Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
София, 08.09.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 13.05.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3610 /2013 година
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] / [фирма]/, със седалище гр.София против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1670 от 17.10.2012 год., поправено с решение № 1872/27.11.2012 год., двете по т.д.№ 1620/2011 год., с което е потвърдено решение № 941 от 12.10.2010 год., по т.д.№ 677/ 2010 год. на СГС, в частта за отхвърляне молбата на настоящия касатор, за откриване на производство по несъстоятелност на „Т.- П.” Е. и в частта за обезсилване горепосоченото първоинстанционно решение по чл.630,ал.1 ТЗ, с което е обявена неплатежоспособността на „Т. - П.” Е. с начална дата - 31.12.2007 год., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, назначен му е временен синдик, постановени са общ запор и възбрана върху имуществото му и е свикано първо събрание на кредиторите, като делото е върнато в тази му последна част на Софийски градски съд за ново разглеждане.
Касаторът поддържа оплакване за недопустимост на обжалваното решение, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл извън предмета на въззивните жалби, с който е бил сезиран – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК.
Алтернативно е въведено и оплакване за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С определение № 853 от 27.12.2013 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1670 от 17.10.2012 год., поправено с решение № 1872/ 27.11.2012 год., по т.д.№ 1620/2011 год., само в частта, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд № 941 от 12.10.2010 год., по т.д.№ 677/2010 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, поради вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище по същата.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение в горепосочената му част Софийски апелативен съд, произнасяйки се по въззивната жалба на Н. агенция за приходите [населено място], подадена срещу първоинстанционния съдебен акт на Софийски градски съд единствено в частта за определената начална датата на неплатежоспособността на длъжника [фирма] е приел, че главното искане на кредитора „М. Л.”АД, по молбата на който е открито производството по несъстоятелност по реда на чл.630, ал.1 ТЗ, е основано на твърдяна свръхзадълженост по см. на чл.742, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.607а, ал.2 ТЗ на длъжника „Т.- П.” Е. и евентуално на неплатежоспособността на същия, което първостепенният съд в нарушение на диспозитивното начало не е съобразил.
Изложени са съображения, че произнасянето на СГС по евентуалното, а не главно искане на кредитора - молител за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното търговско дружество и определяне на това основание оспорваната от Н. начална дата на неговата неплатежоспособност има за своя пряка правна последица излизане извън обхвата на въззивното производство, очертан с въззивната жалба на този жалбоподател и постановяване на недопустим първоинстанционен съдебен акт, който по силата процесуалното правило на чл.270, ал.3, пр.3 ГПК, подлежи на обезсилване.
По допустимостта на решението:
Съгласно формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция по приложението на чл.269 ГПК, изразена в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на касационната инстанция: № 174 от 05.12.2011 год., по т.д.№ 567/2011 год. на ІІ т.о.; № 125 от 29.05.2012 год., по т.д.№ 534/2012 год. на ІV г.о. на ВКС и мн. др., вкл. и постановките в т.1 на ТР 1/09. 12.2013 год. на ОСГТК на ВКС, правомощието на въззивния съд служебно да прецени допустимостта на първоинстанционното решение е ограничена само до частта му, предмет на предприетото от страната обжалване. Това от своя страна означава, че ако не бъде обжалвано и съответно обезсилено по предвидения в процесуалния закон ред, недопустимото съдебно решение поражда всички присъщи на валидния съдебен акт правни последици, вкл. най- важната, каквато е силата на пресъдено нещо. Поради това, щом в необжалваната му част първоинстанционният акт е влязъл в сила, то той не може да бъде предмет на проверка от въззивната инстанция, независимо от констатираната негова недопустимост.
Съобразно така възприетото разрешение в практиката на ВКС, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, налага да се приеме, че обжалваното въззивно решение в посочената по- горе негова част се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.
Предмет на подадената до Софийски апелативен съд от Н. агенция за приходите въззивна жалба е постановеното от Софийски градски съд решение по т.д.№ 677/ 2010 год. единствено по отношение определената начална дата на неплатежоспособността на „Т.- П.” Е.. Следователно Софийски апелативен съд е бил оправомощен да извърши служебна преценка относно допустимостта на решението на първостепенния съд само по отношение на същата тази част, но не и относно обжалваното решение в неговата цялост.
Както е прието и в посоченото по- горе решение № 174/2011 год., по т.д.№ 567/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, което се споделя от настоящия съдебен състав, безспорно е, че определянето на началната дата на неплатежоспособността е задължителен елемент от решението за откриване на производство по несъстоятелност. Този елемент, обаче дори и да е вторичен - съществува дотолкова, доколкото длъжникът е обявен в неплатежоспособност, респ. в свръхзадълженост и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, които последни са същинската част от решението, това не означава, че при обжалване само на тази производна част, допустимостта на първоинстанционния съдебен акт в основната му част /за откриване на производството по несъстоятелност/ може да бъде преценявана от въззивния съд, като явяваща се задължителна последица от нея и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е императивната разпоредба на чл.269 ГПК и създаденото с нея ограничение, от което разглежданата хипотеза не е изключена.
Затова, като не е съобразил горното Софийски апелативен съд е излязъл извън правомощията си, очертани с чл.269 ГПК относно предмета на въззивното производство, което обуславя правен извод, че обжалвания съдебен акт е постановен при наличие на въведеното с касационната жалба основание по чл.281, т.2 ГПК.
Отделен е въпросът, че в мотивите на първоинстанционното решение на СГС, изложени на стр.9, подробно и задълбочено е обсъдено наличието на състояние свръхзадълженост на длъжника „Т.- П.” Е., по см. на чл.742, ал.1 ТЗ, предвид главното въведено основание с молбата по чл.625, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.607а, ал.2 ТЗ на кредитора „М. Л.”АД. Изрично е прието, че доколкото от данните по делото, касаещи последния анализиран период, вкл. заключението на изслушаната съдебно- икономическа експертиза, стойността на счетоводно отразените активи превишава размера на задълженията, то не би могло със сигурност да се приеме наличие на състояние на свръхзадълженост и именно това налага на анализ да бъдат подложени показателите за преценка на състоянието на неплатежоспособност, с оглед заявеното евентуално основание за отриване на производство по несъстоятелност.
Следователно отсъствието на произнасяне по главното основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Т.- П.” Е., въведено с молбата по чл.625 ТЗ на „М. Л.”АД в диспозитива на постановеното от Софийски градски съд решение по реда на чл.630, ал.1 ТЗ като констатиран от въззивния съд порок на първоинстанционния съдебен акт е подлежал на отстраняване, но не по реда на чл. 270, ал.3 ГПК, а съобразно установения от ГПК- гл.ХVІІІ, р.ІІІ, процесуален ред за поправяне на първоинстанционния съдебен акт.
С оглед гореизложеното, след обезсилване на въззивното решение в посочената по- горе негова част, делото следва да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по основателността на подадената от Н. агенция за приходите въззивна жалба, касаеща единствено определената от СГС начална дата на неплатежоспособността на длъжника „Т.- П.” Е., по отношение на който с влязло в сила решение по чл.630, ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по отговорността на деловодните разноски, направени в производството пред ВКС по силата на процесуалното правило на чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.4, във вр. с чл.270, ал.3 ГПК
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1670 от 17.10.2012 год., поправено с решение № 1872/ 27.11.2012 год., по т.д.№ 1620/2011 год., в частта, с която е обезсилено решение № 941 от 12.10.2010 год., по т.д.№ 677/2010 год. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд в посочената част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|