Р Е Ш Е Н И Е № 54 София, 08.05.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4484 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационнната жалба на Ж. И. Ф., К. П. В., И. П. В., В. Т. В., Н. П. Ш., М. Б. А., А. А., Й. А., последният починал и заличен като страна, и М. П. К.-В., чрез пълномощника им адв. К. М., против въззивното решение от 9.01.2014 год. по гр. д. № 2162/2008 год. на Софийски градски съд, с което в производство по чл. 196 и сл. ГПК /отм./ е оставено в сила първоинстанционното решение от 22.02.2008 год. по гр. д. № 6563/2002 год. на Софийския районен съд в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от тях против „А. Д. и. в с.” /„А.”/ Е., [населено място], при участието на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове за предаване владението върху имот от 1 440 кв. м., представляващ реална част от поземлен имот № 1 в кв. 12 в „З. за с. н.”, м. „П. п. – Б. п.”, при съседи: от юг и запад – улици, север – имота на [фирма] и изток- УПИ І в кв. 12 по плана на Б., м. „П. п.” и за заплащане на обезщетение за ползването на имота в периода от 12.02.99 год. до 12.02.2004 год. на претендираните суми от всеки един от касаторите, ищци като част от общия размер на обезщетение в размер на 63 360 лв. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на изводите, с искане за отмяната му, като вместо това исковете бъдат уважени, респ. делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд в друг състав. Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва същата по съображенията в представения писмен отговор, а държавата не е взела становище. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 20 от 12.01.2015 год. на ВКС на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: възстановява ли се правото на собственост по ЗВСВОНИ върху отчужден по ЗОЕГПНС имот, част от който по градоустройствения план е отреден за специални нужди, а останалата част може да се обособи в самостоятелен имот, но има обслужващо предназначение с оглед осъщественото мероприятие. Същият, като относим към една от предпоставките за възстановяване на собствеността – имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, е решен в противоречие с представената от касаторите задължителна съдебна практика – ТР № 1/95 год., ТР № 6/2006 год., както и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - № 151 по гр. д. № 1082/11 год. ІІ г. о., № 711 по гр. д. № 1791/09 год. І г. о., № 567 по гр. д. № 1112/09 год. І г. о. , Р 22 по гр. д. № 693/11 год. ІІ г. о. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск е отхвърлен, като приел, че е налице пречка за реституцията на спорния имот с площ 1 440 кв. м., като част от отчуждения от наследниците на И. П. В. по ЗОЕГПНС /за 5/6 ид. ч./ и по Указ № 447/1948 год. /за 1/6 ид. ч./ имот, изразяваща се в обслужващото му предназначение по отношение на имот, публична държавна собственост и отреден за специални нужди на УБО, в който попада част от отчуждения имот. Това променено предназначение е обусловило и извода, че имотът не съществува реално във вида и размерите, в които е бил отчужден, поради което и не са налице предпоставките по чл. 2, ал. 3 ЗВСВОНИ за реституиране и на незастроената част от одържавения имот – спорните 1 440 кв. м., независимо от възможността от същия да се обособи самостоятелен парцел съгласно изискванията на чл. 19 ЗУТ. Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване, е относим към приложението на чл. 1, ал. 1, респ. чл. 2, ал. 1 и ал. 3 ЗВСВОНИ относно обекта на възстановяване на собствеността по този закон. Съгласно тези разпоредби реституционният ефект настъпва при наличието на предвидените предпоставки, една от които е имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден. По този въпрос в т. 1 от ТР № 1/95 год. ОСГК на ВКС е прието, че се възстановява правото на собственост върху имотите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ и при промяна на предназначението им, както и че не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. С оглед относимостта на тази предпоставка относно обекта на реституцията при възстановяване на собствеността на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ е произнасянето по т. 1 на ТР № 6/2006 год. ОСГК на ВКС, като е посочено, че целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост, а не и да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Извършените промени в имотите, свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение за действието на реституцията. Така и в представеното решение № 151 по гр. д. № 1082/11 год. ІІ г. о. на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика като постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, е прието, че ако след отчуждаването на имота същият е застроен или върху него са осъществени благоустройствени мероприятия, предназначението на имота е дотолкова променено, че той вече не съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. В подобна хипотеза, ако част от имота не е застроена или не е заета от съответното обществено благоустройствено мероприятие, правото на собственост може да се възстанови реално само ако тази част може да се обособи като самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията. Преценката следва да се извърши от съда след изслушване на техническа експертиза, като относно възможността незаетата от мероприятието част от имота да бъде обособена като самостоятелен обект се извършва с оглед естеството на това мероприятие. Ако последното засяга целия имот и променя предназначението му по начин, непозволяващ реално отделяне на част от него, за да се обособи отделен имот, тъй като ще доведе до невъзможност за обслужване на обществените потребности, за които имотът е отреден, реално възстановяване на собствеността не би могло да настъпи. Изводът на въззивния съд за наличието на пречка да настъпи реституционния ефект върху спорния имот поради обслужващото му предназначение по отношение на съседния имот, представляващ публична държавна собственост, е направен в противоречие на горната задължителна съдебна практика. По делото не е изяснено с помощта на техническата експертиза в какво се изразява обслужващото предназначение на спорния имот по отношение на съседния, както и какъв е статута на парцела, в който той попада по регулационния план от 1962 год. – УПИ І в кв. 12. Изводът на въззивния съд е и необоснован в резултат на допуснатото процесуално нарушение за изясняване на делото, поради което решението е неправилно, същото следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд за изясняване на релевантните за спора въпроси - с каква площ отчужденият незастроен имот от наследниците на бившия собственик И. В. участва в имота, за който е съставен А. № 1/2004 год., границите на същия да се посочат на скицата, какво е предназначението на УПИ І в кв. 12 за специални нужди на МВР, какви благоустройствени мероприятия са извършени в него, като се посочат построените сгради и местоположението на вила ПП 19, тяхното предназначение, както и се посочи достъпът до всеки един от съседните имоти от съществуващите улици. След изясняване на тези обстоятелства съдът следва да направи преценка дали върху останалата незастроена част от отчуждения имот, отговаряща на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел съгласно изискванията на чл. 19 ЗУТ /според приетите заключения на техническата експертиза/ е възстановена собствеността на наследниците на бившия собственик или с оглед осъществените благоустройствени мероприятия предназначението на одържавения имот е дотолкова променено, че е невъзможно отделянето на тази част, в какъвто смисъл е приложената задължителна съдебна практика. С оглед обусловеността на исковете за заплащане на обезщетение за ползването на имота от изхода на спора за собствеността, въззивното решение следва да се отмени изцяло. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящето производство разноски, претендирани от касаторите, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 във вр. с ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 168 от 9.01.2014 год. по гр. д. № 2162/2008 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: