Р Е Ш Е Н И Е № 464 Гр.София, 06.12.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретар Г.ИВАНОВА и в присъствието на прокурора К.СОФИЯНСКИ, изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 946/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подс. С. И. М., подадена чрез защитника му адв. П. К.,  срещу въззивна присъда № 11 от 26.04.2023г., постановена по ВНОХД № 288/2023г. по описа на Софийски апелативен съд. В депозираната жалба се визират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и 3 НПК. Съществени нарушения на процесуалните правила се откриват при формиране вътрешното убеждение на апелативния съд, което според защитата е основано на необективен доказателствен анализ, довел и до неправилни заключения за вината на подсъдимия, по конкретно за наличие на причинно-следствена връзка между нараняването на пострадалата и смъртта й. Аргументите са развити в допълнение към касационната жалба. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, алтернативно да оправдае подсъдимия или да отложи изпълнението на наказанието на основание чл.66 НК.  В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия С. М.- адв.В. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения. Акцентира на оплакването за допуснати  нарушения на материалния закон и по-конкретно липсата на причинно-следствена връзка обуславяща и наказателната отговорност на подсъдимия. Подсъдимият М. в своя защита заявява, че се солидаризира с доводите на защитника си. Повереникът на частните обвинители В. З. и М. Ц.- адв.Т. оспорва жалбата. Не счита, че са допуснати нарушения, които да опорочават съдебния акт, поради което и пледира за оставянето му в сила. Частният обвинител М.Ц. поддържа становището на повереника си. Частните обвинители Д.З., Н.З. и М.П. не се явяват и не взимат отношение по касационната жалба на подсъдимия. В съдебно заседание  пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура заявява, че оплакванията в жалбата са  неоснователни. Не намира, че въззивният съд е интерпретирал доказателствата в  отклонение от действителното им съдържание. Подчертава, че въпросът за причинно-следствената връзка е изяснен коректно, като не е установен фактор, който да е интервенирал в хода на процеса свързващ деянието с резултата. Пледира за оставянето в сила на присъдата.          В последната си дума пред касационната инстанция подсъдимият изразява желание да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 260066 от 05.12.2022г., постановена по НОХД №4095/2020г., Софийски градски съд е признал подсъдимия С. И. М. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.124, ал.1,пр.3 НК . Депозиран  протест и жалба на частните обвинители са инициирали въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С присъда № 11 от 26.04.2023г., постановена по ВНОХД № 288/2023г. по описа на Софийския апелативен съд,  присъдата на градския съд е била отменена изцяло и подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1,пр.3, вр. чл.130, ал.2 НК, а именно, че на 27.11.2016г. в гр.София по непредпазливост е причинил смъртта на Виолета Николова П., вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда. Наложено му е наказание от 3 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Осъден е и да заплати направените по делото разноски. Касационната жалба е неоснователна.          Възраженията на касатора за допуснати от апелативния съд съществени нарушения на процесуалните правила са изключително общо формулирани. Твърди се, че не е спазено изискването на  обективно и всестранно изследване  на всички обстоятелства по делото, което е довело до опорочено формиране на вътрешното убеждение на контролираната инстанция, като не се посочват конкретни пропуски. Определени доказателства се намират за фаворизирани, за сметка на други. Защитникът всъщност изразява съгласие с аргументите на първия съд, мотивирали оправдателната присъда и респективно несъгласие с правните изводи на втората инстанция. Оставяйки без коментар съжденията на защитата, които очевидно в резултат на технически грешки за станали част от касационната жалба  и касаят различен казус / на стр.2,5 и 6 от същата/, настоящата инстанция може да отбележи, че апелативният съд е анализирал критично събраните по делото доказателствени източници, на които е дал вярна оценка.  Доказателствата и доказателствените средства са били подложени на внимателна преценка, както с оглед процесуалната им годност, така и предвид възможността на базата на тях да се обосновават изводи за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Не се споделят възраженията за надценяване на едни и игнориране на други доказателства. Принципно спор по съдържанието им няма, както и по приетата за установена фактическа обстановка, която е идентична в мотивите и на двете предходни съдебни инстанции. Не се спори, че на 27.11.2016г., подсъдимият е нанесъл удари с крак и юмруци в областта на главата на пострадалата  причинявайки  й болезнен оток и кръвонасядания в дясната част на челната област, оток и кръвонасядания на клепачите на дясното око, кръвоизливи под очните лигавици на дясната очна ябълка във вътрешни и външни квадранти, оток и кръвонасядания в лявото око, кръвонасядане на горното устна, на дясната и лява половина на брадичката. Това довело до временно разстройство на здравето на В.П., неопасно за живота й. В резултат на настъпили усложнения и развил се тежък възпалителен процес, довел до сепсис и полиорганна недостатъчност, пострадалата починала на 27.02.2017г. Основните възражения на защитника, в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК са относно отношението на въззивния съд към приетите по делото съдебно-медицински експертизи и по-точно кредитирането на заключението им за наличие на причинна връзка между  уврежданията на пострадалата и настъпилата смърт. Действително първият съд е решил да не цени с доверия частта от медицинските експертизи, които мотивират наличие на такава връзка. Точно на обратното становище е била апелативната инстанция.  И тъй като не се посочват от защитата, а и не се откриват от настоящия съд доводи, които да обосноват твърдения за процесуална незаконосъобразност на въпросните експертни заключения, нито такива относно вярната им интерпретация, аргументите на касатора остават изцяло в границите на обосноваността на съдебния акт, която касационната инстанция не може да контролира. Може да се обобщи, че решението на първата инстанция да не се довери на експертните становища в посочената част е било във фокуса на внимание на апелативния съд и с нужната убедителност последният е защитил обратната теза- да кредитира  изцяло същите.  Изминалото време - от причиняването на леката телесна повреда до настъпването на смъртта, което наистина не е кратко, съпътстващото заболяване на пострадалата – захарен диабет, не са пренебрегнати от контролираната инстанция. Мотивиран е изводът, че те не изключват причинната връзка между нанесените й увреждания и настъпилата смърт. Интерпретацията, която защитата дава на посочените фактори- време и здравословно състояние на пострадалата, са резултат на  персонални съждения и лична преценка. Правото да изрази мнение по тези въпроси не може да се оспори, но не е задължително да се възприемем от съда. Стремежът на защитата да наложи като единствено правилни своите изводи относно причините за смъртта на пострадалата,  въз основа на собствен доказателствен прочит е обяснимо, но неоснователно. За всеки факт, касаещ начина на причиняване на уврежданията, започналият с времето възпалителен  процес, лекарската намеса, оперативната интервенция, развилия се сепсис  и настъпилата смърт, са изложени пространни мотиви, като въззивният съд е защитил фактическите и правни изводи с нужната категоричност. По повод възраженията на касатора направени в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, относими към процесуалната  издържаност на доказателствения анализ и в частност по повод интерпретирането на заключенията на СМЕ, касационната инстанция за  пълнота  трябва да отбележи, че въззивният съд неправилно е включил в обсъжданата доказателствена съвкупност заключението на СМЕ изготвена на ДП / стр.90 от въззивното производство/. Тя не е приобщена към доказателствения материал от първоинстанционния съд, предвид констатираните нарушения при определяне на експертни в състава й. Това е станало повод за назначаването на нова  КСМЕ, чрез състава на която е  преодолян процесуалния порок /да участва като експерт лице, разпитвано като свидетел по делото и имащо отношение към установяването на определи факти/. Предвид обстоятелството, че въпросите, по които са се произнасяли експертите са идентични, не са останали извън експертно изследване факти от значение за основния предмет на доказване, респективно не може да се обоснове извод за липса на всестранност и пълнота при изследване на всички обстоятелства на базата, на които се формира правилно вътрешно убеждение от съда. Механизмът, по който пострадалата е получила нараняванията, е установен, като не се споделят възраженията на защитата, за наличие на непреодолим доказателствен дефицит в тази насока. Нанасянето на удари с юмруци и ритници от подсъдимия в лицето й е изведено от въззивния съд, както въз основа на законосъобразен и правилен прочит на показанията на св.Ш. и св.З., така и във взаимовръзка с показанията на полицейските служители Б. и Г., посетили дома на пострадалата непосредствено сред деянието. Не е допуснато и изопачаване на експертните становища, които всъщност са били последователни в отстояване на тезата, че травмите в областта на главата и по-точно лицето на пострадалата, са причинени от удари с ръка и крак. По изложените до тук съображения, касационната инстанция не може да сподели твърдението за допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност при постановяване на присъдата. Контролираният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Въпросът, който може да се дефинира като основен в касационната жалба на защитника всъщност е правен и касае наличието или респективно отсъствието на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия  и причинения резултат. Тезата на защитата е, че фактори като изминалия период от време- близо три месеца от нанасяне на телесните увреждания до настъпването на смъртта на пострадалата,  потърсената медицинска помощ едва 36 дни след получаване на травмите, както и установеният преди предприетата оперативната намеса захарен диабет, компрометират наличието на изискуемата причинно-следствена връзка между деянието и съставомерния резултат. Правната доктрина и съдебната практика отстояват безпротиворечиво тезата, че за да бъде едно деяние престъпление, е необходимо съставомерните общественоопасни последици да са настъпили като негово следствие. Причинната връзка между деянието и определен престъпен резултат съществува, щом като деянието е обективна предпоставка, без която съобразно характера на развиващия се процес престъпения резултат не би настъпил. Освен  това е необходимо  деянието, което стои в причинна връзка със съставомерните общественоопасни последици да разкрива всички останали съществени особеност и на престъпление -да е общественоопасно, извършено виновно, наказуемо. Пренесено на фона на конкретния казус това се илюстрира с  действията на подсъдимия, обективирани с нанасяне на удари с юмруци и крак в областта на главата на пострадалата, причинявайки й лека телесна повреда и поставяйки началото на причинно-следствен процес, който макар и след около 3 месеца е довел до смъртта й. Именно въпросните телесните увреди са довели до влошаване на здравословното състояние на пострадалата и в крайна сметка  до леталния изход. Не са били пренебрегнати  от въззивния съд усложненията в хода на този  процес, а  именно- подсъдимият е нанесъл побоя над пострадалата на 27.11.2016г., последната е подала сигнал в полицията и се е освидетелствала съответно на 30.11.2016 и на 01.12.2016г., потърсила е медицинска помощ едва на 03.01.2017г., сред което е посетила 11 пъти болнично заведение за обработка на раните в областта на лицето. Въпреки това са се развили възпалителни промени на меките тъкани на дясната орбита, диструкция на пода на дясната орбита и възпаление ангажиращо десния синус, наложили извършването на операция на  24.02.2017г., но на 27.02.2017г. пострадалата е починала в резултат на полиорганна недостатъчност, причинена от сепсис, възникнал на базата на тежък възпалителен процес на фона на установен и нелекуван захарен диабет. Това са усложнения, свързани с наличието на различни каузални фактори / напр. част от тях дори свързани с възможността за  ефикасни контрамерки, които не са предприети от пострадалата /, но съществуването им не отклонява развитието на причинния процес и  не го  поставят под съмнение. За това и обстоятелството, че пострадалата не е потърсила лекарска помощ непосредствено след получаване на уврежданията, както и констатираният захарен диабет, установен едва в резултат на направените й изследвания по повод предприетата операция, не прекъсват причинно-следствената връзка и я обуславят като  наказателноправно релевантна. Предвид изложеното може да се направи заключение, че правилно наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана за извършено престъпление по чл.124, ал.1,пр.3 НК. Причинените от него увреждания  на пострадалата покриват критериите на лека телесна повреда, а субективното му отношение към тях обуславят умишлено действие. Правилно е посочено, че умисълът на дееца за причиняване на конкретна телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смъртта, се изяснява от поведението му, тъй като то показва отношението му към увреждането и последиците. Подсъдимият е нанесъл удари по главата на пострадалата, когато тя и била паднала на земята, а броят и силата им  обективират съзнавана възможност и желана  от подсъдимия последица да й причини телесно увреждане, което откъм смъртния изход не е целен резултат, но възможна и предвидима в съзнанието му последица, с оглед характера на въздействието върху здравето на жертвата, което обективно той не е допуснал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди този каузален ефект/ решение № 8 от 20.03.1990 г. по н. д. № 85/1989 г., ОСНК на ВС, решение № 285 от 13.06.2011 г. по н. д. № 1507/2011 г., н. к., II н. о. на ВКС, решение № 452 от 17.09.1990г. по н. д. № 516/1990 г., II н. о. на ВКС/. В тази връзка касационната инстанция счита, че следва да коригира изводите на въззивния съд относно формата на непредпазливост, като същата се определи на небрежност, а не на самонадеяност. Не се установяват и основания обуславящи твърдението на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е отчел всички относими към определянето му обстоятелства- отегчаващи и смекчаващи отговорността. При установен лек превес на първите, наказанието е фиксирано в рамките на средния размер. Не са налице основателни  причини и за отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание по реда на чл.66 НК. Същите не се извеждат от мотивите на въззивния съд относно предходните осъждания на подсъдимия, обуславящи липсата на една от предпоставките на чл.66 НК. Към датата на деянието по настоящото дело подсъдимият е бил реабилитиран по право по осъждането му по нохд №642/02 на СРС и нохд №8416/2003г. на СРС, по които наказанията на кумулирани. Последното осъждане на подсъдимия по нохд №18695/2020г. е за  деяние от 2019г. и очевидно касае престъпна деятелност на подсъдимия след 2016 година. Следователно не съдебното минало на подсъдимия, преценено към датата на осъществяване на престъплението по настоящото дело е пречка за приложение института на условното осъждане, а преценката на въззивния съд, че целите на наказанието ще се изпълнят ако то се изтърпи ефективно. Спецификата на извършване на престъплението, разкриваща завишена обществена опасност на  деянието и дееца, са дали основание на контролираната инстанция правилно да прецени, че за поправянето и превъзпитанието на дееца, както и за изпълнение задачите на генералната превенция, той трябва да изтърпи наказанието си ефективно. Изложените до тук доводи формират извода на  касационната инстанция за липса на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3, поради което и   жалбата е неоснователна, а присъдата следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 11 от 26.04.2023г., постановена по ВНОХД № 288/2023г. по описа на Софийски апелативен съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:.