Р Е Ш Е Н И Е
№7
С., 24.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4147 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] чрез пълномощниците му адвокат Р. В. и адвокат М. П. и на Б. [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат В. Б. против решение от 16.01.2013 г., постановено по гр.д. № 9092 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] против Б. [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на трети, четвърти и пети етажи от масивна пететажна сграда, построена в УПИ ІХ-5, кв.473 по плана на [населено място], местност „Ц.” с административен адрес на сградата [населено място], [улица] № 6а, индивидуализирани със съседи и по приложение № 3 и № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г. и за отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ на нотариален акт № 127, том ІХ, рег. № 10421/16.10.2006 г. на нотариус рег. № 040 на НК относно посочените трети, четвърти и пети етажи, както и на предявения от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на магазин с малко мазе със санитарен възел с вътрешна стълба със застроена площ от 56 кв.м. и полезна площ 44 кв.м. и бар-кафе със застроена площ 31 кв.м., полезна площ 22 кв.м., с посочени съседи на имотите, находящи се в масивна пететажна административна сграда с два входа, построена в УПИ ІХ-5, кв.473 по плана на [населено място], местност „Центъра” с административен адрес на сградата [населено място], [улица] № 6а и за отмяна на нотариален акт № 20, том ІІІ, рег. № 8186, дело № 420/2003 г. на нотариус В. П. с рег. № 206 на НК, както и за отхвърляне на предявения от Б. [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на недвижими имоти, находящи се в масивна административна сграда с пет надземни етажа с два входа в [населено място], Столична община, район „С.”, [улица], представляващи трети етаж и обособена част от четвърти надземен етаж, индивидуализирани по съседи и по приложение № 3 и № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г. и на предявения от Б. [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на останалата част от четвърти етаж, индивидуализирана по съседи и по приложение № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г.
И в двете касационни жалби са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на всички релевантни доказателства. К. претендират възстановяване на направените по делото разноски.
[фирма], [населено място] е оспорва касационните жалби и поддържа, че въззивното решение е правилно. Претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 313 от 7.10.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на [фирма], [населено място] по въпроса „може ли да бъде обект на придобивна давност недвижим имот, включен в активите на държавно юридическо лице на самостоятелна сметка /Д./ преди преобразуването му в търговско дружество и дали началният момент, от който следва да се зачете давностния срок е от 1.06.1996 г. /чл.86 ЗС/, ако имотът няма статута на публична държавна собственост съгласно З.” на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика за възможността след 1.06.1996 г. да се придобиват по давност имоти-частна държавна собственост, впоследствие включени в капитала на [фирма], [населено място] и по въпроса „относно задължението на съда да прецени в тяхната взаимовръзка всички доказателства по делото” на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о. относно задължението на съда да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, тъй като липсва обсъждане на основното заключение на СТЕ, че на партерния етаж има два търговски обекта – магазинното помещение и друг търговски обект /кафе-бар/, на одобрения проект за преустройство на магазинното помещение от 1997 г., счетоводното записване на магазина в баланса на дружеството от 1995 г., съгласно ССЕ. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Б. [фирма], [населено място] по въпроса „предаването на имоти на съответните жилищни служби и предприятия към градските народните съвети по силата на ПМС № 202/1961 г. води ли до предоставяне правото на стопанисване и управление по смисъла на чл.15, ал.1 П. /отм./ или имотите остават ведомствени с оглед запазеното право на министерствата, ведомствата и подчинените им предприятия да настаняват/опразват свои работници и служители в жилищните сгради, които предават на градските народни съвети и съответно терминът „стопанисване и управление” дали касае единно право или включените в него правомощия могат да се разделят между различни субекти?” на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е необходимо тълкуване на действалата от 1961 г. нормативна уредба и по въпроса „ако спорният жилищен имот е бил включен в балансите и на съответното държавно учреждение и на приемащото общинско предприятие, когато правото на стопанисване и управление е било включено в уставния фонд на общинското дружество, придобива ли се ex lege собствеността върху този имот от преобразуваното дружество при валидно извършена от принципала процедура по преобразуване и включване на този имот в уставния капитал на преобразуваното дружество” на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречива съдебна практика, тъй като атакуваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 183 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 4143/2007 г. на СГС, ІV-Д г.о.
Въпросите са относими към настоящия правен спор, при който във въззивното производство [фирма] е поддържала, че цялата пететажна сграда е била държавна собственост и е станала нейна собственост въз основа на чл.2, ал.4 З. и разпореждане на МС № 59/25.11.1998 г.; [фирма], [населено място] е поддържало възражение за придобивна давност, като е твърдяло, че е владелец на процесния магазин, за който не е сключван договор за наем /договорите от 1967 г. са за помещения на 3 и 4 етажи от сградата, а предмет на наемния договор с Б. [фирма] е намиращото се зад магазина помещение с полезна площ от 22 кв.м./ и на който е извършено преустройство, съгласувано със съответните административни органи /предмет на касационната жалба е произнасянето на съда само относно магазинното помещение, а в частта относно помещението, индивидуализирано като „кафе-бар” въззивното решение е влязло в сила като необжалвано/, а Б. [фирма], [населено място] е поддържало, че третия, четвъртия и петия етаж на сградата към датата на Р. № 59/1998 г. са били общинска собственост по силата на З., като на основание чл.15 П. и ПМС № 202/25.10.1962 г. и издадената в изпълнение на постановлението заповед № 72/16.04.1962 г. на Министъра на финансите са предоставени за стопанисване и управление на СП”С.”, отписани са от счетоводните книги на Д. и са заприходени през същата година като актив на СП”С.”. [фирма], [населено място] е възразила, че с ПМС № 202/1961 г. и Р. № 156/1973 г. не са прехвълени на съответния С. управлението и стопанисването над жилищните имоти на трети, четвърти и пети етаж от сградата, а същите актове са единствено с цел поевтиняване на издръжката на държавните имоти, като ведомството /държавно предприятие Д./ е запазило правото си на стопанисване над ведомствените жилища, вкл. да настанява в тях свои служители и да изважда последните от имотите.
За да постанови решението си Софийски градски съд е приел, че от А. 884/12.08.1952г. и ПМС 165/28.03.1953 г. е установено, че процесната сграда, с тогавашен административен адрес [улица], е държавна собственост и с посочения акт на МС е предоставена за стопанисване и управление на Държавна спестовна каса. От заключенията по изслушаните единична и тройна експертизи се установява, че сградата е зачислена като актив по баланса на Банка Д. на 01.05.1953 г. на основание А. 5491/12.08.1952 г., като няма данни за изключване на части от нея от баланса на Д.. И към датата на експертизите по баланса фигурира цялата сграда. Съобразно заключението на една от тройните ССчЕ за периода 1960 г. до 1966 г. липсва подробна документация, но се установява, че по сметка 117 сгради към 1960/1962 г. стойността на процесната сграда е 280 067,60 лв., а към 1966 г. е в размер на 173 317,80 лв., или има разлика от сумата 106 749,80 лв.
С Постановление на МС 202/25.10.1961 г. Министерски съвет задължава ръководителите на министерства и ведомства и председателите на ИК на ОНС в срок до 31.12.1962 г. да проверят състоянието и поддръжката на жилищните сгради и с участието на Министъра на финансите да преценят кои сгради и помещения е целесъобразно да бъдат предадени за стопанисване на народните съвети. Целта на предаването съобразно абзац 2 на чл. 1 от ПМС е подобряване на стопанисването и поевтиняване на издръжката. С чл. 2 изрично е указано, че едновременно с предаването учрежденията следва да предадат и набраните амортизационни отчисления за основен ремонт и средствата за материалите, предвидени за стопанисване и ремонт на имотите, заедно със съответния фонд работна заплата. Съобразно чл.3 от Постановлението ведомствата запазват правото си да настаняват свои работници и служители в жилищните сгради и помещения, които предават на градските народни съвети, включително и при опразването им в бъдеще, както и правото си да искат освобождаване на жилищата от настанените в тях работници и служители.
Със заповед 72/16.04.1962 г. Министърът на финансите в изпълнение на постановление 202 на МС от 25.10.1961 г. разпорежда на Държавна спестовна каса да предаде на Софийски градски народен съвет, респективно на СП „С.”, втори, трети и четвърти надпартерни етажи /за които е безспорно, че са трети, четвърти и пети етажи на процесната пететажна сграда/ на жилищна сграда на [улица], като за предаването на обектите е изготвен приемо-предавателен протокол на 20.04.1962 г.
С писмо от 22.05.1962 г. на гл. счетоводител и управител на Д. по искане на СП „С.” първите ги уведомяват, че стойността на жилищните апартаменти от процесната сграда, предадени им във връзка с ПМС 202 е 106 749,80 лв. и представлява 38,12 % от общата балансова стойност на сградата.
От изслушаната ССчЕ се установява, че процесните етажи са заприходени по баланса на ответника [фирма] на 30.06.1962 г. и не са изключвани впоследствие от същия.
С Разпореждане на МС 156 на МС от 24.07.1973 г. е отменено ПМС 202/1962 г. като от 01.07.1973 г. досежно предаването на недвижими имоти за стопанисване на новоучредените благоустройствени предприятия се създава нов ред, посочен в чл. 3 от разпореждането.
С протокол от 30.06.1989 г. на ИК на ОНС С. е взето решение и е образувана общинска фирма Б. „С.”, преобразувана в Е. с общинско имущество с решение по протокол 43/05.11.1991 г. ИК на ОНС С. и решение от 30.01.1992 г. на СГС, ФО, по гр.д. 27308/1991 г., преобразувано в АД с решение от 01.09.1999 г.
С разпореждане 59 от 25.11.1998 г. на МС е постановено преобразуването на Държавна спестовна каса в еднолично търговско дружество с държавно имущество. В т.7 от разпореждането е постановено предоставянето на [фирма] на собствеността върху държавно имущество, стопанисвано от Д. и отразено в баланса и съобразно приложение 2, където под позиция 413 е записана процесната пететажна сграда. Преобразуването е вписано с решение 26.01.1999 г. на СГС, ФО, по ф.д. 756/1999 г.
Съдът е приел, че представените и оспорени от ищеца А. 125/18.02.1998 г. и К. 127, том 10, рег.н. 10421, нот.д. 1455/2006 г. за процесните имоти, са констативни документи за собственост и не са обвързващи за съда, а съдържанието им предвид оспорването на записа за права на общината и ответника Б. [фирма] върху описаните в актовете недвижими имоти, следва да бъде изследвано от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства.
Останалите събрани по делото доказателства са счетени за неотносими към изводите на съда, поради което не са обсъдени.
Направен е извод, че предвид действалата нормативна уредба сградата видно от удостоверителния запис по неоспорения от страните А. 884/12.08.1952 г. е била държавна собственост, като имотът е предоставен за стопанисване и управление на Държавна спестовна каса.
По спорния въпрос дали предаването на процесните трети, четвърти и пети етажи от сградата от Д. на СП „С.” в изпълнение на постановление 202/1962 г. на МС е довело до разместване на правото за стопанисване и управление върху имотите по смисъла, заложен в понятието от по-късно приетата нормативна уредба по З., З./отм./ и З., съдът е приел, че на въпроса следва да бъде отговорено отрицателно при тълкуване съдържанието на нормативния документ, както и цялостната действала към 1962 г. нормативна уредба – видно от съдържанието на ПМС 202 от 25.10.1961 г. същото е постановено с цел подобряване на стопанисването и намаляване на издръжката на държавния жилищен фонд. В чл.2 на постановлението изрично е предвидено, че във връзка с предаването на имотите на съответните жилищни служби към НС следва ведомствата да предадат набраните амортизационни отчисления за основен ремонт и средствата за материалите, предвидени за стопанисване и ремонт на имотите, заедно със съответния фонд работна заплата. Последните средства и амортизационни отчисления касаят стопанисването на имотите като съвкупност от фактически действия по поддръжката и издръжката им, както е застъпено и в чл.1 от постановлението, и налагат извода, че именно само последното по-тясно по значение стопанисване се прехвърля по силата на акта на МС от ведомствата към съответните жилищни служби към НС. Противно на твърденията на ответника Б. [фирма], [населено място] с Постановление 202/1962 г. не се постановява отписване на имотите от баланса на ведомството и записването им по баланса на СП „С.” и в този смисъл отнемане и предаване на правата на ведомството по управление и стопанисване на имотите по смисъла на Правилник за държавните имоти/отм./, а напротив изрично е очертан кръга на средствата, които ведомството следва да отчисли и това са единствено горепосочените такива за текущата поддръжка и издръжка на ведомствените жилищни имоти. Горното тълкуване се налага и от разпоредбата на чл.3 от постановлението, в която изрично е записано запазването правата на ведомството върху предаваните по постановлението за стопанисване имоти, включително за настаняване на свои служители и за изваждането им от имотите. Изводите на съда досежно вида на предоставеното с ПМС 202/1962 г. право на стопанисване се подкрепя и от цялостната нормативна уредба към периода по издаването му – П./отм./, З./отм./, Н. и други, които предвиждат запазване на правата на ведомството върху предоставените за стопанисване жилища, вкл. за настаняване в жилището на служители на ведомството и за продажбата му след решение на ръководителя на ведомството на негови служители.
Относно заповедта на министъра на финансите № 72/16.04.1962 г., постановена в изпълнение на постановление 202 на МС от 25.10.1961 г., е прието, че същата няма характеристиките на самостоятелен административен акт, който да поражда права и задължения за адресатите по акта, извън визираните по постановление 202/1961 г., в изпълнение на което същата е издадена, предвид на което и твърденията на ответника да черпи права от същата на самостоятелно основание във връзка с П./отм./ е неоснователен /това тълкуване е прието и в приложеното по делото решение от 29.05.1996 г. на ВС, III ГО./. Отделно, в чл. 15 П. /отм./ е уреден реда за предаването на държавни имоти за стопанисване и управление между държавни организации – по взаимно съгласие между ръководителя на ведомството и председателя на изпълнителния комитет на народния съвет, какъвто в процесния случай не е спазен. Следователно изявлението на министъра на финансите не може да бъде тълкувано извън постановлението, в изпълнение на което е издадено, а съгласие от председателя на ИК на СНС не се установява по делото да е изразявано въобще. /в този смисъл досежно тълкуване и приложение на ПМС № 202/25.10.1961 г. са редица решения на ВС и ВКС - решение 1536/20.10.1962 г. по гр.д. 1343/1962 г., I ГО, според което предаването на ведомствено жилище въз основа на ПМС 202/23.10.1961 г. не означава, че жилището е престанало да бъде ведомствено; решение 392/13.05.2011г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което простото предаване на имотите с приемо-предавателен протокол в изпълнение на ПМС 202/23.10.1961 г. не изключва правата на ведомството върху предадените недвижими имоти и ако същите към момента на преобразуването все още фигурират по баланса на преобразуващото се предприятие/не са отчуждени на друго годно основание/ имотите стават собственост на преобразувалото се предприятие/.
В обобщение е направен извод, че предоставеният за стопанисване и управление на ищеца имот – пететажна сграда на [улица] 6а с Постановление на МС 165/1953 г., не е излизал от активите на ведомството във връзка с Постановление на МС 202/1961 г., същият е продължил да бъде ведомствен и към момента на първата въведена от законодателя уредба на общинската собственост, извън чл.140 от Конституцията на Република България, със Закон за местното самоуправление и местната администрация /обн. ДВ, бр.77 от 17.09.1991 г./, в § 6 и § 7 от ПЗР на който закон са определени обектите общинска собственост, като с § 7, ал.2 ПЗР З. е предвидена отрицателна предпоставка за придобиване от общината на имоти, включени по баланса на търговски дружества, фирми или предприятия с държавно имущество. За процесния имот не е налице никоя от хипотезите на § 6 и § 7 ПЗР З., респ. чл. 6 ЗС. Имотът не е предоставян по силата на ПМС 202/1961 г. безвъзмездно от държавата на общината или на образуваната с решение от 30.06.1989 г. на ИК общинска фирма Б. С., а самото решение на Общинския съвет да включи в уставния фонд на общинска фирма имущество, с правото за стопанисване и управление на което общината не разполага, не може да бъде оригинерно придобивно основание за придобиване на същото имущество от преобразувалото се дружество с общинско имущество на основание чл. 17 а З./отм./, нито във връзка с чл. 6 ЗС прави имота общински. Самото счетоводно отразяване в уставния фонд на общинската фирма на процесните сгради, без записването да е направено на годно правно основание, което да е довело до валидно придобиване на правото на стопанисване над имотите, сочи единствено на нередовно водено счетоводство, но няма транслативен ефект досежно правото на стопанисване и управление върху имотите и в последствие при действието на З./отм./ за придобиване правото на собственост върху неправилно записаните счетоводно имущества, тъй като записването по баланса не притежава правната характеристика на придобивен способ /в този смисъл решение 426/02.07.2010 г. на ВКС по гр.д. 687/2009 г., I ГО и решение 1079 от 01.12.2005 г. на ВКС по гр.д. 511/2003 г./. Към датата на преобразуване на ищеца Д. в дружество с държавно имущество – [фирма], с разпореждане на МС 59/25.11.1998 г., вписано с решение 26.01.1999 г. на СГС, ФО, по ф.д. 756/1999 г., правото на управление и стопанисване върху държавното имущество – пететажна сграда на адрес „К. А. І” № 6 и 6а, е било предоставено на Държавна спестовна каса, като с акта на преобразуването изрично е предвидено в приложение 2 към Р., че същото преминава в собственост на новоучреденото дружество, предвид на което и на основание чл. 2 З., ищецът [фирма] се легитимира за собственик на процесните имоти – трети, четвърти и пети етажи от пететажната сграда на адрес „К. А. І” № 6 и 6а, [населено място].
По предявения срещу ответника [фирма], [населено място] иск по чл. 108 ЗС е прието, че процесната пететажна сграда, включително и магазинното помещение, предмет на иска по чл. 108 ЗС е държавна собственост до 26.01.1999 г., след която дата с преобразуването на Д. в [фирма] става собственост на дружеството ищец. С нормата на чл. 86 /изм./ ЗС в редакцията му до изменението с държавен вестник бр. 33 от 19.04.1996 г. е въведена законова забрана за придобиване въз основа на давностно владение на недвижим имот държавна собственост, предвид на което и преди влизане в сила на изменението на същата норма считано от 01.06.1996 г. за ответникът [фирма] не е текъл давностен срок досежно държавният към същия период процесен имот. С § 1 към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността/обн. ДВ 46 от 06.06.2006 г./, теченето на давността за придобиване на държавни имоти е спряна считано от 31.05.2006 г. последователно, като след последното изменение на нормата спирането е установено до 31.12.2014 г. Имотът е престанал да бъде държавна собственост с преобразуването на Д. и считано от 26.01.1999 г. е частна собственост на [фирма], предвид на което и разпоредбата на параграф 1 към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността/обн. ДВ 46 от 06.06.2006 г./ не поражда действие. При доказателствена тежест за релевиралият възражението за придобиване на имота по давност ответник [фирма] съдът е приел, че по делото не се установява при изискуемото във връзка с чл. 127 ГПК/отм./ главно и пълно доказване последният да осъществява непрекъснато фактическо владение над вещта с намерението да държи същата като своя. От единствените събрани по делото писмени доказателства във връзка със заявеното възражение се установява ответникът да е упражнил фактическата си власт над процесния имот въз основа на сключен договор за наем с [фирма], предвид на което и е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Не се установява в хода на държането анимусът на ответникът да се изменил и [фирма] да е държал имота като свой, преди 2003 г., когато видно от заключението по изслушаната ССчЕ пред въззивната инстанция, последният е включен счетоводно по баланса на дружеството. Представеният констативен нотариален акт 20, том III, рег.н. 8186, дело 420/2003 г. също свидетелства за промяна на намерението, с което се държи имота едва към датата на съставянето му през 2003 г. Обратното не следва и от събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетелите Т. и К., които единствено удостоверяват фактическото държане върху имота, ползването му от ответното дружество, но не и изменение в анимуса за държането му във връзка с действалите безсрочни договори за наем на недвижимия имот с [фирма]. Исковата молба по настоящото дело е предявена на 21.12.2006 г., предвид на което и на основание чл. 116, б.”б” ЗЗД към същата дата теченето на давността е прекъснато, а към тази дата започналият да тече давностен срок едва от 2003 г. е текъл за период по-малък от законовоустановения по чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен такъв, предвид на което и ответникът не е придобил на соченото в последната норма оригинерно основание собствеността върху процесното магазинно помещение.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „предаването на имоти на съответните жилищни служби и предприятия към градските народните съвети по силата на ПМС № 202/1961 г. води ли до предоставяне правото на стопанисване и управление по смисъла на чл.15, ал.1 П. /отм./ или имотите остават ведомствени с оглед запазеното право на министерствата, ведомствата и подчинените им предприятия да настаняват/опразват свои работници и служители в жилищните сгради, които предават на градските народни съвети и съответно терминът „стопанисване и управление” дали касае единно право или включените в него правомощия могат да се разделят между различни субекти?”
Отговорът на поставения въпрос е свързан с тълкуване на нормативната уредба на държавната собственост при действието на Конституцията на Н. Република България от 1947 г. /отм./. Съгласно чл.6 от Конституцията на Н. Република България от 1947 г. /отм./ държавата е субект на общонародната собственост, като предоставя управлението и стопанисването на общонародните имоти на държавните учреждения и предприятия съгласно законите, плана и предназначението им – чл.7 /отм./ ЗС. При тази уредба в качеството си на носител на общонародната собственост, държавата я разпределя, отдава под управлението на нейни органи, преразпределя я, извършва актове на разпореждане. Правата и задълженията във връзка с управлението и стопанисването на държавните имоти са уредени в Правилника за държавните имоти /П./ - Изв. бр.59 от 15.07.1952 г., приет въз основа на законовата делегация по чл.21 /отм./ ЗС Според чл.3 П. управлението и стопанисването на държавния жилищен фонд се извършва от народните съвети, както и от другите държавни учреждения и предприятия, на които са предоставени държавни жилищни сгради, като министерствата и другите държавни учреждения и предприятия, на които са предадени държавни жилищни имоти, се грижат за запазване на жилищния им фонд, за своевременно провеждане на текущ и основен ремонт на сградите, както и за подобряване на жилищно-битовите условия на обитателите /чл.6 П.-отм./. Управлението и стопанисването се осъществява чрез създаване на жилищни фондове към народните съвети /обхващащи и всички нежилищни имоти, предоставени им за управление и стопанисване/, които се обособяват като предприятия на самоиздръжка, и жилищни фондове към другите учреждения и предприятия, на които са предоставени жилищни сгради, които се обособяват на самоиздръжка или се организират като бюджетни служби /чл.10 П.-отм./, като жилищните фондове експлоатират включените в тях имоти чрез отдаването им под наем /чл.12 П.-отм./ и получените приходи се разпределят за: административно-управленски разходи, амортизационни отчисления, разходи за текущ ремонт, експлотационни разходи, данъци, такси, застраховки, за подобряване на жилищно-битовите условия на обитателите и други подобни /чл.13, ал.2 П.-отм./. Общото ръководство и контрол върху дейността на органите за жилищно стопанство и държавните имоти при народните съвети и контрол върху дейността на жилищните органи при другите ведомства се упражнява от Министерство на финансите /чл.7 П./.
Държавните органи, компетентни да вземат решение за предаване на държавни имоти между учреждения или между учреждение и предприятие са посочени в чл.15 П. /отм./, като това се осъществя по решение на Министерски съвет когато учрежденията или учреждението и предприятието са от различни ведомства или едното е от ведомство, а другото от народен съвет или когато учрежденията или учреждението и предприятието са от народни съвети в различни окръзи. Чл.38 от Конституцията на Н. Република България от 1947 г. /отм./ определя Министерски съвет като върховен изпълнителен и разпоредителен орган на държавна власт, т.е. като орган на държавната власт, снабден с обща компетентност за територията на цялата страна, стоящ начело на цялата държавна администрация.
С ПМС № 202 от 25.10.1961 г. за предаване на ведомствения жилищен фонд на жилищните служби и предприятия към народните съвети и подобряване стопанисването и поддържането им, издадено въз основа на протокол № 39/24.10.1961 г. на МС по доклад № ІІ-1578/28.09.1961 г. на Министерство на финансите с вх. № 8-85, всички ръководители на министерствата и ведомствата, и председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, са задължени до 31.03.1962 г. да проверят състоянието и организацията по стопанисването и поддържането на жилищните сгради и помещения на подведомствените предприятия и с участието на Министерството на финансите да преценят кои жилищни сгради, помещения и места, намиращи се в границите на регулационните планове на градовете е целесъобразно да се предадат за стопанисване на Г., като предаването на ведомствени жилищни сгради, помещения и други нежилищни имоти на жилищните служби и предприятия към Г. да продължи и за в бъдеще с оглед постепенното уедряване на държавния жилищен фонд и подобряване на стопанисването и поевтиняване на издръжката му. В т.2 на Постановлението е регламентирано едновременно предаване на набраните амортизационни отчисления за основен ремонт и средствата и материалите, предвидени за стопанисване и ремонтиране на имотите, заедно със съответния фонд работна заплата, а в т.3 – че министерствата, ведомствата и подчинените им предприятия и учреждения запазват правото си да настаняват свои работници и служители в жилищните сгради и помещения, които предават на Г., вкл. и при опразването им в бъдеще, както и да ги опразват в случаите на чл.2, т.7 от Закона за наемите /ЗН/-отм. /при уволнение или преместване на работници или служители, когато ползването им е предоставено в това им качество/. Изпълнението на постановлението е възложено на Министерството на финансите и на заинтересованите министерства, ведомства и ОНС.
В издадената от Министерство на финансите въз основа на делегацията по чл.49 П. /отм./ Инструкция за прилагане на Правилника за държавните имоти /И./ - ДВ бр.9 от 31.01.1964 г. - е предвидено, че недвижимите имоти, включени в държавния жилищен фонд се управляват и стопанисват от държавните предприятия Жилищен фонд и Комунални услуги при народните съвети, като могат да бъдат оставени да се управляват и стопанисват от държавни предприятия и учреждения по реда на ПМС № 202 от 25.10.1961 г. Според чл.41 от Инструкцията за предаването на държавните имоти между учреждения или между учреждения и предприятия се съставя протокол-опис и от датата на прокол-описа имотът се отписва от счетоводните книги на предаващатото предприятие или учреждение и се записва в счетоводните книги на новия ползувател.
След приемането на ПМС № 202/25.10.1961 г. е изменена и Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предостаен на народните съвети /Н.-отм./ - ДВ бр.100 от 24.12.1963 г., като в чл.1 и чл.3 е предвидено народните съвети, по решение на ИК на О. по местонахождението на имота, одобрено от министъра на финансите, да продават жилища от наличния им жилищшен фонд, като ако жилището се намира в блокове, предадени на народните съвети за управление по силата на ПМС № 202 от 25.10.1961 г., за продажбата му се изисква предварително съгласие на министъра или ръководителя на ведомството, което е предало блока. Н. е отменена с Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд-отм. /НПЖДЖФ/ - ДВ бр.6/20.01.1967 г./, в чл.1 на която отново е предвидено продажбата да се извършва от народните съвети, а в чл.3 – че купуваните на жилищата се определят от министерствата и ведомствата в случаите, когато жилищата са предадени на народните съвети по силата на ПМС № 202 от 25.10.1961 г. или по силата на други предходни правителствени решения, както и с други актове при запазване на правото на настаняване.
ПМС № 202 от 25.10.1961 г. е отменено с Постановление № 156 на Бюрото на Министерски съвет от 24.07.1973 г. за образуване към окръжните народни съвети държавни стопански предприятия за благоустройствено строителство и за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд.
Тълкуването на посочената нормативна уредба налага извода, че стопанисването и управлението на предоставените държавни жилищни имоти, включва задължението за тяхната поддръжка и запазване, използването им по предназначение чрез отдаването им под наем и правото на разпореждане чрез продажбата им по предвидения в закона ред. С ПМС № 202 от 25.10.1961 г. стопанисването и управлението на държавните жилища, които до този момент са били предоставени на учреждения или предприятия, е предоставено на окръжните народни съвети. Запазеното право на ведомствата и предприятията да настаняват и опразват от жилищата свои работници и служители, предвиденото впоследствие изискване за тяхно предварително съгласие за продажба на жилището, а с НПЖДЖФ-отм. и право да определят купувача, не може да обоснове извод, че правото на стопанисване и правото на управление са принадлежали на различни субекти. Разделянето на правото на стопанисване от правото на управление е несъвместимо с изследваната нормативна уредба при която жилищните фондове към народните съвети са създадени като стопански предприятия на самоиздръжка, които стопанисват и управляват държавните жилища и към тях по силата на чл.13, ал.1 П.-отм. се прилага Указа за държавните редприятия, който към 1961 г. е заменен със Закона за държавните предприятия-отм. /ДВ бр.90 от 8.11.1960 г./, а съгласно чл.13, ал.3 и съгласно чл.16, ал.1 от същия държавното предприятие има право на стопанисване и ползване върху основните си средства, които получават чрез предоставяне и преразпределение от съответните държавни органи. Когато въз основа на акт на компетентния държавен орган едно държавно учреждение или предприятие предава жилищен имот на друго държавно учреждение или предприятие, при запазване на определени права по отношение на този имот, от значение за преценката кое от двете учреждения или предприятия е субект на правато на стопанисване и управление е обстоятелството, като основно средство на кое учреждение или предприятие е предоставен имотът при спазване на нормативните изисквания за това. Този извод се подкрепя и от изричната регламентация през 1964 г. по Инструкцията за прилагане на Правилника за държавните имоти, според която държавните жилища се управляват и стопанисват от държавни предприятия и учреждения по реда на ПМС № 202 от 25.10.1961 г., т.е. ако не са предадени на народните съвети, а предадените имоти се отписва от счетоводните книги на предаващатото предприятие или учреждение и се записва в счетоводните книги на новия ползувател.
Следователно по силата на ПМС № 202 от 25.10.1961 г. стопанисването и управлението на предадените от учреждения или предприятия жилища, е предоставено на народните съвети, които са имали правото на разпореждане с тях.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса „ако спорният жилищен имот е бил включен в балансите и на съответното държавно учреждение и на приемащото общинско предприятие, когато правото на стопанисване и управление е било включено в уставния фонд на общинското дружество, придобива ли се ex lege собствеността върху този имот от преобразуваното дружество при валидно извършена от принципала процедура по преобразуване и включване на този имот в уставния капитал на преобразуваното дружество”:
В атакуваното решение Софийски градски съд е приел, че за имота не е налице никоя от хипотезите на § 6 и § 7 ПЗР З., респ. чл. 6 ЗС, тъй като имотът не е предоставян по силата на ПМС 202/1961 г. безвъзмездно от държавата на общината или на образуваната с решение от 30.06.1989 г. на ИК общинска фирма Б. С., а самото решение на Общинския съвет да включи в уставния фонд на общинска фирма имущество, с правото за стопанисване и управление на което общината не разполага, не може да бъде оригинерно придобивно основание за придобиване на същото имущество от преобразувалото се дружество с общинско имущество на основание чл. 17 а З./отм./, нито във връзка с чл. 6 ЗС прави имота общински.
С Решение № 183 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 4143/2007 г., СГС, ІV-Д г.о. е прието, че след като имотът е включен в капитала на общинско предприятие през 1989 г. е станал общинска собственост по силата на § 6 ПЗР З. за изменение на чл.6 З. и тъй като правото на стопанисване е елемент от уставния фонд на О. Б. „С.” към 3.07.1991 г., то по силата на закона съответния имот се счита общинска собственост
Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема за правилна практиката по атакуваното в настоящото производство решение от 16.01.2013 г. по гр.д. № 9092/2011 г. на Софийски градски съд по следните съображения:
С § 6 ПЗР З., ДВ бр.77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г. се изменя чл.6 /сега отм./ ЗС и по силата на ал.2, т.1 от същия общинска собственост става имуществото предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд на общински фирми. Общините са можели да включват в уставния фонд на общински фирми, създадени по Указ № 56 за стопанската дейност-отм. /ДВ бр.4 от 1989 г./ само държавни имущества, които са им били предоставени за управление и стопанисване, което следва от чл.90 от Наредбата за държавните имоти /Н./-отм. /ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г., отм., бр. 82 от 27.09.1996 г./, според който държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на държавните имоти, са длъжни да полагат необходимите грижи за правилното им стопанисване и поддържане, като извършват необходимите основни и текущи ремонти и не допускат увреждане, завладяване и ползуване на имотите от други лица. Следователно, ако държавен недвижим имот е включен в общинска фирма, създадена по Указ № 56 за стопанската дейност-отм. /чието регистриране запазва действието си съгласно § 3 ПЗР ТЗ и които съгласно § 2 ПЗР ТЗ продължават дейността си по реда на Указ № 56 за стопанката дейност-отм./, без народния съвет да е разполагал с предоставено му право на управление и стопанисване на държавния имот, то имотът не става общинска собственост съгласно чл.6, ал.2, т.1 ЗС в редакцията на текста от ДВ бр.77/17.09.1991 г., нито може да бъде придобит от търговското дружество, в което е преобразувана общинската фирма.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „може ли да бъде обект на придобивна давност недвижим имот, включен в активите на държавно юридическо лице на самостоятелна сметка /Д./ преди преобразуването му в търговско дружество и дали началният момент, от който следва да се зачете давностния срок е от 1.06.1996 г. /чл.86 ЗС/, ако имотът няма статута на публична държавна собственост съгласно З.”:
С изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 19.04.1996 г., в сила от 1.06.1996 г. забраната за придобиване по давност остава само за вещ публична държавна или общинска собственост. Следователно от 1.06.1996 г. започва да тече давностен срок по отношение на вещи частна държавна или общинска собственост. С § 1 ЗИД ЗС /ДВ, бр.46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г./ и последвалите го изменения, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2014 г. Следователно давност по отношение на имоти частна държавна или общинска собственост е текла в периода 1.06.1996 г. – 31.05.2006 г. Спирането на давността касае само имоти, които към момента на влизане в сила на § 1 ЗИД ЗС продължават да бъдат държавна или общинска собственост. Ако след 1.06.2006 г. държавата или общината са прехвърлили собствеността на частно-правен субект, независимо дали чрез правна сделка или чрез включване в капитала на търговско дружество, давността продължава да тече и след 31.05.2006 г.
По основателността на касационната жалба на Б. [фирма], [населено място]:
Поддържаното от [фирма], [населено място] основание за придобиване правото на собственост - че цялата пететажна сграда е била държавна собственост и е станала нейна собственост въз основа на чл.2, ал.4 З. и Разпореждане на МС № 59/25.11.1998 г., е опровергано по отношение на третия, четвъртия и петия етажи. Установено по делото е, че Д. е учредена с Постановление № 218 от 2.03.1951 г. на Министерски съвет и Централния комитет на Българската комунистическа партия за преустройство на банковата система, като сред предоставените й за стопанисване и управление с ПМС № 165 от 28.03.1953 г. държавни имоти е и цялата сграда на [улица] /предишни [улица], [улица] [улица] – удостоверение за идентичност на адрес изх. № АГ-7000-49/12.03.2008 г. на СО-район „С.”/, актувана с А. № 884/12.08.1952 г., в който е отразено предоставянето на сградата на Държавна спестовна каса-Сталински район. На 11.03.1953 г. е съставен протокол за предаване и приемане на сградата От заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза от 11.06.2010 г. е видно, че сградата е осчетоводена от Д.-Сталински район през 1953 г. с балансова стойност 3 301 520 лв. и балансова стойност на мястото 2663.20 лв., към 30.01.1960 г. отчетната й стойност е 2 800 676.00 лв., а към 30.04.1962 г., след паричната реформа – 280 068.00 лв.
Със заповед № 72/16.04.1962 г. на Министъра на финансите, на основание ПМС № 202/25.10.1961 г. е наредено на Д. да предаде за управление и стопанисване на СГНС, респ. на „С.”-Ленински район втория, третия и четвъртия етаж /за които е безспорно, че са идентични с процесните трети, четвърти и пети етажи/ на сградата на [улица]. На 20.04.1964 г. е съставен предавателен протокол-опис за предаване на етажите от Д.-Централно управление за стопанисване и управление на СП”С.”-Ленински район. С писмо изх. № 1440/4.06.1962 г. СГНС, отдел „Държавни имоти” е наредило на СП”С.”-Ленински район да включи имота в основните си средства, ведно с 38.12 % ид.ч. от общите части. С писмо изх. № 2310/22.05.1962 г. Д.-Ленински район” е уведомила СП”С.”, че стойността на жилищните апартамент от сградата на [улица], предадени за управление и стопанисване, възлиза на 106 749.80 лв., представляващи 38.12 % от цялата балансова стойност на сградата. В А. № 884/12.08.1952 г. е отбелязано, че вторият, третият и четвъртият етаж са предадени на „С.”-Ленински район, съгласно 202 ПМС и заповед № 72/16.04.1961 на МФ, заедно с 38.12 % ид.ч., считано от 1.06.1962 г. От посоченото експертно заключение е видно, че от месец май 1962 г. процесната сграда е осчетоводена със стойност 173 318 лв. или с намаление от 106 750 лв., а считано от 1.05.1962 г. втори, трети и четвърти етажи и 38.12 % ид.ч. от общите части са заприходени като основни средства на стойност 106 750 лв. на СП”С.”-Ленински район.
Така установените факти безспорно обосновават извода, че считано от 1.05.1962 г. правото на стопанисване и управление върху процесните трети, четвърти и пети етажи от сградата с настоящ административен адрес [населено място], [улица] № 6а е преразпределено по законния ред от Д.-Ленински район и е предоставено за упражняване от СП”С.”-Ленински район, а за стопанисване и управление на Д. са останали първия и втория етаж от сградата, които са отразявани с една и съща балансова стойност /173 318 лв./ до 31.12.1991 г.
По силата на Постановление № 156 на Бюрото на Министерски съвет от 24.07.1973 г. за образуване към окръжните народни съвети държавни стопански предприятия за благоустройствено строителство и за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд /с което е отменено ПМС № 202/25.10.1961 г./ се закрива „С.” и други предприятия и на тяхна основа считано от 1.07.1973 г. към СГНС се създава държавно стопанско предприятие за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд, като е постановено преминаването на съответните звена към държавните стопански предприятия да стане с активите и пасивите им към 1.07.1973 г. Следователно след отмяната на ПМС № 202 от 25.10.1961 г. стопанисването и управлението на процесните трети, четвърти и пети етажи е преминало към новоучреденото държавно стопанско предприятие към СГНС.
На 30.06.1989 г. ИК на ОбНС „С.” е взел решение, обективирано в протокола на 7-та сесия на ОбНС от същата дата, за учредяване на общинска фирма Б.-С., С., която да поеме активите и пасивите на прекратеното предприятие Б.”С.”. Фирмата е регистрирана по реда на Указ 56 за стопанската дейност-отм. с решение от 1.08.1989 г. по ф.д. № 1136/1989 г. на СГС, като съдебно-счетоводните експертизи установяват, че процесните три етажа са били включени в баланса й, като инвентарната книга се е водила непрекъснато от 1.05.1962 г. Към момента на регистрирането по Указ 56 за стопанската дейност-отм. общинските фирми са се образували с държавно имущество, по отношение на което ИК на ОбНС е имал право на стопанисване или управление или право да предоставя имота съгласно чл.94, ал.1, т.2 Н.-отм. /редакция на текста от ДВ, бр.79/1975 г./. П. три етажа са били в баланса на създаденото в изпълнение на Постановление № 156 на Бюрото на Министерски съвет от 24.07.1973 г. за образуване към окръжните народни съвети държавни стопански предприятия за благоустройствено строителство и за ремонт, поддържане и стопанисване на сградния фонд и след закриването на СП”С.”, СП”Б.”. Следователно правото на стопанисване и управление върху тези имоти е било включено в уставния фонд на общинска фирма Б.”С.” при спазване на действалите към момента нормативни изисквания, поради което същите са станали общинска собственост по силата на чл.6, ал.2, т.1 ЗС в редакцията му от ДВ, бр.77/1991 г. и по силата на чл.17а З.-отм. са преминали в собственост на [фирма], [населено място], регистрирано с решение от 30.02.1992 г. на СГС въз основа на решение на ИК на ОбНС „С.” по протокол № 43/5.11.1991 г. В неофициалния раздел на ДВ, бр.81 от 14.09.1999 г. е публикувано решение на фирмения СГС за преобразуване на [фирма], [населено място] в [фирма], [населено място] по ф.д. № 1136/1989 г. на СГС, а в неофициалния раздел на ДВ бр.89 от 12.10.1999 г. – преобразуване на [фирма], [населено място] в [фирма], [населено място] по ф.д. № 1136/1989 г. на СГС.
С оглед изложеното следва, че към датата на издаване на Разпореждане на МС № 59/25.11.1998 г. въз основа на чл.2, ал.4 З. процесните трети, четвърти и пети етажи не са били държавна собственост, тъй като са станали общинска собственост по силата на чл.6, ал.2, т.1 ЗС в редакцията му от ДВ, бр.77/1991 г. и са били включени в капитала на [фирма], [населено място]. Практиката на ВКС /например решение № 44/3.08.2010 г. по т.д. № 678/2009 г., ВКС, І т.о., решение № 406/25.11.2010 г. по гр. д. № 614/2010 г., ВКС, II г.о. и др./ последователно приема, че наличието на право на собственост в лицето на държавата е елемент от фактическия състав на чл.17а З. /отм./. След като към момента на преобразуване на Д. в [фирма], [населено място] държавата не е била собственик на третия, четвъртия и петия етаж от сградата в [населено място], [улица] 6а, то и ищцовото дружество не е могло да придобие собствеността им.
В обобщение въззивното решение, с което е уважен предявения от [фирма], [населено място] против Б. [фирма], [населено място] установителен иск за собственост по отношение на третия, четвъртия и петия етаж от сградата в [населено място], [улица] 6а и с което са отхвърлени предявените от Б. [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] насрещни ревандикационен и установителен иск по отношение на трети и четвърти етажи, е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.2 ГПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявения от [фирма], [населено място] против Б. [фирма], [населено място] установителен иск за собственост по отношение на третия, четвъртия и петия етаж от сградата в [населено място], [улица] 6а и да се уважат предявените от Б. [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] насрещни ревандикационен и установителен иск по отношение на третия и четвъртия етаж от сградата, като съдебно-техническата експертиза от 18.06.2009 г. установява кои части от трети и четвърти етажи се владеят от [фирма], [населено място]. Предявеният от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] насрещен ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен по отношение на искането за признаване на правото на собственост и предаване владението на двете стълбищни клетки на четвъртия надземен /трети надпартерен/ етаж - стълбищна клетка с асаньор към вход 6А с площ от 20.5 кв.м., означена между т.т. А, Г, В, Б на приложение № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г., както и втората стълбищна клетка без асансьор, тъй като се касае до обекти в сграда в режим на етажна собственост, които съставляват обща по естеството си част и право на собственост върху тях, съответно на притежаваните идеални части от общите части на сградата, притежават всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, включително и страните по спора, а обема на идеалните части от общите части на сградата е извън предмета на делото.
По основателността на касационната жалба на [фирма], [населено място]: спорът е висящ по отношение на заявеното от [фирма], [населено място] възражение за придобивна давност по отношение на магазин с мазе със санитарен възел със застроена площ от 56 кв.м. на партерния /първи/ етаж от пететажната сграда в [населено място], [улица] 6а. Правото на стопанисване и управление на посоченият етаж, заедно с първия надпартерен /втори/ етаж, е било предоставено на Д. с ПМС № 165 от 28.03.1953 г. и [фирма] , [населено място] е придобила собствеността на основание чл.2, ал.4 З. и Разпореждане на МС № 59/25.11.1998 г. с регистрирането й като търговско дружество с решение от 26.01.1999 г. по ф.д. № 756/1999 г. на СГС.
С нотариален акт № 20, том ІІІ, рег. № 8186, дело № 420/2003 г. на нотариус рег. № 206 [фирма] е признато за собственик на основание правоприемство на магазинно помещение в [населено място], [улица], партерен етаж, състоящ се от зала и санитарен възел с площ 50 кв.м., като в нотариалното производство са представени доказателства за преобразуване на ГД „Местна промишленост и битови услуги” в СО”С.” на 7.08.1987 г.
По делото са представени доказателства, че дейността на СО „С.” е прекратена с решение на Столичния НС от 14.04.1989 г., като активите и пасивите му са приети от Ф.”С.”, регистрирана по Указ № 56 за стопанската дейност-отм., преобразувана в [фирма], [населено място] по ф.д. № 1208/1989 г. на СГС с решение от 19.03.1992 г. Тъй като процесния магазин не е бил предоставян за стопанисване и управление на праводателите на [фирма], то и последното не е могло да придобие собствеността му по пътя на правоприемството и на основание чл.17а З.-отм. Показанията на свидетеля К. Т. Т. установяват, че праводателя на [фирма] се е настанил в имота /тогава гараж/ през 1986-87 г. и го направил зала за представителни нужди. Впоследствие в помещението е преместено кафенето, а по-късно – магазин, като за това помещение не са сключвани наемни договори. Последното твърдение на свидетеля се потвърждава и от представените писмени доказателства – договори за наем, които касаят други помещения в сградата. Установено е, че през 1997 г. помещението е преустроено от [фирма] в магазин за промишлени стоки, въз основа на одобрени проекти.
При така установените факти следва, че възражението на [фирма] за придобиване на собствеността върху магазина от около 50 кв.м. по давност е основателно. Фактическата власт е придобита през 1986-87 г. без правно основание, съответно съгласно презумпцията на чл.69 ЗС упражняващият я има качеството владелец. Владението е било явно /извършвани са действия по ползването и промяна предназначението на имота според нуждите на владелеца, което е давало възможност на всеки заинтересован да узнае за него/ и непрекъснато. Тъй като имотът е с характеристика на частна държавна собственост, придобивна давност по отношение на него е започнала да тече на 1.06.1996 г. с изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 19.04.1996 г. Към момента на влизане в сила на § 1 ЗИД ЗС /ДВ, бр.46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г./ и последвалите го изменения имотът вече е бил собственост на [фирма], [населено място], поради което не е настъпило спиране течението на давностния срок. С оглед направеното в настоящото производство позоваване на придобивна давност следва, че [фирма], [населено място] е придобило собствеността при условията на чл.79, ал.1 ЗС на 1.06.2006 г. Исковата молба е предявена на 21.12.2006 г., след изтичане на срока на придобивната давност, съответно предявеният от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на процесния магазин, е неоснователен.
В обобщение въззивното решение в частта, с която е уважен предявения от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на магазин с мазе със санитарен възел със застроена площ от 56 кв.м. на партерния /първи/ етаж от пететажната сграда в [населено място], [улица] 6а е неправилно и следва да бъде отменено, като на основание чл.293, ал.2 ГПК вместо него се постанови друго за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС.
С оглед изхода на спора [фирма], [населено място] следва да възстанови направените от [фирма], [населено място] в настоящото производство разноски в размер на 14831.68 лв., от които 11885 лв. заплатено възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат и 2946.68 лв. – заплатена държавна такса.
[фирма], [населено място] дължи възстановяване на направените в настоящото и въззивно производство разноски и на [фирма], [населено място]. По представения от [фирма], [населено място] списък на разноските основателно е искането за възстановяване на сумата 850.06 лв. – заплатена държавна такса за касационното производство, 3449.63 лв. – заплатена държавна такса за въззивното призводство, 400 лв. – заплатен депозит за изслушани във въззивното производство експертни заключения и 2350 лв. – заплатено възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в касационното производство. Разликата до пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение не се дължи от насрещната по спора страна, тъй като процесуалното представителство е осъществено от двама адвокати, а на възстановяване подлежат разходите на страната за един адвокат. Не се дължи възстановяване и на сумата 100 лв., представляваща допълнителна държавна такса по чл.65, ал.2 ГПК-отм., тъй като направата на този разход е свързан с несвоевременно организиране на защитата на страната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 16.01.2013 г., постановено по гр.д. № 9092 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав в атакуваната му част, с която са уважени предявения от [фирма], [населено място] против Б. [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на трети, четвърти и пети етажи от масивна пететажна сграда, построена в УПИ ІХ-5, кв.473 по плана на [населено място], местност „Ц.” с административен адрес на сградата [населено място], [улица] № 6а, индивидуализирани със съседи и по приложение № 3 и № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г. и е отменен на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ нотариален акт № 127, том ІХ, рег. № 10421/16.10.2006 г. на нотариус рег. № 040 на НК относно посочените трети, четвърти и пети етажи, както и предявения от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на магазин с малко мазе със санитарен възел с вътрешна стълба със застроена площ от 56 кв.м. и полезна площ 44 кв.м. с посочени съседи, находящ се в масивна пететажна административна сграда с два входа, построена в УПИ ІХ-5, кв.473 по плана на [населено място], местност „Ц.” с административен адрес на сградата [населено място], [улица] № 6а и е отменен нотариален акт № 20, том ІІІ, рег. № 8186, дело № 420/2003 г. на нотариус В. П. с рег. № 206 на НК, както и е отхвърлен предявения от Б. [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на недвижими имоти, находящи се в масивна административна сграда с пет надземни етажа с два входа в [населено място], Столична община, район „С.”, [улица], представляващи трети етаж и обособена част от четвърти надземен етаж, индивидуализирани по съседи и по приложение № 3 и № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г. и предявения от Б. [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на останалата част от четвърти етаж, индивидуализирана по съседи и по приложение № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г., както и в частта за присъдените разноски за въззивното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] против [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 ГПК-отм. за признаване за установено, че [фирма], [населено място] е собственик на основание на чл.2, ал.4 З. и Разпореждане на МС № 59/25.11.1998 г. на трети, четвърти и пети етажи от масивна пететажна сграда, построена в УПИ ІХ-5 в кв.473 по плана на [населено място], местност „Ц.” с административен адрес на сградата: [населено място], [улица] № 6а и със съседи на трети етаж: сграда на [улица], [улица], сграда на [улица] двор, отгоре-трети надпартерен /четвърти надземен/ етаж, отдолу-първи надпартерен /втори надземен/ етаж, който етаж включва: първо ниво на кота „+7.90 м” и „+8.90 м”, застроено на 464 кв.м., състоящо се от канцеларски помещения, коридори, тоалетни, вътрешно стълбище към второто ниво и др., при граници на първо ниво: сграда на [улица], [улица], сграда на [улица] двор; второ ниво /”междинен таван”/ на кота „+10.85 м”, застроено на 81.20 кв.м. с полезна площ от 57.80 кв.м., разположено над помещенията на първото ниво, които на са кота „+7.90 м.”, означено между т.т. Бт, Дт, Ет, Жт, Бт на приложение № 3 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г., стр.505 от първоинстанционното дело, което е приподписано от съда и е неразделна част от настоящото решение, състоящо се от тавани и от вътрешно стълбище към първото ниво, при граници на второто ниво: от три страни двор, стълбищна клетка с асансьор към вход № 6а и стълбищна клетка; обособена част от четвърти надземен етаж на кота „+13.30 м”, целият етаж застроен на 457.40 кв.м., при граници: сграда на [улица], [улица], сграда на [улица] двор, отгоре-четвърти надпартерен /пети надземен/ етаж, отдолу-втори надпартерен /трети надземен/ етаж, която обособена част е със застроена площ от около 69.50 кв.м. и се състои от канцеларски помещения, при граници: от две страни двор, тоалетна, вътрешен коридор, стълбищна клетка и стълбищна клетка с асансьор към вход № 6а и е означена между т.т. Б, В, Д, Е, Ж, Б на приложение № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г., стр.506 от първоинстанционното дело, което е приподписано от съда и е неразделна част от настоящото решение и останалата част от четвърти етаж на описаната сграда, който е на кота „+13.30 м”, която част е със застроена площ от около 367.40 кв.м. и се състои от канцеларски помещения, коридори, тоалетна и др., при граници: сграда на [улица], [улица], сграда на [улица], вътрешен двор и обособената част, означена между т.т. Б, В, Д, Е, Ж, Б на приложение № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г., стр.506 от първоинстанционното дело, което е приподписано от съда и е неразделна част от настоящото решение и пети етаж на кота „+17.50 м”, застроен на площ 454 кв.м., състоящ се от канцеларски помещения, вътрешни коридори и стълбищна клетка, при съседи: сграда на [улица], [улица], сграда на [улица].
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] против [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.108 ЗС, че [фирма], [населено място] е собственик на следните имоти, находящи се в масивна административна сграда с пет надземни етажа с два входа в [населено място], район „С.”, [улица] № 6а, построена в УПИ ІХ-5 в кв.473 по плана на [населено място], местност „Ц.”, а именно:
трети надземен /втори надпартерен/ етаж, при съседи: сграда на [улица], [улица], сграда на [улица] двор, отгоре-трети надпартерен /четвърти надземен/ етаж, отдолу-първи надпартерен /втори надземен/ етаж, който етаж включва:
първо ниво на кота „+7.90м” и „+8.90м”, застроено на 464 кв.м., състоящо се от канцеларски помещения, коридори, тоалетни, вътрешно стълбище към второто ниво и др., при граници: сграда на [улица], [улица], сграда на [улица] двор;
второ ниво /”междинен таван”/ на кота „+10.85 м”, застроено на 81.20 кв.м. с полезна площ от 57.80 кв.м., разположено над помещенията на първото ниво, които на са кота „+7.90 м.”, означено между т.т. Бт, Дт, Ет, Жт, Бт на Приложение № 3 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г., стр.505 от първоинстанционното дело, което е приподписано от съда и е неразделна част от настоящото решение, състоящо се от тавани и от вътрешно стълбище към първото ниво, при граници на второто ниво: от три страни двор, стълбищна клетка с асансьор към вход № 6а и стълбищна клетка;
обособена част от четвърти надземен /трети надпартерен/ етаж на кота „+13.30 м”, целият етаж застроен на 457.40 кв.м., при граници: сграда на [улица], [улица], сграда на [улица] двор, отгоре-четвърти надпартерен /пети надземен/ етаж, отдолу-втори надпартерен /трети надземен/ етаж, която обособена част е със застроена площ от около 69.50 кв.м. и се състои от канцеларски помещения, при граници: от две страни двор, тоалетна, вътрешен коридор, стълбищна клетка и стълбищна клетка с асансьор към вход № 6а и е означена между т.т. Б, В, Д, Е, Ж, Б на приложение № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г., стр.506 от първоинстанционното дело, което е приподписано от съда и е неразделна част от настоящото решение, като ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да предаде владението на описания имот на [фирма], [населено място], както и ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] против [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК-отм., че [фирма], [населено място] е собственик на останалата част от четвърти надземен /трети надпартерен/ етаж на описаната сграда, който е на кота „+13.30 м”, която част е със застроена площ от около 367.40 кв.м. и се състои от канцеларски помещения, коридори, тоалетна и др., при граници: сграда на [улица], [улица], сграда на [улица], вътрешен двор и обособената част, означена между т.т. Б, В, Д, Е, Ж, Б на приложение № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г., стр.506 от първоинстанционното дело, което е приподписано от съда и е неразделна част от настоящото решение
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] против [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на двете стълбищни клетки на четвърти надземен /трети надпартерен/ етаж - стълбищна клетка с асаньор към вход 6А с площ от 20.5 кв.м., означена между т.т. А, Г, В, Б на приложение № 4 към втората техническа експертиза на вещото лице инж. Е. Ц., депозирана в съда на 16.04.2009 г., стр.506 от първоинстанционното дело, което е приподписано от съда и е неразделна част от настоящото решение, както и втората стълбищна клетка без асансьор.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] разноски за касационното производство в размер на 14831.68 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] против [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на магазин със самостоятелен вход от [улица], до входа на [улица], със застроена площ от 56 кв.м., полезна площ от 44 кв.м., с тоалетна с полезна площ от 5 кв.м. и малко мазе под него с площ от около 17 кв.м., при граници: изток- [улица], юг-сграда на [улица], запад и север-бар-кафе, север-вход /входен коридор към стълбищна клетка с асансьор/ на сградата от към [улица], находящ се на партерния /първи надземен/ етаж от масивна пететажна административна сграда с два входа, построена в УПИ ІХ-5 в кв.473 по плана на [населено място], местност „Ц.” с административен адрес на сградата: [населено място], [улица] № 6а.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] разноски за въззивното и касационно производство в размер на 7049.69 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|