1 Р Е Ш Е Н И Е № 294/14 г. София, 07.01.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4050 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. Х. И. и Н. Х. И. срещу решение от 08.10.13г. по гр.д.№12090/11г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите считат, че в резултат на неправилно тълкуване на доказателствата по делото въззивният съд приел неправилна фактическа обстановка и неправилно приложил материалния закон. Не било отчетено значението на нотариално заверената, но невписана декларация за отстъпване на право на строеж, издадена в полза на техния наследодател и значението и във връзка с презумпцията по чл.69 ЗС и осъществяваното давностно владение върху спорния имот. Ответникът в производството А. Н. М. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Спорният тавански етаж е приращение по смисъла на чл.92 ЗС и тъй като мястото е съсобствено, то и етажът е станал съсобствен. Ищците не са могли да установят, че техният наследодател е придобил този етаж по давност. Нотариално заверената декларация в негова полза сама по себе си не може да се приеме като основание за установяване на самостоятелна фактическа власт върху спорния етаж. Презумпцията по чл.69 ЗС в случая е оборена, тъй като основанието, на което е възникнала фактическата власт, признава такава и на останалите съсобственици. С определение №566 от 27.10.14г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите прилага ли се презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобственици, когато единият от тях извърши строителство в общото дворно място въз основа на нотариално заверена, но невписана декларация по чл.56, ал.2 З. /отм./ и установи владение върху построеното лично или чрез трето лице и може ли единият от съсобствениците да упражнява владение върху общата вещ чрез друг съсобственик. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: В чл.69 ЗС е въведена презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Когато вещта е съсобствена, отношенията се усложняват, тъй като всеки от съсобствениците има право да владее вещта, а ако я владее само един от тях, не винаги е ясно дали това владение се разпростира върху цялата вещ, или само върху идеалната част на този съсобственик, а за частите на другите съсобственици той упражнява държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС. В ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/12г. на ОСГК на ВКС е дадено разграничение на двете хипотези, т.е. кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Прието е, че разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Обратно – ако фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и на другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на останалите съсобственици. Като пример за първата хипотеза е даден случаят, при който едно лице закупува имот, на който продавачът не е единствен собственик. В този случай купувачът започва упражняването на фактическата власт само за себе си, без да се съобразява с правата на другите съсобственици, които не са били продавачи по сделката. Затова по отношение на тях се приема, че той владее изцяло вещта, че не е държател на идеалните им части и при позоваване на придобивна давност не е необходимо да доказва, че е отблъснал владението им. Като примери за втората хипотеза са дадени наследяването /общо правоприемство/ и продажбата на имот на няколко купувачи /частно правоприемство с повече от един приобретател/. Когато един съсобственик извърши строителство в общия имот въз основа на издадена в негова полза нотариално заверена декларация по чл.56, ал.2 З. /отм./, която обаче не е вписана, установяването от него на фактическа власт върху построеното изключва владението за останалите съсобственици, тъй като той е строил за себе си, а не за тях. Случаят е сходен с този, даден в тълкувателното решение – когато едно лице закупи имот от продавач, който не е изключителен собственик на вещта. И в двата случая правото на собственост върху вещта принадлежи не само на лицето, което е започнало да упражнява фактическата власт, т.е. не само на извършилия строителство в общия имот или на купувача от несобственик. Владението на тези лица върху цялата вещ обаче е установено само за тях, те не са държатели на идеалните части на другите съсобственици и не трябва да им демонстрират някаква промяна в намерението си за своене. В отношенията им с другите съсобственици действа презумпцията на чл.69 ЗС. По втория въпрос: Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Оттук следва, че владение може да се осъществява и чрез друго лице, което има качеството на държател. Въпросът, който се поставя по настоящото дело, е дали съсобственикът може да упражнява владение върху цялата вещ не лично, а чрез друг съсобственик. Настоящият състав счита, че следва да се даде положителен отговор на този въпрос за хипотеза, каквато е налице в настоящия случай. Когато съсобственик извърши строителство в общото дворно място въз основа на отстъпено в негова полза право на строеж, което обаче страда от порок във формата, другите съсобственици или част от тях могат да не оспорят владението му върху цялата новопостроена вещ, въпреки че и те имат права върху нея по силата на приращението по чл.92 ЗС. Ако някой от тези други съсобственици започне да упражнява фактическа власт върху новопостроената вещ въз основа на договор за заем за послужване със съсобственика, който е извършил строителството, той се явява изцяло държател на вещта, а владението по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС се упражнява от този, който е строил, въпреки че не той упражнява фактическата власт. Това владение и изтеклата придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС могат да бъдат противопоставени на другите съсобственици на вещта, които не владеят. По съществото на касационната жалба. С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решението от 10.05.11г. по гр.д.№34842/09г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Х. И. и Н. Х. И. срещу И. Н. И. искове по чл.108 ЗС, а срещу А. Н. М. – по чл.124, ал.1 ГПК, за собственост на основание давностно владение върху жилище от 136 кв.м., находящо се в надстройката на жилищна сграда, построена в УПИ ІХ от кв.35 по плана на [населено място], местн.”ІІІ извънградска част”. Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците Х. Н. И. и ответниците И. Н. И. и А. Н. М. са съсобственици на дворното място, в което се намира процесното жилище. През 1977г. ответниците са подписали и заверили пред нотариус декларация, по силата на която са дали съгласие съсобственикът им Х. Н. И. да преустрои подпокривното пространство на общата им жилищна сграда съгласно решението на техническите власти. Х. И. е извършил преустройството и е обособил самостоятелно жилище в бившето подпокривно пространство, но не е станал изключителен собственик на построеното, тъй като нотариално заверената декларация не е била вписана и не е могла да учреди в негова полза право на надстрояване. Затова по отношение на новото жилище се прилага разпоредбата на чл.92 ЗС. Прието е, че Х. И. не е могъл да стане собственик на новото жилище по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Не е доказано след 1978г. той да е установил лично или чрез другиго владение върху спорното жилище, при което да е демонстрирал на останалите собственици намерението си да придобие по давност притежаваните от тях идеални части. След преустройството той е живял в за кратко в жилището, но после в него се е установил да живее брат му – ответникът И. И., който живее там и до сега. Съдът не е възприел довода на ищците, че в полза на техния наследодател Х. И. е текла придобивна давност посредством владение, упражнявано за него от ответника И. И.. Недопустимо е Х. И. да упражнява владение чрез друг съсобственик, а и няма данни И. И. да е владял частите на останалите съсобственици за своя брат, респ. за неговите наследници по закон. Решението е неправилно. Фактите по делото следва да бъдат оценени при съобразяване на дадените отговори по правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване. След като е извършил строителство в общия имот въз основа на невписаната декларация по чл.56, ал.2 З. /отм./, наследодателят на ищците Х. Н. И. е установил фактическа власт върху построеното – тавански апартамент от жилищна сграда. Тази фактическа власт има характеристиките на владение на цялата вещ, тъй като от разпитаните по делото свидетели се установява, че Х. е извършил строителството за себе си и за децата си. Неговият брат И. Н. И., който е бил изключителен собственик на първия етаж, е следвало да остане да живее там с майка си /показания на свидетеля Е. С./. Той обаче е бил допуснат от Х. Н. да живее на таванския етаж, тъй като е имал малко дете, а там е имало баня, според същия свидетел. Обстоятелството, че И. не е оспорвал правото на брат си върху таванския етаж, въпреки порока в декларацията по чл.56, ал.2 З. /отм./, личи от изразеното от него становище по настоящото дело – от писмената му защита, намираща се на стр.7 от въззивното производство – гр.д.12090/11г. на Софийски градски съд. В нея изрично е посочено, че признава правата на брат си Х., а понастоящем – на наследниците му, върху таванския етаж от сградата; че е бил допуснат от брат си да живее на този етаж, тъй като е имал дете, а там е имало баня и че повече от 20 г. живее в това жилище, считайки го за жилище на своя брат Х. и че е съгласен да го напусне при уважаване на иска по чл.108 ЗС. От тези изявления следва, че ответникът И. Н. И. е бил държател на спорния тавански етаж на жилищната сграда, като е държал този етаж за своя брат Х., респ. за неговите наследници. Владението на етажа е било осъществявано от Х., посредством неговия брат И. и е продължило повече от 20 години. При изрично позоваване на наследниците на изтекла придобивна давност, съдът следва да уважи предявените от тях искове за собственост. Следва да се добави и това, че воденото между А. Н. М. и И. Н. И. дело по чл.108 ЗС не прекъсва придобивната давност, текла в полза на Х. Н. И. и неговите наследници – ищците в настоящото производство В. Х. И. и Н. Х. И., тъй като те не са били страна по това дело. Не влияе на придобивната давност и обстоятелството, че липсват редовни строителни книжа за извършеното надстрояване, тъй като и търпимият строеж е годен обект на правото на собственост. И на последно място – от данните по делото е видно, че таванският етаж е разположен не само над старата част на сградата, но и над пристройката, като двете части образуват едно жилище с един единствен достъп до него. Частта, намираща се над пристройката, няма самостоятелно съществуване, а е част от главната вещ – таванския апартамент. Строителството на таванския етаж е извършено в неговата цялост от наследодателя на ищците Х. Н. И. и придобивната давност е текла за него върху целия тавански етаж, който представлява едно жилище. Като е отхвърлил субективно съединените искове за собственост, основани на придобивна давност, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция, като исковете бъдат уважени. С оглед изхода на делото, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноските по делото – 2906 лв. за касационното производство; 376 лв. за въззивното производство и 1394лв. за производството пред районния съд или общо 4676 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 08.10.13г. по гр.д.№12090/11г. на Софийски градски съд и вместо него постановява. ПРИЗНАВА на основание чл.124, ал.1 ГПК за установено по отношение на А. Н. М. от [населено място], К., [улица], че В. Х. И. и Н. Х. И., двамата от [населено място], [улица], са собственици на основание придобивна давност върху следния недвижим имот: жилище от 136 кв.м., състоящо се от две стаи, дневна, две спални, антре, кухня-столова и баня-клозет, находящо се в подпокривното пространство на жилищна сграда, построена в УПИ ІХ от кв.35 по плана на [населено място], местн. ”ІІІ извънградска част”, [улица]. ПРИЗНАВА на основание чл.108 ЗС за установено по отношение на И. Н. И. от [населено място], К., [улица], че В. Х. И. и Н. Х. И., двамата от [населено място], [улица], са собственици на основание придобивна давност върху следния недвижим имот: жилище от 136кв.м., състоящо се от две стаи, дневна, две спални, антре, кухня-столова и баня-клозет, находящо се в подпокривното пространство на жилищна сграда, построена в УПИ ІХ от кв.35 по плана на [населено място], местн. ”ІІІ извънградска част”, [улица] и ОСЪЖДА И. Н. И. да предаде на В. Х. И. и Н. Х. И. владението на описания имот. ОСЪЖДА А. Н. М. и И. Н. И., двамата от [населено място], К., [улица], да заплатят на В. Х. И. и Н. Х. И. сумата от 4676 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: