6 РЕШЕНИЕ № 279 гр. София, 17 януари 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 973 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по постъпила жалба от подсъдимия З. В. В., чрез защитника - адвокат С. К., срещу въззивно решение № 88/17.08.2018 год., постановено по внохд № 102/2018 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. В жалбата се релевират доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като се иска отмяна на постановеното ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Срещу въззивното решение е подадена жалба и от частния обвинител Д. П. В., чрез повереника – адвокат К. С., с оплакване за несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, при което да се увеличи наказанието лишаване от свобода от една година и шест месеца на две години. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подс. В. поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й. Изразява становище за неоснователност на жалбата на частния обвинител. Повереникът на частния обвинител поддържа подадената от него касационна жалба като претендира за уважаването й. Пледира да бъде оставено без уважение искането на подсъдимия за отмяна на постановеното ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че определеното от въззивната инстанция наказание е справедливо, поради което и двете жалби следва да бъдат оставени без уважение. Подсъдимият З. В. В., редовно призован, не се явява, като е декларирал, че не желае да участва в съдебното заседание пред касационния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 69/15.03.2018 год., постановена по нохд № 154/2018 год. по описа на Окръжен съд – Бургас подсъдимият З. В. В. е признат за виновен в това, че на 31.12.2015 год., около 23,45 часа на път 1-6 в посока от [населено място] към [населено място], на 200 м. след разклона за [населено място], при управление на МПС – л. а. „Пежо“, модел „106“, с рег. [рег.номер на МПС] , в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,84 промила, без необходимата правоспособност, действайки като непълнолетен, ненавършил 16 годишна възраст, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нарушил правилата за движение визирани в чл. 5, ал.3, т.1, чл. 21, ал.1 и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. А. В. / на 17 г./, поради което и на основание чл. 343, ал.3, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, т.2 от НК и чл. 373, ал.2 от НПК вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69, ал.1, вр. с чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Първоинстанционната присъда е обжалвана от частния обвинител с доводи за несправедливост на наложеното наказание и искане за постановяване на ефективно изтърпяване на санкцията. По тази жалба в Апелативен съд – Бургас е образувано внохд №102/2018 год. С въззивно решение № 88/17.08.2018 г., постановено по същото дело, първоинстанционната присъда е изменена като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил нарушения на чл. 5, ал.3, т.1 и чл. 150 от ЗДвП и е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. В останалата й част присъдата на Окръжен съд – Бургас е потвърдена. Касационните жалби, подадени от защитника на подсъдимия и от повереника на частния обвинител, са допустими, тъй като са депозирани от страни, които имат право на това и срещу акт от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав не констатира допуснати от предходните съдебни инстанции нарушения на правилата, свързани с определяне на вида и размера на наказанието лишаване от свобода, визирани в разпоредбите на чл. 54, чл. 58а от НК. На първо място е съобразено обстоятелството, че към момента на деянието подсъдимият не е бил навършил 16 години, с оглед на което е извършена замяна на санкцията по реда на чл. 63, ал.1, т.2 от НК. Отчетени са като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст, чистото съдебно минало на подс. В., добрите характеристични данни за него, дадени от училището, в което е учил, както и по месторабота. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, първостепенният съд е определил на подс. В. наказание лишаване от свобода под средния размер, предвиден за съответното престъпление след замяната по реда на чл. 63, ал.1, т.2 от НК – две години и три месеца. На основание чл. 373, ал.2, вр. с чл. 371, т.2 от НПК и съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК първостепенният съд е редуцирал размера на наказанието с една трета, като е наложил санкция лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Правилно въззивната инстанция е възприела като справедлив така определения от първостепенния съд размер на наказанието лишаване от свобода. Тя не е отчела като смекчаващо отговорността обстоятелство единствено поведението на пострадалия, което е допринесло за настъпване на противоправния резултат, изразяващо се в качване в автомобил, управляван от лице, което е употребило алкохол и не притежава необходимата правоспособност, както и в неизползване на обезопасителен колан / съответстващо на задължението на водача да не превозва пътници без поставени обезопасителни колани/, което е способствало за изпадането на пътника от МПС и получаване на тежки увреждания, несъвместими с живота. Въпреки че каузалният принос на пострадалия за причиняване на престъпния резултат не е отчетен от предходната инстанция, това не води до необходимост от промяна на размера на наложеното наказание. Посоченото смекчаващо отговорността обстоятелство, наред с останалите взети предвид като такива от първоинстанционния съд, се компенсира от отчетените от въззивната инстанция като отегчаващи - броя на квалифициращите обстоятелства, размера на скоростта на движение на МПС значително надвишаваща разрешената за движение извън населено място, както и поставянето в опасност на живота на още две, возещи се в автомобила лица, които само по една случайност не са получили тежки наранявания. При това положение, настоящият съдебен състав не намира основание за корекция на санкцията, която е определена малко под средния размер, предвиден за съответното престъпление / с лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства/, поради което исканията на жалбоподателите в посока увеличаване, съответно намаляване на размера на наказанието, следва да бъдат оставени без уважение. Въззивният съд не е допуснал нарушение и на правилата за определяне на начина на изпълнение на така наложената санкция, като е постановил тя да бъде изтърпяна ефективно. Определянето на вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието са различни дейности на съда, регламентирани в разпоредбите на чл. 54, чл. 58а от НК и по чл. 66, съответно по чл. 69 от НК за непълнолетните извършители. При преценката дали да бъде отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция –„поправянето на осъдения“, като това обуславя отчитането на индивидуалните особености на извършителя на престъпното деяние, данните за неговата личност, възрастта на дееца, не само към момента на извършване на деянието, но и към постановяване на присъдата, предвид възможностите за корекция на поведението му в посока съобразяване с установения от обществото правов ред. Поправянето, превъзпитаването и възпирането на дееца да извърши други престъпни деяния законодателят е извел като основна задача, без обаче да пренебрегва осъществяването на предупредителното и възпиращото въздействие на санкцията върху останалите членове на обществото. С ППВС №1 от 1983 год. са дадени указания да не се проявява неоправдано снизхождение по отношение на извършителите на престъпления по транспорта, като се отчита техния ръст и динамика, да се изследват всички обстоятелства, свързани с тежките общественоопасни последици и тежестта на конкретните престъпления, формата и степента на вината, характера на нарушението на правилата за движение, личността на дееца като гражданин и водач на МПС. Съгласно това постановление е необходима по-строга наказателна практика, отговаряща на изискванията на специалната и особено на генералната превенция, като е недопустимо да се игнорират целите на едната за сметка на другата. Посоченото постановление не е загубило своята сила, поради което съдилищата следва да се ръководят от него като отчитат високата степен на обществена опасност на транспортните престъпления, с оглед тежките им последици за живота и здравето на гражданите и отражението им върху обществото като цяло. Съобразявайки тези принципни положения, правилно въззивният съд е отчел, че обществената опасност на конкретното деяние е изключително висока, предвид характера на допуснатите нарушения на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Изборът на скорост за управление на МПС (125 км/ч), надхвърляща значително разрешената за движение извън населеното място – 90 км/ч., след употреба на алкохол и без съответната правоспособност са изключително груби нарушения на ЗДвП. Според статистическите данни нарушения на правилата за движение от посочения вид са от основните и най-честите причини за настъпването на тежки пътни произшествия, което предопределя и необходимостта от по-интензивна наказателна репресия. Вярно е, че подсъдимият е млад човек, с присъщите за тази възраст неглижиране и недооценяване на важността на нормите, които обществото е въвело с цел недопускане на пътни произшествия. В същото време, като добър ученик в училище по „Автотранспорт“ / в каквато насока е дадената за него характеристика от учебното заведение/ той е запознат с факта, че управлението на МПС е дейност с повишена опасност, необходима е специална правоспособност за осъществяването й, а неспазването на правилата за движение може да доведе до тежки последици. Въпреки това, осъщественото престъпно деяние не е първа и инцидентна негова проява. Четири месеца преди престъплението подсъдимият е санкциониран чрез налагане на възпитателна мярка за въздействие по ЗБППМН за това, че без да притежава необходимата правоспособност е управлявал същия автомобил, с който е осъществено произшествието по настоящото дело. Видно е, че посочената мярка не е постигнала необходимия поправителен и превъзпитателен ефект, което изисква дисциплинирането на подсъдимия, в посока стриктно спазване на правилата за движение, да бъде постигнато с по-интензивно въздействие на наложената му санкция лишаване от свобода, а именно чрез нейното ефективно изтърпяване. Необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието се определя и от гледна точка на тежките неблагоприятни последици на конкретната престъпна проява не само за близките на загиналия при произшествието, но и за обществото като цяло. Вярно е, че подсъдимият е все още в младежка възраст, но и пострадалият е бил дете - на 17 години, почти в началото на съзнателния си живот. В резултат на престъплението семейството му е лишено от възможността да общува с родственика си, да го обича и да се радва на израстването му, като за него остава единствено мъката от ненавременната му загуба. Обществото от друга страна губи един млад и работоспособен човек, в който държавата е инвестирала средства за отглеждането и образованието му. С оглед изискването за справедливост е недопустимо и неоправдано да бъдат толерирани такива престъпни прояви, които водят до отнемане на човешки живот, макар и да са осъществени по непредпазливост. Изложеното налага извода, че не само за поправянето и превъзпитаването на дееца, но и за постигане на възпиращото и предупредително въздействие на наказанието спрямо останалите членове на обществото, лишаването от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно. Единствено по този начин реално могат да бъдат постигнати целите не само на специалната, но и на генералната превенция. С оглед посочените съображения, касационният съд намира за неоснователна жалбата на подсъдимия за допуснато нарушение на правилата, свързани с определяне на наказанието и начина за неговото изтърпяване. Постановеното от въззивния съд решение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88, постановено на 17.08.2018 год. по внохд №102 / 2018 год. по описа на Апелативен съд- Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.