РЕШЕНИЕ № 44 София, 03.08.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря СИЙКА ТОДОРОВА като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 678 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение на Сливенския окръжен съд №19/24.02.2009г., постановено по в.гр.дело №716/2007г. , с което е потвърдено решение № 618/20.07.2007г. по гр.дело №595/2007г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен искът по чл.108 ЗЗД на дружеството срещу А. Р. Б. от [населено място] за предаване на собствеността на поземлен имот №2862779 с площ от 1122 кв.м., намиращ се в местността "О. синур", селищно образование "Изгрев" в землището на [населено място]. Развити са съображения са неправилност на въззивното решение по трите основания за касационно обжалване по чл.281, т.З ГПК. Развити са доводи за неправилното тълкуване и приложение на чл. 17а от ЗППДОП отм. във връзка с трансформирането на правото на управление на предоставеното на жалбопдателя от държава имущество в право на собственост. Счита за неправилно игнорирането от въззивния съд на акта за държавна собственост №8036 от 24.01.1995г., с което е допуснато нарушение на чл.143, ал.1 ГПК отм. С оглед на правените възражения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, искането на касатора е за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенския окръжен съд. Ответникът А. Р. Б. не изразяват становище по изложените в касационната жалба касационни основания за отмяна на решението. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение №717 от 8.12.2009г., постановено по делото. Сливенският окръжен съд се е произнесъл по иск по чл.108 ЗС предявен от [фирма], [населено място] срещу физическото лице А. Р. Б., който осъществява фактическо владение на имота и противопоставя на ищеца давностно владение. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал активната си материалноправна лагитимация като собственик на процесия имот с придобивно основание по чл.17а ЗППДОбГТ/отм./, както и на наличието на универсално правоприемство с М. "Миньор", [населено място] - не доказва имотът да е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя, да е бил усвоен за нуждите на предприятието и заприходен като актив в баланса му към 31.03.1991 г. Прието е, че поради липсата на данни за фактическото ползване на имота от МПС "Миньор" [населено място] преди 1991 г. не се установяват и действия по неговото управление и включването в баланса на предприятието към 31.03.1991 г. От заключението на единичната и тройна счетоводна експертизи се установяват само данни за общата стойност на всички ДМ по балансите на "Рудник С." към ПМС" Миньор" преди 1991г., но не и конкретните вещни права върху имотите, по които се формира тази стойност. Въззивният съд се е позовал на чл.146 от ГТЖ и на липсата на конкретна разшифровка в баланса на търговското дружество към 1.10.1991 г. по сметка 201 за да приеме, че балансът на търговеца не доказва придобиването на имота. Макар и да е приел, че не следва да се разглежда противопоставеното от ответника придобивно основание, съдът е отбелязал, че установената с А. №8037/1995г. държавна собственост и включването на имота, съгласно решение №41 от заседание на Общинския съвет от 29.02.2000г. в селищни образования на земите по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя специален ред за придобиване на правото на собственост върху този имот и изключва придобиването му чрез давностно владение. Разрешеният от въззивният съд и поставен от касатора материалноправен въпрос е за елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ГГПДОП отм. във връзка с установяване на активната легитимация на ищеца по иска за собственост. Поддържано е противоречие по този въпрос с приетото решение №1079/2005г. по гр.дело №511/2003г. на IV г.о. на ВКС, решение № 889/2007г. по гр.дело №1114/2006г. на II г.о. на ВКС и решение №81/2008г. по гр.дело №1559/2006г. на Vr.o. на ВКС, с които е прието, че ако на държавното предприятие е предоставен недв. имот за стопанисване или управление, с акта за преобразуването му в еднолично търговско дружество, собствеността върху имота преминава в патримониума на търговското дружество. С оглед на посочените различни разрешения на поставения материалноправен въпрос в цитираните по-горе решения и обжалваното решение, настоящият състав на ВКС, ТК първо отделение на основание чл.291, ал.1 ГПК приема следното: Съгласно чл.17а ЗППДОБ отм. при преобразуването на държавни предприятие в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружество, освен ако не е предвидено друго. От цитираната норма следва да бъде изведен и фактическия състав на придобиването на правото на собственост от образуваното търговско дружество от държавата. Първият елемент от фактическия състав е наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно имущество, вторият елемент е това имущество да е отстъпено за стопанисване или управление от държавно предприятие, което към момента на преобразуването му в търговско дружество има правото на оперативно управление върху него, третият елемент е с акта на държавния орган за преобразуване имуществото де е включването в капитала на дружеството, освен ако в акта на преобразуването не е предвидено нещо друго. С разпоредбата на чл.17а ЗППДОП отм. на практика е възпроизведен чл.1, ал.1 от Постановление №201 на МС от 25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недв. имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, като за първи път с Постановлението са регламентирани вещноправните последици при преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества. С оглед на горното, установяването на правото на собственост на търговското дружество изисква установяването на всички осъществени факти относими към фактическия състав в съотношение на кумулативност. Законът не поставя никакви други изисквания за валидно осъществяване на вещната транслация. Като съобрази разпоредбата на чл.291, ал.1 ГПК настоящия състав на ВКС, ТК първо отделение приема за правилна практиката обективирана в решение №1079/2005г., решение №/!/2008г. и решение 0391/2003г. по цитираните по горе дела на ВКС. По поставения от касатора процесуален въпрос за приложението на чл.143 ГПК отм., в контекста на материалната доказателствена сила на А., ВКС, ТК, състав на първо отделение приема следното: Съгласно чл.143, ал.1 ГПК отм. официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Официален е документът, който материализира изявление на орган на държавна власт в това му качество. Официалните документи са диспозитивни или свидетелствуващи. Диспозитивните писмени документи материализират държавноправни актове / административни актове/. Официалният свидетелствуващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверяване от длъжностното лице, издал акта, са се осъществили така както се твърди в документа, в което се състои материалната доказателствена сила на документа. Тя може обаче да бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност, следователно официалният документ е задължителен за съда, докато не бъдат опровергани фактите, за които е издаден. Официалният документ няма да има задължителна за съда материална доказателствена сила, ако документът свидетелствува за факти, които излизат извън кръга на удостоверителната компетентност на издателя му. Официалният документ, на последно място, ще има материална доказателствена сила ако е спазен реда и формата за неговото издаване. До влизане в сила на ЗДС на 1.06.1996г., актуването на държавните имоти се извършва по реда на Наредбата за държавни имоти, отм. ДВ бр.82 от 27.09.1996г. Актовете за държавна собственост като официални свидетелствуващи документи са констативни актове, т.е. нямат правопораждащо и транслантивно действие по отношение на правото на собственост при удостоверяване на възникването, изменението или погасяването на правото на собственост върху имоти държавна собственост/ чл.5, ал.2 и ал.З ЗДС/. Следователно А., като официален свидетелствуващ документ ще бъде задължителен за удостоверените в него факти за съда, до тяхното опровергаване с други доказателства. По съществото на касационната жалба: С оглед на горното разрешение на правните въпроси, обжалваното решение е неправилно. Решението е постановено при неизясненост на фактите, които съдът е приел за установени и обсъждане на доказателствата по делото с оглед на правоотношенията към момента на преобразуване на ДП в търговски дружества. Съдът е следвало да разгледа установените по спора факти, като съобрази фактическия състав на поддържаното от ищеца придобивно основание по чл.17а ЗППДОП отм. Ирелевантно за наличието на материалната легитимация на ищеца е това, че не е осъществено фактическото предаване на имота от праводателя на ищеца, тъй като прехвърлянето на правото на собствен настъпва по силата на акта за преобразуване. Ирелевантни са и промените настъпили в регулационния статут на имота към 2006г., доколкото по делото трябва да бъдат доказани факти, от които ищеца черпи права, а именно осъществяване на фактите от фактическия състав на чл.17а ЗППДОП отм. Незаконосъобразен е извода на съда с оглед на фактическия състав на цитираната норма - задължително е доказване на факта на осъществявано стопанисване на имота от МПС Миньор, [населено място]. Достатъчно е доказването на предоставянето на управление или стопанисване с акт на съответния държавен орган, а фактът на реалното му стопанисване е без значение за придобивното основание. Основателността на предявения ревандикационен иск предполага пълно и главно доказване на правото на собственост на ищеца, но в случая независимо от констатираната разлика в квадратурата на имотите, предмет на отчуждаване по разпореждания на МС и тази записа в акта за държавна собственост, съдът, с оглед на извършеното вписване е приел, че имотът е държавна собственост. Този извод на съда е неправилен с оглед на посоченото по-горе, че актът за държавна собственост е констативен и при констатираната разлика съдът е бил задължен служебно, с оглед на разпоредбата на чл.157, ал.1 ГПК отм. да постави допълнителна задача на в.л., което да установи, дали процесният имот е бил предмет на отчуждаване. При редовно проведена процедура на отчуждаване на имота за нуждите на Министерството на химията и металургията, съгласно разпореждане №96 от 10.04.1967г., разпореждане №18 от 25.1.1968г. и разпореждане №289 от 24.07.1969г. и действието на чл.101 ЗС отм. към момента на отчуждаването, държавата ще се легитимира като собственик на имота. Установяването на момента на отчуждаването на имота и съобразяването на данните, които се съдържат в приложените по делото документи от държавен архив, но не са обсъдени от въззивния съд, би довело до извод кой е инициирал отчуждаването и за нуждите на кого е извършено то. Следвало е да се постави задача на вещото лице да провери архива на Министерството на химията и металургията, по предложение на което, са приети решения на МС за провеждане на отчуждаване на имоти в С. и дали в архивите на същото се съдържа обосновка за отчуждаването им, като се съобрази, че в разпореждане №96 от 10.04.1967г. е посочено, че отчуждаването е за нуждите на "'Редки метали" Б., доказателство което също не е обсъдено от съда. По делото не е изяснен реда и актовете за предоставяне на имотите на държавните предприятие и техните дъщерни фирми при съобразяване на Разпореждане №22 на МС от 23.09.1991 г., защото счетоводните записвания в балансите на предприятията се отнасят до конкретни Д.. Следователно Сливенският окръжен съд не е изпълнил задължението си да упражни контрол върху работата на експертите и да изслужа техническа експертиза, която да даде заключение по поставените въпроси. Едва след установяване по посочения ред дали имотът е станал държавна собственост и от кога - от кого и по какъв ред е бил отчужден, дали е бил сред имотите предоставени за оперативно управление на праводателя на ищеца, дали по реда на правоприемството е премшгал към момента на преобразуването на дружеството-ищец в неговия патримониум, дали е бил включен в капитала му и дали е претърпял промени капитала с отписване на материални активи, като съдът се произнесе и по направеното възражение на ответника, при доказана от ищеца материално правна легитимация по иска. Съдът следва да съобрази т.П от ТР№ 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.З ГПК обжалваното решение ще следва да бъде отменено и делото върнато на Сливенския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на съда, с оглед на констатираните нарушения. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 19 от 24.02.2009г. по в.гр. д. №716/2007г. на Сливенския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: