О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 469   гр. София, .04.08.2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА                                                                          МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 329 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от И. С. И. , в качеството му на Е. „Г”, чрез процесуалния му представител адв. И, против определение № 131 от 27 март 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 101 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2009 г., с което е оставено в сила определение № 69 от 9 януари 2009 г. по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя като трето лице-помагач да бъде привлечен „И” ЗЕАД и предявяването на иск срещу него. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото е налице правен интерес от привличането на третото лице, защото третото лице ще бъде обвързано с решението по делото; основанието за привличането се черпи от чл. 74 от ЗЗД във връзка с чл. 226 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 224 ал. 2 от Кодекса за застраховането – ако касаторът бъде осъден за обезщетение, то той ще встъпи в правата на това увредено лице срещу деликвента; правният интерес се черпи и от разпоредбата на чл. 226 от Кодекса за застраховането; касаторът ще се суброгира в правата на кредитора – увредения – касаторът е това трето лице, което встъпва в правата на наследниците на увреденото лице и разполага с правото на прекия иск срещу застрахователя и при условията на евентуалност – обратния иск по чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховането пряко срещу застрахователя; при предявяване на иск от увредения, застрахованият е длъжен да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е допустимо от закона; материалноправното правоотношение и процесуалноправната възможност за иск между касатора и застрахователя е предвидена по силата на закона; съдът не е съобразил, че цитираните от него текстове по Търговския закон – чл. 402, чл. 406 и чл. 407 от ТЗ, са отменени отдавна. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол при всички основания на чл. 280 ал. 1 от ГПК по съществения процесуалноправен въпрос във връзка с привличането на трето лице и предявяването на обратен иск срещу него, въпреки наличието на правен интерес, в противоречие с ТР 1/2000 г. на ОСГТК, по съществения материалноправен въпрос приложим ли е чл. 74 от ЗЗД във връзка с чл. 226 ал. 1 от КЗ по отношение на предявения в условията на евентуалност спрямо главния иск, обратен иск с правно основание по чл. 74 от ЗЗД във връзка с чл. 226 от КЗ – сочат се две решения на ВКС, по въпроса има ли право увреденият да избере от кого да търси обезщетение – от деликвента или пряко от застрахователя – сочи се определение на окръжен съд, по въпроса с привличането на трето лице и правото на обратен иск – сочат се определение и решение на окръжен съд, допустимо ли е привличане на трето лице-застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” и предявяване на обратен иск срещу него в процес, предявен от увредения срещу трето лице – работодател на деликвента по реда на чл. 200 от КТ и работодателят встъпва ли в правата на увредения по реда на чл. 74 от ЗЗД, ако бъде осъден по главния иск, включително има ли право на пряк иск по чл. 226 ал. 1 от КЗ срещу застрахователя, встъпвайки в правата на увредения, като произнасянето се сочи като значимо за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Ответницата Н. А. А. от гр. В. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С атакуваното определение въззивният съд приел, че предпоставка едно лице да бъде привлечено като трето лице помагач, е наличието на правен интерес от това, който се изразява в право на иск на привличащата страна срещу привлечената; предявеният обратен иск е с правно основание по чл. 54 от ЗЗД, но на тази фаза от процеса ответникът не разполага с право на такъв иск; ответник по обратният иск се явява деликвентът, тъй като жалбоподателят евентуално би платил за деяние, извършено от деликвента; отговорността на застрахователя не дава право на пряк иск от работодателя срещу застрахователя – работодателят няма правната възможност да встъпи в правата на застрахования по застрахователното правоотношение – такава възможност е дадена само на застрахователя по чл. 402 от ТЗ; застрахователят може да участва в процес само като ответник по пряк иск и като трето лице помагач при предявен иск от увредения срещу застрахования – чл. 407 ал. 1 и чл. 406 ал. 2 от ТЗ. Касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното определение следва да се допусне до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 от ГПК. Първият поставен процесуалноправен въпрос за отказ да бъде привлечено трето лице и да бъде предявен обратен иск срещу него, въпреки наличието на правен интерес за това, не е разрешен от въззивния съд в нарушение на задължителната за съдилищата практика, обективирана в ТР 1/2000 г. на ОСГТК. Разрешението на въззивния съд би било в разрез с посочената задължителна практика в случай, че съдът бе приел, че е налице правен интерес от привличането на третото лице, но въпреки това откаже привличането му. По втория поставен материалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора, касационният съд приема, че въззивният съд е разрешил проблема в противоречие с цитираната от частния жалбоподател съдебна практика. Въззивният съд е приел, че ответник по обратният иск на жалбоподателя би бил само деликвентът, защото работодателят би платил само за деяние, извършено от него; независимо от застрахователното правоотношение, което предпоставя отговорност от страна на застрахователя за причинени вреди от застрахования, работодателят няма пряк иск срещу застрахователя. Съдът е обосновал твърденията си с отменени законови разпоредби. При извършено плащане на кредитора и погасяване на задължение на длъжника, възможността на третото платило лице да си върне това, което е платило, зависи от вътрешните му отношения с длъжника. Тези правоотношения в случая се подчиняват на особеностите на застрахователното правоотношение между длъжника и застрахователя по застраховката “Гражданска отговорност”, като застрахователят е пряко задължено лице и отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, поради което по силата на чл. 226 от Кодекса за застраховането няма пречка работодателят да предяви спрямо застрахователя обратен иск по реда на чл. 54 от ЗЗД. Затова разрешението, дадено от въззивния съд, е неправилно. Третият поставен въпрос не обосновава допускане на определението до касационен контрол, тъй като, от една страна, отговорът е безспорен, а от друга – посоченото определение не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Четвъртият въпрос е значим, но има предвид различна хипотеза, а не конкретното разрешение на въззивния съд. Ето защо и той не обосновава допускането до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Последният поставен въпрос практически преповтаря втория такъв и отговор на него беше даден, поради което не е налице основание за допускане до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Тъй като даденото от въззивния съд разрешение в атакуваното определение е в нарушение на закона, то определението следва да се отмени и делото – да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по привличането на третото лице-помагач в процеса и предявяването на обратен иск срещу него. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 131 от 27 март 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 101 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2009 г. ОТМЕНЯ определение № 131 от 27 март 2009 г., постановено по ч.гр.д. № 101 по описа на апелативния съд в гр. В. за 2009 г., с което е оставено в сила определение № 69 от 9 януари 2009 г. по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. в частта му, с която е оставено без уважение искането на И. С. И. , в качеството му на Е. „Г” като трето лице-помагач по делото да бъде привлечен „И” ЗЕАД и предявяването на иск срещу него. ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от окръжния съд в гр. В..   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: