимите обстоятелства в предмета на доказване – кой е нанасял ударите на пострадалите и с какви предмети. При това обаче е изпълнил задължението си да обоснове на кои доказателства дава вяра и поради какви причини – извършил е преценка както самостоятелно на свидетелските показания от гледна точка на надеждност, така и при съпоставянето помежду им и с експертните заключения, като е обосновал изводи за възприемане само на доказателствени факти, които намират потвърждение в няколко доказателствени източници. На внимателна преценка са били подложени показанията на пострадалите свидетели С. и Р. и в тази връзка са несъстоятелни твърденията в касационната жалба от защитника, че декларативно им е дадена вяра и не е била обсъдена възможността да се касае до неправдоподобни съчинения за случилото се. Така, по отношение на свид. С. е защитен извода, че следва да бъдат кредитирани с доверие показанията му, дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК, в които посочва, че е бил удрян по главата с тъпата част на брадва от подс. Ц. И. /В./, а впоследствие и от сина на този подсъдим, който е носел бухалка. Възприемането на тези показания е аргументирано не само с това, че са дадени непосредствено след събитието, а и при съпоставянето им с други свидетелски показания. При преценката на показанията на този свидетел е отчетена стресовата ситуация, в която се е намирал, а също и обстоятелството, че след прочитане на показанията му от досъдебното производство посочва, че е запомнил подсъдимите Ц. И. и В. В., което аргументира присъствието на тези лица на местопрестъплението, като липсата на спомен за действията на подс. М. В. при свидетелстването на С. в съдебно заседание не изключва заявеното от същия свидетел на досъдебното производство относно поведението на този подсъдим. Възприемането с доверие на показанията на този пострадал е обосновано и с това, че то е подкрепено от фактическите данни в показанията на други свидетели. Така, Л. П. свидетелства, че Ц. е имал брадва и с нея е ударил свид. С. /Ш./, както и че М. В. е нанасял удари с предмет, подобен на „кривак“; свид. П. К. – че Ц. е бил надвесен с брадва над Р. С., свид. В. П. – че М. и Ц. били „яко“ Р.; свид. Ф. Р. - че тези двама подсъдими били „върху Р.“ и го „бухали“; свид. Я. М. – че Ц. и М. са биели Р..
Внимателно са били обсъдени и показанията на свид. В. Р., дадени пред съда и тези, от досъдебната фаза, приобщени чрез прочитането им. Възприето е заявеното от този свидетел, че подс. Ц. И. е държал сатър, подс. В. В. – предмет, оприличен на меч, като свидетелят идентифицира В. В. като лицето, което му нанесло удари в крака. Неговите показания са намерени за подкрепени от заявеното от свид. В. П., от свид. Ф. Р., от свид. Я. М., които са кореспондиращи по отношение на обстоятелството, че именно подс. В. В. е причинил увреждането на пострадалия Р..
Без основание е претенцията в касационната жалба от защитника, че въззивният съд декларативно е дал вяра на показанията на пострадалите свидетели, без да съобрази, че те са и пострадали и защитават собствени права, включително и във връзка с влошени отношения с подсъдимите. Декларативност във въззивното решение не е налице, понеже съдът внимателно и при съпоставяне с други доказателствени източници е кредитирал заявеното от тези свидетели, само ако е намерил подкрепеност от други обективни доказателства. А заинтересованост на плоскостта на конфликтни отношения е трудно защитима, понеже доказателствата по делото сочат, че първоначалният конфликт, предизвикал идване след часове на тримата подсъдими, въоръжени с различни предмети, не е имал нищо общо с пострадалите, като свид. С. е дошъл на мястото след този първоначален спор и сам посочва, че няма никакви дрязги с пдсъдимите.
Защитникът адв. П. възразява срещу кредитирането с доверие на показания на свидетелите В. П., Л. П., Ф. Р., Я. М., като твърди, че те не могат да бъдат определени като „очевидци“, понеже са се намирали на голямо разстояние. Установените фактически данни за характеристиката на мястото – сграда без стени, с площ, която не е била голяма, разположение на паркиралите наблизо автомобили, както и обстоятелствата на осветеност, са обосновали преценката на решаващите съдилища за възможността свидетелите да възприемат събитията, развили се около и след 21ч. вечерта, още повече, че тези свидетели са се намирали в непосредствена близост съответно до някой от пострадалите. А след като обсъжданите свидетели пресъздават собствените си възприятия на обстоятелства, включени в предмета на доказване, не следва да им се отрече качеството на „очевидци“.
Тези свидетелски показания също са били оценявани внимателно и прецизно от решаващите съдилища. Така, свид. Л. П. е посочил конкретно поведението на подс. Ц. В. – че е нанесъл удар с брадва на свид. С., като последица от което пострадалият паднал, както и че подс. М. В. е нанасял удари с „кривак“, които са в унисон с други доказателствени източници. Свидетелят добросъвестно е заявил, че не е видял къде точно е бил нанесен удара от Ц. В., че не е възприел на кого е нанасял удари М. В.. Също така е възпроизвел и възприятието си, че подс. В. В. също е удрял пострадалия С.. Така посочените от този свидетел фактически данни правилно са били преценени от въззивния съд - на първо място като такива, не съдържащи основание за съмнение в добросъвестността на свидетеля, и на второ място – като непротиворечащи с изводимото от други свидетелски показания, поради динамичното развитие на конфликта.
В логическата верига на доказване правилно са били оценени показанията на свид. В. П., в които той категорично твърди, че Ц. и М. са били пострадалия С., а В. е срязал крака на баща му /постр. Р./ със сабя. Свидетелства конкретно, че Ц. и М. са били С. по главата, макар да не може да конкретизира използваните оръжия. Като кореспондиращи аргументирано са били възприети и показанията на свид. Ф. Р., която също е дала показания за това, че подсъдимите Ц. И. и М. В. са удряли пострадалия Р. С., а подс. В. В. – нейния съпруг Р.. Непротиворечащи на посочените свидетелски показания са били и приобщени чрез прочитане показания на свид. К. Р., дадени на досъдебното производство, които съдържат информация, че подс. Ц. И. след първоначалния конфликт се е заканил със саморазправа, а впоследствие е бил на мястото със синовете си, като той е носел брадва, а синът му М. – някаква сабя.
Не може да бъде възприето съображението в касационната жалба от защитника адв. П., че всеки един от свидетелите излага собствена версия за случилото се и тези показания с в абсолютно противоречие. Всъщност противоречията в изводимото от тези гласни доказателствени средства са били предмет на задълбочена преценка както от първата инстанция, така и от въззивния съд, като фактическите данни, намиращи потвърждение в няколко доказателствени източници, са били възприети за установени. Следва да се посочи, че всеки свидетел разполага с индивидуални възможности за възприемане на събития от обективната действителност и за тяхното пресъздаване, така че например разликата с дефинирането на предметите, с които са били въоръжени тримата подсъдими, не може да се възприеме като драстично противоречие между свидетелите, още повече, че най-общите характеристики на тези предмети са еднопосочни. Освен това, свидетелите са давали показания за възприетите от тях различни моменти от развитието на събитията. При оценката на показанията на свидетелите – очевидци и тяхното възприемане с доверие и това, че както пострадалите, така и тези свидетели, еднопосочно са описали разположението на присъстващите, какво са правили към момента на нападението, както и как са реагирали различните лица по време и след нападението. Няма свидетел – очевидец, който да не е посочил тримата подсъдими като участници в нападението, при това, носещи оръдия за осъществяването му.
В касационната жалба от защитника без основание се твърди неизясненост на противоречия и непълнота в свидетелските показания по отношение на: предметите, носени от подсъдимите; брой на удари и начин на нанасянето им; сила и последователност на ударите; с коя част от предметите са нанасяни и в коя част на тялото. Изложените вече съображения сочат, че с достатъчна убедителност и несъмненост са направени фактическите изводи за това, кой от подсъдимите на кого от пострадалите е нанесъл удари. Така, за обстоятелството, че подс. Ц. И. е ударил с тъпа на част на брадва пострадалия С., фактически данни са били изведени от показанията на свидетелите С., В. Р., Л. П., П. К., В. П., Ф. Р..
С особено внимание въззивният съд се е отнесъл към фактологията, касаеща участието на подс. М. В. в нанасянето на удари на постр. С., като задълбоченият анализ действително се е налагал поради съдържащите се в свидетелските показания противоречия. Обстоятелството че подс. М. В. е нанесъл удари по главата на С., както и удари по тялото му, е било изведено въз основа на положително установена кореспонденция между показанията на свид. Л. П. – че М. е нанасял удари с „кривак“, на свидетелите В. П. и Ф. Р., както и на самия пострадал, че един от синовете на „В.“ го удрял с бухалка.
Във връзка с причиняването на телесното увреждане на постр. Р., свидетелските показания не са откроили съществени противоречия, така че изводите за авторство на това деяние в лицето на подс. В. В. не могат да бъдат поставени под съмнение.
По отношение на силата, последователността и насочеността на ударите, гласните доказателствени средства са били преценявани внимателно, като въз основа на тях е направен извод за нанасяне на удари от подсъдимите Ц. И. и М. В. в главата на постр. С., а също от М. В. и по тялото, като тези изводи са били съпоставени със заключението на съдебномедицинската експертиза за това, че черепно-мозъчната травма на С. най-вероятно е резултат от наслагване на удари с твърди тъпи предмети в лявата челно-теменно- слепоочна област на главата с различна резултатна кинетична енергия, удари, нанесени със значителна сила. По отношение на уврежданията на постр. Р., експертното заключение за нанесени най-малко три удара, причинили разкъсно-контузни рани, без да се изключи посичане, е в корелация със свидетелските показания за силата и насочеността на ударите и характеристиките на оръжието.
По отношение на възражението на касаторите за неизясненост на въпроса с какви оръжия са били причинени уврежданията на пострадалите, то също не може да бъде възприето като основателно. Апелативният съд в хода на въззивното съдебно следствие е допуснал и изслушал биотрасологична експертиза, но оценката на това заключение, във връзка със събраните по делото доказателства, е довела до извод за невъзможност да бъде установена връзката между приложените по делото веществени доказателства и нанесените на пострадалите травми. При все това обаче, свидетелските показания и заключенията на експертизите са дали основание да бъдат приети фактите досежно общите характеристики на оръжията, с които са действали подсъдимите за причиняване на уврежданията. Така че не може да се твърди доказателствена непълнота, довела и до неизясненост на обстоятелства от значение за съставомерността на извършеното от тримата подсъдими.
В тази връзка е без основание възражението в жалбата от подс. Ц. И. срещу отказа на въззивния съд да допусне извършване на ДНК експертиза на биологичния материал, намиращ се по веществените доказателства. Този отказ, освен че е правилно мотивиран на основание невъзможност за достигане на обективни резултати, не е довел и до нарушаване на изискването на всестранност и пълнота при изясняване на фактите, понеже чрез изводимото от доказателствената съвкупност в принципен план са били изяснени общите характеристики на използваните оръжия.
В касационната жалба от защитника адв. П. се твърди, че показанията на свидетелите М. И., П. К., Д. И., на полицейските служители К. и А. са били подминати от съда. Въззивният съд не е намерил основание да не се съгласи с анализа на посочените свидетелски показания, направен от първата инстанция. Макар те да не са били конкретно и подробно обсъдени от въззивния съд, не са останали извън вниманието му, понеже той е намерил за правилни съображенията на първата инстанция, че оценката на доказателствената съвкупност не дава основание те да се кредитират с доверие. Така, като противоречащи на останалата доказателствена съвкупност и недостоверни са били възприети показанията на свид. М. И., който е твърдял, че непознати са осъществили нападението, а Ц. е дошъл след това, но не уточнява дата, нито с какво свързва със събитието; показанията на свидетелите П. И. и Й. К., които са били насочени към създаване на алиби на подс. Ц. И., но не са издържали проверката за надеждност и достоверност. Показанията на свидетелите – полицейски служители К. и А. не опровергават заявеното от очевидците на сбиването, като те са били изпратени след неговия финал и оттеглянето на нападателите.
Изложените съображения дават основание за извода на касационната инстанция, че не се установяват пороци при формирането на вътрешното убеждение на контролирания съд, така че не са налице нарушения при осъществяване на доказателствената му дейност.
Другото оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, отразено в касационните жалби, е за възприемане от решаващите съдилища на коренно различна фактическа обстановка от тази, описана в обвинителния акт. В принципен план осъждането на подсъдим по непредявено обвинение, по фактология и свързаната с нея правна оценка на фактите, би означавало нарушаване на правото на защита, съставляващо съществено процесуално нарушение. Такова нарушение в настоящето производство не е допуснато. Впрочем, такова оплакване е било поставено на вниманието на въззивния съд и той е отговорил законосъобразно /л. 226/, като настоящият състав се съгласява с изложените в решението съображения. Във възприетата от апелативния съд фактическа обстановка не се съдържат нови, различни от обвинителната теза факти по отношение на конкретно нанесените и съставомерни удари от подсъдимите на пострадалите. Конкретизирането от решаващите съдилища на това, с какви предмети, описани по най-общ начин, са били нанесени ударите на С. и Р., е изцяло в рамките на възведените от обвинението факти – че подс. Ц. И. е нанесъл удар на С. с твърд тъп предмет в лявата челно-теменно-слепоочна област на главата, като на същото място впоследствие в твърд тъп предмет е нанесъл удар и подс. М. И.. Аналогичен е подходът и по отношение на поведението на подс. В. В., който е бил обвинен за нанасяне на удари на постр. Р. в областта на краката му с твърд тъп предмет или с острия връх на такъв предмет, а по фактите от съдилищата е възприето, че е нанесъл удари с режещата част на предмет, наподобяващ сабя, в левия и десния крак. Видно е, че възприетата от съдилищата фактология не е поставила подсъдимите в ситуация да бъдат изненадани от нови факти и да бъдат затруднени при организиране на защитата си. По-нататък, възприетото в съдебните актове, че подс. Ц. И. е нанесъл удари на постр. В. Р., че свид. В. П. е измъкнал от ръцете на подс. М. И. предмета, с който той е нанасял удари, са обстоятелства, които действително не се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт. Само че тези елементи от динамично развилото се събитие не са сред фактите, които обосновават наказателната отговорност на подсъдимите Цв. И. и М. В., така че тяхното непредявяване при повдигане на обвинението не нарушава правото им на защита. Тези факти не са свързани с преценка за това, дали двамата подсъдими са реализирали състава на престъплението, в което са обвинени, нито са съобразявани във връзка с индивидуализацията на наказанието.
При тези съображения настоящият състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Поради това и претенцията за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС не може да бъде удовлетворена.
Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се свързва в касационните жалби единствено с доводи за недоказаност на обвиненията спрямо тримата подсъдими. Доколкото не са налице съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, възприетата от него фактология не може да бъде поставена под съмнение. В рамките на установените факти законосъобразно е ангажирана отговорността на подсъдимите Ц. И. и М. В. за извършено престъпление по чл.. 115, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 18, ал. 1 от НК, на подс. В. В. – по чл. 129, ал. 2 от НК. Искането на касаторите за тяхното оправдаване е без основание, понеже не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК в рамките на установените факти.
Без основание е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. В. В. наказание за извършеното от него престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК. Такова възражение е било разгледано и от въззивния съд, който правилно и законосъобразно не е намерил основания за смекчаване на наказателната му отговорност. Правилно индивидуализацията на наказанието е направена по реда на чл. 54 от НК, като е отчетен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани както с конкретните характеристики на извършеното деяние, така и с личността на дееца. Не са установени и не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да аргументират определяне на наказанието в хипотезата на чл. 55 от НК, а и извършеното от подс. В. В. престъпление се отличава с висока степен на обществена опасност предвид бруталността на нападението и нанесените множество удари на пострадалия. Този подсъдим не може да претендира неразумност на срока на провеждане на наказателното производство, понеже този срок се съобразява от момента на привличането му към наказателна отговорност, от когато той започва да търпи ограничения, присъщи на процесуалното му качество. В. В. е привлечен като обвиняем през 2015г. и с оглед изтеклия срок и на ритмичността на разглеждането на производството от този момент, срока на провеждане на наказателното производство спрямо този подсъдим не може да обоснове намаляване на наказанието му.
По отношение на подс. Ц. И., въззивният съд е изложил правилни съображения, обосновали намаляване на наложеното му от първия съд наказание от десет на осем години лишаване от свобода. Отчетена е преценка за неразумна продължителност на наказателното производство спрямо този подсъдим и като компенсация за нарушаване на изискването за разумен срок на производството, наказанието му е определено при условията на чл. 55 от НК под предвидения специален минимум. Не се установяват и не се сочат от касатора смекчаващи вината му обстоятелства, които да не са били отчетени при определяне на наказанието му. Поради това касационният съдебен състав счита, че не са налице основания за допълнително смекчаване на наказателно-правното му положение.
Касационната инстанция намира за основателни възраженията за явна несправедливост на наложеното на подс. М. В. наказание четиринадесет години лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Преди всичко е необходимо да се отбележи, че правилно решаващите съдилища не са индивидуализирали наказанието за този подсъдим в хипотезата на чл. 58 от НК или на чл. 55 от НК. Деянието действително е спряло във фазата на опита, но съставомерния резултат – смъртта на пострадалия С., не е настъпил поради обстоятелства извън волята на подсъдимия – поради оказаната висококвалифицирана медицинска помощ. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват налагане на наказание под предвидения в закона минимум, нито пък се обосновава преценка за по-ниска степен на обществена опасност на деянието или на дееца. По отношение на подс. М. В. не може да се приложи компенсация за неразумен срок на производството, като тук са относими съображенията, че той е привлечен към наказателна отговорност през 2015г., а и с поведението си е препятствал, макар за не дълъг срок, развитието на производството. При все това обаче решаващите съдилища в рамките на обстоятелствата по чл. 54 от НК са отдали необоснована тежест на отегчаващите вината обстоятелства. Действително, преценката за степента на обществена опасност на деянието като висока е направена на плоскостта на конкретното участие на М. В. в осъществяване на престъплението и начина на извършването му. Само че приносът му за причиняване на увреждането на свид. С., което без специализирана лекарска помощ би довело до смъртта му, не може да се оцени като съществено по-висок от този на другия извършител. Поради това степента му на участие в изпълнението на престъплението не е в състояние да обоснове срок на наказанието, близък до средния размер. Констатира се явно несъответствие между, от една страна, степента на обществена опасност на извършеното от този подсъдим, като се касае и до опит, на обстоятелството, че М. В. е бил на възраст, много близка до непълнолетието към момента на извършване на деянието, и от друга - определеното му наказание. Налице са, следователно основания за намаляване на размера на наложеното му наказание от четиринадесет на дванадесет години лишаване от свобода. Това наказание настоящият състав намира за съответно на обстоятелствата, влияещи върху отговорността и на целите на специалната и на генералната превенция.
Претенцията на касаторите за отхвърляне или намаляване на размера на присъденото на постр. Р. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди съдебният състав намира за неоснователна. Съдилищата правилно са аргументирали наличието на фактическия състав на непозволено увреждане, пораждащ отговорността на подсъдимите Ц. И. и М. В. за репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението са били съобразени обективните критерии за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, така че не са налице основания за изменение на съдебния акт в тази му част.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 323 от 26.07.2019г. по внохд № 144/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, осми състав, с което е потвърдена присъда от 06.02.2018г. по нохд № 2032/2016г. по описа на Софийски градски съд, НО, 10 състав, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия М. Ц. В. наказание за извършеното престъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК на дванадесет години лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323 от 26.07.2019г. по внохд № 144/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, осми състав в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |