5 5 Решение по т. д. № 1041/112г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 1041/12 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е №146 София, 07.11.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА При участието на секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1041 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 226 /23.07.2012 г. по в. т. д. № 303/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 33/18.03.2011 г. по т. д. № 222/2010 г. на Добрички окръжен съд и прекратено производството по делото. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради несъобразяване особеностите на иска с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК. Според жалбоподателя, този иск, макар и обусловен от наличието на висящо изпълнително производство, не може да бъде определен като част от изпълнителния процес, и в частност като изпълнително действие, защото неговото уважаване няма за правна последица прякото удовлетворяване на кредитора, нито осребряване на имуществото на длъжника. С определение № 583/27.06.2013 г. касационен контрол е допуснат по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Представлява ли искът по чл. 517, ал. 3 ГПК елемент от изпълнителния процес и съставлява ли наличието на открито производство по несъстоятелност на длъжника - съдружник в дружеството с ограничена отговорност, отрицателна процесуална предпоставка за производството по този иск?”. Ответната по касационната жалба страна счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт , приема следното: Ищецът е предявил иск за прекратяване на търговско дружество [фирма], [населено място], въвеждайки твърдение, че е взискател на И. С., а ответникът физическото лице И. С. в качеството си на едноличен търговец с фирма „Б.- И. С.”, [населено място] е длъжник по цитирано изпълнително дело. Позовал се е на осъдително невлязло в сила въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и на предприети изпълнителни действия във връзка с издаден изпълнителен лист. Поради обстоятелството, че длъжникът – едноличен търговец, не е погасил задължението си към взискателая, както и поради това, че физическото лице притежава дружествени дялове в ответното търговско дружество [фирма], е наложен запор на притежаваните от С. дружествени дялове. Дружеството е уведомено за предприетите действия, като е връчено от съдебен изпълнител изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. Не се е спорило, че след изтичане на тримесечния срок, тъй като не е последвало плащане, съдебният изпълнител е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството и този иск по чл. 517, ал. 3 ГПК е предявен на 15.07.2010 г. За да обезсили първоинстанционното решение, с което искът на жалбоподателя е бил уважен, Варненски апелативен съд е приел, че предявеният иск е недопустим. Съдът е счел, че искът е свързан с индивидуалното изпълнително производство по конкретното изп. дело № 20107610400151 срещу едноличния търговец /ФЛ/, при което изпълнението е насочено върху дяловете на това физическо лице в ответното търговско дружество, но е преценявал и протичащото успоредно с индивидуалното изпълнително производство и производство по несъстоятелност, инициирано от същия кредитор за същото вземане спрямо едноличния търговец. Обсъдено е било развитието на производството по несъстоятелност по т. д. № 38/2010 г. и постановеното съдебно решение от Кюстендилски окръжен съд за обявяване неплатежоспособността на търговеца, откриването на производство по несъстоятелност, началната датата и допуснатите обезпечения чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото, постановено спиране на съдебните и арбитражни производства по граждански и търговски дела и спиране на изпълнителните производства. Въззивният съд е приел, че след като по отношение на длъжника - едноличен търговец е открито производство по несъстоятелност, и при констатирано приемане на конкретното вземане, въз онова на което е образувано изпълнителното производство, включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания, не би могло да се осъществява принудително индивидуално изпълнение, с оглед забраната на чл. 638, ал. 4 ТЗ. Изложените съображения на Варненски апелативен съд са правилни и следва да бъдат подкрепени. Предмет на предявения по реда на чл. 517, ал. 3, пр. 2 ГПК иск е прекратяване на търговското дружество и процесуална предпоставка за предявяване на този иск е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял./ В този смисъл Решение № 60/10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. ВКС, ТК, І отд. В случая, взискателят упражнява по чл. 517, ал. 3 ГПК свое самостоятелно потестативно право. Правните последици от упражняване на това право са свързани с удовлетворяване на кредитора от ликвидационния дял на длъжника в търговското дружество. Тази цел се постига в изпълнителното дело чрез предаване от ликвидатора на съдия изпълнителя на стойността на ликвидационния дял. За наличието на предпоставките по чл. 517, ал. 3 ГПК съдът следи служебно, тъй като същите са задължителни за упражняване на правото на иск. След като по отношение на едноличния търговец е открито производство по несъстоятелност /универсално принудително изпълнение/ и същото вземане на този кредитор е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания/ чл. 693 ТЗ/, не би могло да се осъществява срещу същия търговец и паралелно индивидуално изпълнение, в това число и да се разглежда иск, основан на чл. 517, ал. 3 ГПК, чиято процесуална предпоставка е наличие на висящо изпълнително производство, предвид разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ за прекратяване на спряното изпълнително производство. При прилагането на законоустановеното основание за спиране на индивидуалното изпълнително производство / чл. 638, ал. 1 ТЗ/ следва да се отчита и специалната цел на съответната законова норма, тъй като предвиденото в чл. 637,ал. 1 и чл. 638 ТЗ спиране на съдебните и изпълнителни производства по имуществени дела срещу длъжника има за цел охраняване на масата на несъстоятелността. Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 226 /23.07.2012 г. по в. т. д. № 303/2011 г. на Варненски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: