Р Е Ш Е Н И Е № 299/15 София, 28.01.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1814 по описа за 2013г. и приема следното: С постановеното по настоящото дело определение № 913/15.VІІ.2013г. ВКС на РБ е допуснал касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 07.ХІІ.2012г. по гр.д. № 1101/2012г. в осъдителната му част по касационните жалби на Районен съд Пловдив и на Окръжен съд Пловдив по въпроса по приложението на чл.2 ал.1 т.6 ЗОДОВ в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответницата по жалбите П. Д. Т. в отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ч. е заела становище за тяхната неоснователност. Становище за основателност на подадените касационни жалби е заела П. на РБ чрез прокурор Р. За да се произнесе по жалбите, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение от 07.ХІІ.2012г. П. е потвърдил решението на Пазарджишкия окръжен съд от 11.VІІ.2012г. по гр.д. № 285/2012г. в частта, с която Районен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив са осъдени да заплатят солидарно на П. Д.Т. 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди за незаконно изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” през периода 18.ІХ.2007г. – 20.VІІІ.2009г., ведно със законната лихва, считано от 15.ІV.2011г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че: с присъда по НОХД № 2351/2005г. ПРС е осъдил ищцата на 3 години лишаване от свобода ефективно за престъпление по чл.209 ал.1 НК, присъдата е потвърдена от ПОС, ВКС е оставил без уважение искането за отмяна на въззивното решение и за връщане за ново разглеждане; Т. е изтърпяла в затвора в С. една година, единадесет месеца и два дни от наказанието и е освободена предсрочно с определение на С..ОС на 20.VІІІ.2009г., към който момент остатъкът от наказанието е бил 9 месеца и 4 дни; преди това осъждане ищцата е осъдена пет пъти на лишаване от свобода, като всичките присъди са изтърпяни ефективно; с решение на Европейския съд по правата на човека от 25.ІІІ.2010г. е прието, че ищцата е понесла морална щета, като е третирана по по-различен начин, основаващ се на етническата й принадлежност, с постановяването на ефективно изтърпяване на наложеното й наказание, и й е определено обезщетение в размер на 5000 евро, като е констатирано, че най-подходящият начин за поправка на нарушението на ЕКЗПЧОС би бил да се възобнови наказателното производство; възобновяването е сторено с решение на ВКС от 15.ІV.2011г., с което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години. При тези обстоятелства е направен извод за наличие в случая на хипотезата по чл.2 ал.1 т.6 ЗОДОВ за незаконно изпълнение на наложено наказание над определения срок, като ефективното изтърпяване, впоследствие отложено, е резултат на съдебните актове на ответниците. Решението на ВКС по реда на възобновяването е единственият съдебен акт, който може да бъде зачетен в правния мир, от него се извежда противоправността в действията на правозащитните органи в хипотезата по чл.2 ал.1 т.6 ЗОДОВ, поради което е без значение, че при започването и завършването на изтърпяването на наказанието са били налице други влезли в сила актове на районния и окръжния съд. Прието е, че съществуващата вероятност до изтичане на изпитателния срок наказанието да бъде изтърпяно, не се отразява на законността на изпълнението в предходен момент. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното: Съгласно чл.2 ал.1 т.6 ЗОДОВ /в редакцията му по ДВ бр. 17/06.ІІІ.2009г./ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че фактическият състав на отговорността по нея включва влязла в сила присъда, с която е определено предвиденото в Наказателния кодекс по вид, срок и размер наказание, чието изпълнение е осъществявано без основание и в период от време след определената му продължителност /например престоят в мястото за лишаване от свобода на осъдения на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година е продължил и след изтичането на този срок до освобождаването или над определения след изменение на присъдата срок, или осъществяване на пробационни мерки или на лишаване от права и след определеното им времетраене поради противоправно бездействие на прокуратурата за упражняване на надзор по чл.5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ или над определения размер /на наложеното наказание глоба или конфискация/. Ефективното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” в рамките на определения с влязла в сила присъда срок и изменението впоследствие /по реда на възобновяването след изтърпяването/ на присъдата в тази й част с отлагане изпълнението на наказанието на основание чл.66 ал.1 НК няма отношение нито към срока, нито към размера на определеното наказание. Отговорност на държавата, осъществявана чрез правозащитните органи като нейни процесуални субституенти, в такава хипотеза е предвидена в чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ след изменението на разпоредбата със ЗИДЗОДОВ /ДВ бр.98/2012г./, според която разпоредба се носи отговорност за причинени вреди на граждани при всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5 & 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Тази материалноправна разпоредба, обаче, е неприложима в случая с оглед правилата за действието й във времето - занапред /след влизането й в сила, тъй като изрично не й е придадена обратна сила/. Доколкото към датата на предявяването на иска /12.Х.2011г./ няма уреден в специалния ЗОДОВ пряк иск за защита на заявеното по делото право, основано на твърдение за нарушение на чл.5 & 1 от КЗПЧОС /част от вътрешното ни право по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията/, според която норма никой не може да бъде лишен от свобода освен в изрично предвидените случаи, в т.ч. по силата на постановена от компетентен съд присъда, и само в съответствие с предвидени в закона процедури, приложение намират общите правила на деликта - чл.49 ЗЗД във връзка с чл.7 от Конституцията на РБ. С оглед този отговор ВКС на РБ намира, че атакуваното решение е недопустимо. Въззивният съд /както и първоинстанционния/ се е произнесъл по непредявен иск по чл.2 ал.1 т.6 ЗОДОВ, приемайки, че е налице хипотезата „незаконно изпълнение на наложеното наказание над определения срок”, и го е разгледал по специалния ред, предвиден в този закон. В исковата си молба ищцата сочи, че е претърпяла неимуществени вреди вследствие реалното изтърпяване на наложеното й с влязла в сила присъда наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено впоследствие /след възобновяване на наказателното производство/ на основание чл.66 ал.1 НК. Твърди се и че вредите са пряка последица от съпричинителните действия на ответниците, изразяващи се в постановяването на реално изтърпяване на наказанието със съдебен акт на РС Пловдив и от потвърждаването на първоинстанционната присъда от ОС Пловдив, с оглед на което те са солидарно отговорни за дължимото претендирано обезщетение. Както вече бе посочено в отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, така заявената претенция е с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.5 & 1 от КЗПЧОС, която подлежи на разглеждане по общия, а не по специалния ред по ЗОДОВ. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение, както и оставеното с него в сила решение в осъдителните им части за сумата 5000лв., следва да бъдат обезсилени като недопустими и на основание чл.270 ал.3 изр. 3 във вр. с чл.293 ал.4 ГПК делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг негов състав на предявените искове от стадия на проверка на редовността на исковата молба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА в осъдителните им части за сумата 5000лв. решението на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, № 1436/07.ХІІ.2012г. по гр.д. № 1101/2012г. и потвърденото с него решение на Пазарджишкия окръжен съд № 340/11.VІІ.2012г. по гр.д № 285/2012г. и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за разглеждане на предявените искове от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: