Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   №  445 гр.София 27.07.2010г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в съдебно заседание, проведено при закрити врати на дванадесети май, две хиляди и десета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА  ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА                                                   при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 1219/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния с. и. /ЗЧСИ/. Образувано е по жалба на В. А. А. – частен с. и. с район на действие Окръжен съд - Пловдив против решение на Д. комисия на К. на ч. с. и. , взето на 19.06.2009 г. по дисциплинарно дело № 3/2009 г. Оплакванията са за недопустимост поради погасена по давност дисциплинарна отговорност и защото за същите нарушения е вече наложено наказание по друго дисциплинарно дело; за неправилност поради това, че действията на частния с. и. , за които е дисциплинарно наказан, не са незаконни. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа оплакванията. Камарата на ч. с. и. , представлявана от юрисконсулт М. М. възразява срещу жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. М. на п. чрез юрисконсулт Р. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдебният състав, като взе предвид изложените оплаквания в жалбата, становищата на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: С решение от 19.06.2009 г. по дисциплинарно дело № 3/2009 г. дисциплинарният състав на дисциплинарната комисия при К. на ч. с. и. на Република България е наложил на В. А. наказание глоба в размер на 1000 лв. Съставът на Върховния касационен съд, след проверка на материалите по дисциплинарно дело № 3/2009 г., копие от изпълнителното дело и служебно изискано копие от дисциплинарно дело № 12/2008 г., намира за неоснователно възражението за повторност на наложеното наказание. По двете дисциплинарни дела са разглеждани действия на частния с. и. по едно и също изпълнително дело, но нарушенията, за които е търсена дисциплинарна отговорност са различни. По дисциплинарно дело № 12/2008 г. на А. е наложено наказание, че е предприел изпълнение на парично вземане спрямо РЦЗ – Пловдив чрез запор върху банкови сметки и леки автомобили в нарушение на чл. 519, ал. 1 ГПК – срещу имущество на държавно учреждение, по отношение на което не може да бъде осъществявано принудително изпълнение. С решението, предмет на настоящата проверка дисциплинарното производство е проведено за следните нарушения: образуване на изпълнително дело по молба на Г. Т. без взискателят да е посочил начина на изпълнение; самоволно определяне начина на изпълнение в нарушение на чл. 426, ал. 2 ГПК чрез налагане запор на два броя леки автомобили, собственост на длъжника; неизпълнение на съдебно решение по гр.д. № 2004/2008 г. на ОС – Пловдив за вдигане запора върху леките автомобили и върху парични средства в банковите сметки на РЦЗ Пловдив в „У” АД. Оплакването, че правото на Д. комисия да наложи на А. наказание за тези нарушения, е погасено по давност, също е неоснователно. Жалбата на РЦЗ – Пловдив е постъпила в М. на п. на 02.07.2008 г. Със заповед от 17.07.2008 г. министърът на п. е разпоредил извършване на проверка, резултатът от която е доклад, депозиран в министерството на 04.02.2009 г. Това е датата, която органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ /в случая министърът/ е узнал за нарушенията по констатациите от проверката. На 10.02.2009 г. е отправено искане до Д. комисия при К. на ч. с. и. . Решението на дисциплинарния състав е постановено в шестмесечния срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ – на 19.06.2009 г. и е в рамките на пределния двегодишен срок /изпълнителното дело е образувано на 13.05.2008 г./. Регионалният център по здравеопазване – Пловдив е сезирал с оплаквания М. на п. и Съвета на КЧСИ във връзка с изпълнително дело № 2* и по-рано, но по тях няма изнасяне и установяване на нарушенията, за които е наложено наказанието по настоящия спор, от орган по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ. Обжалваното решение е мотивирано, като Комисията е индивидуализирала конкретните нарушения, изложила е съображения върху кои доказателства гради фактическите си заключения, както и обстоятелствата, поради които счита, че следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на А. , както и за избора на наказание. Установено е, че частният с. и. е получил на 04.07.2008 г. препис от решението на Пловдивския окръжен съд, с което са отменени изпълнителни действия по изпълнително дело № 2* налагане запор върху два броя леки автомобили и върху паричните средства в банковите сметки на РЦЗ в „У” АД. Запорите са вдигнати едва на 24.10.2008 г. поради прекратяване на изпълнителното дело. На практика съдебното решение е изпълнено почти четири месеца след узнаването му от А. , което съставлява виновно неизпълнение на задълженията му по закон и устава на камарата. По другите две действия на частния с. и. , съдебният състав намира, че не следва да се ангажира дисциплинарната му отговорност. В чл. 426, ал. 2 ГПК е разпоредено, че в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят трябва да посочи начин на изпълнение. Ако молбата е нередовна, включително и поради неуточнен способ /способи за изпълнение, се процедира по чл. 129 ГПК, а не се отказва направо образуване на изпълнително производство, като отстраняването на нередовностите има обратно действие. Взискателят, освен това, може да се нуждае от разяснения и правен съвет, а и да не е наясно с финансовото състояние на длъжника. В тази връзка, преди да уточни способа на изпълнение, взискателят може да поиска от съдебния и. да проучи имущественото състояние на длъжника, да направи справки и да изисква преписи от документи /чл. 426, ал. 4 ГПК, чл. 18 ЗЧСИ/, както е сторено и в случая. Така следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят да възложи на частния съдия и. сам да определи начина на изпълнението. В молбата на Т. е поискано от частния с. и. да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и след това е посочила начин на изпълнение чрез адв. Б. Освен това, с оглед данните по изпълнителното дело следва да се приеме, че частният съдия и. в избора на способ за принудително изпълнение е действал по волята на взискателя. Отделно, по общите правила на ЗЗД, които в случая няма основание да се изключат, взискателят може да потвърди действията на съдия изпълнителя по избор на изпълнителен способ, за което по делото има и изрични писмени доказателства /заявление от 27.02.2009 г./ В заключение, обжалваното решение е неправилно в частта, с която е наложено наказание по т. 1 и т. 2 от искането на министъра на правосъдието. В тази част то трябва да бъде отменено, като паричната санкция остане единствено за нарушението по т. 3, което, обаче е най-тежко, поради което настоящият състав намира, че размерът на глобата следва да се определи в размер на 800 лв. Камарата на ч. с. и. е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Молбата следва да се уважи съразмерно неоснователната част от жалбата – от дължимото юрисконсултско възнаграждение по силата на пар. 1 ДР, вр. чл. 7, т. 4 /150 лв./ на жалбоподателя следва да се възложи изплащането на 120 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение на Д. комисия на К. на ч. с. и. , взето на 19.06.2009 г. по дисциплинарно дело № 3/2009 г. в частта, с която на В. А. А. с район на действие Окръжен съд – Пловдив е наложено наказание „глоба” в размер над 800 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА В. А. А. от гр. П., ул. „С” 8/10, ет. 1, офис 1 да заплати на К. на ч. с. и. , гр. С., ул. „П” № 7, ет. 4 сумата в размер на 120 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: