Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60166

София, 06.07.2021 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев
ЧЛЕНОВЕ:
Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря Райна Пенкова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 2405 /2020 г.:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 730 от 26.11.2020 г. по касационната жалба на „Летище София“ ЕАД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 8270 /04.12.2019 г. по въззивно гр. д. № 4299 /2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 563582 /18.12.2018 г. по гр. д. № 27908 /2018 г. на Софийския районен съд, в частта, с която с него са уважени предявените от Й. К. Д. срещу „Летище София“ ЕАД искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение и иск по чл.221,ал.2 КТ за сумата 600 лева.

Съгласно чл.280,ал.3 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта по иска с правно основание чл.221,ал.2 КТ, който е предявен за сумата 1 500 лева, тъй като спорът е граждански, искът е оценяем и с цена под 5 000 лева. В тази част касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по повдигнатия от жалбоподателя „Летище София“ ЕАД правен въпрос за критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл.189,ал.1 КТ. Установено е, че разрешението на въззивния съд по правния въпрос е в противоречие с посочени от жалбоподателя съдебни решения на ВКС (решение № 436 /01.12.2015 г. по гр.д. № 2666 /2015 г. на IV г.о., посочените в него решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040 /2009 г., на ІV г.о., решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94 /2009 г., на ІІІ г.о.; решение № 227 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 1417 /2011 г. на ІІІ г.о. и други решения, в които е отразено същото разрешение),

Настоящият съдебен състав споделя установената практика на ВКС, отразена в посочените съдебни решения, че при преценката за съразмерност на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение следва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т.ч. тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; отражението върху работата в предприятието на работодателя; настъпили ли са вредни последици - последици не само икономически, но и върху микроклимата в съответното звено на работа; поведението на работника и отношението му към допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение. Т.е.: вземат се предвид всички действия и бездействия на работника, които са преценени от работодателя като конкретно дисциплинарно нарушение, всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и всички последици от него за работодателя и за останалите работници, които са взети предвид от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание и са установени по делото.

Ответникът по касационната жалба Й. К. Д. не е подал отговор на касационната жалба, не се явява и не е представляван в проведеното открито съдебно заседание на ВКС по делото.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

За мотивите на въззивния съд:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „Работник по поддръжка на предаерогаров площад“ в отдел „Терминали“ на дирекция „Летищно осигуряване на полетите“, като със заповед № 10 /01.03.2018 г. на основание чл.188,т.3, във връзка с чл.187,т.1 (пр. 3), т. 3 и т.10 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение, поради извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 14.12.2017 г. около 14.50 ч. при извършена проверка от изпълняващия длъжността изпълнителен директор, е установено, че ищецът Й. К. Д. е играл карти в стаята за почивка на отдел „Терминали“ в работно време. Съгласно утвърден график за месец декември 2017 г. за 14.12.2017 г. 12 часовата работна смяна на ищеца е следвало да започне от 07.00 часа и да продължи до 19.00 часа (с регламентирани почивки от 09.00 ч. до 09.15 ч., обедна почивка от 13.30 ч. до 14.00 ч. и почивка от 17.00 ч. до 17.15 ч.), като извън графика в периода около 14.50 ч. при извършена проверка е констатирано, че местонахождението на ищеца е било в стаята за почивка на отдел „Терминали“ на Терминал 1, където служителят не е изпълнявал служебните си задължения, а е играел карти - около 50 мин. след приключване на обедната почивка.

При налагане на дисциплинарното наказание е взето предвид наложеното на ищеца наказание „забележка“ със заповед от 18.07.2017 г., за това, че се явил на работа със закъснение за две посочени дати.

Ответникът е приел, че ищецът не е изпълнил задължението си да бъде на работното си място до края на работното време, да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа, да изпълнява работата си в изискуемото количество и качество, да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие, както и да изпълнява всички други задължения, които произтичат от характера на изпълняваната от него при ответника работа и от трудовия му договор, както и неизпълнение на разпоредбата на чл.87,т.1 ПВТР, съгласно която при изпълнение на трудовите задължения на работниците и служителите е забранено напускане на работното място за повече от 20 минути без разрешението на прекия ръководител (а в случая ищецът без разрешение на прекия си ръководител е напуснал работното си място за повече от 20 минути).

Въззивният съд е приел, че наложеното наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на извършеното нарушение, което е основание за незаконосъобразността на оспорената заповед за уволнение и респективно за нейната отмяна.

Съдът е приел, че дисциплинарното наказание „уволнение” не съответства на вменената му дисциплинарна простъпка, тъй като при издаване на процесната заповед ответникът не е съобразил нормата на чл.189,ал. 1 КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание да извърши преценка като вземе предвид критериите - тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Прието е, че обстоятелствата по извършеното нарушение следва да са съответни по степен на такова наказание, т. е достатъчно тежки, без да съответстват на някое по-леко дисциплинарно наказание, а в случая такова съответствие не е установено, доколкото в самата заповед е посочено, че ищецът не е изпълнявал трудовите задълженията за период от около 50 минути, което не би могло да обоснове извода за тежест на извършеното нарушение, а отделно от това от поведението на ищеца не се установява да са настъпили неблагоприятни последици за работата на ответника. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” не съответства и не е съразмерно на тежестта на извършеното от него деяние (определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината), поради което заповедта, с което е наложено следва да бъде отменена като незаконосъобразна, следва да бъдат уважени и исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждането на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.

По основателността на касационната жалба:

С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя за неправилност на извода на въззивния съд, че ответникът не е съобразил нормата на чл.189,ал.1 КТ – не е извършил преценка на критериите за определяне на дисциплинарното наказание преди да го наложи: тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, тъй като обстоятелствата по извършеното нарушение не са съответни по степен на наложеното наказание, не са достатъчно тежки и съответстват на някое по-леко дисциплинарно наказание (по чл.188 КТ).

Настоящият съдебен състав намира този извод на въззивния съд за необоснован и за неправилен, тъй като видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в нея са описани всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.189 КТ (действията и бездействията на работника, които са преценени като дисциплинарно нарушение, обстоятелствата, при които това нарушение е извършено, тежестта на нарушението), които работодателят е взел предвид при преценка на тежестта на нарушението и избора на съответстващото му дисциплинарно наказание.

Този неправилен извод представлява неправилно приложение на разпоредбата на чл.189,ал.1 КТ, което се е отразило върху извода за правилността на избора на работодателя на дисциплинарното наказание и като последица от това на основателността на предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ и на обусловените от него искове по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ, т.е. на правилността на въззивното решение.

Поради което и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК неправилното въззивно решение следва да бъде отменено.

Тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да разгледа спора по същество.

По същество:

При извода на въззивния съд, че посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание факти, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание, са установени по делото и че ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина – в работно време и 50 минути след изтичане на определеното му за почивка време на 14.12.2017 г. в 14.50 часа вместо да изпълнява трудовите си задължения на друго място, посочено в заповедта - на предгаровия площад на Терминал 1, е играел карти в стаята за почивка на отдел „Терминали“, дирекция „ЛОП“, на Терминал 1 на летище София, че действията на Й. К. Д. представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 (пр. 3), т.3 и т.10 КТ, и че останалите обстоятелства, при които е извършено нарушението, отразени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, включително наложено на 18.07.2017 г. (пет месеца преди това) друго дисциплинарно наказание „забележка“ са се осъществили (са установени по делото), следва да се приеме, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение, за което ответникът е имал право да му наложи дисциплинарно наказание.

За проверка на законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, която е оспорена пред съда от Й. К. Д. с предявения иск по чл.344,ал.1 КТ, следва да се извърши преценка за тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и дали наложеното дисциплинарно наказание му съответства.

Настоящият съдебен състав намира, че в заповедта е отразена такава преценка на работодателя за тежестта на нарушението и обосновка за избора на съответно на нарушението дисциплинарно наказание за извършеното нарушение и че преценката е законосъобразна. Съобразени са нарушенията на задълженията на работника, произтичащи от длъжностната му характеристика, от Правилника за вътрешен трудов ред и от Колективния трудов договор. Обстоятелствата, при които е извършено нарушението – открито и явно, с участието и на други работници и наложеното пет месеца преди това друго дисциплинарно наказание законосъобразно са преценени законосъобразно като обстоятелства, които отегчават отговорността на работника.

Поради това настоящият съдебен състав приема извода, че работодателят е приложил законосъобразно критериите за определяне на дисциплинарното наказание, предвидени в чл.189,ал.1 КТ, от което следва извод за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание и като последица от това – за неоснователност на предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на Й. К. Д. на работа и за неоснователност на останалите искове, които са обусловени от първия.

От това следва извода, че касационната жалба е основателна, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, а вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Решението на СГС следва да бъде отменено и в частта за разноските, съответно на отхвърлените искове, с която „Летище София“ ЕАД е осъдено да заплати на СГС държавна такса над 15 лева и на СРС държавна такса над 30 лева (по иска по чл.221,ал.2 КТ) и „Летище София“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца Й. К. Д. разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 30 лева за СГС и над 60 лева за СРС.

В касационното производство жалбоподателят не претендира разноски, а с оглед изхода от спора ответникът по касационната жалба няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 8270 /04.12.2019 г. по гр. д. № 4299 /2019 г. на Софийския градски съд в частта, с която с него е потвърдено решение № 563582 /18.12.2018 г. по гр. д. № 27908 /2018 г. на Софийския районен съд в частта, с която са уважени исковете на Й. К. Д. срещу „Летище София“ ЕАД с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и в частта, с която „Летище София“ ЕАД е осъдено да заплати държавни такси на Софийски градски съд в размер над 15 (петнадесет) лева и на Софийски районен съд над 30 (тридесет) лева и в частта, с която „Летище София“ ЕАД е осъдено да заплати на Й. К. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 30 (тридесет) лева за Софийски градски съд и над 60 (шестдесет) лева за Софийски районен съд.

Вместо това постановява:

Отхвърля предявените от Й. К. Д. срещу „Летище София“ ЕАД искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ за признаване незаконността на уволнението, извършено със заповед № 10 /01.03.2018 г. на изпълнителния директор на „Летище София“ ЕАД и за неговата отмяна, за възстановяване на Й. К. Д. на длъжността „Работник по поддръжка на предаерогаров площад“ в отдел „Терминали“ на дирекция „Летищно осигуряване на полетите“ на „Летище София“ ЕАД и за осъждане на „Летище София“ ЕАД да заплати на Й. К. Д. на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225 КТ на обезщетение за оставане без работа в размер на 6 496.23 лева (шест хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и 23 ст.), ведно със законната лихва върху тази сума от 30.04.2018 г. до окончателно заплащане на сумата.

В тази част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Оставя без разглеждане касационната жалба на „Летище София“ ЕАД срещу въззивно решение № 8270 /04.12.2019 г. по гр. д. № 4299 /2019 г. на Софийския градски съд в частта, с която с него е потвърдено решение № 563582 /18.12.2018 г по гр. д. № 27908 /2018 г. на Софийския районен съд, в частта по иска на Й. К. Д. срещу „Летище София“ ЕАД с правно основание чл.221,ал.2 КТ с цена под 5 000 лева.

В тази част решението има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.