Р Е Ш Е Н И Е
№ 271/16
гр.София, 08.02.2017г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1368/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Д. К. К., чрез адв. В. Т. П., срещу въззивно решение № 194/27.11.2015 г. по въззивно гр.д. № 241/2015 г., постановено от Търговищкия окръжен съд.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 520/09.06.2016 г. по следните процесуалноправни въпроси: за съдържанието на мотивите на въззивното решение и за начина, по който се извършва препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, поради противоречие между постановеното от съда и задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК. Както е изяснено в решение № 310/04.11.2014 г. по гр.д. № 795/2014 г. на IV г.о., решение № 265/10.09.2012 г. на ВКС по гр.д. № 703/2011 г. на IV г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр.д. № 7175/2013 г. на IV г.о., решение № 420/16.02.2016 г. по гр.д. №1633/2015 г. на IV г.о., решение № 209/10.08.2015 г. по гр.д. № 2796/2013 г. на IV г.о., решение № 110/25.07.2016 г. по гр.д. № 5119/2015 г. на IV г.о., мотивите на съдебното решение, включително и въззивното, съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото; необходимите фактически и правни съображения на съда, изложени кратко и пълно. Въззивната инстанция, независимо дали при мотивиране на съдебния акт препраща към съображенията на първоинстанционното решение, е задължена да анализира всички допустими и относими към предмета на спора доказателства (съблюдавайки ограниченията по чл. 269 ГПК) - събрани пред нея и пред първата инстанция, относимите доводи и възражения, направени от страните, при съблюдаване на преклузивните срокове. Въззивният съд, когато препраща към мотивите на първата инстанция по чл. 272 ГПК, не се освобождава от задължението конкретно, точно и ясно да посочи какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка; въззивният съд само се ползва от обосновката в първоинстанционното решение относно всички или конкретно посочени фактически и/или правни изводи и така осъществява своята решаваща дейност. Достатъчно е въззивният съд да възпроизведе фактическа констатация и правен изводи на първоинстанционния съд, без да повтаря съображенията на първата инстанция, нито сам да излага такива, а само да препрати към тях. Ако изводите на въззивната инстанция относно осъществяването или не на релевантен факт, съответно правните му заключения, се разминават с тези на първата инстанция, той няма как хем да посочи различни фактически и правни заключения, хем да препраща към мотивите на първата инстанция. В същото време, макар и съд по съществото на спора, който разглежда и решава същия, въззивната инстанция е ограничена в произнасянето си до посочените в жалбата основания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение (въззивната жалба съдържа указание в какво се състои порочността на решението – чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК). Въззивният съд следи служебно само за валидността изцяло на първоинстанционното решение, за неговата допустимост в обжалваната част, дали е неправилно поради нарушение на императивна матeриалноправна норма или е налице публичен интерес от защитата на правата на частноправните субекти в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касация I СОУ „С. С.“, [населено място] е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Търговищки районен съд, отхвърлил исковете на Д. К. К. против I СОУ „С. С.“, [населено място] за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са били в трудовоправна връзка и Д. К. заемал длъжността „възпитател в общежитие“. Във връзка с извършена проверка по сигнал от Дирекция „Агенция за закрила на детето“ – Р., работодателят извършил съпътстваща проверка на дейността на възпитателите в общежитието относно изпълнение на техните трудови задължения и спазване на Правилника за дейността на общежитието. За резултатите от проверката били съставени два констативни протокола – № 19 от 15.12.2014 година за периода от 09.12.2014 година до 15.12.2014 година и №20 от 17.12.2014 година за резултатите от проверка, извършена на 17.12.2014 година. На 23.01.2015 г. и на 06.02.2015 г. комисия, назначена от директора на училището, след като прегледала записите от камерите в общежитието, отразила в писмен вид движението и поведението на възпитателите в определени ситуации по дни и часове. На 09.02.2015 година ищецът получил писмено искане от директора на училището да даде обяснения за констатирани конкретни нарушения. На 12.02.2015 г. К. бил уволнен дисциплинарно. Съдът достигнал до заключение, че посочените в заповедта за уволнение деяния са извършени от служителя, както и, че те съставляват нарушение на трудовата дисциплина. Въззивната инстанция приела за установено, че през октомври 2014 г. К. разбрал, че ученик, настанен в общежитието, притежава електро-шок, който използвал или можел да използва спрямо други ученици. В тази връзка направил проверка по стаите, но не го открил. К. не предприел последващи действия – не уведомил ръководството на училището, въпреки че имал такова задължение според длъжностната си характеристика. При извършена на 09.12.2014 г. и на 10.12.2014 г. проверка от органи на Агенция за закрила на детето се установило, че притежаваното от ученика устройство било използвано от него срещу друг ученик, който вследствие на упражнения спрямо него психически и физически тормоз, се отписал от училището и от общежитието и се прибирал в [населено място].
Съдът намерил, че в този случай К. подценил информацията за притежаването на електрошоково устройство, както и последиците, които биха могли да настъпят при използването му. Като не съобщил на ръководството на училището за получената информация, изложил на риск други деца в общежитието. По отношение на останалите нарушения, описани в заповедта, съдът приел, че те са установени „от събраните по делото писмени и гласни доказателства“. Съдът посочил, че дисциплинарната отговорност е лична и на съдебен контрол подлежи единствено поведението на ищеца и това дали същият е извършил нарушения на трудовите задължения, а не и обстоятелството, че и други възпитатели вероятно са допускали същите нарушения на трудовите задължения.
Прието е още, че заповедта е издадена в съответната писмена форма, мотивирана е чрез излагане на фактически и правни основания за издаването й, спазени са сроковете, визирани в чл.194, ал.1 от КТ. Взети са писмени обяснения от страна на служителя преди уволнението, като няма изискване те да са обсъдени изрично в заповедта за уволнение. Приемането на обяснения по смисъла на КТ цели осигуряване на възможност на работника да вземе становище по конкретни факти, сочещи на неизпълнение на трудовите му задължения, както и възможност на работодателя да се запознае със становището на работника, за да прецени извършил ли е дисциплинарно нарушение и дали да ангажира дисциплинарната му отговорност, съответно какво дисциплинарно наказание да наложи.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
В противоречие с дадения по-горе отговор и трайно установената съдебна практика по чл. 290 ГПК при тълкуване на чл. 235, ал. 2 и чл. 272 ГПК, окръжният съд е изложил собствени фактически и правни изводи, но не е посочил въз основа на кои от събраните доказателства е достигнала до съответните заключения. В края на изложението (без съблюдаване на хронологията на събитията), е записал още, че „съдът изцяло споделя мотивите на районния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 ГПК“. При така изготвения въззивен съдебен акт не е ясно в какво се изразява препращането. От една страна първостепенният съд е приел, че само част от посочените в заповедта за уволнение нарушения са доказани от работодателя, а въззивният съд е направил свое заключение, че всички нарушения по заповедта са установени по делото; първата инстанция е обсъждала само някои от събраните по делото и конкретно посочени от нея в първоинстанционното решение доказателства, докато въззивната инстанция се е позовала на „събрани писмени и гласни доказателства“, а между тях има и такива, които първата инстанция нито е обсъждала, нито е правила заключения; сама въззивната инстанция не ги е анализирала. Няма яснота, също така, дали препращането е към съображения на първата инстанция относно приетите за установени и от въззивния съд факти и направени от него правни заключения, или препращането включва и други, неупоменати фактически и правни изводи на първата инстанция, както и съображенията към тях – напр. за спазването на чл. 189 КТ, като е съобразена само тежестта на установените нарушения.
При така установеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде касирано.
Между страните не е спорно, че Д. К. К. заемал по безсрочно трудово правоотношение длъжността „възпитател в общежитие“ на I СОУ „С. С.“, [населено място]. Със заповед № А-633/12.02.2015 г. на директора на училището е дисциплинарно уволнен поради следните нарушения: след като разбрал от ученици от Спортно училище през октомври 2014 г. и от помощник-директора на СОУ през ноември 2014 г., че ученикът А. Р. Х. от 12 клас има електрошок в общежитието, възпитателят не предприел сериозни действия за откриване на опасния предмет, не уведомил колегите си възпитатели, не сигнализирал ръководството на училището, нито РУ на МВР и Дирекция „Социално подпомагане“; не е установил действия на насилие и тормоз между ученици от Спортно училище, настанени в общежитието – най-често спрямо децата от ДДЛРГ, [населено място], което било констатирано от комисията, назначена със заповед № РД-11-214/05.12.2014 г. на председателя на държавната агенция за закрила на детето и директора и помощник-директора на СОУ; на 17.12.2014 г. не е направил проверка по стаите по време на дежурството си първа смяна, когато е установена, че в три стаи учениците са пушили цигари, в три стаи е мръсно, а в едната от тях има изкъртена мазилка; на 24.11.2014 г. по време на дежурство втора смяна не е направил нито една проверка по стаите; на 27.11.2014 г. по време на дежурство първа смяна е направил проверка само на една стая на четвъртия етаж; на 17.12.2014 г. е дал заповеди за наказания на двама ученика, но не е уведомил родителите на наказаните за наложените наказания, на същата дата не е направил проверки по стаите; напуснал по време на дежурство общежитието на 09.12.2014 г. от 10.13. до 11.03 ч., без да осигури заместник; не спазвал работното време: на 24.11.2014 г. си тръгнал в 19.44. ч. вместо в 20.00 ч.; на 27.11. 2014 г. дошъл на работа в 07.56 , вместо в 07.00 ч., на 01.12.2014 г. дошъл в 08.05. ч., вместо в 07.00 ч., на 05.12.2014 г. дошъл на работа в 08.05 ч., вместо в 07.00 ч., на 02.12.2014 г. дошъл в 13.56, вместо в 13.00 ч.; не заключвал общежитието през определените часове от 22.00 ч., когато е нощна смяна на 25.11.2014 г., 03.12.2014 г. и 07.12.2014 г.; нарушения във връзка с материалната база: банята на четвъртия етаж на общежитието била заключена повече от месец, установено от проверката в периода 09.12.-15.12.2014 г.; имало счупена мивка и разпръсквач в банята на втория етаж, за което не е сигнализирал; звънецът на вратата бил повреден, за което не е сигнализирал; в стая 1 имало счупена легло със стърчаща част, което представлява опасност за здравето на учениците и възпитателят не е взел мерки за отстраняването му, докато не бъде ремонтирано, въпреки, че в общежитието има свободни легла.
Първостепенният съд е приел за установени част от описаните нарушения (макар и общо посочени като нарушения на трудовата дисциплина и без излагане на мотиви за всяко отделно деяние – с посочена дата, въз основа на кое от събраните по делото доказателства е установено): през октомври 2014 г. разбрал от ученици от Спортно училище и през ноември 2014 г. – от помощник-директора на училището, че ученикът А. Р. Х. от 12 клас има електрошок в общежитието, с който заплашва и, който използва срещу определени ученици от общежитието, не е предприел всички необходими действия за откриването на опасния предмет, с който е упражнено насилието, като не е уведомил ръководството на училището, или до РУ МВР или до съответните дирекции на „Социално подпомагане“; не е извършвал проверка по стаите минимум 2 пъти по време на смяната си – тук попадат следните деяния, посочени в заповедта – на 17.12.2014 г. и на 24.11.2014 г.; на 27.11.2014 г. по време на дежурство първа смяна е направил проверка само на една стая на четвъртия етаж; не е заключвал вечер общежитието – в заповедта е посочено, че това е установено за определените часове от 22.00 ч., на 25.11.2014 г., 03.12.2014 г. и 07.12.2014 г.; напускал е общежитието по време на дежурство, без да осигурява заместник, на което отговаря посоченото в заповедта за дата 09.12.2014 г. от 10.13. до 11.03 ч.
За недоказаните, според първостепенния съд деяния, във въззивното производство не е имало спор, поради което установяването им е извън предмета на настоящото производство.
В първа точка, заповедта за уволнение е обоснована с непредприемане от Д. К. на сериозни действия по откриване на електрошок, притежаван от ученика А. Х. и неуведомяване на училищното ръководство, ДСП и органите на полицията за упражненото насилие. В заповедта не е посочена датата, на която е упражнено насилието, съответно датата, на която служителят е бил уведомен за наличието на електрошок в общежитието. Това я прави незаконна в тази й част, като противоречаща на чл. 195, ал. 1 КТ. Касае се за съществен елемент от индивидуализацията на нарушението, защото трябва да може да се прецени не само дали действително посоченото деяние е извършено от служителя, адекватно ли е било поведението му, но още и спазени ли са сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.
Според записаното в заповедта, училищното ръководство е в известност от месец ноември за наличието на електрошок в общежитието и за упражнено от ученика Анинан Х. насилие. Без значение е обстоятелството дали информацията е получена от директора на училището или, в негово отсъствие – от помощник-директора, защото при отсъствие, функциите на ръководител на юридическото лице, се изпълняват от друг служител по заместване или делегация. „Узнаването“ не се отлага във времето до завръщането на титуляря и неговото уведомяване от страна на заместващия го. Нещо повече, в обясненията на директора на I СОУ „Св. С.“, Т., - С. З., пред инспектори на Държавна агенция за закрила на детето, отдел „Р.“, е посочено, че тя лично е уведомена на 18.10.2014 г., че инспектори от Детска педагогическа стая са търсили децата М. и А. в общежитието по повод подаден сигнал на тел. 112 от детето М. за упражнено над него насилие с електрошок. Заповедта за уволнение е връчена на 12.02.2015 г. В периода 13.12. – 29.12.2014 г. и 24.01.2015 г. – 02.02.2015 г. служителят е ползвал платен годишен отпуск, през което време срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не тече – чл. 194, ал. 3 КТ.
Само по себе си, нарушението по чл. 195, ал. 1 КТ, описано в пункт първи на същата, я прави незаконна в тази й част. В тежест на работодателя е да докаже и, че наказанието е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Това, от една страна, поради начина на оформление на заповедта, няма как да бъде проверено от съда. От друга, при уведомяване на ръководството на училището още на 18.10.2014 г., то двумесечният срок за налагане на наказание се явява пропуснат, включително и след приспадане на времето, през което, поради отпуск, срокът не е текъл. Без значение е, че след извършената проверка от Държавната агенция за закрила на детето и направените от тях в писмен вид констатации, ръководството на училището е назначило проверка и в резултатите от същата се съдържат и констатации за обстоятелства, вече известни на ръководството, вкл. за инцидента с електрошока.
Освен всичко изложено до тук, от материалите по делото се установява, че в общежитието има системен проблем – учениците от Спортното училище не спазват правилата, нарушават дисциплината, пречат на другите деца, а и упражняват насилие. Разрешаването му не може да стане с изземване на електрошока, послужил като оръдие за физическия тормоз над едно от децата в конкретния случай. Видно от обясненията на директора пред инспекторите от Агенция „Закрила на детето“, учениците от Спортното училище не се съобразяват и отказват да изпълняват разпорежданията на възпитателите в общежитието; сам директорът не е привел в изпълнение своя заповед за изключване от общежитието на ученик от Спортното училище поради „наложен натиск от много места“.
Относно останалите нарушения, посочени в заповедта и предмет на настоящото производство, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – деянията са индивидуализирани с обективните им елементи. От служителя са поискани обяснения, с което е спазена и процедурата по чл. 193 КТ.
Д. К. признава, че никога не е заключва общежитието след 22.00 ч. в обясненията по чл. 193 ГПК. Налице е, следователно, извънсъдебно признание, че това е било поведението му и на 25.11.2014 г., 03.12.2014 г. и 07.12.2014 г. В исковата молба също не оспорва тази констатация, а и тя се подкрепя от показанията на свидетеля И. К., която възпроизвежда информация, получена от настанените в общежитието деца, които са били анкетирани по повод назначена от директора на училището проверка.
Съдът, като прецени в съвкупност посочените доказателства, вкл. и разясненията в решение № 694/2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 112/07.04.2015 г. по гр.д. № 4587/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, относно правната стойност на признанията, съдържащи се в обясненията по чл. 193 ГПК, намира, че за посочените три дати в заповедта за уволнение, Д. К. не е заключил общежитието след 22.00 ч. По този начин, не е изпълнил задълженията си по т. 6 от длъжностната си характеристика и е нарушил трудовата дисциплина.
В констативен протокол № 20/17.12.2014 г. е отбелязано, че същият ден, след разговор с възпитателите и след разговор с ученици от общежитието, е установено, че Д. К. не е направил нито една проверка по стаите по време на своето сутрешно дежурство. Това се установява и от разпита на свидетеля И. К., която е участвала в проверката за деня и е разговаряла с децата и възпитателите.
За останалите нарушения – неизвършени проверки по стаите на 24.11.2014 г.; извършена на 27.11.2014 г. само една проверка за дежурство и само на една стая; напускане на общежитието, без да осигури заместник на 09.12.2014 г. от 10.13. до 11.03 ч., са представени протоколи с отразени резултати по дати и часове за дейността на възпитателите, след преглед на видеокасетите от видеонаблюдението в общежитието. Отразеното в протоколите се потвърждава от свидетеля И. К., която е преглеждала видеоматериала.
Гласни доказателства за установяване съдържанието на видеокасета, са допустими – с тях се установява възприетото от свидетеля. При твърдение, че показанията не съответстват на записа или, че наблюдавания запис е манипулиран, тогава съдържанието на видеозаписа подлежи на непосредствено възприемане от съда – с приемане на материалния носител като веществено доказателство и огледа му, чрез непосредственото му възпроизвеждане пред съда и страните. При необходимост и с оглед оспорването, записът се проверява, чрез експертиза, за въздействие.
В случая свидетелят К. е възпроизвела пред съда, с участието на страните по делото, личните си наблюдения от прегледа на записите. Нито при допускането й до разпит, нито след разпита й, Д. К. е направил възражения, че показанията на свидетеля не съответстват на възприетото от нея, нито, че гледаните касети са били подменени, променени или манипулирани по друг начин. Напротив, и в съдебно заседание, и в писмено становище, докладвано в открито съдебно заседание на 07.09.2015 г., Д. К. е заявил, че протоколите от видеонаблюдението са съставени тенденциозно „описани са само мои действия или бездействия“, което по естеството си е съдебно признание за отразеното в тях. Защитната му позиция, както и доказателствените искания, са били във връзка с поведението на другите възпитатели и дали и как са санкционирани от работодателя за идентични на неговите нарушения.
В обясненията по чл. 193 КТ служителят е посочил, че не напуска работното си място, но все пак признава, че се случва „по изключение“, когато отива да си вземе закуска и кафе, но в общежитието има някой колега, а и да няма – то почти няма ученици.
Съставът на Върховния касационен съд прима за установено, че по заповед на директора на училището, определена от него комисия, в която участва и И. К., е прегледала видеокасети от камерите в общежитието за периода 24.11.2014 г. – 08.12.2014 г., видно от представените протоколи. Относно съдържанието на записите, протоколите имат характера на свидетелски показания в писмен вид и не могат да се ползват. За заснетото свидетелства И. К., като при съвкупна преценка на нейните показания, признанията на ищеца, включително извънсъдебните - обясненията му по чл. 193 КТ, съдът приема, че служителят е допуснал посочените в заповедта деяния на 24.11.2014 г., 27.11.2014 г. и 09.12.2014 г., предмет на настоящото производство.
Служителят е нарушил задълженията си по чл. 5 от длъжностната характеристика за проверка по стаите минимум два пъти на дежурство и по чл. 7 да не напуска общежитието, без да осигури заместник, с което е допуснал нарушение на трудовата дисциплина.
За всички тези нарушения работодателят е узнал след получаване на резултатите от назначената от него проверка в общежитието, за което са изготвени констативни протоколи от 15 и 17.12.2014 г., протоколи от преглед на видеонаблюдението от 23.01.2015 г. и 06.02.2015 г. Наказанието за тях е наложено в двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ.
Нарушенията са 7 на брой, което сочи на системност в поведението на служителя, а това, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, ги прави тежки нарушения на трудовата дисциплина. Те се явяват такива и с оглед длъжността на служителя – възпитател на деца в общежитие, който отговаря за тяхната сигурност и безопасност, физическо и психическо здраве, спомага за тяхното израстване, изграждане на ценностна система и възпитание.
От обясненията на К. по чл. 193 ГПК и от поведението му по делото, съдът намира, че служителят не признава вината си, нито е готов да се поправи; игнорира свои основни задължения и отказва да изпълнява законосъобразни заповеди на работодателя.
При така изясненото, налице са основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Без значение е дали и други служители са извършили идентични нарушения, на тях наложено ли е наказание и какво. Дисциплинарната отговорност е лична и от значение за законността на заповедта, с която ищецът Д. К. е уволнен, е неговото поведение, извършил ли е описаните деяния, субективното му отношение към тях, те съставляват ли нарушение на трудовата дисциплина.
В заключение, исковете са неоснователни. Крайният резултат съвпада с този на въззивното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 300 лв. платен адвокатски хонорар.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 194/27.11.2015 г., постановено по въззивно гр.д. № 241/2015 г. от Търговищкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. К. К. да заплати на I СОУ „С. С.“, [населено място] сумата в размер на 300 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|