Р Е Ш Е Н И Е № 538 гр.София , 02 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП И.Чобанова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2055/2013 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане ,озаглавено „жалба ”,депозирано лично от осъдения П. Х. Х. за възобновяване на нчд 747/2013 г. на РС-Сливен, по което е постановено определение, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му за кумулиране на наказанията по присъди по нохд 124/2012 г. на РС-Сливен, нохд 823/2012 г. на РС-Сливен и нохд 1050/2012 г. на Сливенски районен съд. От съображенията, изложени доста общо в искането / че законът дава право да бъде направена кумулация на наказанията по нохд 124/2012 г., нохд 823/2012 г. и по нохд 1050/2012 г., след като деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда ,за което и да е от тях , както и ,че съдът не е посочил защо трябва да търпи наказанието по присъдата по нохд 124/2012 г. отделно от останалите, както и защо е приложил чл.24 от НК/ могат да се извлекат касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, служебно назначеният адвокат на осъдения моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело. Счита ,че след като деянието по нохд 1050/2012 г. на РС-Сливен е за продължавано престъпление , което според формулировката на съда е приключило „ края на февруари 2012 год.", то няма категоричност ,че това деяние е довършено след 24.02.2012 г., на която дата е влязла в сила присъдата по нохд 124/2012 г. на РС-Сливен. При това положение би следвало в полза на подсъдимия да се приеме, че са налице основания за групиране на наказанията по посочените в искането присъди. Представителят на ВКП намира определението на ОС-Сливен за законосъобразно, поради което моли искането на осъдения да бъде оставено без уважение, като неоснователно. В последната си дума осъденият П. Х. моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си,намери следното: Искането за възобновяване от осъдения е процесуално допустимо, доколкото има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422 ал.1 т.5 от НПК и е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: По молба за кумулация на наказанията по влезли в сила присъди , депозирана от осъдения П. Х. Х. е било образувано пред РС-Сливен нчд №747/2013 г., по което на 22.05.2013 г. с протоколно определение е била отхвърлена молбата му като неоснователна. Първоинстанционното определение е било предмет на въззивен контрол по жалба на осъдения, като с определение №23 от 27.06.2013 г., постановено от ОС-Сливен по внчд 296/2013 г. е било потвърдено определението на РС-Сливен по нчд 747/2013 г. П. Х. Х. е осъждан многократно. С протоколно определение от 11.03.2010 г., влязло в сила на 29.03.2010 год. на РС-Сливен, постановено по нчд 263/2010 г., е била извършена кумулация на наказанията по дотогавашните влезли в сила присъди спрямо П. Х. ,като са били обособени четири групи: 1. по присъди по нохд 486/1999 г. и по нохд 615/1999 г. и двете на РС-Сливен, като е било определено едно общо и най-тежко наказание ,а именно шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим; 2. по присъди по нохд 1258/2000 г., нохд 2110/2000 г.,нохд 510/2001 г.,нохд 1255/2000 г., нохд 1757/2001 г., всичките на РС-Сливен и нохд 145/2002 г. на ОС-Сливен, като е било определено едно общо и най-тежко наказание ,а именно три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим; 3. по присъди по нохд 401/2005 г., нохд 1170/2005 г. и нохд 136/2006 г., всички на РС-Сливен, като е било определено едно общо и най-тежко наказание –три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване; 4. по присъди по нохд 15/2010 г. и по нохд 1288/2009 г. и двете на РС-Сливен, като е определено едно общо и най-тежко наказание – една година и шест месеца лишаване от свобода ,което да се изтърпи при първоначален строг режим. С протоколно определение от 09.10.2012 г., влязло в сила на 25.10.2012 год., постановено от РС-Сливен по нчд 978/2012 г. , на основание чл.25 във вр.с чл.23 от НК е било определено на П. Х. едно общо наказание от една година лишаване от свобода по присъди по нохд 124/2012 г. и по нохд 823/2012 г. на РС-Сливен /двете присъди са постановени след влизането в сила на предходното съдебно определение за кумулация/. Към момента на постановяване на определението по нчд 747/2013 г. /чието възобновяване се иска от осъдения Х./, РС-Сливен е разполагал с всички данни, касаещи съдебното минало на П. Х.. Осъждането на последния по нохд 1050/2012 г. на РС-Сливен е постановено след последното произнасяне на съда по въпросите, свързани с предпоставките на чл.25 във вр.с чл.23 от НК по предходни негови присъди, което обуславя и допустимостта на новото произнасяне по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК. В мотивната част на определението си първоинстанционният съд макар и твърде лаконично е изложил съображения относно принципно правилната си преценка, че е невъзможно претендираното от осъдения групиране на наказанията по последните три постановени спрямо него присъди, а именно по нохд 124/2012 г., нохд 823/2012 г. и по нохд 1050/2012 г., тъй като деянието по нохд 1050/2012 г. е извършено след като присъдата по нохд 124/2012 г. е била влязла в сила. Въпреки това обаче, районният съд не е обективирал в съдебния си акт /нито в мотивите, нито в диспозитива/ своето виждане за начина на групиране на наказанията по постановените до момента спрямо Х. присъди и то в най-благоприятното за него съчетание , нито пък е постановил наказанието по нохд 1050/2012 г., да се изтърпи отделно, доколкото осъждането по цитираното дело не е в отношение на съвкупност с това по нохд 124/2012 год. Съгласно ТР №3 от 16.11.2009 г. по т.д. 3/2009 г. на ОСНК, дори когато съдът констатира ,че липсват основания за ново прегрупиране на осъжданията на лицето, с оглед принципа за най-благоприятното съчетание, както и ,че осъждането по последната влязла в сила присъда е в отношение на рецидив с останалите ,той трябва да се произнесе по това осъждане и да постанови отделното изтърпяване на наложеното с него наказание. Пренебрегвайки тези си задължения и непроизнасяйки се въобще по осъждането на Х. по нохд 1050/2012 г., първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Това нарушение не е било констатирано от въззивната инстанция, поради което и не е отстранено от нея. Макар и в мотивите на въззивния съдебен акт правилно да е било отчетено, че е възможно групиране на наказанията по присъди по нохд 124/2012 г. и по нохд 823/2012 г.,тъй като са налице основанията на чл.25 във вр.с чл.23 от НК за тях; че осъждането по нохд 1050/2012 г. следва да остане извън направената по-горе съвкупност, доколкото деянието по това дело е извършено след влизане в сила на присъдата по нохд 124/12 г. и че наказанието по нохд 1050/2012 г. следва да се изтърпи отделно ,тази преценка не е намерила отражение в неговия диспозитив. Въззивната инстанция като втора по ред инстанция по същество е могла да отстрани коментираното по –горе нарушение, допуснато от РС-Сливен, нещо което обаче тя не е сторила. Настоящият касационен състав намира за неоснователен доводът на защитника на осъдения, че доколкото продължаваното престъпление ,за което П. Х. е осъден по нохд 1050/2012 г. е приключило „края на месец февруари 2012 г. , следва да се приеме ,че липсва категоричност ,че то е довършено след 24.02.2012 г., на която дата е влязла в сила присъдата по нохд 124/2012 г. на РС-Сливен, като това обстоятелство би следвало да се тълкува в полза на осъдения и въз основа на него да се изгради заключение, че са налице основания за групиране на наказанията по посочените в искането три присъди. Видно от приложения по нчд 747/2013 г. бюлетин за съдимост , П. Х. е осъден по нохд 1050/2012 г. на РС-Сливен за извършено продължавано престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 във вр.с чл.26 от НК- за периода от началото на м.януари 2012 г. до края на м.февруари 2012 г. В тази връзка следва да се посочи, че според приетото от съда време на извършване на престъплението, същото е продължило „до края на м.февруари”, а не както твърди защитата „края на м.февруари”, като макар и да не е отразена конкретната дата, на която е довършено, то изразът „до края на м.февруари” недвусмислено показва, че се касае за последния ден на този месец. При това положение, деянието по присъда по нохд 1050/2012 г. е извършено след влизането в сила на присъдата по нохд 124/2012 г. /същата е влязла в сила на 24.02.2012 г./, поради което двете осъждания не се намират в отношение на съвкупност ,а на рецидив, и в този смисъл определянето на едно общо наказание измежду наказанията по посочените две присъди и тази по нохд 823/12 г. е невъзможно. Предвид посочените по-горе съществени процесуални нарушения , допуснати от инстанциите по същество, ВКС намира, че са налице основанията на чл.348 ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на производството по делото. Следва да бъде отменен въззивният съдебен акт на ОС-Сливен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд, за пълно и законосъобразно произнасяне по въпросите от кръга на тези по чл.306 ал.1 т.1 от НПК по влезлите в сила присъди, постановени спрямо осъдения П. Х.. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховият касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването определение №23 от 27.06.2013 г. на Сливенски окръжен съд, постановено по внчд 296/2013 год. по описа на съда. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Сливен. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/