Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 24.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Надежда Трифонова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1174 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано по самостоятелни жалби на подсъдимите М. Г. А., В. А. И., Г. Г. Д. и Б. П. Б. против въззивно решение № 202 от 15.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 245/ 2019 г. на Софийския апелативен съд, Наказателна колегия, V състав. В касационната жалба на подсъдимия М. Г. А., подадена чрез неговия служебен защитник Ц. Л., се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. За процесуално нарушение се сочи обстоятелството, че съдебните производства пред първоинстанционния и въззивния съд протекли задочно за този подсъдим, което довело до ограничаване на процесуалните му права да участва лично в разглеждането на делото, да сочи доказателства и да изрази становище в хода на съдебните прения. Прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане да делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. С касационната жалба на подсъдимия В. А. И., изготвена от адвокат Т. Н., се оспорва правната квалификация на деянието, изменена от въззивната инстанция по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Касаторът твърди, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и настоява да бъде оправдан. Възразява и срещу недопустимия извод на въззивния съд, приел информация за друго неприключило наказателно производство против подсъдимия за отегчаващо вината му обстоятелство по разследваното деяние. Касационната жалба на подсъдимите Г. Г. Д. и Б. П. Б., изготвена от техния защитник адвокат Е. М., съдържа всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Конкретни доводи липсват. Твърдението за съществено процесуално нарушение е описано с общи аргументи за пренебрегнати доказателства, за недоказаност на обвинението, за липса на задълбочен доказателствен анализ. Счита, че процесуалните нарушения дали отражение и върху материалния закон, който неправилно е приложен. Наказанието на подсъдимите е преценено за несправедливо на личността им, тежестта на деянието и степента на обществена опасност. В жалбата е направено искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият М. Г. А. не взема участие. Неговия служебен защитник Ц. Л. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подсъдимият В. А. И. и неговият защитник адвокат Т. Н. поддържат жалбата и настояват за оправдаване на касатора, поради липса на извършено престъпление. Подсъдимите Г. Г. Д. и Б. П. Б., както и техният защитни адвокат Е. М., поддържат жалбата и направеното с нея искане за оправдаване на подсъдимите. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита постъпилите касационни жалби за неоснователни, защото не са допуснати посочените в тях съществени процесуални нарушения, включително и правата на задочно участващият подсъдим А., обжалваният съдебен акт е постановен при пълен обем от доказателства, а извършените престъпления не разкриват белезите на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият Т. Т. Д. и неговият служебен защитник адвокат В. Н.-Г., които не са жалбоподатели, считат атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 211 от 16.10.2018 г. по н.о.х.д. № 4710/ 2015 г. Софийският градски съд, наказателно отделение, ХVІІ състав признал: 1). подсъдимия М. Г. А. за виновен в това, че на 13.03.2013 г., около 16 ч., в [населено място] придобил и до 17.50 ч. държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с тегло от 173,09 грама, 4.5%, на стойност 5 192,70 лева, с цел разпространение, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр.първо, пр. 3 и пр. 4, алт. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 5000 лева. Съдът привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието две години и шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1177/ 2012 г., по описа на Кърджалийския районен съд, за което неправилно определил първоначален общ режим на изтърпяване по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, вместо строг по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС. 2). подсъдимия Г. Г. Д. за виновен в това, че на 13.03.2013 г. в [населено място], около 16 часа, в съучастие с Ц. Н. (за когото наказателното производство е завършило със споразумение от 17.12.2015 г.) разпространили на подсъд. М. Г. А. високорисково наркотично вещество – амфетамин с тегло от 173,09 грама, 4.5%, на стойност 5 192,70 лева, поради и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил по чл. 66 от НК за изпитателен срок за три години, както и глоба в размер на 5000 лева. 3). подсъдимата Б. П. Б. за виновна в това, че на 18.04.2013 г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „*“, ап. **, в съучастие с Ц. Н. (сключил споразумение) държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество – амфетамин с общо тегло от 4,06 грама, на обща стойност 121,80 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр.първо, пр. 4, алт. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК ѝ наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от три години по чл. 66 от НК. 4). подсъдимия В. А. И. за виновен в това, че на 19.04.2013 г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „*“, ап. ** държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана (коноп), с общо тегло от 3,41 г, на обща стойност 20, 46 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. първо, пр. 4, алт. 1 от НК и чл. 55, ал. 1 и 3 от НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. 5). подсъдимия Т. Т. Д. за извършител на самостоятелно престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.първо, пр.4, алт.1 от НК, за което по реда на чл. 55 от НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години. Подсъдимият не е подал касационна жалба. С решение № 202 от 15.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 245/ 2019 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, V състав изменил присъдата, като оправдал подсъдимия М. А. да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК; преквалифицирал престъплението на подсъд В. И. в чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК и намалил размера на наказанието му лишаване от свобода на шест месеца; намалил и размера на наложеното на подсъд. Б. Б. наказание лишаване от свобода на една година и потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата му част. Касационните жалби на подсъдимите са процесуално допустими, подадени са в срок от легитимирани лица и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. По доводите в касационната жалба на подсъдимия М. Г. А. Касационната жалба на подсъд. А. е неоснователна. В жалбата се твърди, че първоинстанционното производство протекло за подсъдимия А. по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, поради което той не могъл лично да участва в съдебното производство и да упражни свързаните с това други процесуални права. Д. е бил поставян и на вниманието на въззивната инстанция, която на с. 13 от въззивното решение разгледала предпоставките за приложение на правния институт и след като намерила тяхното проявление правилно приела разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК за законосъобразно приложена. Подсъдимият не е бил открит на регистрираните от него адреси в страната, за да бъде призован лично, обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 45055/ 26.10.2015 г. в хода на досъдебното производство, напуснал е държавата на 01.04.2014 г., без данни за завръщане. Проведените оперативно-издирвателни мероприятия не дали резултат и по време на провеждане на въззивното съдебно производство, както и при подготовката и провеждане на съдебното заседание пред касационната инстанция. Подсъдимият А. е участвал лично в първоначалните процесуално-следствени действия от досъдебното производство, като на 14.03.2013 г. му е предявено обвинението, задържан е под стража до 09.12.2013 г., когато мярката му за неотклонение е изменена в парична гаранция. Изложените обстоятелства представят, че подсъдимият А. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но се е укрил от правосъдните органи, без да ги уведоми за промяната в адреса и е напуснал страната, с което сам се е отказал от упражняването на процесуалните си права по делото, включително и от правото на лично участие, да представя доказателства, да пледира и от правото на последна дума, за които без основание се оплаква неговият служебен защитник. Когато подсъдимият знае за воденото срещу него наказателно производство, но се укрие от правосъдните органи, а съдът е направил всичко необходимо, за да го призове и процедурата по чл. 269 от НПК е правилно приложена, не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, свързано с невъзможността на задочно участващият подсъдим лично да упражни процесуалните си права по чл. 55 от НПК. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наказанието. Санкцията на подсъд. А. е определена при общите условия по чл. 54 от НК и подбраните размери на наказанията лишаване от свобода и глоба близо до специалния минимум съответстват на тежестта на извършеното престъпление и на разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Макар мотивите на въззивния съд на с. 15 да са бегли и повърхностни, това обстоятелство не е основание за отмяна на въззивното решение. Отсъствието на доводи в касационната жалба не позволява излагането на допълнителни съображения в хода на касационната проверка, която не е служебна, а зависи от наведените от касатора правни аргументи. Въззивното решение в тази част подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд констатира, че първоинстанционният съд неправилно е определил първоначален общ режим за изпълнение на приведеното по чл. 68 от НК наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия А. по влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1177/ 2012 г., по описа на Кърджалийския районен съд, вместо строг режим, на основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС. Общият сбор на двете наказания надвишава две години, каквото условие се съдържа в цитираната по-горе разпоредба. Неправилно Софийският градски съд е приел, че нормата се отнася само за престъплението, извършено в изпитателния срок, докато за отложеното наказание, приведено вече в изпълнение по реда на чл. 68 от НК, се прилага самостоятелен общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Независимо от проявената законодателна непрецизност, когато условията по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС са налице, първоначалният режим и за двете наказания – приведеното в изпълнение и наложеното за престъплението, извършено в изпитателния срок, е винаги еднороден – строг режим. Съгласно §1, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС отделните наказания на осъдения се изпълняват по реда на влизане на присъдите в сила. Следователно – приведеното в изпълнение по чл. 68 от НК наказание следва да се изпълнява преди наказанието, наложено за престъплението, извършено в изпитателния срок. Същевременно § 1, ал. 3 от ДР на ЗИНЗС утвърждава същия принцип, като предвижда в случаите на постъпване на съдебен акт, с който е приведено в изпълнение наказание по реда на чл. 68 от НК, администрацията на затвора незабавно да започне да изпълнява това наказание, независимо от вече започнатото изтърпяване на наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление. Неправилно определеният от първоинстанционния съд общ режим за подлежащото към изпълнение условното наказание би поставило в неблагоприятно положение осъдения, който първо ще търпи наказание при по-лекия по степен режим, след което ще започне да изтърпява наказанието с по-тежкия режим. И макар чл. 33, ал. 3 и чл. 47, ал. 2 от ППЗИНЗС да дават разрешение на подобен проблем, установеният с § 1 от ДР на ЗИНЗС законов ред не може да бъде нарушаван от съда с неправилно приложение на материалния закон за наказанието по условното осъждане, а подзаконов нормативен акт не може да дерогира приложението на законовия. Наказанията преследват постигането на целите по чл. 36 от НК, а нарушаването на реда при изпълнение на отделните наказания ще предпостави лишеният от свобода да се поправи и превъзпита първо за престъплението, което е извършил по-късно в живота си, след което да се въздейства отново със същите методи на превъзпитание за деяние, извършено по-рано. Това би нарушило основният правен принцип в наказателното право да се въздейства върху дееца с възможно най-ниския обем от принуда, достатъчна за неговото поправяне и превъзпитание. Би се достигнало и до положение, при което спрямо лишения от свобода успешно са приложени методите на принудително пенитенциарно въздействие, започнал е корекционен процес с показани добри резултати, след което без основателна причина (като напр. системно или грубо нарушаване на установения затворнически ред, системно отклонение от работа и др) затворникът се поставя на по-тежък режим, извън случаите на чл. 67-69 от ЗИНЗС. Първоинстанционният съд е могъл да прибегне до правилото по чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС и да обоснове по друг начин общия режим, но съображения за това изобщо липсват. Допуснатото нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е останало незабелязано от въззивната инстанция, не може да бъде отстранено в настоящото касационно производство, предвид липсата на протест за утежняване положението на подсъдимия А.. По доводите в касационната жалба на подсъдимия В. А. И. Касационната жалба на подсъдимия И. е основателна. Въззивният съд е направил недопустим от гледище на гарантираните процесуални права на подсъдимия извод, свързан с отказа да приложи чл. 9, ал. 2 от НК. На с. 20 от въззивното решение съдът е мотивирал липсата на предпоставки да прецени извършеното престъпление като малозначително, поради личността на подсъд. И. и „…причастието му и към друга /почти/ еднородна престъпна деятелност.“ Апелативната инстанция се е позовала на воденото срещу подсъдимия друго наказателно производство, за което не е имала данни да е приключило с влязла в сила присъда (делото е било прекратено с постановление от 27.01.2017 г. на Елинпелинската районна прокуратура) . По този начин съдебният състав е направил недопустимо от процесуално естество негативно внушение за участието на подсъдимия в друго престъпление по висящо наказателно производство, с което е нарушил залегналият в чл. 16 от НПК основен правен принцип относно презумпцията за невиновност. Вътрешното съдийско убеждение е опорочено, защото е основано на предположение и предубеденост, вместо на доказателства, събрани изцяло по предвидения за това надлежен процесуален ред. Нарушаването на принципа за невиновност представлява съществено процесуално нарушение, а развитите мотиви във вреда на подсъдимия накърняват неговите процесуални права по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК. Нарушението може да бъде отстранено с отмяна на въззивното решение в частта, касаеща наказателната отговорност на подсъд. И. за извършено престъпление и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция. При повторното разглеждане на въззивното производство следва да бъде обсъдено отново възражението на защитата на подсъдимия В. И. за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, основани на правилни и законосъобразни аргументи. Необходимостта от отстраняване на процесуалното нарушение на чл. 16 от НПК не налага касационна проверка по доводите на касатора за приложението на материалния закон с преквалификация на престъплението в по-леко наказуемо. Въпросите, свързани със съставомерните признаци от състава на престъплението следва да бъдат поставени отново за обсъждане при повторното разглеждане на делото. По доводите в касационната жалба на подсъдимия Г. Г. Д. Касационната жалба на подсъдимия Г. Д. е неоснователна. В нея се съдържат общи твърдения за пренебрегнати от съдилищата доказателства, за недоказаност на обвинението, за липса на задълбочен доказателствен анализ. Конкретни аргументи в жалбата не са изложени. Касационният съд не е инстанция по същество на делото, не събира нови и не проверява вече приобщените в хода на производството доказателства, не може да промени фактическата обстановка, приета от въззивния съд за окончателна за начина на извършване на престъплението и неговото авторство (освен при изключението по чл. 354, ал. 5 от НПК, което не е проявено). Наведените общи и неконкретизирани оплаквания не позволяват извършването на ефективна касационна проверка по основателността на развитите от касатора правни доводи, защото такива липсват. Търсенето на конкретни проявления за допуснати съществени процесуални нарушения би поставило касационния съд в нарушение на процесуалния закон, защото извършваната от него проверка не е служебна (за разлика от тази на въззивната инстанция) и може да доведе до превишаване на правомощията, уредени в чл. 354 от НПК. Приетите от въззивния съд факти и обстоятелства по делото представят за правилни и законосъобразни изводите на апелативната инстанция, че на 13.03.2013 г. в [населено място], около 16 часа, подсъдимият Г. Д., в съучастие с осъдения Ц. Н. (сключил споразумение), е разпространил на подсъд. М. Г. А. високорисково наркотично вещество –амфетамин, с тегло от 173,09 грама, 4.5%, на стойност 5 192,70 лева. Деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Съвместното разглеждане на фактите и доказателствата за това деяние позволяват съпоставка с фактите по придобиването и държането на същия наркотик от подсъд. А.. Разпространението като форма на изпълнителното деяние е правилно изведена. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Наказанието е определено по общия ред на чл. 54 от НК, поради липса на многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства. Обществената опасност на извършеното престъпление не е малозначителна, нито случаят е маловажен. Санкцията е определена към минимума, предвиден за състава на престъплението, като кумулативното съчетаване на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5 000 лева съответстват на тежестта на извършеното престъпление и могат да способстват за постигане на целите по чл. 36 от НК. Въззивното решение в тази част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. По доводите в касационната жалба на подсъдимата Б. П. Б. Касационната жалба на подсъдимата Б. е основателна. Съдебното решение в частта за наказателната отговорност на подсъдимата е постановено при липса на мотиви. Апелативният съд се е задоволил да посочи само общи изводи, че подсъд. Б. е държала съвместно със свид. Н. (за когото наказателното производство е приключило със споразумение) наркотични вещества – полиетиленова сгъвка с 3,92 грама амфетамин и хартиено пликче под формата на топче с 0,14 грама амфетамин – всичко на обща стойност от 121,80 лева. Във фактическата обстановка на решението е описано, че узнавайки за полицейското качество на свид. В., който влязъл в апартамента, подсъдимата отишла до терасата и изхвърлила полиетиленовата сгъвка с 3,92 г амфетамин, намерен по-късно при оглед на терена. По-малкото пакетче с наркотик било намерено върху маса в детската стая, обитавана от подсъдимата и свид. Н. (в друга стая живеели сестрата на свидетеля – свид. В. Н. и нейният приятел). Фактите, за които са свидетелствали полицейските служители В. и К., не са достатъчни за обосноваване на съдебния извод на с. 17 от въззивното решение, че подсъд. Б. „по категоричен и несъмнен начин“ е държала в съучастие с приятеля си (свид. Ц. Н.) инкриминирания наркотик. Поведението на подсъдимата разкрива единствено субективното ѝ познание за наличието на забранено за притежаване наркотично вещество, заради което го е изхвърлила. Краткотрайното задържане на наркотика в ръцете ѝ не представлява реализиране на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК, нито е доказателство за общ умисъл между двама съизвършители. Задълбочен и сериозен анализ на доказателства в случая не е изложен. Налице са и други версии, които не са отхвърлени по несъмнен начин. Показанията на свид. Ц. Н., че наркотикът е „само негов“, с което твърдение той оневинява подсъд. Б., са отхвърлени като недостоверни (с. 18 от решението), без да се развият съображения. Апелативната инстанция е препратила изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, утвърждавайки отново общия извод, че показанията на свид. Н. в тази им част са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Такива доказателства би трябвало да се потърсят в изложения от Софийски градски съд доказателствен анализ. Поетата от свидетеля лична отговорност за самостоятелно държане на наркотичните вещества е приета обаче за недостоверна, поради противоречие – от една страна свид. Н. заявил, че двете пакетчета с наркотик били негови, а от друга страна – че не употребявал наркотични вещества. „Това противоречие – пише в мотивите към присъдата, с. 786 от н.о.х.д. – поражда въпроса ако едно лице не употребява наркотични вещества, защо ще се снабдява и държи при себе си такива.“ Но подсъдимата Б. също не е употребявала наркотични вещества, както е приел апелативният съд на с. 11 от решението. Не съществува житейска логика, по силата на която всякога да се поддържа, че намерените в стая забранени за притежание вещи се държат противозаконно от всички обитатели на помещението. Показанията на свид. Ц. Н. не са разгледани съвместно с други доказателствени средства, включително с показанията на свид. В. Н.. Въззивният съд е изложил на с. 11 факти от показанията на свид. В. Н., според които на въпрос на полицейския служител подсъдимата Б. отговорила, че е изхвърлила наркотици и те принадлежат на свид. Цв. Н.. Липсват категорични доказателства, които да опровергаят изложеното от свид. Н. съждение, че подсъд. Б. не е съпричастна към намерените в дома им наркотични вещества. Следователно – правният извод за задружно участие в държане на високорискови наркотични вещества се оказва необоснован и недоказан. Отсъства и нужната аргументация за наличието на специалната съставомерна цел, с която е държан наркотикът. Мотиви във въззивното решение не са изложени, с изключение на общата констатация, че след като амфетаминът е разпределен в „две отделни дози“, а в стаята е намерена електронна веза със следи от кокаин и тетрахидроканабинол (различни от инкриминирания с обвинението наркотик) и подсъдимата Б. не употребява дрога – според въззивната инстанция наркотикът е бил предназначен за разпространение. Частта от въззивното решение, с което са решени въпросите за наказателната отговорност на подсъд. Б. Б., е постановено при съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК – липса на мотиви: за извършеното деяние, за задружната престъпна дейност, за общия умисъл между съизвършителите и за специалната съставомерна цел на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК. Доказателствените и правни изводи са незадълбочени и неубедителни, като не почиват на вярна интерпретация на доказателствата и на житейската логика. Въззивният съд е изпълнил формално задълженията си да провери законосъобразността и правилността на присъдата по повод наказателната отговорност на подсъд. Б.. Решението подлежи на отмяна в тази част, а допуснатото нарушение следва да бъде отстранено чрез повторното разглеждане на делото от друг въззивен съдебен състав. Проявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не позволява касационната проверка да продължи по другите доводи, наведени от касатора – за правилното приложение на материалния закон и за явната несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 202 от 15.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 245/ 2019 г. на Софийския апелативен съд, Наказателна колегия, V състав В ЧАСТТА, с която са решени въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия В. А. И. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. първо, пр. 4, алт. 1 от НК и за наказателната отговорност на подсъдимата Б. П. Б. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.първо, пр. 4, алт. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.