1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 2 СОФИЯ, 12.03.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 619/2019 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С въззивно решение № І-74 от 15.10.2018 г. по в.гр.д. № 153/2018 г. на Окръжен съд - Бургас е потвърдено решение № 2023 от 11.12.2017 г. по гр.д. № 1816/2017 г. на Районен съд - Бургас, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ......... по КККР, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], целият с площ 590 кв.м, ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор .........., еднофамилна, на един етаж, със застроена площ 93 кв.м, както и на функционално свързаната с нея постройка с идентификатор ..............; сграда с идентификатор ........... с площ 45 кв.м, с предназначение - селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор ............. с площ 13 кв.м, с предназначение селскостопанска сграда, между съделителите Т. А. Г., Й. С. Г., Ж. С. А., А. С. Ц. и Т. С. Г. при права 4/8 ид. части за Т. Г. и по 1/8 ид. част за останалите съделители. С определение № 423 от 07.08.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали извършването на подобрение в съсобствен недвижим имот, изразяващи се в построяването на баня - тоалетна и на кухня - трапезария чрез разрушаване на част от имота и изграждане на нови стени, основи и покрив представляват действия на владелец, който държи и преустройва вещта като своя. Жалбоподателите поддържа, че неправилно въззивният съд е допуснал извършването на съдебна делба на южната част от сградата с идентификатор ............ по КККР на [населено място], представляваща самостоятелен обект на правото на собственост, като в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон е приел, че те не са придобили правото на собственост върху тази реална част на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Поддържат, че са установили фактическа власт върху тази част от сградата приживе на наследодателката С. А. с нейно знание и съгласие, и в съответствие с намерението й да раздели сграда поравно между двамата си сина. Това владение е упражнявано от жалбоподателите в продължение на повече от 10 години, като е обективирано по отношение на собственика С. А. чрез действия, които надхвърлят обикновеното ползване на имота - пристрояване и преустройство на съществуващата сграда с цел изграждане на кухня - трапезария и на баня- тоалетна, и свързването им старата постройка. Ответникът по касация Т. А. Г. изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че жилищната сграда с идентификатор .............. е била собственост на С. С. А.. Тя е починала на 18.05.2005 г. Нейни наследници по закон са двете й деца Т. А. Г. и С. А. Г.. С. Г. е починал на 26.10.2006 г. Жалбоподателите в настоящото производство са негови наследници по закон- съпруга и три деца. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че в жилищната сграда са налице две самостоятелно обособени части - североизточна и югоизточна. Североизточната част, която се ползва от ищеца Т. Г., се състои от трапезария с кухненски плот, преходна спалня и стая, която е със самостоятелен вход. Тоалетната е на двора, обособена в сграда с идентификатор .............. Входът за жилището е от изток. Югоизточната част, която се ползва от ответниците, се състои от коридор, две спални, баня с тоалетна и кухня- с трапезария, обособена в сграда с идентификатор............., пристроена към жилищната сграда. Разпитаните по делото свидетели са установили, че първоначално семейството на С. Г. се е установило да живее в двете южни стаи на жилищната сграда. През 2000 г.- 2004 г. пристроили към тях баня и тоалетна и кухня с трапезария, архитектурно и функционално свързани с двете жилищни помещения, измазали къщата отвън и извършили ремонт на покрива. Подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на наследодателката С. А., която към този момент е била жива. Според свидетеля Ст. М. нейното желание е било къщата да се подели поравно между двете й деца - Т. и С.. След смъртта на С. А. в южната част на къщата, обособена като самостоятелно жилище, е продължил да живее С. със семейството си, а след неговата смърт през 2006 г. - съпругата му Й. и синът Ж.. В решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр.д. № 3973/2015 г. на ВКС, І г.о. е изразено становището, че когато владението е предоставено от собственика и лицето, на което е предадено, извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например пристрояване и надстрояване, такива действия могат да се квалифицират като владелчески, и ако те се възприемат от собственика и той не се противопоставя и не препятства в продължение на 10 години упражняването на фактическа власт, да обосноват придобиване на имота по давност. Тъй като не се касае за правна сделка, предаването на владението със съгласието на досегашния владелец може да бъде обективирано чрез фактически действия. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, се приема, че още от момента на предаване на владението този наследник е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В тази хипотеза действа презумпцията на чл. 69 ЗС. Ако до смъртта на наследодателя не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя с негово съгласие, поради което този наследник не е длъжен да демонстрира по отношение на останалите наследници последваща промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване наследството. В този смисъл решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д. № 4591/2015 г. на ВКС, І г.о., решение № 73 от 03.08.2018 г. по гр.д. № 2244/2017 г. на ВКС, І г.о., решение № 60 от 07.06.2018 г. по гр.д. № 2420/2017 г. на ВКС, І г.о. и др. В противоречие с цитираната практика въззвиният съд е приел, че извършените подобрения в югоизточната част на жилищната сграда с построяване на баня - тоалетна и кухня - трапезария представляват действия по жилищното устройване с оглед задоволяване на жилищните нужди на семейството на С. Г., които не обективират намерение за своене на тази част от имота пред другия наследник. Събраните по делото гласни доказателства сочат на извод, че С. Г. със семейството си е бил допуснат от наследодателката да ползва двете стаи от жилището при условията на безвъзмезден заем за послужване и това определя ответниците като държатели. Извършените обаче от тях подобрения след 2000 г. до 2004 г. са съществени и надхвърлят произтичащите от този вид договори правомощия на заемателя да си служи с вещта и да я поддържа в добро състояние, и това е основание да се приеме, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ППВС № 6/74 г., че след 2000 г. ответниците са променили намерението, с което упражняват фактическата власт от държане във владение. Оттук следва, че към момента на откриване на наследството на С. А. през 2005 г. те са били владелци на югоизточната част от сградата, включваща двете стаи и пристроените помещения, а не държатели, поради което не е било необходимо да демонстрират отново по отношение на другия наследник – ищеца по делото, промяна в намерението, с което упражняват фактическата власт върху тази част от сградата. Независимо от изложеното, въззивното решение е правилно като краен резултат. Установената със съгласието на собственика и упражнявана от ответниците в продължение на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС давностен срок фактическа власт върху реална част от жилищната сграда може да доведе до придобиването на тази част по давност, ако тя, както и останалата част от сградата, представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. За да се приеме, че югоизточната част от жилищната сграда е годен обект за придобиване по давност, е необходимо да бъде установено, че след пристрояването и фактическото обособяване на двете жилища, те отговарят на изискванията за жилище, така както са установени в действащите към момента на обособяването им или към настоящия момент строителни правила и норми за самостоятелно жилище / чл. 93, ал.3 от Наредба № 5/1995 г. за правила и норми за Т.- отм., чл. 40 ЗУТ и чл. 101, ал. 1 от Наредба № 7/ 2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/- да имат най - малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня - тоалетна и най- малко едно складово помещение, което може да бъде вътре или извън жилището. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е установила, че тоалетната на северизточното жилище е устроена в самостоятелна постройка в двора. Липсват данни за наличието на баня или на помещение, пригодено за тази цел, както и складово помещение. Не е установено складово помещение и към югоизточното жилище. След като и двете обособени части на сградата не отговарят на законово установените минимални изисквания за жилище, те нямат статут на самостоятелни обекти на правото на собственост. Поради това и владението, упражнявано от ответниците върху югоизточната част на сградата, независимо, че е продължило повече от 10 години, не може да доведе до придобиване на тази част по давност. Изграждането на липсващите сервизни и складови помещения и възможността за обособяване на две самостоятелни жилища, отговарящи на минималните изисквания на строителните правила и норми е въпрос, който следва да се реши във фазата по извършване на съдебната делба. По тези съображения въззивното решение като правилно по резултат следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № І-74 от 15.10.2018 г. по в.гр.д. № 153/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: