1 Р Е Ш Е Н И Е № 51 Гр. София, 11 април 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 166/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 350, ал. 1 НПК и е образувано е по касационна жалба на подс. А. А. И., подадена чрез защитника му – адв. П. Д. от САК, срещу решение № 383/02.12.2021 година на Софийския апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 708/2021 година, с което е потвърдена присъда № 260062/19.04.2021 година на Софийски градски съд, постановена по н.о.х.д. 421/2021 година. С нея подс. И. е признат за виновен и наказан на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК с една година лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК, извършено на 28.05.2020 година в [населено място]. С присъдата на подсъдимия са възложени направените по делото съдебни и деловодни разноски, а предметът на престъплението – наркотични вещества, е отнет в полза на държавата и е постановено последващото му унищожаване на основание чл. 354а, ал. 6 НК. В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърдят се нарушения на процесуалните правила по чл. 14, чл. 303, чл. 339, ал. 2 НПК, а нарушението на материалния закон и несправедливостта на наложеното наказание се свързват с осъждането на подсъдимия за престъпление, което не е извършил. От върховната инстанция се иска да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС София, алтернативно, ако бъде прието, че подс. И. е извършил престъплението – наказанието да бъде намалено. В съдебно заседание подс. И., редовно призован, се явява лично. Защитникът му – адв. Д., поддържа касационната жалба и направените искания, като в допълнение сочи, че решаващите съдилища неправилно са приели, че наркотичните вещества са били за разпространение, като присъдата се крепяла на показанията на свидетеля А., който бил осъждан, криминално проявен, с криминално досие в полицейските служби и най-вероятно използван с цел манипулиране и подбудителство към извършване на престъпление. Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна, тъй като съдът подробно бил мотивирал съдебния акт със събраните доказателства, доказателствени средства и заключение на експертиза, а наложеното наказание при условията на чл. 55 НК било изключително снизходително, поради което не е явно несправедливо. Моли решението на САС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна, по следните съображения: С присъда № 260062/19.04.2021 година, постановена по н.о.х.д. № 421/2021 година, СГС е признал подс. И. за виновен в държането на 28.05.2020 година в [населено място] без надлежно разрешение на високорисково наркотично вещество с цел разпространението му – коноп с общо нето тегло 16.08 грама със съдържание на активно действащия наркотичен компонент тетрахидрокабинол 15%, разпределен в 4 отделни и различни по грамаж дози на обща стойност 96,48 лв. и го наказал при наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства с една година лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С обжалваното решение, предмет на касационния контрол, присъдата, която била проверена по жалба на подсъдимия чрез защитника му, била потвърдена изцяло от Софийския апелативен съд. Съдържанието на касационната жалба, допълнението към нея и заявеното от защитника в съдебни прения пред касационния съд, налагат да бъде отбелязано, че върховната инстанция не разполага нито с правомощие да направи собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване (извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК), тъй като така би подменила вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, нито поначало служебно да провери за наличие на някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК поради лимитативно определените от чл. 347 НПК граници на касационния контрол. Служебната намеса на ВКС е допустима само, ако е налице някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 – т. 4 от НПК, или когато се установят закононарушения, които съществено накърняват правнозащитените интереси на подсъдимия, или когато са нарушени основни начала на правораздаването, каквито по това дело не се установяват. Приетата от решаващите съдилища фактология по делото не позволява да бъде обмисляна лансираната от защитата теза за организирана от полицейските служби провокация на подсъдимия да извърши престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК. Претенциите за нарушение на процесуалните правила по чл. 14, чл. 303 и чл. 339, ал. 2 НПК, заявени в касационната жалба, не се подкрепят от предложената от касатора интерпретация на доказателствените източници. По същество, така формулираното оплакване е за необоснованост на съдебния акт, която не е самостоятелно касационно основание измежду посочените в чл. 348, ал. 1 НПК и което не може да получи отговор от касационния съд в първо по ред касационно производство. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание от една година лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК три години, определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, не е явно несправедливо. То е отмерено в размер чувствително по-нисък от специалния минимум от две години на предвиденото за престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода, решаващите съдилища не са наложили кумулативното наказание глоба, чийто минимален размер е пет хиляди лева, а изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 НК е установен в минималния възможен размер. По-голяма снизходителност към подсъдимия И., която в принципен план би била възможна единствено по отношение на размера на наказанието лишаване от свобода, би компрометирала изначално целите на наказанието по чл. 36 НК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 383/02.12.2021 година на Софийския апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 708/2021 година. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.