О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 802 гр.София, 06.12.2013г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4629 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ГПК. Обжалвано е определение от 10.04.2013г. по гр.д.№418/2013г. на АС Пловдив, с което е потвърдено определение от 20.02.2013г. по гр.д.№227/2012г. на ОС Смолян за оставяне без уважение на искане за изменение на определение в частта му относно присъждането на разноски. С определение от 22.07.2013г. ВКС е оставил без разглеждане частната жалба с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. С определение от 02.12.2013г. ВКС, състав на ІІ г.о., е отмел определението от 22.07.2013г. и го е върнал за разглеждане на жалбата по същество. Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да бъде отменено като му бъдат присъдени исканите разноски. Ответницата Р. А. Н. в писмено становище поддържа, че касационното обжалване е недопустимо. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната касационна жалба следва да се допусне до касационно обжалване. С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното такова, като е възприел за правилни съображенията му за това, че не следва да се изменя определение от 21.01.2013г. по гр.д.№227/2012г. на ОС Смолян. Прието е, че няма доказателства договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева да е реално заплатено. В изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с определението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно “присъждат ли се разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за заплащането му и как следва да бъде доказано това заплащане”. Поддържа, че по този въпрос е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира че по поставения от жалбоподателя въпрос е налице соченото от него основание за допускане на касационно обжалване. Отговорът на същия, даден от въззивния съд е противоречие с практиката на ВКС, изразена и в решение по ТД№6/2013г. ОСГТК на ВКС- т.1, в която се приема :”Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка”. С оглед така дадения отговор на поставения въпрос настоящия състав намира, че обжалваното определение е неправилно, следва да се отмени и Върховният касационен съд следва да постанови определение по съществото на спора. В случая въззивният съд неправилно е счел, че окръжният съд правилно е отказал да измени определението си за дължимите се по делото разноски, тъй като частния жалбоподател не е доказал да е извършено заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 2400 лева. От представените по делото платежно нареждане от 07.03.2013г. до [фирма] и вносна бележка от същата дата от [фирма] се установява плащане от [фирма] на “Адвокатско дружество Д., П. и Б.” в размер на 2400 лева. Този размер на адвокатско възнаграждение е бил уговорен в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 27.12.2012г. Договореното и платено възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК Н. Р. и Р. Н.-ищци по прекратеното производство по гр.д.№227/2012г. на ОС Смолян, следва да заплатят на [фирма] сумата 2400 лева разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение от 10.04.2013г. по гр.д.№418/2013г. на АС Пловдив и потвърдено с него определение от 20.02.2013г. по гр.д.№227/2012г. на ОС Смолян, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: осъжда Н. Д. Р. и Р. А. Н. да заплатят на [фирма] сумата 2400 лева разноски за адвокатско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: