Р Е Ш Е Н И Е № 338 гр. София, 16.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 866/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения С. И. Г. чрез защитника му адв. Н. К. за възобновяване на НОХД № 16686/2010 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 2 състав, и ВНОХД № 3347/2014 г. по описа на Софийския градски съд, НО, ХІ въззивен състав. В искането на осъдения Г. са изложени твърдения за допуснати при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност на постановените съдебни актове и явна несправедливост на наложеното наказание. Искателят поддържа, че въззивният съд неправилно потвърдил първоинстанционната присъда, като не съобразил всички налични по делото материали и не извършил задълбочен, всестранен и пълен анализ на събраните доказателства. Осъдителната присъда се основавала на доказателствени средства, чиято достоверност била поставена под съмнение, в т.ч. експертизи на гласово разпознаване, разпознаване на лица и предмети, като не били съобразени резултатите от съдебномедицинската експертиза на лице и анализа на видеотехническата експертиза. Съдът постановил своя съдебен акт едностранчиво, тенденциозно и предубедено, без да отчете степента на обществена опасност на деянието и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Към осъдения било проявено репресивно отношение, тъй като бил осъден единствено въз основа на показанията на ключовия свидетел С., които при правилен прочит, тълкуване и анализ не били достатъчни да докажат по несъмнен и категоричен начин вината му. Съдебните инстанции дали вяра на показанията й, но не отчели обстоятелствата, че деянието било извършено в 04:00 ч. сутринта, на притъмнено място, а свидетелката била изплашена и в шок. Било прието, че тя разпознала нападателя по структурата на тялото и облеклото, но в мотивите на въззивното решение не било обсъдено разминаването относно отличителните белези на лицето, които имали най-важна доказателствена тежест. Освен нейните показания, съдът приел и кредитирал и изявленията на други свидетели, които били косвени, тъй като нямало други очевидци на случилото се. Твърдяло се, че от показанията на св. Ч. ставало ясно, че били спазени разпоредбите на НПК, но нямало данни поемното лице да е познавало тези разпоредби, като то следвало указанията на разследващия орган. От видеотехническата експертиза се установявало единствено, че данните в диска не били манипулирани и че изобразявали лице от мъжки пол с маска на главата. По тези съображения искателят и неговият защитник молят ВКС да възобнови делото, да отмени осъдителната присъда и потвърждаващото я решение на СГС и да върне делото за ново разглеждане, при което да бъдат преосмислени фактическите и правни въпроси на производството. В съдебно заседание на ВКС осъденият С. Г., редовно призован, не се явява. Защитникът му адв. К. поддържа искането за възобновяване по изложените в него аргументи. Представителят на ВКП дава заключение, че молбата на осъдения е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда от 30.01.2014 г. по НОХД № 16686/2010 г. Софийският районен съд (СРС), НО, 2 състав, е признал подсъдимия С. И. Г. за виновен в това, че на 14.07.2009 г. в [населено място], С. град, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 3 917 лева – от владението на А. Р. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 330.68 лева, както и по пет лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист. По въззивна жалба на защитника на подсъдимия Г. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 3347/2014 г. по описа на Софийския градски съд (СГС), НО, ХІ въззивен състав, като с решение № 1137 от 17.11.2014 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил съдебния акт на СРС. Решението на СГС не е подлежало на касационна проверка, като е влязло в законна сила от момента на постановяването му. Видно от пощенското клеймо на приложения плик, молбата на осъдения Г. за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е подадена на 14.05.2015 г., поради което ВКС намери, че искането е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения С. И. Г. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Релевираните в него възражения по съдържание могат да бъдат подведени под касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. На първо място следва да бъдат обсъдени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като основателността им по необходимост би предопределила извод за отмяна на атакуваното решение по реда на възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. ВКС не установи наличието на процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото, които да са били пропуснати от въззивната инстанция при постановяване на решението по ВНОХД № 3347/2014 г. по описа на СГС, нито на такива, които да са били допуснати при въззивната проверка. Претенциите на искателя срещу осъществения от съдебните инстанции доказателствен анализ са неоснователни. СРС е оценил доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. В процесуалната му дейност липсват пороци, които да доведат до съмнителност на приетата фактология. В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, СГС е проконтролирал изцяло правилността на първоинстанционната присъда и то, след задълбочен собствен анализ на всички доказателствени материали и пълноценно изясняване на отправените от подсъдимия Г. и защитника му възражения за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд във връзка с авторството на деянието. Оплакванията им са били подробно обсъдени, като СГС е изложил достатъчно убедителни аргументи защо ги приема за неоснователни (стр. 4 – стр. 6 от въззивното решение). Искането за възобновяване е мотивирано със същите доводи, на които въззивният съд вече е предоставил обстоен отговор, съобразявайки регламента на чл. 339, ал. 2 от НПК относно съдържанието на решението на въззивната инстанция. Осъденият неоснователно твърди, че към него било проявено „репресивно” отношение, тъй като бил осъден единствено въз основа на показанията на св. С., а останалите доказателства били косвени по своя характер. Процесуалният закон допуска съдът да изгражда своето вътрешно убеждение по фактите дори и само въз основа на косвени доказателства, щом логическата връзка между тях поотделно и в съвкупността им води до един единствен несъмнен извод относно подлежащия на доказване факт – че нападението над св. С. и отнемането на инкриминираната парична сума са били осъществени именно от осъдения Г.. В случая тези фактически положения са приети за доказани и въз основа на показанията на очевидец, които сами по себе си са достатъчни за еднозначни изводи по въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК, направени в съгласие с изискванията на чл. 303 от НПК. Актовете на двете съдебни инстанции не съдържат никакви обективни основания, които биха могли да породят съмнение в достоверността на показанията на пострадалата А. С.. Значението им оправдано е окачествено от защитника на осъдения като „ключово”, тъй като това доказателствено средство е източник на преки доказателства във връзка с всички обстоятелства, значими за правилното му решаване – факта на извършване на деянието, авторството, механизма на осъществяване, субективната страна на престъплението, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено. Съдилищата правилно са използвали изявленията на св. С. за сигурна основа на възприетата фактология на деянието, вкл. и относно неговия автор, като надлежно са изпълнили задълженията си да ги преценят внимателно и задълбочено в контекста на останалите обективни доказателства по делото, както и с оглед вътрешната им логичност, убедителност и категоричност. Съобразявайки тези критерии, съставът на СГС е констатирал, че показанията на св. С. не само не се опровергават от други доказателствени материали, но и се подкрепят от показанията на свидетеля П. А., протокола за разпознаване на лица от 09.09.2009 г., заключенията на изготвените и приети по делото съдебномедицинска експертиза на подсъдимия Г. и видеотехническа експертиза. Св. А., управител на казиното, комуто св. С. се е обадила веднага след инцидента, е възпроизвел първоначално споделеното от нея за случилото се. Първият й разказ в пълна степен съответства на последващите показания на свидетелката с процесуално значение и представлява индиция за достоверността на последните с оглед констатираната между тях безпротиворечивост. Резултатите от видеотехническата експертиза действително не разкриват данни относно самоличността на маскирания нападател, но пък предоставят визуална представа за неговите действия, по отношение на които обстоятелства също се наблюдава кореспонденция със заявеното от св. С.. Въззивният съд с основание е отчел и вътрешнологическите качества на показанията на пострадалата, като е изтъкнал (стр. 4 от въззивното решение), че са последователни, подробни, безпротиворечиви и логични. При такива обективни характеристики на обсъжданото доказателствено средство, е процесуално недопустимо то да бъде отречено с оглед произволно изтъкнатите от защитника обстоятелства, че деянието било извършено в 04:00 ч. сутринта, на притъмнено място, а свидетелката била изплашена и в шок от нападението. Независимо от уплахата, св. С. е демонстрирала самообладание, наблюдателност и адекватна поведенческа реакция на ситуацията, като още по време на нападението е разпознала осъдения като постоянен клиент на казиното по характерната стойка и походка, специфичния дрезгав глас, забелязала е под прорезите на маската отличителните му белези – бенки под окото, които особености безпротиворечиво е възпроизвела и при проведеното на 09.09.2009 г. разпознаване. При това действие по разследването свидетелката не е успяла да забележи бенките на разпознатия, което обстоятелство логично е обяснила с осветлението в помещението, където е било проведено разпознаването, отстоянието й от разпознаваните лица и факта, че процепите на маските, които били поставени на разпознаваните, били по-малки от тези на маската, която носел нападателят. От заключението на съдебномедицинската експертиза обаче със сигурност се изяснява, че при освидетелстването на осъдения Г., на лицето му под долния клепач на лявото око, действително са били установени бенки. В искането за възобновяване неоснователно се твърди, че в мотивите на въззивното решение не било обсъдено противоречието в показанията на свидетелката по отношение на точното месторазположение на бенките, описано от нея „под дясното око”, докато в действителност те се намирали вляво на лицето му. Подобно несъответствие не само, че е крайно незначително и по естеството си не влияе върху изводите на съдилищата за достоверност на показанията на свидетелката С., но и въобще не е допуснато от нея. В разпитите си на досъдебното производство (л. 20-21, л. 22-23 от ЗМ № 2884/09 по описа на 07 РУП) и в съдебно заседание на първоинстанционния съд (л. 60 от НОХД № 16686/2010 г. на СРС) тя не е конкретизирала местонахождението на бенките по лицето на нападателя (посочила е буквално, че са се намирали „под едното му око”, „на скулите”, „под едното от двете очи”). Мястото на бенките – „под дясното око” на осъдения – за първи път неправилно е уточнено в мотивите на първоинстанционната присъда, а впоследствие механично е пренесено и във въззивното решение. Както обаче вече беше пояснено, допуснатото разминаване няма характер на съществено и не се отразява върху правилността на крайните осъдителни изводи на двете съдебни инстанции. В искането за възобновяване е маркирано и оплакване, че по делото нямало данни поемното лице св. Ч. да е познавал разпоредбите на НПК, като същият е следвал указанията на разследващият орган. Релевираният довод, макар и недостатъчно ясно формулиран, очевидно цели да разколебае заключението на съдилищата за законосъобразност на проведеното на 09.09.2009 г. разпознаване на осъдения Г. от св. С.. Възражението е неоснователно, тъй като с него не може да се обоснове извод за изключване на протокола за разпознаване от доказателствения материал. Вярно е, че показанията на поемното лице св. Н. Ч. (гърба на л. 98 от НОХД № 16686/2010 г. на СРС) са в цялост крайно неинформативни. Свидетелят обаче не може да бъде упрекнат в недобросъвестност нито при изпълнение на удостоверителната му функция на поемно лице, нито при разпита му пред съда, проведен на 30.01.2014 г. От показанията му реално се установява единствено, че той е подписал протокола за разпознаване, но не си спомня никакви детайли за извършеното преди повече от четири години следствено действие. От този факт не може да се изведе заключение, че като лице с удостоверителна компетентност, св. Ч. не е изпълнил задълженията си да наблюдава непосредствено удостоверяваните действия, нито че водещият разследването орган в нарушение на задълженията си по чл. 137, ал. 5 от НПК не го е уведомил за правата му по ал. 4. Липсата на спомен у свидетеля не обуславя никакви изводи относно начина на протичане на действието по разследването, поради което осъденият неоснователно внушава съмнения относно законосъобразността му. Основното изискване към съдържанието на обсъждания протокол за разпознаване е да разкрие правдиво и достоверно обективната действителност при провеждане на разпознаването. Спазването на формалния ред за съставянето му, предвиден от процесуалния закон, гарантира предназначението на протокола да служи като доказателствен източник относно установената от св. С. идентичност на осъдения с извършителя на инкриминирания грабеж в казиното в[жк]. В конкретния случай обективно не са налице индиции за недостоверно отразяване на обстановката или поведение на водещия разследването или участниците в разпознаването, които да са опорочили по някакъв начин провеждането му и резултатите от него. Когато действието по разследването е осъществено по реда и при условията на НПК, резултатите от него следва да бъдат инкорпорирани към доказателствения материал. Щом отсъстват обективни данни за конкретни нарушения, за съда въобще не е съществувало задължение да изследва хипотетични възражения, които не намират опора в обективните данни по делото. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания казус поначало е липсвала необходимост едни и същи релевантни факти да се установяват и чрез разпит на поемните лица. С оглед изложените съображения може да се обобщи, че при разкриването на фактическата обстановка по делото не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. Задълженията на СРС и СГС по установяване на обективната истина са изпълнени отговорно, като картината на деянието е разкрита в обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото. Щом относимите към предмета на доказване обстоятелства са установени съобразно процесуалните правила, вътрешното убеждение на предходните инстанции е правилно формирано и ВКС не разполага с процесуална възможност да го променя или замества. Настоящият съдебен състав не установи нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което да обуслови възобновяване на наказателното дело. При установената фактическа обстановка, въззивният съд законосъобразно е заключил от правна страна, че осъденият С. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК. Изводите на СГС по същество почиват на вярна интерпретация на доказателствения материал и са направени в съгласие със закона и трайната практика на ВКС. В проверявания съдебен акт по ВНОХД № 3347/2014 г. по описа на СГС е дадена адекватна оценка на конкретната обществена опасност на деянието и конкретния деец, поради което не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанието на извършителя законосъобразно е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и справедливо е индивидуализирано по размер на една година лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за минимален изпитателен срок от три години. Правилно са оценени фактите, свързани с положителния личностов облик на осъдения, чистото му съдебно минало, семейното му положение, както и продължителния ход на наказателното производство, надхвърлящ рамките на разумния срок за разглеждане на делото, което не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. ВКС не констатира, а и не се сочат от искателя, пропуснати от предходните съдебни инстанции смекчаващи обстоятелства, които биха оправдали допълнително смекчаване на наложеното му наказание. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. Г. за възобновяване на ВНОХД № 3347/2014 г. по описа на СГС, НО, ХІ въззивен състав. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.