Р Е Ш Е Н И Е
№ 549
София, 21.12.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1181 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.307 ал.2 вр. с чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по молба на „Д. Д.”-О., представлявано от управителя М. П. А. и процесуален представител адв.С. П. срещу решение № 683/21.12.2010 г. по гр.д.№1130/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
В молбата за отмяна се релевира основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Молителят твърди, че не са му били известни обстоятелствата, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено от 01.10.1999г. и че през периода 01.10.1999 г.- 16.04.2008 г.,съвпадащ с периода на присъденото обезщетение, тя е получавала трудово възнаграждение и други доходи. Не са му били известни и писмените доказателства, които установяват тези обстоятелства.Това са заявление с нот.заверка на подписа от 31.10.2002 г., с което ищцата едностранно е прекратила трудовия си договор с молителя на основание чл.327ал.1 т.2 КТ, извлечение от данни за осигурените лица на Р.-В. за 2003 г., от което е видно, че тя е работила по трудов договор и разпореждане № [ЕГН] на Р.-гр.В., от което е видно, че е пенсионирана за осигурителен стаж и навършена възраст, считано от 11.12.2008 г. Обстоятелствата узнали случайно в разговор с други работодатели, а писмени доказателства им били предоставени от предходни консултанти, други открили сами в официалните държавни регистри през м.юли 2012 г.
Ответницата по молбата С. П. А., чрез процесуалния си представител адв. Т. Д. оспорва молбата за отмяна.
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в установения от закона срок, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС, четвърто г.о. установи следното:
С атакуваното решение ВКС е отменил в обжалваната част въззивно решение №702/09.05.2008 г. по гр.д.№807/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и е осъдил молителя да заплати на ищцата сумата 12 894,11 лв. обезщетение за незаконното й недопускане до работа за периода 01.10.1999 г.-16.04.2008 г., ведно със законната лихва от 01.02.2000 г., както и да й заплаща сумата 200 лв. считано от 17.04.2008 г. до допускането й на работа или прекратяване на трудовото правоотношение, а в останалата част решението е оставено в сила. Ищцата е предявила иск по чл.213 ал.2 КТ, тъй като молителят придобил чрез приватизационна продажба дружеството, в което тя работела и след като влязъл във владение не я допускал на работа.Делото преминало през две въззивни обжалвания, като спорът е решен окончателно с атакуваното решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната.За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото.
В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Дори да се приеме твърдението на молителя, че новите обстоятелства не са му били известни, то не следва, че при полагане на дължимата грижа той не би могъл да ги узнае и да се снабди със съответните доказателства за тях. Заявлението на ищцата, с което тя прекратява трудовото си правоотношение на основание чл. 327 ал.1 т.2 КТ, считано от 01.11.2002 г. поради неплащане на обезщетение за недопускане на работа с нот.заверка от 31.10.2002 г., не би могло да произведе прекратителен ефект, без да стане известно на работодателя. Ако то му е било връчено, не може да се приеме, че е ново. Ако не му е било връчено, то не е от значение за делото, тъй като не е породило правни последици. По същия начин следва да бъдат преценени и извлечение от данни за осигурените лица на Р.-В. за 2003 г., както и разпореждане №[ЕГН] на Р.-гр.В. за пенсиониране. С първия документ молителят би могъл да се снабди в хода на делото, при полагане на дължимата за защитата си грижа, а вторият не е от съществено значение за делото. Обстоятелството дали ищцата е пенсионирана не влияе върху основателността на иска й за недопускане на работа. От изложеното следва, че молбата е неоснователна, тъй като производството за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е способ за поправяне на влезли в сила неправилни съдебни решения, които се дължат само на обективна невъзможност да бъдат събрани относими към спора и със съществено значение за него писмени доказателства.
Ответницата по молбата е претендирала разноски за това производство, което с оглед изхода на делото следва да бъде уважено въз основа на чл.78 ал.3 ГПК.
Поради изложеното настоящият състав на ВКС, ІV г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на „Д. д.”-О., представлявано от управителя М. П. А. и процесуален представител адв.С. П. срещу решение № 683/21.12.2010 г. по гр.д.№1130/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
ОСЪЖДА „Д. д.”-О. със седалище [населено място] да заплати на С. П. А. сумата 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: