Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр.София, 23.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Ина Андонова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 4991 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е във фаза по разглеждане на жалбата по реда на чл. 290 ГПК във връзка с § 74 от ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) - съобразно указанията, дадени с отменителното Решение № 142 от 12.12.2017 г. по гр.д.№ 100/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. С определение № 410 от 23.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 2803/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4487 от 20.06.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 6252/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ „б” въззивен състав. Обжалването е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) по въпроса дали придобивната давност, на която владелецът се позовава, се прекъсва с предявяването на иск от владелеца срещу собственика или в такава хипотеза изтичането в хода на делото на периода от време, изискван съобразно чл. 79 ЗС, следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт. С подадената в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба на Г. Т. Г. чрез адвокат М. З. от САК се поддържа, че обжалваното решение е неправилно с позоваване на всички основания за неговото отменяване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира направените по делото разноски за всички инстанции. Ответникът по касация Ж. „З.” оспорва касационната жалба с довод, че предявеният от Г. Т. Г. иск за признаването му за собственик на процесния апартамент № 13 е неоснователен и правилно е отхвърлен като такъв. Собственик на имота е Ж. „З.” по силата на отстъпено право на строеж, като по този въпрос не съществува гражданскоправен спор между Столична община и кооперацията. Касаторът е упражнявал фактическа власт върху него за срок по-малък от 10 години, след като е бил въведен от съдебен изпълнител. Освен това отсъства субективния елемент на владението, предвид предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу [фирма]. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. При разглеждане на делото в производството по гр.д.№ 2803/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. ответникът по касация Столична община е оспорил касационната жалба като неоснователна и е заявил искане решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290, чл. 291 и чл. 293 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), намира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение от 03.12.2010 г. по гр.д.№ 2138/2008 г. на СРС, 47 с-в, с което е отхвърлен иска на Г. Т. Г. против Ж. „З.” и Столична община да бъде признат за собственик на апартамент № 13, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Претенцията е заявена на две основания при условията на евентуалност, като предмет на разглеждане в настоящото производство е иска на заявеното като евентуално основание - изтекла придобивна давност. За да отхвърли иска на това основание, въззивният съд е приел, че придобивната давност в полза на ищеца е започнала да тече през 2001 г. и до предявяване на исковата молба (25.04.2007 г.) не е изтекъл предвиденият с чл. 79, ал. 1 ЗС срок от десет години. По основанието за допускане на касационното обжалване: С решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр.д.№ 961/2011 г. на ВКС, І г.о. и решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр.д.№ 681/2012 г. на ВКС, І г.о. е прието, че съгласно чл. 84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействие на носителя на правото. Същото следва и от решение № 705 от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 1744/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895/2010г. на ВКС, І г.о. В хипотеза на иск, предявен от владелеца, правилото на чл. 84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД не намира приложение, тъй като ищецът не може сам да прекъсне собствената си придобивна давност. Тази давност може да бъде прекъсната с насрещен иск на собственика на вещта. В случай, че такъв не е предявен, давността продължава да тече и по време на процеса. Ако предвиденият в чл. 79 ЗС срок е изтекъл към момента на приключване на устните състезания, е налице факт от значение за спорното право, който е настъпил след предявяване на иска и следва да бъде съобразен от съда съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК (респ. - чл. 188, ал. 3 ГПК /отм/). Настоящият състав на съда споделя така възприетото в практиката на ВКС разрешение, което е приложимо и по настоящото дело. По основателността на касационната жалба: В съответствие със събраните по делото доказателства въззивният съд е формирал извод, че касаторът е установил фактическа власт върху процесния обект на 24.08.2001 г. /съгласно протокола за въвод във владение по изп.д.№ 4334/1999 г. на ДСИ/ при наличие на завършен обект, чието ползване е разрешено съгласно Протокол образец 16 от 21.03.1997 г. Исковата молба е предявена от Г. Т. Г. на 25.04.2007 г., като никой от ответниците по иска не е предприел процесуално действие по чл. 104 ГПК /отм./. С оглед възприетото в отговор на значимия за спора правен въпрос, формираният от въззивния съд извод, че течението на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС е преустановено след 25.04.2007 г. противоречи на материалния закон. И след предявяването на разглежданата искова молба не е предприето действие, което да има за последици спиране или прекъсване течението срока на придобивна давност, който в случая (предвид отсъствието на основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС) е изтекъл в хода на процеса – на 24.08.2011 г., преди приключване на устните състезания пред въззивния съд на 03.02.2014 г. На основание чл. 188, ал. 3 ГПК /отм/ този факт е подлежал на съобразяване от въззивния съд, който е процедирал в отклонение от така установеното процесуално правило. Правилен е формираният от въззивния съд извод, че от обективна страна упражняваната от ищеца след 10.08.2001 г. фактическа власт притежава белезите на владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. В хода на разглеждане на делото пред инстанциите по същество не са заявявани възражения и не са ангажирани доказателства срещу наличието на намерението за своене, като навеждането на такива за първи път пред касационната инстанция е недопустимо. Относно наличието на този елемент от фактическия състав на придобивното основание следва да бъде съобразена презумпцията на чл. 69 ЗС, която не е оборена чрез надлежно обратно доказване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че аргумент за противното не може да се извлече от факта на воденото дело по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу [фирма], доколкото този субект не е страна по настоящото дело и факта на съществувалия между това дружество и касатора гражданскоправен спор е неотносим в отношенията между страните в настоящия процес. На следващо място – заетата от ответника Ж. „З.” позиция за отсъствие на гражданскоправен спор между Столична община и кооперацията по въпроса, че последната е собственик на имота, се потвърждава от данните по делото. При липсата на такъв и съобразявайки разясненията по т. 1 от ТР № 5 от 24.06.2016 г. по тълк.д.№ 5/2014 г. на ВКС, ОСГК съдът приема, че придобивната давност съставлява приложим способ по смисъла на чл. 77 ЗС спрямо правото на собственост върху процесната вещ. В обобщение – атакуваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на съществуно процесуално правило (чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./), което се е отразило на постановения краен резултат. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивният акт следва да бъде отменен и вместо това (доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия) да се постанови ново, с което да бъде признато за установено, че Г. Т. Г. е собственик на апартамент № 13, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] придобит при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС в резултат от упражняваното владение в периода от 24.08.2001 г. до 24.08.2011 г. При този изход на спора и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото за трите инстанции, които възлизат общо на сумата 4 911,47 лв. Направените разноски в отменителното производство (600 лева) също следва да се присъдят с настоящото решение (съгласно т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК), но задължен за заплащането им е само ответника Ж. „З.” – насрещна страна на настоящия касатор в рамките на производството по отмяна. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 4487 от 20.06.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 6252/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ „б” въззивен състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Т. Г., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу Жилищно-строителна кооперация „З.”, рег. по ф.д.№ 7404/1996 г. на СГС, VІ-20 състав /стар № 66/1979 г. на СРС/ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Столична община – [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г. Т. Г. е собственик на следния недвижим имот - апартамент № 13 /бивш № 2/, находящ се в [населено място],[жк], бл. 480 /бивш 8, 10, 12 ИИнтеркварц”/, вх. 1 /бивш 8/, ет. 4, с площ от 75,03 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня, баня и тоалетна, заедно с прилежащото му мазе № 13 с площ от 4,15 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. ОСЪЖДА Жилищно-строителна кооперация „З.” и Столична община ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Т. Г. сумата 4 911,47 (четири хиляди деветстотин и единадесет лева и четиридесет и седем стотинки) лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. ОСЪЖДА Жилищно-строителна кооперация „З.” ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Г. сумата 600 (шестстотин) лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: