Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 473   София, 6 януари  2008г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осма година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев   ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Жанина Начева   при секретар К.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора М.Маринова ....................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 455 /2008 г.                     Производството по делото е образувано на основание чл.349 от НПК по касационната жалба на подсъдимия И. К. Д. против решение № 147 от 07.07.2008 г. по внохд № 163 /2008 г. на Апелативния съд във гр. В.. В жалбата се изтъква касационното основание на чл.348, ал.1 , т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Подсъдимият се позовава на изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които са останали незачетени от предходната инстанция, и отправя искане за намаляване на санкцията. Пред касационната инстанция в писмена защита подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на прокуратурата пледира за оставяне на въззивното решение в сила Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното :   Окръжният съд в гр. В. с присъда № 41 от 14.04.2008 г. по нохд № 151/2008 г. признал подсъдимия И. К. Д. за виновен в това ,че на 06.01.2008 г. в гр. Г., по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, причинил смъртта на Й. П. Д. , като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.124 , ал.3 във връзка с ал.1 пр.1 и чл.128, във вр. с чл.29 , ал.1, б.”а” и б”б” във връзка с чл.55,ал.1, т.1 и чл.373,ал.2 от НПК го осъдил на четири години лишаване от свобода на същата дата и място откраднал от Й. П. Д. вещи на обща стойност 635 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”, чл.55, ал. 1,т..1 от НК и чл. 373, ал.2 от НПК го осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК съдът определил на подсъдимия общо наказание от четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, от което приспаднал срока на задържане по мярка за неотклонение. . Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия да заплати на Г. К. и Й. Ч. по 10 000 лева обезщетение за понесените от престъплението неимуществени вреди, както и 600 лева разноски. В тежест на подсъдимия съдът възложил сторените деловодни разноски. Апелативният съд в гр. В. с решение № 147 от 07.07.2008 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.   Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът постановил осъдителна присъда при условията на чл. 55, ал.1 от НК, определяйки наказания под легалния минимум и за двете престъпления. В жалбата основно се атакува санкцията от четири години лишаване от свобода, определена за престъплението по чл.124 , ал.3 от НК . Касаторът изтъква липсата на умисъл за убийство, като припомня действията си след нанасянето на ударите на пострадалия- пренасянето на жертвата до леглото и позвъняването за спешна помощ. Тези факти са залегнали в обвинителния акт и са съобразени от предходните инстанции при квалификацията на престъплението. И. Д. е осъден за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда т.е. правната оценката на изтъкнатите в жалбата обстоятелства относно субективната страна на престъплението, извършена от съда, кореспондира с позицията, описана в жалбата. Всички изброени от подсъдимия смекчаващи отговорността му обстоятелства – младата възраст, искреното разкаяние, ниския социален статус- са обсъдени при индивидуализацията на наказанието. Те са внимателно съпоставени с отегчаващите обстоятелства - криминалното минало на подсъдимия, надхвърлящо параметрите за квалификацията на деянието като опасен рецидив, и високата степен на обществена опасност на конкретното деяние. Агресията, проявена от жалбоподателя по отношение на пострадалия в момент, когато той се канел да почерпи него и спътницата му, разкрива личност с висока степен на обществена опасност, склонна да налага волята си по начин, водещ до тежки общественоопасни последици. Не без значение е и фактът, че подсъдимият е извършил двете тежки престъпления само няколко месеца след изтърпяване на предходното наказание лишаване от свобода. Очевидно упражнената по отношение на него наказателна принуда не е довела до настъпване на очаквания превъзпитателен и поправителен ефект. Ето защо настоящият съдебен състав не намира основания за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. Определената при условията на чл.23 от НК санкция не е явно несправедлива по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и не дава възможност за изменение на решението в желаната от подсъдимия насока. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147 от 07.07.2008 г. по внохд № 163 /2008 г. на Апелативния съд във гр. В.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.