Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 28.02.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. №1842 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Д. Г. К. - Д., молба за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК на влязлото в сила решение от 05.03.2015г. по гр.д. №50482/2013г. на СРС, І Г.О., 120 състав, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.535 от ТЗ за осъждане на А. К. А. да заплати сумата от 5725 евро, дължими по запис на заповед, издаден на 29.01.2010г., с падеж на предявяване в срок до 29.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 04.12.2013г.
В молбата се сочи, че атакуваното решение противоречи на влязлото в сила решение от 26.07.2012г. по гр.д.№59864/2011г. на СРС, 34 състав, с което е отхвърлен предявеният от молителката срещу А. К. А. иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ за установяване на дължимостта на сумата от 5725 евро, по запис на заповед, издаден на 29.01.2010г. Молителката поддържа, че с решението от 05.03.2015г. по гр.д. №50482/2013г. на СРС, І Г.О., 120 състав, съдът е излязъл извън предмета на спора, като е разгледал непредявено искане. Твърди, че е предявила пряк менителничен иск, а вместо по него съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ответникът А. К. А. оспорва подадената молба за отмяна и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа, че изложените в молбата твърдения съставляват касационни основания, а не основания за отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК.
Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.2 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 от ГПК, намира следното:
С решение от 05.03.2015г. по гр.д. №50482/2013г. на СРС, І Г.О., 120 състав, е отхвърлен предявеният от Д. Г. К. - Д., иск с правно основание чл.535 от ТЗ за осъждане на А. К. А. да заплати сумата от 5725 евро, дължими по запис на заповед, издаден на 29.01.2010г., с падеж на предявяване в срок до 29.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 04.12.2013г.
С решение от 26.07.2012г. по гр.д.№59864/2011г. на СРС, 34 състав, е отхвърлен предявеният от Д. Г. К. - Д. срещу А. К. А. иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ за установяване на дължимостта на сумата от 5725 евро, по запис на заповед, издаден на 29.01.2010г.
Отменителното основание по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, на което се позовава молителката, предполага наличието на противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила. С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С т.5 на ТР ОСГТК №7/14г. по тълкуване на основанието по т.4 на чл.303 от ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК ще е изпълнено, когато разрешаването на спора по един иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия и обусловения спор си противоречат. В този случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.
Посочените от молителката влезли в сила решения не отговарят на критериите, разяснени в ТР ОСГТК №7/14г. В случая предмет на защита по двете дела е било едно и също спорно право – вземане за сумата от 5725 евро по запис на заповед, издаден на 29.01.2010г, като по гр.д.№59864/2011г. на СРС, 34 състав, вземането е било предявено по реда на заповедното производство и впоследствие е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, а по второто дело е бил предявен пряк менителничен иск срещу длъжника за същата сума. Във второто дело ищцата се е позовала на новонастъпил факт, който не е обхванат от силата на пресъдено нещо по първото дело, а именно предявяване на записа на заповед, осъществено след приключването на производството по чл.422 от ГПК. И двата иска са отхвърлени поради това, че не е доказано надлежното предявяване на записа на заповед и съответно изискуемостта на претендираното от ищцата вземане. Следователно макар и да е налице идентичност на спорното право и на страните, не е налице пълна идентичност на предмета на двата спора, тъй като във второто производство е изследвано наличието на заявени новонастъпили факти. Същевременно не е налице и противоречиво разрешаване на обуславящи изхода на двата спора въпроси, тъй като и в двете производства съдът е приел за установено наличието на редовен от външна страна менителничен ефект и е преценил предявяването на същия като предпоставка за изискуемост на вземането. Поради това не е налице отменителното основание по чл.303, ал.1 т.4 от ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
В полза на ответника по молбата за отмяна не следва да се присъждат разноски, доколкото не са направени такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Г. К. - Д. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК на влязлото в сила решение от 05.03.2015г. по гр.д. №50482/2013г. на СРС, І Г.О., 120 състав, потвърдено с решение №8960 от 29.12.2015г. по гр. д. №11639/2015г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Е състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|