Р Е Ш Е Н И Е № 284 София, 18.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1561/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Е. В. С.-Н. чрез процесуален представител адвокат П. Т. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ В състав от 4.06.2010 г., постановено по гр. д. № 10227/2009 г., с което е оставено в сила решение на СРС, 43 състав в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предявен от Е. В. С.-Н. против М. М. С., Методи П. Н. и Е. Е. Н. за прогласяване нищожност, поради липса на съгласие от страна на В. Н. С. на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 182, том VІ, рег. № 8610, н. д. № 977/2004 г. и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Е. В. С.-Н. против Методи П. Н., за разваляне на този договор, както и за размера на идеалната част /1/16 ид. част/, за която е уважен иска на Е. В. С.-Н. против Е. Е. Н. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с посочения по-горе нотариален акт. За ответника Е. Е. Н. чрез процесуален представител адвокат М. К. е обжалвано въззивното решение в частта, с която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран с нотариален акт № 182, том VІ, рег. № 8610, н. д. № 977/2004 г. за 1/16 ид. ч. от процесния недвижим имот. Ответниците М. М. С., Методи П. Н. и Е. Е. Н. чрез адвокат К. са оспорили касационната жалба на ищцата Е. С.-Н.. За ищцата Е. В. С.-Н. чрез адвокат П. Т. е оспорена касационната жалба на ответника Е. Е. Н.. Съображения са изложени с писмено становище и писмена защита. Касационните жалби са подадени от заинтересовани срещу постановен от въззивен съд съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. С определение № 163/10.02.2011 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на ответника Е. Е. Н. на въззивното решение в частта, с която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален процесния алеаторен договор в частта, с която В. Н. С. е прехвърлил на Е. Е. Н. 1/16 идеална част от процесния апартамент по материалноправен въпрос относно отговорността към кредитора-прехвърлител по алеаторния договор при повече от един длъжници-приобретели – солидарна ли е или разделна на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед Р. № 1173/4.12.2008 г. по гр. д. № 3686/2007 г., ВКС, ІV г. о. С определение № 230/15.06.2011 г. по гр. д. № 1561/2010 г. ня Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е отменено протоколно определение от 6.06.2011 г., постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК, с което е даден ход на делото за разглеждане по същество и производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: Ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за гледане и издръжка, което се изпълнява само от единия длъжник, може ли кредиторът да развали договора с другия длъжник поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД или няма това право, поради съответно приложение на правилата за солидарните задължения по чл. 129, ал. 2 ЗЗД спрямо неделимото задължение за издръжка и гледане, предмет на алеаторния договор. С определение № 212/18.05.2011 г. производството по делото е възобновено предвид постановяването на ТР № 6/2011 г. от 15.05.2012 г., ВКС, ОСГК, с което е прието, че ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник, като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от страна на другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гредане на основания чл. 129, ал. 2 ЗЗД. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение приема следното: Ищцата Е. В. С.-Н. и първата ответница М. М. С. са законни наследници на В. Н. С. /първата е негова дъщеря, а втората-негова втора съпруга/. Последният е бил собственик на процесния апартамент, който заедно с втората му съпруга са прехвърлили на ответниците Методи П. Н. и Е. Е. Н. срещу задължение за гледане и издръжка. Според ищцата договорът е нищожен, поради липса на съгласие на прехвърлителя С.. Претендира да се прогласи нищожност на договора до размер на ¼ ид. ч. и евентуално, ако съдът прецени, че договорът е валиден да го развали до размер на ¼ ид. ч., поради виновно неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на ответниците, които не са се интересували от наследодателя, а ответникът Е. Н. e живеел в чужбина, а грижите за болния прехвърлител са полагани от неговата втора съпруга М. С., която не е страна по договора за гледане и издръжка. Според ответниците наследодателят им е изразил съгласие за сключването на договора, подписал го е и поетите от тях задължения по договора спрямо прехвърлителя са изпълнени в пълен обем. Установено е по делото, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка В. Н. С. и втората му съпруга М. М. С. са прехвърлили на Методи П. Н. /син на втората съпруга/ и на Е. Е. Н. /внук на втората съпруга/ процесния апартамент срещу задължение на приобретателите заедно и поотделно да поемат грижите по гледането и издръжката на М. С. и В. С., като всеки един от тях им осигури спокоен, необезпокояван и нормален живот, какъвто са водили досега. Договорът е подписан от В. С.. Апартаментът е бил закупен от М. и В. Солнцеви с договор за продажба от 20.12.2000 г. с нот. акт № 162, том ІІ, н. д. № 386/2000 г. и договор за замяна от 13.08.2003 г., оформен с нот. акт № 140, том І, н. д. № 126/2003 г. В. С. е починал на 5.07.2006 г. и е оставил за законни наследници-ищцата-негова дъщеря и първата ответница- негова втора съпруга. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗЗД правилно въззивният съд е приел, че не е доказано по делото липса на съгласие за сключването на алеаторния договор от страна на прехвърлителя по договора В. С.. Волеизявлението му за сключване на договора е удостоверено от нотариуса, който е изповядал сделката и от подписа на С., положен под договора. Автентичността на подписа е установена със заключение на графологическа експертиза. Касационната жалбата на ответника Е. Н. е основателна. С ТР № 6/26.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 6/2011 г., ОСГК се прие, че ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД. При задоволен кредиторски интерес, при който точното изпълнение да покрива крайния резултат е без значение от кого от длъжниците е изпълнено задължението по договора, при положение, че е налице пълно и цялостно изпълнение, защото кредиторът извън това няма какво повече да получи в съдържанието на своя интерес. Точното изпълнение от страна на изправния длъжник освобождава изцяло останалите съдлъжници от престиране на същото задължение, поради което кредиторът не може да развали алеаторния договор с другите длъжници поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В конкретния случай прехвърлителят-кредитор С. е получил изпълнение на поетите с договора задължения в пълен обем от страна на единия от приобретателите-длъжници по договора Методи Н., а приобретателят Е. Н. е превеждал от чужбина значителни суми, които са били използвани пряко за лечението на прехвърлителя. А видно от договора, сключен между страните и обективиран в представения по делото нотариален акт поетото от приобретателите задължение е да поемат заедно и поотделно грижите по гледането и издръжката на прехвърлителите, което съдържание на договора сочи на солидарно поето от приобретателите задължение за изпълнение съобразно конкретните им възможности. При това положение следва да се приеме, че поетите задължения от страна на приобретателите Методи Н. и Е. Н. към В. С. по алеаторния договор са изпълнени изцяло и не е налице основание за разваляне на договора за посочената във въззивното решение 1/16 идеална част от процесния имот. Ето защо въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част и тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна следва да се постанови от настоящия състав ново решение, с което да се отхвърли предявения от Е. С.-Н. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по отношение на 1/16 идеална част от процесния имот с присъждане направените от ответника Е. Е. Н. разноски по делото в общ размер на сумата 1 239 лв. съгласно списък на разноските, представен пред настоящата инстанция. Неоснователна е касационната жалба на ищцата Е. В. С.-Н. срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26,, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен срещу ответника Методи П. Н.. Правилно въззивният съд е приел за установено, че не е установено по делото липса на съгласие за сключване на алеаторния договор от страна на прехвърлителя по договора В. С., чието волеизявление за сключване на договора е удостоверено от нотариуса, изповядал сделката и с подписа, положен от С. под договора, чиято автентичност е проверена по делото и е потвърдена със заключение на съдебно-графологическа експертиза. Правилно с оглед събраните по делото доказателства е прието за установено, че задълженията по сключения алеаторен договор са изпълнявани в пълен обем от приобретателя-длъжник ответника Методи Н.. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ В състав от 4.06.2010 г., постановено по гр. д. № 10227/2009 г., с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 182, том VІ, рег. № 8610, нот. дело № 977/2004 г. на нотариус И. Н. в частта, с която В. Н. С. е прехвърлил на Е. Е. Н. 1/16 идеална част от апартамент № 27, находящ се в [населено място], [улица], ет. 6, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, две антрета, балкон и тераса, със застроена площ от 78.55 кв. м., заедно с таванско помещение с площ 6.40 кв. м., второ таванско помещение с площ 7 кв. м., избено помещение и 3.54 % идеални части от общите части на сградата и толкова от дворното място, цялото с площ от 770 кв. м., съставляващо УПИ ХІІІ-14 в кв. 452 по плана на [населено място], м. „Центъра”, както и в частта, с която Е. Е. Н. е осъден да заплати на Е. В. С.-Н. сумата 231.80 лв. разноски за двете инстанции, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Е. В. С.-Н. срещу Е. Е. Н. за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, оформен с нотариален акт № 182, том VІ, рег. № 8610, нот. д. № 977/2004 г. до размер на 1/16 идеална част от описания по-горе апартамент. ОСЪЖДА Е. В. С.-Н. ЕГН [ЕГН], жив.: [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. 2 да заплати на Е. Е. Н. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 6, ап. 27 направените по делото разноски в размер на сумата 1 239 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: