Р Е Ш Е Н И Е   № 375   София, 20 октомври  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и пети септември  двехиляди и девета  година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                           ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 349/2009 год. Производството по чл. 349 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. С. С. против въззивно решение № 43 от 12.05.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 138/2008 год. на Военно-апелативния съд на Република България. В жалбата се твърди, че наложеното му наказание е явно несправедливо, но по същество се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доведи до ограничаване на правата му и се иска на основание чл. 354 ал.1 т.4 НПК въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му, чрез който е подадена касационната жалба, не се явяват и не вземат становище по нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите, изложени от жалбоподателя в жалбата и от представителя на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 47 от 9.10.2008 год. постановена по НОХ дело № 47/2008 год. Сливенският военен съд е признал подсъдимия кадрови ефрейтор В. С. С. за виновен в това, че на 11.05.2008 год. в месността “Карандила” управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1.53 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б ал.1 във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК го е осъдил на наказание пробация включващо пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по шест месеца, а на основание чл. 343б НК го е лишил от правото да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца. С въззивно решение № 43 от 12.05.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 138/2008 год. Военно-апелативният съд на Република България е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК се мотивира с допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите и липсата на отговор по наведените оплаквания против правилността на присъдата. В този смисъл са доводите, че съдът е изложил твърде лаконични съображения в подкрепа на решението си за потвърждаване на присъдата, като се е задоволил да повтори мотивите на първоинстанционния съд и не е обсъдил допълнително събраните доказателства. По този начин се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. чл. 13, 14, 107 ал.5, 313 и 339 ал.2 НПК. Такива нарушения, довели до ограничаване на процесуалните му права и до осъждането му по обвинение, което не е доказано, по делото не са допуснати. Производството пред въззивната инстанция е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.1 т.1 и 2 НПК, които са основание за отмяната на постановения съдебен акт. Съдът без основание е упрекнат за проявена пасивност при изпълнение на задължението си по чл. 313 НПК. В съответствие с правомощията си е осигурил упражняването на правото на подсъдимия да дава във всеки момент от съдебното следствие обяснения, както и да иска събирането на нови доказателства. В допълнително проведеното съдебно следствие след изслушване на обясненията му и показанията на посочените от него свидетели и след като е преценил, че за обективното, всестранно и пълно изясняване на делото е необходим повторен рапит на разпитаните в първата инстанция свидетели и събирането на нови доказателства посредством разпит на медицинския екип, който му е оказал медицинска помощ, е събрал тези доказателства. Не се е задоволил да повтори съображенията на първоинстанционния съд в подкрепа на извода за авторството на деянието, а след като самостоятелно е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в логическата им връзка е изложил собствени съображения, подкрепящи направения с присъдата извод за доказаност на обвинението. Мотивите на решението отговарят на изискванията по чл. 339 ал.2 НПК, защото съдържат отговор на доводите изложени в подкрепа на жалбата и основанията за отхвърлянето им. Във връзка с доказателствената съвкупност, от която е решен въпроса по чл. 301 ал.1т.1 НПК следва да се посочи, че за разлика от първоинстанционния съд, където единственият спор е бил за степента на алкохолно повлияване и начина за установяването му, то във въззивната инстанция са събрани две групи противоречиви доказателства. Това противоречие не само е констатирано и са положении усилия за изясняването му, но са изложени убедителни и логически съображения коя от двете групи съдът кредитира. Правилата за формиране на волята му са спазени, а по същество вътрешното му убеждение не подлежи на последващ контрол. Неоснователен е довода, че е осъден единствено въз основа на обясненията, които е дал в първоинстанционния съд, без да се отчетат мотивите, които са го ръководили да се уличи в престъплението. Въззивната инстанция е отчела специфичния характер на обясненията му едновременно като източник на доказателства и средство за защита и затова внимателно е обсъдила съобщените от него противоречиви факти в двете фази на процеса, съпоставила ги е с останалите събрани по надлежния процесуален ред доказателства и е изложила убедителни съображения кои от тях кредитира. При положение, че е съзнавал последиците, които биха настъпили за него, включително и възможността да му бъде потърсена наказателна отворност, житейски неправдоподобен е поддържания пред въззивната интанция мотив да се уличи в престъплението с оглед прикриване на своята позната, на която предстояло бракоразводно дело и не искал да създава допълнителни проблеми. Той би имал основание при наличието на близки отношения между двамата, а за съществуването на такива липсват обективни данни. Св. Г. не само е изоставила своя увреден спътник и катастрофиралия му автомобил в отдалечената ненаселена местност но, въпреки признанието, че е знаела къде живее и работи, не е проявила в следващите дни интерес към него. Обясненията, които е дал при разглеждането на делото в първоинстанционния съд, не са изолирани. Подкрепят се от показанията на свидетелите Д, М. , У. и Т. Действително нито един от тях не е присъствал в момента на пътно-транспортното произшествие и не е могъл да даде сведения кой е управлявал автомобила, поради което показанията им не са пряк източник на доказателства, но са установили фактите, които лично са възприели относно обстановката и лицата, които са заварили при катастрофиралия автомобил. Под страх от наказателна отговорност и при отсъствие на данни за съмнение в обктивността и безпристрастността им, не само са възпроизвели съобщеното им от подсъдимия, че лично е управлявал автомобила, но и цялостната пътна обстановка от момента на пристигането им до транпортирането му в съответния медицински център за вземане на кръвна проба. Нито един от тях не е установил наличието на други автомобили, както и на лица контактували в подсъдимия. Не са игнорирани като източник на доказателства и показанията на посочената от него свидетелка Г. Подробно са обсъдени и съпоставени с показанията на останалите свидетели и мотивирано са отхвърлени като недостоверни. Конкретни съображения за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК от жалбоподателя не се поддържат, поради което проверката за справедливостта на наложеното наказание следва да се ограничи основно до наличието на нарушения, за които съдът следи служебно. По делото правилата за индивидуализация на наказанието не са нарушени. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон е наложено минимално допустимото наказание и не съществува процеусуална възможност за допълнително смекчаване на наказателното му положение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Военно-апелативния съд на Република Бъргария не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК     Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 43 от 12.05.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 138/2008 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 47 от 9.10.2008 год. по НОХ дело № 47/2008 год. на Сливенския военен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: