5 гр. д. № 1151/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 294 София, 12.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1151/2011 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК. К. М., действащ лично за себе си и като пълномощник на съпругата му К. М., е подал молба вх. № 29706 от 28.11.2011 г., с която иска да бъдат отменени решение № 110 от 14.07.2004 г. по гр. д. № 1160/2003 г. на Старозагорски районен съд и решение № 112а от 21.04.2011 г. по в. гр. д. № 14/2011 г. на Старозагорски окръжен съд. Ответникът по молбата [община] намира молбата за неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирана страна срещу влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което е допустима. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: І. По искане за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Наличието на това основание се обосновава с твърдението, че между същите страни и по същия правен спор е постановено решение № 422 от 06.12.2006 г. по гр. д. № 621/2006 г. на Старозагорски окръжен съд, което противоречи на следващо решение, отмяна на което се иска. От фактическа страна по делото е установено, че Община Ст. З. е предявила срещу молителя К. М. ревандикационен иск за недвижим имот : клуб, намиращ се в партерния етаж на пет етажна сграда, построена, в УПИ ІІ - жилищно строителство, в кв. 2 по плана на гр. Ст. З.. 1. По предявения иск е образувано гр. д. № 1160/2003 г. на Старозагорски РС и с решение № 110 от 14.07.2004 г. искът е уважен, след като е прието за установено, че имотът е бил държавна собственост, а след влизане в сила на ЗМСМА общинска собственост. Сградата, в която се намира, е построена 1962 г., а този обект – клуб е бил предоставен на читалище „Родина” през 1980 г. През 2000 г. председателката на читалището е предоставило помещението на адв. М. за адвокатска кантора. През 2000 г. адв. М. се е снабдил с нот. акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка, за собственост на имота, след като се е позовал на давностно владение като е поддържал, че е присъединил и владението, осъществявано от читалището. Съдът е приел, че този придобивен способ е неприложим по отношение на държавната и общинска собственост по аргумент от чл. 86 ЗС, поради което ответникът не е придобил вещни права върху имота на това оригинерно основание. 2. Това решение е било обжалвано от ответника. Образувано е гр. д. № 611/2004 г. на Старозагорски ОС. С решение № 434 от 07.12.2004 г. първоинстанционото е потвърдено. 3. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ответника М., по която е образувано гр. д. № 169/2005 г. на ВКС, І г. о. ІV г. о. С решение № 615 от 13.07.2006 г. състав на ВКС е отменил решението на въззивния съд и върнал делото за ново разглеждане. 4. Образувано е въззивно гр. д. № 621/2006 г. на ОС Стара Загора, по което с решение № 442 от 06.12.2006 г. е отменено № 110 от 14.07.2004 г. по гр. д. № 1160/2003 г. на Старозагорски районен съд спорът е решен по същество като искът е отхвърлен, като е прието за установено, че представените актове за държавна собственост не се отнасят за спорния имот, поради което ищецът [община] не е установил активната си материалноправна легитимация. 5. Срещу решението е подадена касационна жалба от ищеца [община], въз основа на която е образувано гр. д. № 2051/2007 г. на ВКС, ІІ г. По делото е постановено решение № 329 от 3.06.2008 г., с което е отменено въззивното решение по гр. д. № 621/2006 г. на ОС Ст. З. и е даден ход на делото по същество пред касационния съд. С решение № 133 от 29.06.2009 г. по същото гр. д. № 2051/2007 г. състав на ВКС, ІV г. е уважил иска и ответникът М. е осъден да ревандикира имота. 6. Срещу касационното решение е подадена молба за отмяна от К. М., съпруга на ответника К. М., с искане за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. С решение от № 494 от 03.12.2009 г. по гр. д. № 1011/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. молбата за отмяна е намерена за основателна и са отменени решението на ВКС по гр. д. № 2051/2007 г. на ВКС, ІІ г. както и отмененото с него решение по гр. д. № 621/2006 г. на ОС Ст. З. и делото е върнато на ОС Ст. З. за ново разглеждане след конституиране като страна на не участвалия необходим задължителен другар по делото – съпругата на първоначалния ответник. 7. На това основание е образувано гр. д. № 14/2011 г. по описа на ОС Ст. З. и е постановено решение № 112а от 21.04.2011 г., с което ревандикационния иск е уважен и молителите К. М. и К. М. са осъдени да ревандикират имота. І. По молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК. В молбата за отмяна се поддържа, че решението по гр. д. № 14/2011 г. на ОС Ст. З. противоречи на влязлото в сила решение № 422 от 06.12.2006 г. по гр. д. № 621/2006 г. на ОС Ст. З.. Искането е да се отмени решението по гр. д. № 14 /2011 г. на ОС Ст. З. и да се обяви за правилно решението по гр. д. № 621/2006 г. на същия съд. Не е налице поддържаното основание за отмяна на решение № 112а от 21.04.2011 г. по в. гр. д. № 14/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, тъй като не съществува друго влязло в сила решение, постановено между същите страни и предмет, което да му противоречи. Посоченото от молителя решение № 422 от 06.12.2006 г. по гр. д. № 621/2006 г. на ОС Ст. З., с което спорът е бил решен по същество, е отменено с решението, постановено в развило се производство по отмяна по чл. 304 ГПК по гр. д. № 1011/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., поради което не съществува в правния мир и не може да обоснове наличието на поддържаното основание за отмяна. Молба за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 14/2011 г. на ОС Ст. З. на посоченото основание - чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение. ІІ. По молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК: Молителят К. М. поддържа, че по отношение на него е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение № 110 от 14.07.2004 г. по гр. д. № 1160/2003 г. на Старозагорски районен съд, поради това, че не е бил надлежно представляван в това производство. Вместо него се е явявал адвокат от АК Стара З., но по делото липсва представено пълномощно, което да установява процесуалната му представителна власт. От книжата по делото се установява, че решението е станало известно на молителя К. М. на 23.07.2004 г., когато лично му е било връчено съобщение, че съдебният акт е изготвен (л. 218 от гр. д. №[ЕИК] г. на РС Ст. З.). Това решение не съществува в правния мир. Решението по гр. д. № 1160/2003 г. на РС Ст. З. е отменено, с решението, постановено по гр. д. № 610/2006 г. на ОС Стара Загора, постановено в производство по чл. 208 ГПК отм. след което спорът е решен по същество. Това въззивно решение е било отменено с решение на ВКС, постановено в касационно производство по гр. д. № 2051/2007 г. на ІІ г. о. и спорът решен по същество. Решението на ВКС е отменено в производство по отмяна по чл. 304 ГПК с решение № 494 от 03.12.2009 г. по гр. д. № 1011/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. Отменено е и решението на въззивния съд по гр. д. № 621/2006 г. в частта, с която спорът е решен по същество. В останалата част, с която е било отменено първоинстанционното решение № 110 от 14.07.2004 г. по гр. д. № 1160/2003 г. на Старозагорски районен съд, то не е подлежало на отмяна и не е отменено, тъй като с него не е разрешен гражданскоправния спор. Съобразно изложеното молбата за отмяна в тази част е неоснователна поради липса на влязло в сила решение, което може да бъде предмет на извънинстанционен контрол, което е основание да бъде оставена без уважение. При този изход на производството по делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК молителите ще бъдат осъдени да заплатят на [община] направените от нея разноски за производството в размер на 1560 лв., което се установява от представеното пълномощно от 02.01.2013 г., с което ответникът по молбата, представляван от кмета, е упълномощил адвокатско дружество „Г. и Б.” гр. Ст. З. да я представлява по делото и извършва от нейно име процесуални действия и да осигури правната й защита. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 29706 от 28.11.2011 г на К. М., действащ лично за себе си и като пълномощник на съпругата му К. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 112а от 21.04.2011 г. по в. гр. д. № 14/2011 г. на Старозагорски окръжен съд и за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 110 от 14.07.2004 г. по гр. д. № 1160/2003 г. на Старозагорски районен съд. ОСЪЖДА К. Г. М. с ЕГН и К. С. М. с ЕГН [ЕГН] [ЕГН] двамата с адрес [населено място], ул. З. Княжески” № 81 А да заплатят на [община] сумата 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева разноски за извънредното производство по отмяна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: