Решение на ВКС – ГК, III г.о. 7 Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 29.06. 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА Членове: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от съдията Димитрова гр.д. № 3868/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 20132 от 30.06.2016 г. от П. С. П. от [населено място], [община], област Пловдивска, чрез пълномощника си адв. А. А. от АК-П. против въззивно решение № 750 от 20.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 659 по описа за 2016 г. на Окръжен съд [населено място], ГК, осми граждански състав, с което като е потвърдено решение № 414 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 743/2015 г. на Районен съд – Карлово, І гр. с-в, е признато за установено по отношение на П. С. П., че същата дължи на М. С. В. и Ю. Н. В., и двамата от [населено място], сумата от 4 000 евро, съставляваща дължимо капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.12.2014 г., като неустойка за виновно неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението - 22.05.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 236/25.05.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 499/2015 г. по описа на Районен съд-Карлово. Релевира касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание жалбоподателката не се е явила и не се представлява, като е депозирала писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответниците по касационната жалба М. С. В. и Ю. Н. В., и двамата от [населено място], не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с цена на иска над 5 000 лв. С определение № 159/28.02.2017 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, обусловил изхода на делото, относно значението и последиците на договореното между страните при връщане на полученото капаро по чл. 93 ЗЗД по сключен между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот и дължимостта на неустойка при неизпълнение, който е от значение за изхода спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. На този въпрос следва да се дадат отговорите, които се съдържат в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 474 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 457/2009 г., ІV г.о. и решение № 224 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1894/2013 г., ІІІ г.о., които се възприемат и от настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение. Съгласно тази установена задължителна съдебна практика е прието, че общият способ за едностранно, извънсъдебно разваляне на договорите е уреден в чл. 87, ал. 1 ЗЗД - когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Задатъкът и отменината (пишманлък) са акцесорни съглашения, които предоставят на всяка от страните потестативното право в определени случаи да развалят един валиден договор. По своята правна същност те представляват един по-опростен от предвидения в чл. 87, ал. 1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора. Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна - чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Договорите могат да се развалят и по взаимно съгласие на страните, включително и когато това съгласие е дадено с конклудентни действия. Когато преди изпълнението на един договор, страната върне полученото капаро (задатък) в двоен размер и това връщане се приеме от насрещната страна, то е налице разваляне на договора по взаимно съгласие на страните. Действително, функцията на задатъка е да обезпечи изпълнението на договора, а при неизпълнение, изправната страна, дала задатъка, може да иска изпълнение, ведно с обезщетение за действително претърпени вреди или при отказ от договора да иска връщане на задатъка в двоен размер. Когато страната получила задатъка, върне същия в двойния му размер и далият задатъка приеме това връщане, то тези действия сочат за отказ от договора - за развалянето му при взаимно съгласие, след което приелия обратно задатъка в двоен размер не може да се претендира изпълнението му. Освен това, страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключване на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него, единственото ограничение при неустойката е да съобразяват повелителните норми на закона и добрите нрави. Допустимостта на уговорката за неустойка обаче не е равнозначна на установеност на основанието за нейното присъждане. Тъй като в договорните отношения между страните правилото на чл. 92, ал.1 ЗЗД не е ограничено от естеството на задължението, чието изпълнение обезпечава, страните могат да уговорят и други обезпечения или да препратят към други последици. Ако те са за вреда, която изправната страна свързва с отказа си от договора, както е при задатъка, съгласно чл. 93, ал.1 ЗЗД, то задържането на задатъка или връщането му в двоен размер в полза на изправната страна, лишава от основание иска за неустойка, ако такава е санкционно уговорена за същото неизпълнение от страна на получилия задатъка. С приемането на капарото в двоен размер договорът се разваля, но не поради неизпълнение, а заради отказа от него на основата на съгласие относно правното положение същият да не поражда други свързани с конкретното неизпълнение последици, освен тези по чл.93, ал.2, пр.2 ЗЗД. Освен да следят не противоречи ли клаузата за неустойка на добрите нрави, съдилищата следва да изясняват за всеки отделен случай дали вредата от конкретното неизпълнение не се компенсира по друг предвиден или уговорен от закона начин, което налага при иск за неустойка да се изясни и естеството на вредата като последица от конкретното неизпълнение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: При така дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира оплакванията на касаторката за незаконосъобразност на въззивното решение за основателни. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 422, вр. с чл. 92 ЗЗД, за признаване на установено по отношение на П. С. П., че същата дължи на М. С. В. и Ю. Н. В., и двамата от [населено място], сумата от 4 000 евро, съставляваща дължимо капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.12.2014 г., като неустойка за виновно неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението - 22.05.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, е основателен, тъй като в случая е налице виновно неизпълнение на задължението на купувача, поето в предварителния договор, да сключи окончателен договор в срок не по-късно от 15.04.2015 г., поради което е възникнало задължението на ответницата за заплащане на ищците на уговорената в т. 7.2 от предварителния договор неустойка. Размерът на тази неустойка съвпада с размера на уговореното по договора капаро /задатък/ - 4 000 евро. Съдът е приел, че същият не е прекомерен, доколкото задатъкът сам по себе си служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото неизпълнение /чл. 93 ЗЗД/, като в случая изплатеното по договора капаро /задатък/ е било върнато от продавачите на купувача, а те претендират за неустойка в единичен размер на капарото, каквото право имат по принцип според разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД. По съществото на спора Върховният касационен съд в настоящия си състав намира касационната жалба за основателна, а въззивното решение неправилно по касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Съдът е сезиран с иск за установяване съществуване на вземане за неустойка по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД. Основният мотив на въззивният съд, за да уважи предявеният иск е, че същият е основателен и доказан, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че е налице виновно неизпълнение на задължението на купувача – ответницата по иска, поето в предварителния договор – да сключи окончателен договор в срок – не по-късно от 15.04.2015 г. Въззивният съд е приел, че с оглед констатираното неизпълнение, за ответницата възниква задължение за заплащане на ищците на уговорената в чл. 7.2 от предварителния договор неустойка, чийто размер съвпада с размера на уговореното по договора капаро /задатък/ - 4 000 евро. Прието е, че посоченият размер на неустойката не е прекомерно висок и обезпечава неизпълнението по договора. Доколкото изплатеното по договора капаро /задатък/ е било върнато от продавачите на купувача, те имат право да претендират заплащането му в единичен размер. Правилна е преценката на съда, че съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, но в нарушение на съдопроизводствените правила, като не е извършена преценка на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до погрешен извод, че неизпълнението на договора е по вина на ответницата - купувач. Както се посочи по-горе, по делото е установено от фактическа страна, че на 05.12.2014 г. страните по делото са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот за сумата 45 000 евро, на която дата купувачът П. П. е заплатила уговорения задатък в размер на 4 000 евро. В чл. 7.2. страните са се споразумели, че ако купувачът не сключи окончателна сделка, продавачите могат да задържат задатъка като неустойка. За нотариалното удостоверяване на сделката е уговорен краен срок – 15.04.2015 г. Съдът е приел за установено, че продавачите са върнали на 04.03.2015 г. капарото на купувачката, която не е извършила обратен превод, като връщането на сумата не е поради отказ от договора на продавачите, а поради погрешно посочена сметка на [фирма], чиито управители са продавачите-ищци. В тази връзка въззивният съд е приел, че купувачката не е изпълнила задължението си, произтичащо по силата на сключения предварителен договор за заплащане на дължимото капаро, като тя е бездействала, след като на 15.05.2015 г. продавачите са й отправили нотариална покана (връчена на 11.05.2015 г. по чл. 47 ГПК) за изповядване на сделката, на която купувачката не се е явила и впоследствие имотът е продаден на трето лице. Този краен извод на въззивния съд е неправилен. При установените фактически данни, настоящата инстанция намира, че в случая не е налице виновно неизпълнение от страна на купувачката по предварителния договор, доколкото същата е заплатила договореното капаро на 05.12.2014 г. в срок и по посочената от продавачите в чл. 2.1. от договора банкова сметка. В този смисъл ответницата - купувач е била изправна страна по договора, която в срок е заплатила уговореното в т. 2.1. от договора капаро по посочената от продавачите сметка, която се оказва платена по сметка на дружество, чиито управители, видно от извлечение от Търговския регистър, са били ищците. Внесената като капаро сума й е била върната три месеца по-късно – на 04.03.2015 г. с отбелязване в банковото бордеро – „погрешен превод”, без да е посочена нова банкова сметка за превеждането й от страна на купувачката на продавачите, за което тя да е била уведомена, поради което съдът приема, че в случая, не е изпълнен съставът на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение. За да се приеме, че е налице общата хипотеза за едностранното разваляне на договора, следва длъжникът по един двустранен договор да не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря и тогава кредиторът разполага с възможността да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален и едва след това да се реализира отговорността за неустойка. В случая, макар да не е изрично заявено, вземайки предвид поведението на страните по договора, изразяващо се във връщане от страна на продавачите на полученото от купувачката капаро в размер на 4 000 евро, три месеца след получаването му по посочена в договора от тях банкова сметка, с отбелязване в банковото бордеро – „погрешен превод”, без да е посочена нова банкова сметка за превеждане на капарото от купувачката на продавачите, за което тя да е била изрично уведомена, както и че три дни след посочената в изпратената от ищците до ответницата нотариална покана дата 15.05.2015 г. за сключване на окончателен договор – на 18.05.2015 г./справка по лице от Служба по вписванията-П., л. 20 от гр.д. № 743/2015 г. на Карловския районен съд/, процесният имот е продаден на трето лице, следва да се приеме, че предварителният договор за продажба на недвижим имот е развален по съгласие на страните, чрез конклудентни действия и е налице отказ от договора. Ето защо, по отношение на ответницата-купувач не следва да се реализира отговорността за неустойка, тъй като тя не носи вина за развалянето на договора, нито се явява неизправна страна по него, както неправилно е приел въззивният съд в обжалваното решение. Поради това, направените в противен смисъл изводи на Пловдивския окръжен съд в обжалваното решение № 750 от 20.05.2016 г. по в.гр.д. № 659/2016 г. са необосновани от фактическа и правна страна и са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт за основателност на предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищците процесната сума на основание чл. 7.2. от предварителния договор като неустойка. След отмяна на неправилното решение на въззивния съд при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, спорът следва да се пререши в противен смисъл с оглед правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, като бъде постановено ново решение по съществото на гражданско правния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на П. С. П., че същата дължи на М. С. В. и Ю. Н. В., сумата от 4 000 евро, съставляваща дължимо капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.12.2014 г., като неустойка за виновно неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението - 22.05.2015 г. до окончателно изплащане на сумата по главницата, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на делото, на касаторката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 3 342, 94 лева, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 750 от 20.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 659 по описа за 2016 г. на Окръжен съд [населено място], ГК, осми граждански състав, и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на П. С. П. от [населено място], [община], област П., че същата дължи на М. С. В. и Ю. Н. В., и двамата от [населено място], сумата от 4 000 евро, съставляваща дължимо капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.12.2014 г., като неустойка за виновно неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението - 22.05.2015 г. до окончателно изплащане на сумата по главницата, за което вземане е издадена Заповед № 236/25.05.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 499/2015 г. по описа на Районен съд-Карлово. ОСЪЖДА М. С. В. и Ю. Н. В., и двамата от [населено място] да заплатят на П. С. П. от [населено място] направените разноски за всички инстанции в размер на 3 342, 94 /три хиляди триста четиридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: