Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 29.05.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев ЧЛЕНОВЕ: Стойчо Пейчев Камелия Маринова при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Пламен Стоев гр. д.№ 657 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 430 от 15.11.2012г. постановено от Смолянски окръжен съд по гр.д. №141/2012г., с което е потвърдено решение на Чепеларски районен съд по гр.д. № 208/2009г. в частта, с която е признато за установено по отношение на Н. Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С., С. Г. Р.-К., С. Г. Ш. и Р. Г. Р., че [фирма] е собственик по договор за покупко-продажба на УПИ ІV в кв. 9 по плана на [населено място], [община], с площ 3140 кв.м., заедно с построените в него заслон за овце - монолитна сграда с площ 590 кв.м. и силажна яма. С определение № 69 от 20.02.2014г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване от съдилищата на правния въпрос дали заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожност на търга от 29.03.1994г., има действие само за страните в административното производство, съответно само за посочения в нея договор или обуславя нищожност и на придобивното основание на праводателите на ищеца, които са закупили друг имот при проведен търг на същата дата. Касационна жалба е подадена от адв. Н. П. - особен представител на Р. Г. Р.. В нея се поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка досежно относимостта на заповедта на Областния управител към предмета на настоящия спор като застъпеното в обжалваното решение разбиране противоречи на това, изразено по същото дело спрямо част от спора, за която е налице влязло в сила решение. Касационна жалба е подадена и от ответниците по иска Н. Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С. и С. Г. Р.-К. чрез пълномощника им адв. Н.. В тази жалба се изтъква същото процесуално нарушение на съда, свързано с преценката на правното значение на заповедта за нищожност на търга спрямо настоящия спор. Ответникът по жалбите [фирма] в писмените си отговори и чрез упълномощения си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбите.Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по установителен иск за собственост, предявен от [фирма] против осем физически лица, явяващи се наследници на А. С. Р.. Ищецът черпи правата си върху описаните в исковата молба два имота: УПИ ІV в кв. 9 и УПИ ІІ в кв.9 по плана на [населено място] от договори за покупко-продажба, както следва: УПИ ІV е закупен през 2007г. от [фирма], УПИ ІІ е закупен през 2008г. от Р. К. и Е. К.. Продавачите по договорите са придобили имотите от лица, които са закупили сградите при проведен на 29.03.1994г. търг на ЛС на ТКЗС -Ч., а впоследствие са придобили и земята. На ответниците, като наследници на А. С. Р., е възстановено правото на собственост по ЗСПЗЗ върху парцел ІІ и парцел ІV в кв.9 по плана на [населено място], без построените в тях сгради. Правото на възстановяване е признато през 2002г. с решение на съда по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. В първото въззивно производство пред Смолянски окръжен съд по гр.д. № 483/2010г. е представена Заповед № 120 от 13.01.1999г. на Областния управител на Пловдивска област, с която е прогласен за нищожен търга, проведен на 29.03.1994г. от Ликвидационния съвет на ТКЗС-Ч.; сключения въз основа на него договор за покупко-продажба от 31.03.1994г. между Ликвидационния съвет и [фирма] за продажба на краварник № 1; както и нотариален акт от 1995г. за продажба на застроено и незастроено място - парцел ІІ-кравеферма, в кв.104 по плана на стопански двор на бившето ТКЗС - [населено място]. С решението в първото въззивно производство - по гр.д. № 483/2010г. Смолянски окръжен съд е отхвърлил предявения иск. Приел е, че след като търгът, при който праводателите на ищеца са закупили имотите, е обявен за нищожен поради нарушения в процедурата по провеждането му, то сключените договори въз основа на търга са също нищожни и ищецът не е могъл да придобие собствеността върху двата имота. Решението е обжалвано от ищеца [фирма]. С определение № 44 от 18.03.2011г. по гр.д.№ 263/2011г. на ВКС, І г.о. е върната касационната жалба в частта й относно УПИ ІІ от кв.9 на основание чл. 280, ал.2 ГПК; определението е потвърдено от друг тричленен състав на ВКС и по този начин решението по установителния иск за собственост на УПИ ІІ в кв. 9 е влязло в сила. С решение № 142 от 21.03.2012г. по гр.д. № 263/2011г. на Върховния касационен съд, І г.о. е отменено решението на Смолянски окръжен съд относно УПИ ІV в кв.9 по плана на [населено място] и делото е върнато за ново разглеждане. Дадени са указания ответниците по иска да вземат становище по възраженията на ищеца за неотносимост на заповедта на областния управител и липсата на доказателства за влизането й в сила. При новото въззивно разглеждане Смолянски окръжен съд е събрал нови писмени доказателства и изслушал становищата на страните съгласно дадените указания. Видно, че за издаване на заповедта от 13.01.1999г. Областният управител е бил сезиран с молба от С. И. М., А. И. К. и Н. М. М. - лица, претендиращи възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ върху продадения на [фирма] имот УПИ ІІ-кравеферма. Приложени са решения на Върховния административен съд, тричленен и петчленен състав, постановени по жалба срещу заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожността на търга. С окончателното решение от 03.10.2000г. по гр.д. № 1279/2000г. на петчленен състав на ВАС жалбата срещу заповедта е отхвърлена. Участници в административното производство са [фирма] - П. и Областният управител на област С.. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 120 от 13.01.1999г. на Областния управител е влязла в сила, но тя не е относима към предмета на делото. П. на ищеца Б. З. не е участвал в производството и спрямо него не се разпростират пределите на силата на присъдено нещо на решението. Според съда заповедта касае единствено търга в посочената част, с която е обявен за купувач [фирма] и с него е сключен договор за посочения в заповедта имот. При тези изводи съдът е препратил към решаващите мотиви на първата инстанция за уважаване на иска. Според тях ищецът е собственик на имота по силата на договорите за покупко-продажба, а ответниците не са собственици, защото наследодателят им е притежавал общо 2,5 дка от три отделни имота и няма доказателства, че точното им местоположение е в стопанския двор на ТКЗС. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК по двете касационни жалби поради противоречиво разрешаване на правния въпрос дали заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожност на търга от 29.03.1994г., има действие само за страните в административното производство, съответно само за посочения в нея договор или обуславя нищожност и на придобивното основание на праводателите на ищеца, които са закупили друг имот при проведен търг на същата дата. Както бе изтъкнато по-горе във влязлото в сила решение по гр.д. № 483/2010г. на Смолянски окръжен съд относно УПИ ІІ в кв.9 е прието, че са нищожни всички договори, сключени в резултат на търга от същата дата с други купувачи, а не само с посочения в нея [фирма]. Настоящият състав намира за правилна практиката в обжалваното решение на Смолянски окръжен съд. В заповед № 120 от 13.01.1999г. на Областния управител на Пловдивска област ясно е конкретизиран обхвата й - прогласява се за нищожен търга, проведен на 29.03.1994г. от Ликвидационния съвет на ТКЗС -Ч., при който е сключен договор за покупко-продажба от 31.03.1994г. между Ликвидационния съвет и [фирма] относно краварник № 1 в стопанския двор на бившето ТКЗС - Ч.. Нищожността е най-тежкия порок на правните сделки и поради това е недопустимо разпростиране действието на заповедта за обекти и спрямо договори, които не са посочени в нея, само поради факта, че търгът за придобиването им е проведен на същата дата. При горното разрешение изводът на въззивния съд за неотносимост на заповед № 120 от 13.01.1999г. на Областния управител на Пловдивска област към договора, сключен от праводателя на ищеца, е законосъобразен. С посочената влязла в сила заповед е прогласена нищожност на търг и съответно на договор за покупка на недвижим имот, който се намира в [населено място] и е придобит от [фирма], т.е. липсва каквато е да е връзка с процесния имот - силажна яма в [населено място] и лицето, което го е закупило при търга от 29.03.1994г. - [фирма], представляван от Б. Ю. З.. В касационните жалби липсват други доводи за неправилност на решението извън тези, касаещи значението на заповедта за прогласяване нищожност на търга спрямо настоящия спор, поради което и на основание чл. 290, ал.2 ГПК съставът на ВКС не дължи произнасяне по правилността на останалите съображения на въззивния съд, обусловили уважаването на иска. Поради изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила. В полза на ответника по жалбите [фирма] следва да се присъдят направените разноски в касационното производство, възлизащи на 2700лв. съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 430 от 15.11.2012г. постановено от Смолянски окръжен съд по гр.д. №141/2012г. ОСЪЖДА Н. Т. В. от [населено място], [улица], А. А. Р. от [населено място], [улица], В. С. С., Е. С. С., А. С. С., тримата от [населено място], [улица], С. Г. Р.-К. от [населено място], [улица], С. Г. Ш. от [населено място], [улица] Р. Г. Р. от [населено място], ул.Б.” №12, последната представлявана от особения представител адв. Н. П., да заплатят на „А. БГ-ГБ” О., ЕИК[ЕИК], сумата 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: