Р Е Ш Е Н И Е   № 509   София, 23 февруари , 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на  две хиляди и пета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                                     ЧЛЕНОВЕ: САВКА СТОЯНОВА                                                                            ТАТЯНА КЪНЧЕВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 505/2008 година Производството е образувано по повод касационна жалба на подсъдимата С. Д. Т. против присъда № 150 от 11.07.2008г. постановена по в.н.о.х.д. № 346/2008г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и алтернативно- явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за невинна, връщане на делото за ново разглеждане или преквалифициране на деянието по чл.216, ал.4 НК и съответно налагане на наказание „ глоба”.   Гражданският ищец не се явява и не взема становище по жалбата.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата по отношение касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е неоснователна, не са налице основания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. По останалите доводи прокуратурата не взема становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивната присъда в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Великотърновският окръжен съд с присъда № 150 от 11.07.2008г. по в.н.о.х.д. № 346/2008г. е отменил изцяло присъда № 572 от 24.04.2008г. по н.о.х.д. № 1013/2007г. на Великотърновския районен съд, с която подсъдимата е призната за невинна и оправдана по обвинението по чл.216, ал.1 НК, вместо която постановил новата , като признал подсъдимата С. Д. Т. за виновна в това, че на 13.12.2006г. в гр. В. противозаконно е унищожила чужда движима вещ- диоптрични очила на стойност 304лв., собственост на Ч. С. П., поради което и на основание чл.216, ал.1 във вр. чл.54 НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Уважен е гражданския иск за причинени имуществени вреди в размер на 300лв.   ПО ДОВОДИТЕ ЗА ДОПУСНАТИ НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА И СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА   Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК се аргументират с неправилното признаване на подсъдимата за виновна, макар обвинението да не е доказано по несъмнен начин- чл.303, ал.2 НПК , с едностранчива преценка на събраните по делото доказателства, допуснато в нарушение на чл.281, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 НПК прочитане на показанията на свид. Нели Г. , лишаване на подсъдимата от право на последна дума, преди постановяване на новата присъда, както и с нарушаване тайната на съвещанието. Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото от двете инстанции са събрани всички възможни доказателства, които имат значение за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Пред въззивния съд доказателствено искане е било направено от прокуратурата, която е поискала допускане до преразпит на свид. Нели П. Г. и това искане е уважено. С определението от 18.06.2008г. въззивният съд е до пуснал до разпит свид. Нели Г. и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2008г., за което са били призовани както подсъдимата, така и защитникът й. В това заседание подсъдимата не се явила, явил се е нейният защитник, но поради нередовно призоваване на допусната до разпит свидетелка, разглеждането на делото е било отложено за 11.07.2008г. за която подсъдимата също е била уведомена. След като се установило, че допусната до разпит свидетелка не може да се яви в съдебното заседание/ има достатъчно данни, че тя за продължително време се намира извън България/ ,а съдът преценил, че показанията й дадени на досъдебното производство могат да се преценяват само ако страните дадат разрешение за прочитането им е пристъпено към процедурата по чл.281, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 НПК. Видно от протокола на съдебното заседание, съгласие за прочитане на тези показания са дали прокурорът и защитникът на подсъдимата. Подсъдимата не е участвала във въззивното производство и това е нейно право. След като участието й не е задължително, тя сама решава по какъв начин ще упражни правото си на защита- дали чрез лично явяване или единствено чрез упълномощения от нея защитник, поради което и съдът не може да бъде упрекнат в лишаването й от право да изрази становище по извършеното процесуално действие. Защитникът на подсъдимата по силата на чл.98 и чл.99 НПК има конкретни права и задължения, като винаги е длъжен да съгласува защитната си позиция с подсъдиматачастието на защитник не е пречка подсъдимата и лично да упражнява процесуалните си права, но в конкретния случай след като тя сама е избрала да не се явява пред въззивния съд, макар да е било ясно, че е допуснат разпит на свид. Гезенчова, за съда не съществува задължение да отложи делото, нито пък забрана за прочитане на показания, дадени на досъдебното производство. Неоснователни са и възраженията за едностранчива преценка на доказателствените средства. Вярно е, че са налице противоречиви доказателствени средства и на какво се дължат тези противоречия въззивният съд е дал отговор. При изграждане на вътрешното му убеждения настоящият състав намира, че не е налице порок,. Не са игнорирани, нито пък превратно са тълкувани доказателствените средства, като въззивният съд в максимална степен е изяснил на какво се дължат определени противоречия и доколко те имат значение за изясняване на основния въпрос по делото- авторството на извършеното деяние. По отношение на този въпрос настоящият състав намира, че съмнение не е налице и правилно обосновавайки изводите си въззивният съд се е занимал с въпроса по какъв начин трябва да се въздейства върху очилата за да се причинят обективно констатираните по тях увреждания. По несъмнен начин е установено, че при падане на свид. П. на земята, рамките на очилата не биха могли да се огънат до състоянието, в което, са намерени. Последното, съответства на начина, по който свид. Н. Г. , Кр. Н. и Г. С. описват в показанията си, поради което и правилно преценявани съвкупно , те са приети за достоверни. Неоснователно е и възражението, че подсъдимата е лишена от право на последна дума от въззивния съд и това нарушение само е достатъчно за отмяна на въззивната присъда. Както бе посочено по- горе подсъдимата сама е избрала да не участва във въззивното производство, в което по силата на чл.329, ал.2 НПК неявяването й без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото. Некоректно е да се твърди, че съдът е лишил от право на последна дума подсъдимата, след като с неучастието си в това производство, тя сама се е оказала от това си процесуално право. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивната присъда не са допуснати никакви процесуални нарушения и доводът е неоснователен.   При приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушенстановени са както обективните, така и субективни признаци на чл.216, ал.1 НК, като възражението, че се касае до маловажен случай, не се споделя. Налице са причинени вреди, които в никакъв случай не биха могли да се определят като незначителни, освен това не е възможно до се приеме, че престъплението се отличава значително от други такива случаи . Легалното определение , кога е налице „ маловажен случай” е дадено в чл.93 т.9 НК и настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за преквалифициране на престъплението по чл.216, ал.4 НК.   Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието.   При определяне на размера му са отчетени и правилно прецени всички обстоятелства от значение за индивидуализирането му. Наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 НК е съответно на извършеното престъпление и отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК, поради което и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 НПК.   Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на присъдата същата следва да се остави в сила.     Водим от гореизложеното и на основание чл.354,а.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 150 от 11.07.2008г. постановена по в.н.о.х.д. № 346/2008г. на Великотърновския окръжен съд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: